Тя не била прекалено възрастна, за да служи на Йехова
МНОГО възрастни хора смятат, че оставащите им години едва ли ще им донесат щастие. Една добре известна застаряваща актриса дори казала: „Обърках живота си и сега е твърде късно да го променя . . . Когато се разхождам сама, мисля за досегашния си живот и не съм щастлива от начина, по който го изживях . . . Никъде не намирам спокойствие и никъде не мога да се установя.“
Една възрастна жена, която живяла преди почти 2000 години, нямала такъв проблем. Тя била 84–годишна вдовица, но била активна, щастлива и се радвала на чудесно благоволение от Бога. Нейното име било Анна и тя имала особена причина за радост. Каква била тя?
„Не се отделяше от храма“
Евангелският писател Лука ни запознава с Анна. „Имаше — казва той — и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе“ в Израил. Като пророчица, тя притежавала дара на божия свети дух, или активна сила, в особен смисъл. Анна имала голямата възможност да пророкува при един бележит случай.
Лука разказва: „Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си, и беше вдовица за цели осемдесет и четири години.“ (Лука 2:36, 37) Вероятно Анна овдовяла, когато била съвсем млада. Овдовелите християнки от всяка възраст знаят колко съкрушаващо е да загубиш в смъртта възлюбения си съпруг. Но както мнозина вярващи жени в наши дни, Анна не допуснала това тъжно преживяване да прекъсне службата ѝ към Бога.
Лука ни казва, че Анна ‘не се отделяла от храма’ в Йерусалим. (Лука 2:37) Тя ценяла изключително много благословеността идваща от службата в дома на Бога. Нейните действия разкрили, че тя, подобно на израилския псалмист — цар Давид, имала само едно нещо, за което да моли Йехова. И кое било то? Давид изпял: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, — да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа, и да го диря в храма му.“ (Псалм 27:4) И в това отношение Анна е като християнските жени днес, които намират наслада в редовното присъствие на мястото за поклонение на Йехова.
Анна принасяла свята служба на Йехова денем и нощем. Тя правела това „в пост и молитва“, показвайки скръб и дълбок копнеж. (Лука 2:37) Продължилата векове зависимост на юдеите от езическо владичество, свързана със западащите условия в религиозно отношение, които засегнали дори храма и неговото свещенничество, трябва да е била причина за поста и молитвата на Анна към Йехова Бог. Но тя имала също и причина да бъде щастлива, и то заради нещо изключително, което се случило в един наистина паметен ден, през 2–ра година пр.н.е.
Неочаквана благословия
На този особено знаменателен ден младенецът Исус бил донесен в йерусалимския храм от неговата майка Мария и неговия приемен баща Йосиф. Тогава възрастният Симеон видял детенцето и изрекъл пророчески думи. (Лука 2:25–35) Анна както обикновено била при храма. „И тя се . . . приближи — съобщава Лука — в същия час.“ (Лука 2:38) Колко развълнувана трябва да е била Анна, когато нейните старчески очи видели бъдещия Месия!
Четирийсет дни по–рано божи ангел смаял овчарите близо до Витлеем с думите: „Ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ Многочислено небесно войнство отдало хвала на Йехова и добавило: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ (Лука 2:8–14) По същия начин и Анна била подтикната да даде свидетелство за Този, който щял да бъде Месията!
Като видяла бебето Исус, Анна ‘благодаряла Богу и говорела за Него на всички, които ожидали изкуплението на Йерусалим’. (Лука 2:38) Несъмнено, подобно на възрастния Симеон, който също имал привилегията да види младенеца Исус в храма, и тя била жадувала, била отправяла молитви и очаквала обещания Спасител. Добрата новина, че този Спасител бил Исус, била за нея твърде хубава, за да я запази само за себе си.
И какво направила Анна, макар че може би не очаквала, че ще бъде жива, когато Исус пораснел? Тя радостно свидетелствувала на другите за освобождението, което се очаквало да бъде осъществено чрез този идващ Месия.
Прекрасният пример на Анна
Колко религиозни хора от света биха дали такова свидетелство, или все още биха отдавали поклонение денем и нощем на 84–годишна възраст? Вероятно те биха поискали да се пенсионират години по–рано. Анна и Симеон не били такива. Те дали прекрасен пример за всички възрастни служители на Йехова. Да, те обичали дома за поклонение на Йехова и Го възхвалявали с цялото си сърце.
В лицето на Анна ние имаме блестящ пример на богоугодна вдовица. Всъщност описанието на Лука за тази скромна стара жена може да бъде сравнено с качествата на достойната вдовица, набелязани в 1 Тимотей 5:3–16. Там апостол Павел казва, че такава вдовица „постоянствува в молби и в молитви нощем и денем“, ‘на един мъж е била жена’ и „се е предавала на всякакво добро дело“. Анна била такава жена.
Днес ние намираме верни възрастни вдовици, принасящи свята служба на Бога ден и нощ в хилядите сборове на Свидетелите на Йехова по земята. Колко много ценим това, че тези съвременни „Анни“ са сред нас!
Дори и в напреднала възраст, мъже и жени могат да се отдадат на Бога, символизирайки това чрез водно кръщение. Възрастните никога не са прекалено стари да служат на Йехова и да свидетелствуват за месианското Царство, установено сега в небесата, което скоро ще донесе богати благословии за покорното човечество. Възрастните хора, които сега принасят свята служба на Бога, могат да свидетелствуват за благословиите на Йехова върху тях, така както преди векове Анна била особено благословена. Тя не била прекалено възрастна, за да служи на Йехова и да възхвалява неговото свято име. Те също.