Защо да признаваме грешките си?
ТОВА било една от най–необикновените схватки във военната история. Една невъоръжена пратеничка върнала 400 закалени в битките воини, настроени да отмъстят за нанесено оскърбление. След като изслушал настоятелните молби на една–единствена смела жена, водачът на тези мъже прекратил своята акция.
Този водач бил Давид, който по–късно станал цар на Израил. Той послушал жената Авигея, защото искал да угоди на Бога. Когато тя тактично му показала, че отмъщаването на нейния съпруг, Навал, ще има за резултат кръвна вина, Давид възкликнал: „Благословен да бъде Господ [Йехова — NW] Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.“ Давид бил благодарен, че Бог използувал Авигея, за да го предпази от допускането на тежко прегрешение. — 1 Царе 25:9–35.
В един псалм Давид попитал: „Кой съзнава своите прегрешения?“ (Псалм 19:12) Като него ние можем да не осъзнаваме своите грешки, докато някой не ни ги покаже. В други случаи неприятните последствия ни принуждават да разберем, че сме постъпили погрешно, неразумно или нелюбезно.
Това не е причина за отчаяние
Въпреки че всички ние грешим, това не трябва да е причина за отчаяние. Дипломатът Едуард Джон Фелпс отбелязъл: „Човекът, който не греши, обикновено не прави нищо.“ А християнският ученик Яков казал: „Ние всички в много неща грешим.“ (Яков 3:2) Ще се научи ли детето да ходи, без да се спъне нито веднъж? Не, понеже детето се учи от грешките и продължава да опитва, докато се научи да пази равновесие.
За да водим уравновесен живот, ние също трябва да се учим от собствените и от чуждите грешки. Тъй като Библията разказва за преживяванията на много хора, чиито обстоятелства могат да отразяват нашата собствена ситуация, това може да ни помогне да избегнем правенето на същите грешки, които те са направили. Какво тогава можем да научим от техните грешки?
Смиреността — жизненоважно качество
Един урок за нас е това, че Бог не осъжда всички, които правят грешки, а съди само онези, които отказват да ги поправят, ако това е възможно. Израилтянският цар Саул не се подчинил на нарежданията на Йехова относно унищожаването на амаличаните. Когато се изправил лице в лице с пророка Самуил, Саул първо омаловажил нещата, а след това се опитал да обвини другите. Той бил по–загрижен да не загуби престижа си пред своите мъже, отколкото да поправи грешката. Затова ‘Господ [Йехова — NW] го отхвърлил да не бъде цар’. — 1 Царе 15:20–23, 30.
Независимо, че наследникът на Саул, Давид, направил сериозни грешки, било му простено, защото смирено приел съвет и наказание. Смиреността на Давид го подтикнала да се вслуша в думите на Авигея. Неговите воини били готови за битка. Обаче пред своите мъже Давид признал, че е взел прибързано решение. Тази смиреност помагала на Давид през целия му живот да търси прошка и да поправя стъпките си.
Смиреността също така подтиква служителите на Йехова да поправят необмислени забележки. По време на изслушването на Павел пред синедриона, първосвещеникът заповядал да го ударят. Апостолът дръзко отвърнал: „Бог ще удари тебе, стено варосана.“ (Деяния 23:3) Може би поради лошо зрение, Павел не разбрал на кого говори, докато стоящите наоколо не попитали: „Божия първосвещеник ли хулиш?“ Павел веднага признал своята грешка, казвайки: „Не знаех братя, че той е първосвещеник, защото е писано: ‘Да не злословиш началника на рода си.’“ (Деяния 23:4, 5; Изход 22:28) Да, Павел смирено признал своята грешка.
Те признали грешките си
Библията показва също, че някои хора променили погрешния си начин на мислене. Да вземем например псалмиста Асаф. Поради това, че нечестивите хора изглежда преуспявали, той казал: „Наистина аз съм напразно очистил сърцето си.“ Но Асаф се осъзнал, след като отишъл в дома на Йехова и размишлявал за ползата от чистото поклонение. Нещо повече, в Псалм 73 той признал своята грешка.
Йона също позволил на погрешното мислене да замъгли неговата гледна точка. След като проповядвал в Ниневия, той бил загрижен за собствената си реабилитация, вместо за запазването на жителите на този град. Въпреки че жителите на Ниневия се покаяли, Йона бил недоволен, когато Йехова не ги наказал, но Бог го поправил. Йона си дал сметка, че неговата гледна точка е погрешна, тъй като библейската книга, носеща неговото име, честно признава грешките му. — Йона 3:10–4:11.
Погрешно приемайки, че Йехова Бог, а не Сатан Дяволът, причинява неговите беди, човекът Йов се опитал да докаже, че не заслужава страданията си. Той не знаел за големия спорен въпрос: Ще останат ли божиите служители верни на Бога при изпитание? (Йов 1:9–12) След като Елиу, а след това и Йехова помогнали на Йов да види своята грешка, той признал: „Аз говорих за онова, което не съм разбирал . . . Затова отричам се от думите си, и се кая в пръст и пепел.“ — Йов 42:3, 6.
Признаването на грешките ни помага да поддържаме добри взаимоотношения с Бога. Както показват горните примери, той няма да ни осъди за нашите грешки, ако ние си ги признаваме и правим всичко възможно, за да поправяме погрешното мислене, необмислените думи или безразсъдните действия. Как можем да приложим това познание?
Поправяне на нашите грешки
Смиреното признаване на грешката и поправянето ѝ може да заздрави семейните връзки. Например, може би поради умора или раздразнение, един родител се е проявил твърде грубо при дисциплинирането на своето дете. Отказът да поправи тази грешка може да има лоши последствия. Съответно на това апостол Павел писал: „Бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне [на Йехова — NW].“ — Ефесяни 6:4.
Един млад християнин на име Пол си спомня с топло чувство: „Татко винаги се извиняваше, ако почувствуваше, че е реагирал по–остро от необходимото. Това ми помагаше да го уважавам.“ Всеки лично решава дали е нужно извинение в отделна ситуация. Независимо от това, извиненията трябва да бъдат последвани от искрени усилия да бъдат избягвани подобни грешки в бъдещето.
Какво да се направи, ако съпругът или съпругата допусне грешка, която причинява страдание? Откритото признание, искреното извинение и духът на прощаване ще им помогнат да запазят любещите си взаимоотношения. (Ефесяни 5:33; Колосяни 3:13) Хесу̀с — един 50–годишен испанец с буен темперамент — не е толкова горд, че да не може да се извини на жена си Албина. „Ние имаме навика да се извиняваме, когато сме се обидили един друг — казва тя. — Това ни помага да си претърпяваме един на друг с любов.“
Когато един старейшина направи грешка
Признаването на грешките и искрените извинения ще помогнат също на християнските старейшини да работят заедно в хармония и ‘да си отдават един на друг почит’. (Римляни 12:10) Някой старейшина може да не е склонен да си признае грешката, защото се опасява, че това ще подрони неговия авторитет в сбора. Обаче опитът му да оправдае, да отхвърли или да омаловажи една грешка е много по–вероятно да накара другите да загубят доверие в неговия надзор. Един зрял брат, който смирено се извинява, може би за някоя необмислена забележка, печели уважението на другите.
Фернандо, старейшина от Испания, си спомня един случай, когато окръжният надзорник, който председателствувал голямо събрание на старейшини, направил погрешно изказване относно това, как трябва да бъде водено едно събрание. Когато един брат почтително поправил това, което той казал, окръжният надзорник веднага признал, че е сгрешил. Фернандо си спомня: „Когато го видях да си признава грешката пред всички онези старейшини, това ми направи голямо впечатление. Започнах много повече да го уважавам след това извинение. Неговият пример ме научи колко важно е да осъзнавам своите собствени недостатъци.“
Не се бави да си признаеш грешката
Извинението обикновено бива оценено, особено ако то е направено бързо. Всъщност, колкото по–рано си признаем грешката, толкова по–добре. Да онагледим това: На 31 октомври 1992 г., папа Йоан Павел ІІ призна, че преди 360 години Инквизицията постъпила „погрешно“, наказвайки Галилей за твърдението му, че земята не е център на вселената. Обаче отлагането на извинението за толкова дълго време намалява неговата стойност.
Същото важи и в личните взаимоотношения. Бързото извинение може да излекува раната, причинена от нелюбезна дума или действие. Исус ни подканя да не се бавим при възстановяването на мира с думите: „И . . . като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23, 24) Често за възстановяването на мирните отношения е нужно просто да си признаем, че сме действували по погрешен начин и да помолим за прошка. Колкото по–дълго чакаме да направим това, толкова по–трудно става то.
Радостта да си признаеш грешките
Както ни показват примерите на Саул и Давид, начинът, по който се отнасяме към грешките си, може да се отрази на нашия живот. Саул упорито отхвърлял съветите и неговите грешки се множали, достигайки накрая връхната си точка, когато той умрял, неодобрен от Бога. Обаче Давид, въпреки грешките и греховете си, с разкаяние приемал поправки и оставал верен и предан на Йехова. (Сравни Псалм 32:3–5.) Не е ли такова и нашето желание?
Най–голямата награда за признаването и поправянето на грешка или за разкаянието за сторен грях е да знаем, че Бог ни прощава. „Блажен оня . . . , чийто грях е покрит — казал Давид. — Блажен оня човек, комуто Господ [Йехова — NW] не вменява беззаконие.“ (Псалм 32:1, 2) Колко мъдро е тогава да признаваме грешките си!
[Снимка на страница 29]
Ще се научи ли детето да ходи, без да се спъне нито веднъж?