Защо да прощаваме?

ЕВРЕЙСКИЯТ учен и писател Йосиф Якобс описал веднъж прошката като „най–висшия и най–трудния от всички морални уроци“. Наистина мнозина намират, че думите „прощавам ти“ се изричат много трудно.

Изглежда, прошката е подобна на парите. Тя може да бъде дадена щедро и милосърдно на другите, или може да бъде скъпернически трупана само за себе си. Първият начин е божият начин. По отношение на прошката ние трябва да култивираме щедрия навик да даваме. Защо? Защото Бог насърчава това, и защото един непрощаващ, отмъстителен дух може само да влоши нещата.

Често се чуват думите: „Хич не се ядосвам, а направо си връщам!“ За съжаление, това изявление е водещ принцип в живота на мнозина днес. Една жена, например, повече от седем години отказвала да разговаря със съпругата на брат си, защото, както казва жената, „тя ми направи невероятна мръсотия и аз изобщо не можех да ѝ простя“. Но когато подобно мълчаливо игнориране се използува като средство да се изтръгне извинение от виновния или като средство за наказание, то рядко задоволява желанието за мъст. По–скоро то просто може да удължи конфликта, позволявайки да се развие една цялостна вражда. Ако този носещ болка кръг не се разруши, мощните клещи на отмъщението могат да разрушат взаимоотношенията, и дори здравето на човека.

Вредата от непрощаващия дух

Когато един човек е непрощаващ, то конфликтът, който произтича от това, предизвиква стрес. На свой ред, стресът може да доведе до сериозно заболяване. Д–р Уилям С. Садлър пише: „Никой не може да оцени по–цялостно от един лекар удивително големия процент на болестите и страданията на човека, които са пряко следствие от грижи, страх, конфликти, . . . нездраво мислене и нечист начин на живот.“ Но колко вреда нанася всъщност емоционалното сътресение? Една медицинска публикация отговаря: „Статистиката . . . посочва, че две трети от пациентите, които отиват на лекар, имат симптоми, причинени или влошени от психически стрес.“

Да, горчивината, негодуванието и ядът далеч не са безобидни. Тези разрушаващи чувства са като ръжда, която бавно разяжда каросерията на една кола. Отвън колата може да изглежда хубава, но под боята се извършва разрушителен процес.

И което е по–важно, нашият отказ да простим, когато има основание за милосърдие, може да ни навреди и духовно. В очите на Йехова Бог ние можем да бъдем като слугата от Исусовата притча. Неговият господар му опростил един огромен дълг. Но когато съслужителят му го умолявал да му опрости един сравнително нищожен дълг, той бил груб и непрощаващ. Исус ясно показал, че ако не сме склонни да простим по подобен начин, Йехова ще откаже да ни прости нашите грехове. (Матей 18:21–35) Следователно, ако сме непрощаващи, можем да загубим чистата си съвест пред Бога, и дори своята надежда за бъдещето! (Сравни 2 Тимотей 1:3.) Тогава какво можем да направим?

Научи се да прощаваш

Истинската прошка произтича от сърцето. Тя включва извинение на грешката на виновния и отказ от всяко желание за отмъщение. По този начин окончателното правосъдие и възможното възмездие са оставени в ръцете на Йехова. — Римляни 12:19.

Трябва да се отбележи все пак, че тъй като „сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно“, то не винаги е склонно да прости, дори и когато би трябвало да стори това. (Йеремия 17:9) Самият Исус казал: „От сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.“ — Матей 15:19.

За щастие, нашите сърца могат да бъдат обучени да вършат това, което е правилно. Но обучението, от което се нуждаем, трябва да произтича от един по–висш източник. Ние не можем да извършим това сами. (Йеремия 10:23) Вдъхновеният от Бога псалмист признавал това и се молел за божието ръководство. Той умолявал Йехова в молитва: „Научи ме на повеленията Си. Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила.“ — Псалм 119:26, 27.

Според друг псалм цар Давид от древния Израил достигнал до ‘разбиране на пътя’ на Йехова. Той изпитал това лично и се поучил от него. Затова той могъл да каже: „Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят.“ — Псалм 103:8, 13.

Ние трябва да се научим, както Давид направил това. Молитвено изучавай божия съвършен пример на прощаване, както и този на неговия Син. Така можем да се научим да прощаваме от сърце.

Но някой може да попита: А сериозния грях? Трябва ли всички грехове да бъдат прощавани?

Стремеж към уравновесеност

Когато един човек е силно огорчен, болката може да бъде огромна. Това е вярно особено тогава, когато някой е невинна жертва на сериозен грях. Някои хора могат дори да се питат: ‘Как да простя на някой, който ме е предал злостно и така ужасно ме е наранил?’ В случай на отявлен грях, който би могъл да доведе до изключване от сбора, пострадалият може би ще трябва да приложи съвета от Матей 18:15–17.

Във всеки случай много може да зависи от виновника. Дали след простъпката е имало признаци на искрено разкаяние? Дали грешникът се е променил, и може би дори се е опитал да компенсира по някакъв начин греха си? В очите на Йехова такова разкаяние е ключ към прошка, дори и в случай на наистина потресаващи грехове. Например, Йехова простил на Манасия, един от най–злите царе в историята на Израил. Въз основа на какво? Бог направил това, защото Манасия накрая се смирил и се разкаял за срамните си дела. — 2 Летописи 33:12, 13.

В Библията искреното разкаяние включва искрена промяна в нагласата, искрено съжаление за всички извършени грехове. Където е уместно и възможно, разкаянието е съпроводено с усилия да се обезщети жертвата на греха. (Лука 19:7–10; 2 Коринтяни 7:11) Когато няма подобно разкаяние, Йехова не прощава.a Освен това, Бог не очаква от християните да прощават на онези, които някога са били просветлени духовно, но сега съзнателно, без да се разкайват, вършат грях. (Евреи 10:26–31) В някои крайни случаи прошката може да бъде дори неуместна. — Псалм 139:21, 22; Езекиил 18:30–32.

Независимо от това дали прошката е възможна, или не, жертвата на един сериозен грях може би ще иска да обмисли друг въпрос: ‘Дали докато въпросът се разреши напълно, аз трябва да оставам в тежко емоционално сътресение, чувствувайки се дълбоко наранен и ядосан?’ Да разгледаме един пример. Цар Давид се чувствувал дълбоко наранен, когато неговият военачалник Йоав убил Авенир и Амаса, „двама мъже по–праведни и по–добри от [Йоав]“. (3 Царе 2:32) Давид изказал своя гняв гласно, и без съмнение пред Йехова в молитва. След известно време обаче силните чувства на Давид вероятно преминали. Той не бил завладян от гняв до края на дните си. Давид дори продължил да работи с Йоав, но той не простил на този неразкайващ се убиец. Давид се погрижил в крайна сметка да бъде извършено правосъдие. — 2 Царе 3:28–39; 3 Царе 2:5, 6.

На онези, които са наранени от сериозните грехове на другите, може да струва известно време и усилия да превъзмогнат своя първоначален гняв. Оздравителният процес може да бъде много по–лесен, когато виновният признае своя грях и се разкае. Но една невинна жертва на грях би могла да намери утеха и успокоение в познанието за справедливостта и мъдростта на Йехова, както и в християнския сбор, независимо от поведението на виновния.

Трябва да разбереш също, че когато прощаваш на сгрешилия, това не означава, че оправдаваш греха. За християнина прошката означава с доверие да остави нещата в ръцете на Йехова. Той е справедливият Съдия на цялата вселена и ще извърши правосъдие точно навреме. То ще включва съд над неверните ‘блудници и прелюбодейци’. — Евреи 13:4.

Ползата от прошката

Псалмистът Давид пял: „Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.“ (Псалм 86:5) Дали ти като Йехова си „готов да прощаваш“? Ползите са много.

Първо, това, че прощаваш на другите, допринася за добрите взаимоотношения. Библията подтиква християните: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ — Ефесяни 4:32.

Второ, прошката донася мир. Това е не само мир със събратята човеци, но и вътрешен мир. — Римляни 14:19; Колосяни 3:13–15.

Трето, като прощаваме на другите, това ни помага да помним, че самите ние се нуждаем от прошка. Да, „всички съгрешиха и не достигат до славата на Бога“. — Римляни 3:23, NW.

И накрая — като прощаваме на другите, ние разчистваме пътя за това нашите грехове да бъдат простени от Бога. Исус казал: „Ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.“ — Матей 6:14.

Представи си всичко онова, което вероятно изпълвало съзнанието на Исус в следобеда на неговата смърт. Той бил загрижен за своите ученици, за проповедната работа, и особено за своята лоялност към Йехова. Но за какво говорел той, дори когато понасял силни страдания на мъченическия стълб? Едни от последните му думи били: „Отче, прости им.“ (Лука 23:34) Ние можем да подражаваме на Исусовия съвършен пример, като си прощаваме един на друг от сърце.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 5]

Разбра ли смисъла на Исусовата притча за непрощаващия слуга?

[Снимки на страница 7]

Това, че прощаваме на другите, допринася за добри взаимоотношения и донася щастие