Неизбежни ли са войните?

ВОЙНАТА е потискаща част от новините. Несъмнено съобщенията за бруталности са ти противни. Но може би също те карат да се чудиш защо оръжията трябва да бъдат съдници в толкова много спорове. Нима хората никога няма да се научат да живеят в мир?

Лекът за бедствието на войната изглежда по–непостижим от лекарството за СПИН. През 20–и век цели народи са били мобилизирани за война, милиони мъже са били хвърляни в битка и стотици градове са били разрушавани до основи. Краят на кръвопролитията не се вижда. Доходната търговия с оръжия се грижи за това световните армии — и партизанските части — да продължават да бъдат печално успешни.

С разработването на все по–смъртоносни оръжия броят на жертвите нараства рязко. Повече от половината от 65–те милиона войници, които воюваха в Първата световна война, бяха убити или ранени. Около 30 години по–късно само две атомни бомби отнемат живота на повече от 150 000 японски цивилни граждани. От Втората световна война насам конфликтите стават по–локални. Но въпреки това те са смъртоносни, особено за цивилните, които сега съставляват 80 процента от жертвите.

Изглежда като ирония това, че тази масова касапница става във време, когато се полагат небивали досега усилия войната да бъде отхвърлена като начин за разрешаване на споровете между народите. Неотдавнашният край на студената война събуди големи надежди, че ще възникне един нов, мирен световен ред. Но глобалният мир продължава да бъде илюзия, както винаги досега. Защо?

Биологична необходимост ли са те?

Някои историци и антрополози твърдят, че войните са неизбежни — дори необходими, — просто защото са част от една еволюционна борба за оцеляване. Под въздействието на това мислене, военният писател Фридрих фон Бернхарди твърдял през 1914 г., че войната се води „в интересите на биологичния, социалния и моралния напредък“. Теорията му била, че войната е средство за изкореняване на слабите индивиди или народи, което оставя най–пригодените.

Един такъв аргумент едва ли би утешил милионите вдовици и сираци от войната. Освен че е морално отблъскващо, това мислене пренебрегва суровата действителност на съвременната война. Картечницата не се ръководи от критерии за това кой е най–пригоденият, и бомбата унищожава силния заедно със слабия.

Пренебрегвайки отрезвяващите уроци на Първата световна война, Адолф Хитлер мечтаел да изкове една висша раса чрез военни победи. В своята книга Mein Kampf [„Моята борба“] той писал: „Човечеството е израснало велико във вечна борба, и само във вечен мир то ще загине. . . . По–силният трябва да властвува, и да не се смесва с по–слабия.“ Но вместо да възвиси човечеството, Хитлер пожертвува милиони човешки животи и опустоши един цял континент.

Но ако войната не е биологическа необходимост, тогава какво тласка човечеството към самоунищожение? Какви сили вкарват хората в този „варварски занаят“?a По–долу са изброени някои основни фактори, които спъват и най–добронамерените усилия на миротворците.

Причини за войните

Национализъм. Често призоваван от политици и генерали, национализмът е една от най–мощните сили, допринасящи за войната. Много войни са били започвани, за да отбраняват „националните интереси“ или да защитят „националната чест“. Когато владее нагласата „моята страна — над всичко“, дори и отявлената агресия може да бъде оправдана като защитен удар за обезвреждане на противника.

Етническа вражда. Много локални войни биват започвани и след това подклаждани поради дълготрайна омраза между раси, племена и етнически групи. Трагичните граждански войни в бившата Югославия, в Либерия и в Сомалия са пресни примери за това.

Икономическо и военно съперничество. През мирните наглед дни преди Първата световна война, европейските сили всъщност изграждаха огромни армии. Германия и Великобритания се впуснаха в надпревара за строеж на военни кораби. Тъй като всяка голяма нация, която в крайна сметка се включи в кръвопролитието на войната, вярваше, че една война ще увеличи нейната мощ и ще донесе внезапно изобилие от икономически изгоди, назрели условия за конфликт.

Религиозни борби. Особено когато са засилени от расови раздори, религиозните различия могат да създадат взривна смес. Конфликтите в Ливан и в Северна Ирландия, както и войните между Индия и Пакистан, се коренят в религиозни вражди.

Един невидим подпалвач на войни. Библията разкрива, че „богът на този свят“, Сатан Дяволът, сега е по–активен от всякога. (2 Коринтяни 4:4) Изпълнен с ярост и имащ „само малко време“, той подклажда обстоятелства, включително и войни, които влошават още повече бедственото положение на земята. — Откровение 12:12.

Не е лесно да бъдат премахнати тези основни причини за война. Преди повече от 2000 години Платон казал, че „само мъртвите са видели края на войната“. Дали неговата мрачна преценка е горчива истина, която трябва да се научим да приемаме? Или имаме основания за надежда, че един ден ще има свят без войни?

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Cover: John Singer Sargent’s painting Gassed (detail), Imperial War Museum, London

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Instituto Municipal de Historia, Barcelona