Скоро — свят без войни!
НА 24 ДЕКЕМВРИ 1914 г. един млад британски войник, на име Джим Принс, навлязъл в ничията земя, за да разговаря с един германски пехотинец. „Аз съм саксонец. Ти си англосаксонец. Тогава защо воюваме?“ — попитал го германецът. Години след това Принс признал: „Още не знам отговора на този въпрос.“
През една забележителна седмица на 1914 г., войниците от британската и германската армия се побратимили, играли футбол и дори си разменили коледни подаръци. Разбира се, това примирие било неофициално. Генералите не искали войниците им да открият, че „врагът“ не е онова зло чудовище, описвано от военната пропаганда. Британският войник Албърт Морън по–късно си спомня: „Ако прекратяването на огъня беше продължило още една седмица, щеше да бъде много трудно войната да се започне отново.“
Това спонтанно прекратяване на огъня показва, че дори и много от обучените войници желаят мир, а не война. Повечето от войниците, които познават ужасите на войната, ще подкрепят испанската пословица: „Нека ходи на война този, който не знае какво е война.“ Без съмнение една целосветска анкета, проведена сред обикновените хора, би разкрила, че огромното мнозинство предпочита мира пред войната. Но как това всеобщо желание за мир може да бъде превърнато в един свят без войни?
Преди да е възможно да бъде премахната войната, трябва да се сменят нагласите. Конституцията на ЮНЕСКО (Организацията за образование, култура и наука към ООН) заявява: „Тъй като войните започват в умовете на хората, именно в умовете на хората трябва да бъде изградена защитата на мира.“ Но днешното общество, в което се ширят недоверие и омраза, става по–насилническо, а не по–миролюбиво.
Независимо от това, самият Бог е обещал, че един ден мирът ще бъде вписан в умовете на хората с праведна нагласа. Чрез своя пророк Исаия той казал: „Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.“ — Исаия 2:4.
Допринасяйки за мира в ума
Дали е възможна такава забележителна промяна в мисленето? Дали някога хората ще се научат да пазят мира, вместо да възвеличават войната? Да разгледаме примера на Волфганг Кусеров. През 1942 г. нацистите обезглавили този 20–годишен германец, защото той ‘не щял да се учи на война’. Защо той предпочел да умре? В писмено изложение той цитирал библейски принципи като: „Да възлюбиш ближния си като себе си“ и „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат“. (Матей 22:39; 26:52) След това той уместно задал въпроса: „Дали нашият Създател е записал всичко това за дърветата?“
Божието слово, записано в Библията, „излъчва сила“ и е подтикнало този млад свидетел на Йехова да се стреми към мир, независимо от последствията. (Евреи 4:12, NW; 1 Петър 3:11) Но Волфганг Кусеров не бил единственият, който се стремял към мир по този начин. В книгата The Nazi Persecution of the Churches 1933-45 [„Преследването на църквите от нацистите през 1933–1945 г.“] Дж. С. Конуей цитира официалните нацистки архиви, показващи, че Свидетелите на Йехова като група са отказвали да вземат оръжие. Както посочва Конуей, такава смела позиция всъщност означавала да подпишеш собствената си смъртна присъда.
Свидетелите на Йехова днес продължават да се стремят към мир, независимо от своята раса или националност. Защо? Защото те са научили от Библията, че истинските служители на Бога трябва да изковат ножовете си на палешници. Алехандро, млад аржентинец, който емигрирал в Израел през 1987 г., може да потвърди лично този факт.
Три години Алехандро живял в кибуц, докато следвал в университета и работел в различни хотели и ресторанти. През това време той започнал да чете Библията и търсел каква е целта на живота. И най–вече той копнеел да види свят, в който хората могат да се наслаждават на мир и справедливост. Алехандро — който бил евреин, — работел заедно с евреи и араби, но предпочитал да е неутрален.
През 1990 г. негов приятел, който изучавал Библията със Свидетели на Йехова, поканил Алехандро на еднодневен конгрес в Хайфа. Впечатлен от това, че намерил 600 евреи и араби, които радостно общували помежду си, той си помислил: ‘Това е правилният начин, по който трябва да живеят хората.’ За шест месеца той самият станал свидетел, и сега посвещава повечето от времето си на проповядване на библейското послание на мира.
Как Бог ще осъществи мира
Колкото и вълнуващи да са тези примери, те са по–скоро изключения, отколкото правила в днешния свят. Макар че на думи настоящата система служи на мира, всъщност тя напоява семената на войната. Би ли искал да живееш на улица, чиито жители изразходват от 7 до 16 процента от своите доходи за оръжия и охрана на дома? Всъщност точно това правят народите посредством военните си разходи в последните години. Не е учудващо, че пророчеството на Исаия разкрива, че човечеството като цяло няма да изкове ножовете си на палешници, докато Бог не ‘съди между народите и не реши между много племена’. Как ще направи той това?
Основното средство за решаването между много племена е Царството на Йехова Бог. Пророк Даниил предсказал, че „небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши“. Това Царство, добавя той, „ще строши и довърши всички тия царства [светски правителства], а самото то ще пребъде довека“. (Даниил 2:44) Тези думи разкриват, че божието Царство ще установи здраво своята власт над цялата земя. Премахвайки националните граници, Царството ще прекрати съперничеството. Освен това, тъй като неговите поданици ще бъдат „научени от [Йехова — NW]“, техният мир ‘ще бъде голям’. (Исаия 54:13) Нищо чудно, че Исус ни казал да се молим на Бога: „Да дойде твоето царство!“ — Матей 6:10.
Премахвайки религиозните пречки
Бог ще премахне също и религиозните пречки за мира. Религията стояла зад най–продължителния въоръжен конфликт в историята — кръстоносните походи, или „свещените войни“, започнати от папа Урбан II през 1095 г. от н.е.a През нашия век духовенството е играло значителна роля в спечелването на обществена подкрепа за войните, дори и за тези войни, които са имали изцяло светски характер.
Имайки предвид ролята на т.нар. християнски църкви по време на Първата световна война, историкът Пол Джонсън писал: „Духовниците не съумели, а и повечето не искали, да поставят християнската вяра над националността. Повечето избрали лесното разрешение и приравнили християнството с патриотизма. Християнски войници от всички вероизповедания били призовавани да се убиват един другиго в името на своя Спасител.“
Религията е направила много повече за разпалването на войни, отколкото за подхранването на мира. Всъщност Библията обрисува фалшивата религия като „блудница“, която е в услуга на световните владетели. (Откровение 17:1, 2) Бог я обявява за главна виновница, носеща отговорността за проливането на кръвта на всички, които са били убити на земята. (Откровение 18:24) Затова Йехова Бог ще премахне тази пречка за мира веднъж завинаги. — Откровение 18:4, 5, 8.
Дори и след изчезването на такива разделящи елементи като политиката и фалшивата религия, мирът никога няма да бъде сигурен, ако не бъде премахнат най–големият подпалвач на войни — Сатан Дяволът. Това е последната задача, която божието Царство ще предприеме в своята програма за донасяне на пълен мир на земята. Библейската книга Откровение обяснява, че Сатан ще бъде ‘уловен’, ‘вързан’ и ‘хвърлен . . . в бездната’, така че „да не мами вече народите“. След това той ще бъде унищожен напълно. — Откровение 20:2, 3, 10.
Библейското обещание за край на войните не е безплоден блян. Уредбата на Йехова Бог за мир вече е започнала да действува. Неговото Царство вече е установено в небесата и е готово да вземе по–нататъшни мерки за гарантирането на мира по цялата земя. Междувременно милионите свидетели на Йехова, които подкрепят това небесно правителство, са се научили да живеят в мир.
Ясно е тогава, че имаме сериозни основания да вярваме, че войните не са неизбежни. И нещо още по–добро — ние можем да очакваме с радост деня, който е наближил съвсем, и в който Йехова ще направи войните да престанат завинаги. (Псалм 46:9) Той ще се погрижи за това скоро да има свят без войни.
[Бележки под линия]
a Понякога самите религиозни водачи ставали воини. В битката при Хейстингс (1066 г.) католическият епископ Одо оправдал своето активно участие, като се бил, въоръжен с боздуган, а не с меч. Той твърдял, че щом не пролива кръв, божият човек може да убива на законно основание. Пет века след това кардинал Хименес лично предвождал испанското нашествие в Северна Африка.
[Снимка на страница 7]
Ти можеш да живееш в един нов свят без войни