Продължавай смело напред, макар че си направен от пръст!

„Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ — ПСАЛМ 103:14.

1. Дали изказването на Библията, че хората са направени от пръст, е правилно от научна гледна точка? Обясни.

ВЪВ физическо отношение ние сме пръст. „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7) Това просто описание на сътворението на човека е в хармония с научната истина. Всичките елементи, от които е съставено човешкото тяло, могат да се открият в ‘пръстта из земята’. Един химик веднъж казал, че тялото на възрастния човек се състои от 65 процента кислород, 18 процента въглерод, 10 процента водород, 3 процента азот, 1,5 процента калций и 1 процент фосфор, като остатъкът се допълва от други елементи. Не е важно дали тези преценки са абсолютно точни. Налице е фактът: „Ние сме пръст!“

2. Какъв отклик предизвиква в теб начинът, по който Бог е създал хората?

² Кой друг, освен Йехова, би могъл да създаде такива сложни създания само от пръст? Божиите дела са съвършени и безукорни, и това, че той е избрал да създаде човека по този начин, несъмнено не е причина за оплакване. Да, това, че Великият Създател е могъл да създаде човека от пръстта на земята по вдъхващ страх и чудесен начин, засилва нашето ценене на Неговата безгранична сила, умения и практична мъдрост. — Второзаконие 32:4; Псалм 139:14.

Промяна на обстоятелствата

3, 4. (а) Какво не било част от замисъла на Бога, когато той създал хората от пръст? (б) За какво говорел Давид в Псалм 103:14, и как контекстът ни помага да стигнем до това заключение?

³ Създанията от пръст имат ограничения. Но Бог нямал за цел тези ограничения да бъдат потискащи или да са прекалено сурови. Те не били замислени да обезсърчават или да причиняват нещастие. Но, както показва контекстът на Давидовите думи от Псалм 103:14, ограниченията, които действуват върху хората, могат да обезсърчават и да причиняват нещастие. Защо? Когато Адам и Ева се разбунтували срещу Бога, те предизвикали промяна в положението на цялото им бъдещо семейство. Тогава това да си направен от пръст придобило ново значение.a

⁴ Давид говорел не за естествените ограничения, които биха били присъщи дори на съвършени хора, направени от пръст, а за човешките недостатъци, причинени от наследеното несъвършенство. Иначе той не би казал за Йехова: „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; който изкупва от рова живота ти. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни.“ (Псалм 103:2–4, 10) Макар и направени от пръст, ако били останали верни, съвършените хора никога нямало да грешат, да допуснат грях, така че да имат нужда от прошка; нито пък щели да имат болести, нуждаещи се от изцеление. И най–важното — те никога нямало да бъдат принудени да отиват в рова на смъртта, откъдето могат да бъдат върнати отново само чрез възкресение.

5. Защо не е трудно да разберем думите на Давид?

⁵ Бидейки несъвършени, всички ние сме изпитали нещата, за които говорел Давид. Ние непрекъснато осъзнаваме своите ограничения, дължащи се на несъвършенството. Натъжаваме се, когато понякога изглежда, че те нарушават нашите взаимоотношения с Йехова или с нашите християнски братя. Изпитваме съжаление, когато нашето несъвършенство и натискът на Сатановия свят понякога ни довеждат до униние. Тъй като управлението на Сатан бързо се приближава към края си, неговият свят упражнява все по–голям натиск върху хората като цяло, и особено върху християните. — Откровение 12:12.

6. Защо някои християни могат да се почувствуват обезсърчени, и как Сатан може да се възползува от подобни чувства?

⁶ Дали смяташ, че да водиш християнски начин на живот става все по–трудно? От някои християни е била дочута репликата, че колкото по–дълго са в истината, толкова по–несъвършени сякаш стават. Вероятно обаче те просто са започнали все повече да осъзнават собствените си несъвършенства и невъзможността си да отговорят на съвършените стандарти на Йехова по такъв начин, по какъвто биха искали. Но това вероятно е следствие от факта, че те са продължили да израстват в познание и признателност за праведните изисквания на Йехова. Жизненоважно е никога да не позволяваме на подобно съзнаване на нашето несъвършенство да ни обезсърчи дотолкова, че да направим нещо в интерес на Дявола. През вековете той много пъти се е опитвал да използува обезсърчението, за да накара служителите на Йехова да изоставят истинското поклонение. Но въпреки това искрената любов към Бога, както и ‘съвършената омраза’ към Дявола, са възпрели мнозина от такова нещо. — Псалм 139:21, 22; Притчи 27:11.

7. В какво отношение понякога ние може да сме като Йов?

⁷ И все пак понякога е възможно служителите на Йехова да се почувствуват обезсърчени. Неудовлетвореността от нашите постижения също може да бъде причина за това. Фактори от физическо естество, както и напрежение в отношенията с членове на семейството, приятели или колеги също могат да участвуват. Верният Йов бил толкова обезсърчен, че се молел на Бога: „О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти, да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!“ И ако трудните обстоятелства са могли да подтикнат Йов, „човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото“, да страда от обезсърчение, тогава не е чудно, че същото може да се случи и на нас. — Йов 1:8, 13–19; 2:7–9, 11–13; 14:13.

8. Защо обезсърчението, появяващо се понякога, може да бъде положителен знак?

⁸ Колко утешително е да знаем, че Йехова гледа в сърцата и не пропуска да забележи добрите подбуди! Той никога няма да отхвърли онези, които искрено се стремят да му угодят. Всъщност обезсърчаването, което се появява отвреме–навреме, може да бъде и положителен знак, показващ, че не приемаме лековато своята служба на Йехова. От такава гледна точка е възможно онзи, който никога не се сблъсква с обезсърчение, да не е толкова наясно със слабостите си в духовно отношение, колкото другите са наясно със своите слабости. Помни: „Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ — 1 Коринтяни 10:12; 1 Царе 16:7; 3 Царе 8:39; 1 Летописи 28:9.

Те също били направени от пръст

9, 10. (а) На чия вяра ще е добре да подражават християните? (б) Как Моисей реагирал на възложената му задача?

⁹ Евреи, 11 глава, изброява редица предхристиянски свидетели на Йехова, които проявили силна вяра. Християните от първи век и тези от днешно време са правили същото. Уроците, които можем да научим от тях, са неоценими. (Сравни Евреи 13:7.) Например, чия вяра би заслужавала повече подражание от тази на Моисей? Той бил призован да прогласи едно послание на присъда пред най–мощния световен владетел от онова време — фараона на Египет. Свидетелите на Йехова трябва да прогласяват подобни послания на присъда над фалшивата религия и другите организации, които се противопоставят на установеното Царство на Христос. — Откровение 16:1–15.

¹⁰ Изпълнението на тази задача не е лесно нещо, както показал и Моисей. „Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?“ — попитал той. Можем да разберем това, че той се чувствувал неподходящ. Той се страхувал също и за реакцията на събратята си израилтяни: „Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми.“ Тогава Йехова му обяснил как може да докаже, че е упълномощен за това, но Моисей имал друг проблем. Той казал: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.“ — Изход 3:11; 4:1, 10.

11. Подобно на Моисей, как може и ние да реагираме на теократичните задължения, но в какво можем да бъдем уверени, като проявяваме вяра?

¹¹ Понякога и ние можем да се чувствуваме по същия начин като Моисей. Макар и да съзнаваме своите теократични задължения, може би се чудим как изобщо ще успеем да ги изпълним. ‘Кой съм аз, та да говоря на хората, някои от които са дори може би с по–високо социално или икономическо положение, или пък с по–високо образование от мене, и да се опитвам да ги образовам в пътищата на Бога? Как ще реагират моите духовни братя, когато давам отговори на християнските събрания или имам представяне от подиума в Училището за теократична служба? Нима те няма да видят колко съм неподходящ за това?’ Помни обаче, че Йехова бил с Моисей и го подготвил за неговата задача, понеже Моисей проявявал вяра. (Изход 3:12; 4:2–5, 11, 12) Ако ние подражаваме на вярата на Моисей, Йехова също така ще бъде с нас и ще ни подготви за нашата работа.

12. Как вярата на Давид може да ни насърчи, когато се сблъскаме с обезсърчение поради грехове или недостатъци?

¹² Всеки, който се чувствува объркан или обезсърчен поради грехове или недостатъци, сигурно може да почувствува близост с Давид, който казал: „Престъплението си аз признавам, и грехът ми е винаги пред мене.“ Умолявайки Йехова, Давид казал също: „Отвърни лицето Си от греховете ми, и всичките ми беззакония изличи.“ Но той никога не позволил на обезсърчението да го лиши от желанието да служи на Йехова. „Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“ Ясно било, че Давид бил „пръст“, но Йехова не се отвърнал от него, защото Давид проявил вяра в обещанието на Йехова да не пренебрегва „сърце съкрушено и разкаяно“. — Псалм 38:1–9; 51:3, 9, 11, 17.

13, 14. (а) Защо не трябва да ставаме последователи на хора? (б) Как примерите на Павел и Петър показват, че и те били направени от пръст?

¹³ Забележи обаче, че макар и да трябва да гледаме на този „голям облак свидетели“ като на насърчение да „бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено“, не ни е казано, че трябва да станем техни последователи. Казано ни е да следваме стъпките на „Главния деятел и Усъвършенствувателя на вярата ни, Исус“, а не несъвършени хора — дори и те да са верните апостоли от първи век. — Евреи 12:1, 2, NW; 1 Петър 2:21.

¹⁴ Апостолите Павел и Петър, стълбове в християнския сбор, се препъвали понякога. „Не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша — писал Павел. — Окаян аз човек!“ (Римляни 7:19, 24) А Петър в един момент на прекалена увереност казал на Исус: „Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.“ Когато Исус предупредил Петър, че той ще се отрече от него три пъти, Петър самонадеяно възразил на своя Учител, хвалейки се: „Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе.“ Но той се отрекъл от Исус, грешка, която го накарала да плаче горчиво. Да, Павел и Петър били направени от пръст. — Матей 26:33–35.

15. Какъв стимул имаме да продължаваме смело напред, въпреки факта, че сме направени от пръст?

¹⁵ Но въпреки слабостите си, Моисей, Давид, Павел, Петър и други като тях излезли победители. Защо? Защото те проявявали силна вяра в Йехова, доверявали му се безусловно и въпреки неуспехите си, се държали близо до него. Те уповавали на него да им осигури „сила, надхвърляща нормалното“. И той им я осигурявал, като никога не ги оставял да паднат така, че да не могат да се възстановят. Ако ние продължаваме да проявяваме вяра, можем да бъдем сигурни, че когато се произнася присъда по нашия случай, тя ще бъде в хармония с думите: „Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име.“ Какъв стимул е това да продължаваме смело напред, въпреки че сме направени от пръст! — 2 Коринтяни 4:7, NW; Евреи 6:10.

Какво означава за всеки един от нас това, че сме направени от пръст?

16, 17. Как Йехова прилага принципа, обяснен в Галатяни 6:4 по отношение на преценката?

¹⁶ Опитът е научил много родители и учители, че е разумно да преценяват децата или учениците според индивидуалните им способности, а не въз основа на сравнения с връстници или съученици. Това е в съгласие с един библейски принцип, който християните били посъветвани да следват: „Нека всеки покаже каква е неговата работа, и тогава ще има причина за радост поради самия себе си, а не в сравнение с другиго.“ — Галатяни 6:4, NW.

¹⁷ В хармония с този принцип, макар че Йехова се занимава с хората си като с организирана група, той преценява всеки един от тях поотделно. Римляни 14:12 казва: „Всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.“ Йехова добре познава генетичния строеж на всеки един от своите служители. Той познава техния физически и умствен строеж, техните способности, наследените им силни и слаби страни, възможностите, които имат, както и степента, в която те се ползуват от тези възможности, за да дадат християнски плод. Думите на Исус за вдовицата, която пуснала две малки монети в съкровищницата на храма, както и неговата притча за семената, засети на добра почва, са насърчаващи примери за тези християни, които може би се чувствуват потиснати поради това, че неразумно сравняват себе си с другите. — Марко 4:20; 12:42–44.

18. (а) Защо трябва да определим какво означава лично за нас това, че сме направени от пръст? (б) Защо не бива да ни отчайва един откровен самоанализ?

¹⁸ Много е важно да определим какво означава в нашия конкретен случай това, че сме направени от пръст, така че да можем да служим в максимално възможната за нас степен. (Притчи 10:4; 12:24; 18:9; Римляни 12:1) Само като си даваме ясна сметка относно индивидуалните си недостатъци и слабости, ние можем да сме нащрек спрямо нуждите и възможностите за подобрение. Когато се самоанализираме, нека никога не пренебрегваме силата на светия дух относно помощта за подобрение. Чрез него е била създадена вселената, била е написана Библията, чрез него сред един умиращ свят се образува едно мирно общество на новия свят. Така че божият свети дух безспорно е достатъчно мощен, за да даде на онези, които молят за него, мъдростта и силата, необходими за запазването на лоялност. — Михей 3:8; Римляни 15:13; Ефесяни 3:16.

19. За какво не е извинение това, че сме направени от пръст?

¹⁹ Колко утешително е да знаем, че Йехова помни, че ние сме пръст! Но ние никога не бива да мислим, че това е валидно извинение за отпускане или дори за извършване на нещо неправилно. Съвсем не! Това, че Йехова помни, че ние сме пръст, е израз на неговата незаслужена милост. Но ние не искаме да бъдем „безбожници, превръщащи незаслужената милост на нашия Бог в извинение за разпуснато поведение, които се оказват неверни спрямо нашия единствен Собственик и Господар, Исус Христос“. (Юда 4, NW) Това, че сме направени от пръст, не е извинение за неугодно на Бога поведение. Християнинът се опитва да се бори с грешните склонности, наказвайки тялото си и поробвайки го, за да избегне ‘оскърбяването на светия Дух’. — Ефесяни 4:30; 1 Коринтяни 9:27.

20. (а) В кои два аспекта имаме „много работа в делото на Господаря“? (б) Защо имаме основание за оптимизъм?

²⁰ Сега, през последните години на Сатановата световна система, не е време за забавяне на темпото, особено по отношение на проповядването за Царството, а също така и по отношение на това да развием по–пълно плодовете на божия дух. И в двете области ние имаме „много работа“ (NW). Сега е времето смело да продължаваме напред, защото знаем, че ‘трудът ни не е празен’. (1 Коринтяни 15:58) Йехова ще ни подкрепи, защото за него Давид казал: „Никога не ще допусне да се поклати праведният.“ (Псалм 55:22) Колко е радостно това да знаем, че Йехова позволява лично на всеки един от нас да участвува в най–великото дело, което някога е било възлагано на несъвършените човешки същества, и то въпреки това, че сме направени от пръст!

[Бележка под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Как Битие 2:7 и Псалм 103:14 се различават, говорейки за това, че хората са направени от пръст?

◻ Защо Евреи, глава 11, е източник на насърчение за християните днес?

◻ Защо ние ще сме разумни, ако прилагаме принципа от Галатяни 6:4?

◻ Как Евреи 6:10 и 1 Коринтяни 15:58 помагат да не се допуска обезсърчаване?

[Снимка на страница 10]

Християните подражават на вярата на своите събратя по вяра, но следват Усъвършенствувателя на своята вяра, Исус