Вземането на Мария в плът на небето — дали това е догма, разкрита от Бога?

ДОКТРИНАТА за вземането на Мария, майката на Исус, в плът на небето е скъпа на сърцето на милиони католици. Историкът Джордж Уилям Дъглас казва: „Вземането на Дева Мария в плът на небето [от дълго време] е славено като най–големия от нейните празници, и като едно от главните тържества през църковната година.“

Но католическите теолози признават, че Библията не споменава, че Мария се е възнесла по такъв начин на небето. Да, малко католици знаят, че тази любима доктрина е предмет на спорове и ожесточени дебати вече столетия наред. Как църквата е стигнала до там да приеме вярването за вземането на Мария в плът на небето като догма?a Съществува ли някакво основание да се смята, че тя е разкрита по божествен път? Отговорите на тези въпроси не са само от областта на теорията. Те имат дълбоко значение за всеки, който обича истината.

Еволюцията на една догма

Може би ще се изненадаш, като разбереш, че в първите столетия след смъртта на Исус, идеята, че Мария е била взета в плът на небето била напълно непозната за християнското мислене. Католическият теолог Жан Гало пише в L’Osservatore Romano [„Л’Осерваторе Романо“]: „В началото нито един спомен за смъртта на Мария не бил свързван с християнското общество.“

Обаче след като учението за троицата станало официална църковна доктрина, на Мария започнала да се отрежда все по–значима роля. Започнали да я наричат с бляскави титли като „божия майка“, „зачената без грях“, „застъпничка“ и „царица на небето“. След време, както разсъждава теологът Гало, „мълчанието на ранната традиция относно смъртта на Мария не могло да задоволи напълно онези християни, които утвърждавали съвършенството на Мария и искали да я почитат. Така се появили описания на вземането на Мария в плът на небето, които били рожба на народното въображение.“

Около четвърти век от н.е. започнали да се разпространяват т.нар. апокрифи за вземането в плът на Мария. Тези текстове съдържали фантастични разкази за въображаемото възнасяне на Мария на небето. Да разгледаме например текста, наречен „Успението на светата божия майка“. Той бил приписван не на някой друг, а на самия апостол Йоан, но най–вероятно бил съставен близо 400 години след смъртта на Йоан. Според този недостоверен разказ, Христовите апостоли по чудодеен начин били събрани край Мария, и я видели да изцелява слепи, глухи и сакати. Накрая, както се твърди в този текст, апостолите чули Господаря да казва на Мария: „Ето, отсега нататък твоето скъпоценно тяло ще бъде пренесено в рая, и твоята свята душа ще бъде в небесата, в съкровищниците на моя Баща в ненадмината сияйност, където са мирът и ликуването на светите ангели, и така ще бъде навеки.“

Как се отнасяли вярващите към тези писания? Мариологът Рьоне Лорентин обяснява: „Реакциите били много различни. Най–доверчивите били примамени, без дори да се замислят, от блясъка на хубавата история. Другите презирали тези непоследователни разкази, които често си противоречат и нямат никакъв авторитет.“ Следователно теорията за вземането на Мария в плът на небето срещнала трудности при официалното ѝ приемане. За още по–голямото объркване допринесъл фактът, че на някои места били почитани предполагаемите мощи на Мария. Не било лесно това да се съчетае с вярването, че нейното тяло от плът било взето на небето.

През 13–и век Тома Аквински, както и много други теолози, поддържали тезата, че не било възможно вземането на Мария в плът на небето да се определи като догма, защото „Писанието не учи това“. И все пак популярността на вярването продължавала да расте, и рисунките на предполагаемото вземане на Мария в плът на небето, правени от такива известни художници като Рафаело, Кореджо, Тициан, Карачи и Рубенс, се умножавали.

Този въпрос оставал неразрешен до неотдавна. Според йезуита Джузепе Филограси, чак до първата половина на нашия век католическите учени продължавали да публикуват „студии и дискусии, които не винаги са в полза“ на теорията за вземането на Мария в плът на небето. Дори и папите, като например, Лъв XIII, Пий X и Бенедикт XV, „били доста резервирани по този въпрос“. Но на 1 ноември 1950 г. църквата най–после зае окончателно становище. Папа Пий XII съобщи: „Ние определяме това като догма, разкрита от Бога — че Непорочната Майка на Бога, Мария, вечната Дева, когато земният ѝ път свършил, била взета тялом и духом в славата на небесата.“ — „Мунифицентисимус Деус“.

Вярването в телесното пътуване на Мария до небето вече не беше въпрос на избор за католиците — то стана църковна догма. Папа Пий XII заяви, че „ако някой . . . се осмели да отрече или умишлено да хвърли съмнение върху онова, което Ние сме определили, той ще трябва да знае, че не отговаря на мерилото на Божествената и Католическата Вяра“.

Какво казват Писанията в действителност

Но на какво основание църквата заема толкова смела позиция? Папа Пий XII твърди, че „догмата за вземането на Мария в плът на небето има „своето солидно основание в Светото писание“. Сред текстовете, които най–често биват цитирани като доказателство за вземането на Мария в плът на небето, е Лука 1:28, 42. Тези стихове казват за Мария: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените . . . и благословен е плодът на твоята утроба!“ („Синодален превод на Библията“, 1993 г.) Привържениците на теорията за вземането на Мария в плът на небето казват, че щом като Мария е „благодатна“, тя не може да бъде покорена от смъртта. А след като е благословена като ‘плода на утробата си’, тя трябва да притежава същите привилегии като Исус — включително и неговото възнасяне в небето. Смяташ ли, че това разсъждение е логично?

Първо, учените–лингвисти казват, че изразът „благодатна“ е неточен превод и че оригиналният гръцки израз, използуван от Лука, се превежда по–точно като „обект на благоволението на Бога“. Затова католическата Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] предава текста от Лука 1:28 като: „Радвай се, ти, която си получила толкова високо благоволение!“ Няма основание да се прави заключението, че Мария е била взета в плът на небето, само защото получила „високо благоволение“ от Бога. За първия християнски мъченик, Стефан, католическата Библия Douay [„Дуей“] също казва, че е „благодатен“ — но на него не му се приписва възкресение в плът. — Деяния 6:8.

Но все пак нима Мария не е била благословена, нима не е имала благоволението на Бога? Да, но интересно е, че в дните на съдиите в Израел една жена, наречена Яил, била смятана за „благословена между жените“. (Съдии 5:24, „Синодален превод“) Безспорно никой не би твърдял, че Яил също е била взета в плът на небето. Освен това цялата идея за вземането на Мария в плът на небето е основана на предпоставката, че самият Исус се възнесъл на небето в плът. Само че Библията казва, че Исус бил „оживял“ или възкресен „по дух“. (1 Петър 3:18, „Синодален превод“; сравни 1 Коринтяни 15:45.) Освен това апостол Павел казва, че „плът и кръв не могат да наследят царството божие“. — 1 Коринтяни 15:42–50, „Синодален превод“.

Вярно е, че Библията говори за небесно възкресение за верните християни, помазани с духа. Но от 1 Солунци 4:13–17, NW става ясно, че това възкресение няма да започне преди „присъствието на Господаря“, което е в последните дни на тази порочна епоха. Дотогава Мария е спала в смъртта, заедно с хиляди други верни християни. — 1 Коринтяни 15:51, 52.

Мария — жена на вярата

Бъди сигурен, че казвайки горното, ние нямаме намерение да покажем неуважение спрямо Мария. Несъмнено Мария била образцова жена, чиято вяра била достойна за подражание. Тя с готовност приела привилегированата отговорност да стане майка на Исус, приемайки и всичките изпитания и жертви, които щяло да донесе това. (Лука 1:38; 2:34, 35) Заедно с Йосиф тя отгледала Исус в богоугодна мъдрост. (Лука 2:51, 52) Тя останала с Исус по време на страданията му на стълба. (Йоан 19:25–27) И като вярна ученичка, тя послушно останала в Йерусалим и изпитала лично изливането на божия дух на Петдесетница. — Деяния 1:13, 14; 2:1–4.

Един изопачен възглед за Мария не донася чест нито на Създателя, нито на нея. Догмата за вземането на Мария в плът на небето бива използувана да подкрепя неоснователното твърдение, че Мария е посредничка пред Бога. Но дали Исус изобщо е излагал такова учение? Напротив, той казал: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез мене. Ако поискате нещо в мое име, това ще сторя.“ (Йоан 14:6, 14; сравни Деяния 4:12.) Да, не Мария, а единствено Исус Христос посредничи пред Създателя. Именно чрез Исус — а не чрез Мария — ние трябва да се обръщаме към Дарителя на нашия живот за „благовременна помощ“. — Евреи 4:16, „Синодален превод“.

Приемането на истината за Мария може да бъде доста трудно за някои. Най–малкото това може да означава отказ от някои дълго поддържани вярвания и любими представи. Но макар и болезнена понякога, в крайна сметка истината ‘прави хората свободни’. (Йоан 8:32) Исус казал, че Баща му търси такива хора, които ще му се покланят „с дух и с истина“. (Йоан 4:24, „Синодален превод“) За искрените католици тези думи представляват едно предизвикателство.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 27]

ДАЛИ МАРИЯ УМРЯЛА?

Дали Мария всъщност умряла преди своето т.нар. възнасяне на небето? Самите католически теолози застават на кръстопътя на една теологична дилема относно този въпрос. Nuovo dizionario di teologia [„Нов теологичен речник“] посочва, че „ще бъде много трудно да се припише на Мария привилегията да не бъде подвластна на смъртта, която дори Христос не притежавал“. От друга страна, ако се каже, че Мария е умряла, ще се повдигне един също толкова щекотлив въпрос. Теоложката Кари Бьоресен отбелязва, че „смъртта е наказание за първоначалния грях, който според [доктрината за „непорочното зачатие“] не е засягал Мария“. Каква би била тогава причината тя да умре? Нищо чудно, че папа Пий XII старателно заобиколил целия въпрос за смъртта на Мария, когато определил догмата за вземането на Мария в плът на небето.

За щастие, библейското учение е чисто от такива обърквания. Библията никъде не казва, нито дори намеква, че Мария е била рожба на „непорочно зачатие“. Напротив, тя посочва, че Мария е била несъвършена жена, която се е нуждаела от изкупление. По тази причина, след раждането на Исус, тя отишла в храма и принесла жертва за грях пред Бога. (Левит 12:1–8; Лука 2:22–24) Като всички други несъвършени човеци, в крайна сметка Мария умряла. — Римляни 3:23; 6:23.

Тази проста истина се намира в пълен контраст с въпросите без отговор, повдигани от догмата за вземането на Мария в плът на небето.

[Снимка на страница 26]

‘Вземането на Девата в плът на небето’, рисувана от Тициан (около 1488–1576 г.)

[Източник]

Giraudon/Art Resource, N.Y.

[Снимка на страница 28]

Като донесла жертва за грях в храма след раждането на Исус, Мария показала, че е грешница, която се нуждае от изкупление