Дали имаш нагласата да прощаваш?

БИЛ и неговата 16–годишна дъщеря, Лиза, не се разбирали добре. Малките несъгласия между тях често прераствали в шумни кавги. Накрая напрежението се повишило до такава степен, че Лиза била помолена да напусне къщата.a

След време Лиза разбрала, че била виновна, и потърсила прошка от баща си. Но вместо да прости миналите грешки на Лиза, нейният огорчен баща отблъснал опитите ѝ да се сдобрят. Представи си само! Той не бил склонен да прояви милосърдие към собствената си дъщеря!

Преди векове един невинен човек бил осъден да умре за престъпление, което не бил извършил. Свидетелите дали фалшиви показания, а политическите служители били слепи за справедливостта. Този невинен човек бил Исус Христос. Малко преди да умре, той молитвено помолил Бога: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ — Лука 23:34.

Исус прощавал щедро, от сърце, и неговите последователи били подканени да му подражават в това отношение. (Ефесяни 4:32) Подобно на Бил обаче, мнозина безсърдечно не искат да простят. Какъв си ти в това отношение? Готов ли си да прощаваш на другите, когато съгрешават против теб? А сериозните грехове? Трябва ли те също да бъдат прощавани?

Прошката — едно предизвикателство

Да прощаваш не винаги е лесно. А в тези „усилни времена“ отношенията между хората стават дори още по–проблематични. Особено семейният живот често е изпълнен със стрес и напрежения. Преди много време християнският апостол Павел заявил, че в „последните дни“ щели да преобладават подобни условия. Той казал: „Човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, . . . неприятели на доброто, предатели, буйни, надути.“ — 2 Тимотей 3:1–4.

Следователно всички ние неизбежно се сблъскваме с външни сили, които подлагат на изпитание нашата способност да прощаваме на другите. Освен това ние се борим също срещу вътрешните сили. Павел се вайкал: „Не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.“ (Римляни 7:19, 20) В резултат на това, много от нас не са така склонни да прощават, както биха искали да бъдат. В края на краищата наследените несъвършенство и грях упражняват силно влияние над всички нас, като понякога ни отнемат състраданието към събратята човеци.

Когато била насърчена да прости на друг човек малка обида, една жена отговорила: „Никой не заслужава усилието, което е необходимо, за да се прости.“ На пръв поглед подобни думи могат да изглеждат бездушни, коравосърдечни, дори цинични. Като вникнем по–дълбоко обаче, виждаме, че те разкриват чувството на неудовлетвореност, което много хора изпитват, когато се сблъскват с един свят, който смятат за егоистичен, нелюбещ и враждебен. Един човек казал: „Хората те използуват, когато им прощаваш. Така все едно им позволяваш да те мачкат.“

Не е чудно тогава, че в тези последни дни е трудно култивирането на прощаваща нагласа. И въпреки това Библията ни насърчава да прощаваме милостиво. (Сравни 2 Коринтяни 2:7.) Защо трябва да имаме нагласата да прощаваме?

[Бележка под линия]