Как да преодолеем носталгията, служейки на Бога

ИСУС ХРИСТОС заповядал на последователите си: „Идете . . . , и правете ученици от всички народи.“ (Матей 28:19, NW) За много християни изпълняването на тази заповед означава да приемат трудни условия за живот далеч от дома. Пътуващите надзорници, техните съпруги и други братя и сестри са изоставили много неща заради божията служба. Носталгията може да бъде истинско предизвикателство за всички тези Свидетели на Йехова.

Носталгията се появява, когато спомените отнасят твоите мисли назад към спокойствието и любовта от приятното минало. Това може да предизвика такова силно вълнение, че да се почувствуваш потиснат и неспособен да продължаваш нататък. Всъщност, след като продали вещите си и предприели едно скъпо струващо пътуване до чужда страна, някои хора изоставили плановете си и се завърнали в къщи. Носталгията ги победила.

Такива атаки върху чувствата са по–често срещани след първото преместване, но при някои хора продължават цял живот. След като отсъствувал повече от 20 години, на Яков му ‘домъчняло за бащиния [му] дом’. (Битие 31:30) Кой може да очаква да страда от носталгия? Какво я предизвиква? Как човек може да преодолее такива чувства?

Какво предизвиква унинието?

Носталгията може да засегне всекиго. Амитас, дъщеря на мидийския цар Астиаг, очевидно имала всяка причина да бъде щастлива — богатство, влияние, прекрасен дом. Въпреки това тя изпитвала такава носталгия по планините на Мидия, че в усилията си да я утеши нейният съпруг, цар Навуходоносор, изградил китни градини във Вавилон.

Носталгията може да бъде особено голямо изпитание, когато животът изглежда по–труден, отколкото е бил, преди човек да се премести. Когато хората от Юда станали изгнаници, те плакали: „При реките на Вавилона, там седнахме. Да, плакахме, когато си спомняхме за Сиона. Как да пеем песента Господна в чужда земя?“ — Псалм 137:1, 4.

Много неща могат да предизвикат меланхолията на носталгията. Тери, която напуснала Канада, казва: „Един ден от една книга изпадна семейна снимка. Когато я вдигнах, ме заля потоп от носталгия и плаках.“ Крис, който се преместил от Англия в много по–бедна страна, признава: „Просто разпознаването на мелодията на стара песен или миризмата на познато ястие, биха могли да ме накарат да тъгувам за нещата, които съм оставил зад себе си.“ — Сравни Числа 11:5.

Допринасящ фактор често са близките семейни връзки. Розали, бразилка, която сега живее в съседна страна, обяснява: „Чувствувам се потисната, когато получавам лоши новини от дома и не мога да съм там, за да помогна. Понякога е по–лошо, когато не получавам новини и започвам да си представям сама нещата.“ Джанис се преместила от Северна Америка в малък град в амазонската тропическа област. Тя казва: „Изпитвам носталгия, когато чуя добри новини от дома. Разбирам как нашите са добре заедно и бих искала да бъда с тях.“

Не само раздялата с хората от миналото причинява носталгия. Линда обяснява: „Изпаднах в безизходица, когато не знаех откъде да купя нещата, от които се нуждаех. Не знаех цените или как да обменям. Притежаването на кола беше много скъпо и винаги ме избутваха, когато се мъчех да се кача в претъпкания обществен транспорт. Това просто ме караше да копнея за дома“. Изказвайки се за културната и икономическа разлика, Джанет отбелязва: „Бедността беше това, което ме порази. Никога преди не бях виждала хора да просят хляб, или цели големи семейства да живеят в една стая без вода. . . . Подобни неща ме разстройваха толкова много, че имах усещането, че не можех да остана нито минута повече.“

Как да преодолееш чувствата си

Не бива да се чувствуваме притеснени от това, че изпитваме силни емоционални чувства към хора, които обичаме, или за познатата обстановка от предишни години. Йехова Бог ни е дал чувствата, за да можем да се радваме на топли лични взаимоотношения. Християнските надзорници от сбора в Ефес били емоционално зрели мъже. Но какво се случило, когато срещата им с апостол Павел приближила своя край? Да, те ‘всички плакали много и паднали на шията на Павел и го целували‘! (Деяния 20:37) Разбира се, в тази случка не става дума за носталгия. И все пак тя ни кара да помислим. Нормално е да имаме чувства, но не бива да позволим те да ни контролират. Тогава как можеш с успех да преодолееш носталгията?

Ключ към това да се чувствуваш установен някъде е да научиш местния език. Носталгичните чувства могат да бъдат засилени, когато общуването е затруднено поради това, че имаш работа с чужд език. Затова, ако е възможно, научи се да четеш и говориш езика на района, преди да се преместиш там. Ако това не е невъзможно, тогава се концентрирай върху изучаването на езика по време на първите няколко седмици, след като пристигнеш. Тогава ще имаш най–силна мотивация, и по този начин и най–добра перспектива да го научиш. Ако посветиш тези седмици главно на изучаването на езика, скоро ще се радваш на общуване, а това може да ти помогне да уталожиш чувствата, причинени от носталгията.

Създай нови приятелства колкото се може по–бързо, тъй като това ще ти помогне да се почувствуваш като у дома си. Сборът на Свидетелите на Йехова е най–доброто място за създаване на истински приятелства. Поеми инициативата и се интересувай от другите. Положи усилия да узнаеш техния произход, техните семейства, проблемите им и интересите им. Покани в дома си събратя по вяра. В отговор на това ще видиш, че другите започват да се интересуват от теб.

Всред божия народ приятелствата могат да бъдат близки като семейни връзки. Исус казал: „Който върши Божията воля, той ми е брат, и сестра, и майка.“ (Марко 3:35) Христос също уверил последователите си: „Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.“ (Марко 10:29, 30) С такова чудесно духовно братство ние никога не сме сами, дори и в нова страна.

Поддържането на приятелства с хората от родината също може да ти помогне да преодолееш носталгията. Ще бъдеш изненадан да откриеш, че сега, след като си се преместил, общуването чрез писма е от особена важност, тъй като вероятно ще обмисляш значението на своите думи. Ще има вълнуващи неща за разказване. Споменатата по–горе Джанет дава следния съвет: „Телефонните разговори на големи разстояния струват скъпо, но изпращането по пощата на запис на касета е относително евтино. В началото изглежда странно да говориш на машина. Все пак, да беседваш с някого с микрофон между вас е лесно и интересно.“ Би могъл също да помолиш за отговор чрез запис на касета.

Шърли, която емигрирала от Съединените щати в Латинска Америка преди 25 години, казва: „Винаги пиша за укрепващи случки, вместо за проблемите. Това окуражава другите да продължават да ми пишат.“ Бъди предпазлив все пак. Многото писане на писма може да ти попречи да правиш нови приятели. Дел, който се преместил от Канада в друга страна, казва: „Избягвай да си стоиш вкъщи и да изпадаш в меланхолия за нещата, които ти липсват. Напротив, излез навън и се радвай на новото си място.“

Запознай се с обичаите, историята, хумора и красивите и интересни места на новата страна. Това ще ти помогне да не мислиш постоянно за негативните фактори. И ако възнамеряваш да останеш, където си се преместил, най–добре е да не посещаваш своята страна много скоро или много често. Създаването на нови приятелства и привикването към нова обстановка отнема време. Удължените посещения в родината прекъсват този процес. Пуснал веднъж нови корени, можеш да се насладиш на посещение в родината и след това на завръщане. В същото време бъди зает с изграждането на привързаност към твоя нов дом.

Продължавай да гледаш напред

Йехова ни е дал цялата земя за наш дом. (Псалм 115:16) С радостен християнски дух животът може да бъде приятен във всяка страна. Ако се преместиш, за да подкрепиш интересите на Царството и да проповядваш добрата новина в друга държава или някъде другаде в твоята страна, прави това с радостно очакване. Гледай напред към създаването на нови приятелства, запознаването с нови обичаи, правенето на ученици или вършенето на възнаграждаващи неща в службата за Бога.

Йехова Бог е Приятел, който винаги ще бъде с теб, независимо къде се намираш. (Псалм 94:14; 145:14, 18) Затова, стой близо до него в молитва. (Римляни 12:12) Това ще ти помогне да поддържаш в ума си своята цел в живота като служител на Бога. Авраам и Сара пазели в ума си своята цел, когато напуснали удобния си дом в град Ур. В подчинение на заповедта на Йехова, те изоставили приятели и роднини. (Деяния 7:2–4) Ако бяха подхранвали спомени и тъга за мястото, което са напуснали, вероятно биха използували възможността да се върнат. Но те се стремели към по–добро място — като краен резултат, живот на райска земя под управлението на божието небесно царство. — Евреи 11:15, 16.

Проповядването в чуждоземни райони, или там където нуждата от вестители на Царството в твоята страна е по–голяма, може да бъде истинско предизвикателство. Но то е също така плодоносна и много възнаграждаваща работа. (Йоан 15:8) И ако временно те погълнат отрицателни мисли, те могат да бъдат преодолени като не забравяш своята цел и гледаш напред. Една сестра, неомъжена мисионерка, казва: „Когато ме налегне печал, аз се опитвам да мисля за новия свят и как цялото човечество ще бъде едно семейство.“ Приятни мисли като тези могат да ти помогнат да поддържаш радостта си и да не се поддаваш на носталгията.

[Снимка на страница 29]

Носталгията не бива да наврежда на християнската служба