Готската Библия — едно забележително постижение

ГОТИТЕ били съюзени германски племена, вероятно произхождащи от Скандинавия. През първите векове на нашата ера те се преселили далеч на юг, до Черно море и река Дунав, до самите предни постове на римската империя.

Първото литературно произведение, създадено на който и да било от германските езици, била готската Библия. Днес от този превод съществуват само отделни откъси. Но той си остава една уникална и високо ценена версия на Светото писание. Защо?

Улфила — мисионер и преводач на Библията

Преводачът на тази Библия бил Улфила, известен още и с готското си име Вулфила. Според историка Филосторгий, Улфила бил потомък на пленници, взети при едно готско нашествие в Кападокия, която сега е част от източна Турция. Роден приблизителено през 311 г. от н.е., около 30 години по–късно той бил посветен в духовен сан от Евсевий от Никомидия и бил обучен да работи като мисионер сред готите.

„За да наставлява и умножава обърнатите в християнството — казва историкът Уил Дюрант, — той търпеливо превел от гръцки на готски цялата Библия, с изключение на 3 и 4 Царе.“ (The Age of Faith [„Епохата на вярата“]) Днес, с изключение на един откъс от книгата на Неемия, единствените запазени готски библейски ръкописи са части от Християнските гръцки писания.

Готският език нямал писменост. Затова Улфила бил изправен пред едно преводаческо предизвикателство, което изисквало изключителна находчивост. Древните духовни историци му отдават заслугата за изнамирането на готската азбука от 27 знака, базирана главно на гръцката и латинската азбуки. Освен това The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] отбелязва, че „той изковал една германска християнска терминология, част от която е все още в употреба“.

Ранната история на готската Библия

Улфила завършил своя превод преди 381 г. от н.е. и умрял две или три години след това. Популярността на неговия труд е засвидетелствувана от The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“], която казва, че „преводът бил използуван предимно от готите, които се преселили в Испания и Италия“. Да, ако се съди по броя на оцелелите фрагменти, изглежда са били направени много преписи на тази готска Библия. Вероятно някои ръкописи били направени в скрипториумите на Равена и Верона, в областта, в която готите били установили царството си. Скрипториумите били стаи в манастирите, в които се пишели и преписвали ръкописи.

Готите престанали да съществуват като народ около 555 г. от н.е., след като византийският император Юстиниан I завзел отново Италия. След тяхното западане — казва Тьонес Клеберг, — „готският език и готските традиции в Италия изчезнали, почти без да оставят следа. Ръкописите на готски език вече не представлявали никакъв интерес. . . . Те до голяма степен били разскачени и написаното било изчегъртано. След това скъпият пергамент бил използуван отново за записването на нов текст.“

Оцелели ръкописи

Върху някои от тези ръкописи изтриването не било направено качествено, като оригиналният текст се виждал слабо. Няколко такива палимпсести, както се наричат такива ръкописи, били намерени и разчетени. Забележително е това, че прочутият Кодекс Аргентеус, съдържащ четирите евангелия, подредени така — Матей, Йоан, Лука и Марко, — бил запазен невредим.

За този великолепен кодекс се смята, че е възникнал в скрипториума в Равена, в началото на шести век от н.е. Той е наречен Кодекс Аргентеус, което означава „Сребърна книга“, защото е написан със сребърно мастило. Страниците му от пергамент са боядисани в пурпурен цвят, което показва, че вероятно той е бил предназначен за царска персона. Златни букви украсяват първите три реда от всяко евангелие, както и началото на отделните части. Имената на писателите на евангелията също са изписани със златни букви върху четирите успоредни „аркади“, поставени в края на всяка колона на ръкописа. Тук се посочват препратки към успоредните пасажи в евангелията.

Възстановяването на готския библейски текст

След разпадането на готския народ ценният Кодекс Аргентеус изчезнал. Никой не го видял чак до средата на 16–и век, когато той отново се появил на бял свят във Верденския манастир, близо до Кьолн, Германия.

През 1569 г. била публикувана готската версия на молитвата „Отче наш“, като това насочило вниманието към Библията, от която тя била взета. Името „Кодекс Аргентеус“ било напечатано за пръв път през 1597 г. От Верден този ръкопис попаднал в императорската колекция на предмети на изкуството в Прага. Но в края на Тридесетгодишната война през 1648 г. победителите шведи го отнесли заедно с други съкровища. От 1669 г. този кодекс се намира постоянно в Университетската библиотека в Упсала, Швеция.

Първоначално Кодекс Аргентеус бил съставен от 336 листа, 187 от които се намират в Упсала. Един лист — последният от евангелието на Марко — бил открит през 1970 г. в Шпайер, Германия.

Откакто кодексът се появил отново, учените започнали да изследват писмената му, за да разгадаят смисъла на мъртвия готски език. Използувайки всички ръкописи на разположение, както и предишните опити да бъде възстановен текстът, немският учен Вилхелм Щрайтберг съставил и публикувал през 1908 г. „Die gotische Bibel“ [„Готската Библия“], съдържаща гръцкия и готския текстове един до друг.

Днес тази готска Библия представлява интерес главно за учените. Но фактът, че била създадена и високо ценена в ранните дни на превеждането на Библията, свидетелствува за желанието и решимостта на Улфила да преведе божието Слово на един съвременен за тогавашното време език. Той правилно разбрал, че само по този начин готският народ би имал надеждата да разбере християнската истина.

[Информация за източника на снимката на страница 9]

С разрешението на Университетската библиотека в Упсала, Швеция