Еволюцията пред съда

Непреклонни еволюционисти настояват сега за цялостно преразглеждане на произхода на живота

ПРЕДСТАВИ си, че си съдия на един съдебен процес. Подсъдимият открито заявява своята невинност и свидетелите се явяват, за да дадат показания в негова полза. Докато слушаш техните показания обаче, ти забелязваш, че всеки свидетел противоречи на другите. И щом свидетелите на защитата са поканени зад свидетелската банка, разказите им се променят. Като съдия ти би ли уважил показанията им? Ще бъдеш ли склонен да оправдаеш обвиняемия? Вероятно не, тъй като всяка непоследователност в защитата подкопава доверието към подсъдимия.

Такъв е случаят с теорията на еволюцията. Множество свидетели са се явили, за да разкажат различни неща за произхода на живота, защищавайки теорията на еволюцията. Но дали техните показания биха издържали проверката в съда? Дали тези, които подкрепят теорията, говорят в съгласие?

Противоречиви показания

Как е възникнал животът? Може би никой друг въпрос не е пораждал повече хипотези и не е разпалвал повече разисквания. Но сблъсъкът не е просто еволюция срещу сътворение; голяма част от конфликта се разиграва сред самите еволюционисти. Всъщност, всяка подробност относно еволюцията — как е станала, къде е започнала, кой или какво я започнало и колко дълго е продължил процесът — е подлагана на разгорещени спорове.

Години наред еволюционистите твърдяха, че животът е възникнал в един топъл басейн с органична „супа“. Днес някои вярват, че пяната в океана би могла да произведе живот. Подводните гейзери са друго предполагаемо място за произхода на живота. Някои предполагат, че живите организми са пристигнали на метеори, движещи се към Земята. Възможно е също — казват други — астероиди да са се разбили в земята и да са променили атмосферата, като в течение на тези събития са породили живота. „Забий един голям железен астероид в земята — казва един изследовател — и непременно ще видиш да стават интересни неща.“

Естеството на началото на живота също бива преразглеждано. „Животът не е възникнал при спокойни, благоприятни условия, както се смяташе преди — предполага списание „Тайм“, — а под адското небе на една планета, измъчвана от изригвания на вулкани и заплашвана от комети и астероиди.“ Някои учени казват днес, че за да се развие животът сред такъв хаос, целият процес трябва да е станал за по–кратък период от време, отколкото се смяташе преди.

Учените имат различни мнения и за това къде точно е мястото на Бога — „ако той съществува“ — спрямо произхода на живота. Някои казват, че животът се е развил без намесата на Създател, докато други предполагат, че Бог е започнал процеса и после е оставил еволюцията да поеме ръководството.

И как се е осъществила еволюцията след възникването на живота? Дори тук разказите си противоречат. През 1958 г., един век след публикуването на книгата The Origin of Species [„Произход на видовете“], еволюционистът сър Джулиън Хъксли каза: „Великото откритие на Дарвин — всеобщият принцип на естествен подбор — е категорично и напълно утвърден като единственото средство за значима еволюционна промяна.“ Двадесет и четири години по–късно еволюционистът Майкъл Руз писа: „Нарастващ брой биолози . . . твърдят, че всяка еволюционна теория, основана на принципите на Дарвин, и особено всяка теория, която смята естествения подбор за решаващ фактор за еволюционната промяна, е подвеждащо непълна.“

Макар и да казва, че има „много убедителни факти“, подкрепящи еволюционната теория, списание „Тайм“ въпреки това признава, че еволюцията е сложна приказка с „много пукнатини и много противоречащи си теории относно това как да се попълнят липсващите детайли“. Далеч от мисълта, че случаят е приключен, някои от най–непреклонните еволюционисти настояват сега за цялостно преразглеждане на произхода на живота.

Така че свидетелствата в полза на еволюцията — особено в полза на възникването на живота според еволюцията — не са основани на верни показания. Ученият Т. Х. Джанаби отбелязва, че тези, които се застъпват за еволюцията, „в течение на годините са развили и са се отказали от много погрешни теории и засега учените не са в състояние да се спрат на нито една теория“.

Интересно е, че Чарлз Дарвин предвиждал такъв конфликт. В предговора към „Произход на видовете“ той написал: „Добре съзнавам, че едва ли има някой въпрос, обсъден в тази книга, за който да не могат да бъдат приведени факти, често изглежда водещи до заключения, точно противоположни на онези, до които съм достигнал аз.“

Но такива противоречащи си показания поставят под въпрос достоверността на еволюционната теория.

Дали еволюцията е изборът на интелигентния човек?

Още от възникването си — отбелязва книгата Milestones of History [„Важни събития в историята“] — еволюционната теория „привлече много хора, защото изглеждаше по–истински научна от теорията за сътворението“.

Освен това догматичните твърдения на някои еволюционисти могат да предизвикат страх. Например, ученият Х. С. Шелтън заявява, че идеята за сътворението е „твърде глупава, за да бъде разглеждана сериозно“. Биологът Ричард Докънз направо казва: „Ако срещнеш някой, който твърди, че не вярва в еволюцията, този човек е невеж, глупав или ненормален.“ Подобно на това професор Рене Дюбо казва: „Повечето просветени хора днес приемат като факт, че всичко във вселената — от небесните тела до хората — се е развило и продължава да се развива чрез еволюционни процеси.“

От тези твърдения би трябвало да изглежда, че всеки, който има поне малко разум в главата си, с готовност би приел еволюцията. В края на краищата, да направи така би означавало, че той е „просветен“, а не „глупав“. И все пак има високо образовани мъже и жени, които не поддържат теорията на еволюцията. „Аз открих много учени, изпитващи съмнения — пише Франсис Хичинг в своята книга The Neck of the Giraffe [„Шията на жирафа“] — и неколцина, които стигнаха до там, да кажат, че дарвинистката еволюционна теория изобщо се оказа ненаучна теория.“

Чандра Викрамасинг, високо ценен британски учен, заема подобна позиция. „Няма доказателства за никой от основните принципи на дарвинистката еволюция — казва той. — Тя е била една обществена сила, завладяла света през 1860 г., и аз мисля, че от тогава нататък последствията от нея са катастрофални за науката.“

Т. Х. Джанаби изследвал доводите, представени от еволюционистите. „Открих, че ситуацията е твърде различна от онова, което ни караха да вярваме — казва той. — Доказателствата са твърде оскъдни и твърде фрагментарни, за да подкрепят такава сложна теория като тази за произхода на живота.“

Така че не бива тези, които не могат да приемат еволюционната теория, просто да бъдат пренебрегвани като ‘невежи, глупави или ненормални’. Относно мненията, които оспорват еволюцията, дори и заклетият еволюционист Джордж Гейлорд Симпсън трябвало да признае: „Определено би било грешка тези възгледи просто да бъдат отхвърлени с усмивка или да бъдат обект на присмех. Техните поддръжници бяха (и са) проницателни и компетентни изследователи.“

Въпрос на вяра

Някои мислят, че вярването в еволюцията е основано на факти, а вярването в сътворението — на вяра. Вярно е, че никой човек не е видял Бога. (Йоан 1:18; сравни 2 Коринтяни 5:7.) Но теорията на еволюцията няма никакво предимство в това отношение, тъй като се гради върху събития, на които никой човек не е бил свидетел, нито пък е успял да ги възпроизведе.

Например, учените никога не са наблюдавали мутациите — дори и полезните, — които произвеждат нови форми на живот; и въпреки това те са сигурни, че именно по този начин са се появили новите видове. Те не са били свидетели на самозараждането на живота; и въпреки това настояват, че именно по този начин е възникнал животът.

Тази липса на доказателства кара Т. Х. Джанаби да каже, че еволюционната теория не е „нищо повече от една ‘вяра’“. Физикът Фред Хойл я нарича „Евангелието според Дарвин“. Д–р Евън Шат отива по–далеч. Той казва: „Подозирам, че привърженикът на сътворението трябва да обяснява по–малка мистерия от предания еволюционист.“

И други експерти са съгласни с това. „Когато размишлявам върху природата на човека — признава астрономът Робърт Ястроу, — появата на това удивително същество от някакви химикали, разтворени в басейн с топла вода, ми се струва точно такова чудо, каквото е и библейският разказ за неговия произход.“

Защо тогава много хора все още отхвърлят идеята, че животът е бил създаден?

[Снимка на страница 3]

Догматичните твърдения на някои могат да предизвикат страх