Проповядване от село на село в Испания

ПО ПЪТЯ си към Йерусалим Исус Христос ‘минавал през градовете и през селата и поучавал’. (Лука 13:22) За да изпълнят службата си, Исус и учениците проповядвали не само в „градовете“, но и в „селата“. Макар че щяло да бъде по–лесно да се съсредоточат върху градовете, те не подминавали многото села в провинцията.a

Свидетелите на Йехова в Испания бяха изправени пред предизвикателство, подобно на онова, което стояло пред Исус. Дори и през 1970 г. там имаше огромни части от необработен район в селските области, който бил готов за жетва. (Матей 9:37, 38) Посланието на Царството никога не беше стигало до стотиците села из дъждовните планини на север, из сухите централни равнини и по крайбрежието.

Испанските Свидетели на Йехова бяха решени да не жалят усилия, за да занесат добрата новина в тези области. Но защо хората в тези райони трябваше да чакат толкова дълго, за да чуят посланието на Царството? И как откликнаха те?

Юридическото признаване подтиква свидетелствуването в селските райони

От края на гражданската война през 1939 г. работата на Свидетелите на Йехова в Испания беше под възбрана. През 50–те и 60–те години пламенните Свидетели проповядваха внимателно в градовете, където тяхното присъствие не биеше толкова на очи. Когато най–после тяхната работа беше официално призната през 1970 г., в Испания имаше около 10 000 вестители на Царството. Почти всички те живееха в градовете и по–големите селища, но селата на Испания също трябваше да чуят посланието на Царството. Кой щеше да откликне на това предизвикателство?

През 70–те години започна акция за разпространяването на добрата новина до всички области на полуострова. Почти всеки месец в периода от 1973 до 1979 г. в „Нашата служба на Царството“ — ежемесечното служебно издание на сборовете на Свидетелите на Йехова, се появяваха специални бележки, посочващи нуждата в различните области на страната. Много охотни и готови да помогнат семейства се отзоваха на призива и изявиха желание да служат там, където нуждата е по–голяма.

Характерен е примерът на Росендо и съпругата му Луси. Те бяха изпратени като специални пионери (целодневни проповедници на Царството) в областта на едно рибарско село в северозападна Испания, и когато им се роди дете, решиха да останат там. „Трябва да призная, че имахме много трудности — казва Росендо, — беше трудно да се намери светска работа, но ние разчитахме на помощта на Йехова и никога не останахме гладни или без покрив над главите си. Но службата си струваше всичко това.“ През годините те можаха да помогнат при сформирането на четири сбора в тази област на Испания.

‘Търсете който е достоен’

Исус казал на учениците си да „търсят“ достойните хора във всеки град или село. (Матей 10:11, NW) В селските области на Испания търсенето изисквало усърдие и инициативност, както открил Анхел — един брат от Алкой (Аликанте). Той тъкмо привършил посещението си в няколко къщи от село Масиас, когато чул кукуригането на петел. „Щом има петел, значи там някъде има и къща — помислил си той, — къща, която сме пропуснали.“ Като потърсил наоколо, Анхел намерил една пътека, която водела по билото на хълма и стигала до самотна къща.

В този чифлик живеели Хосе и Долорес — родни брат и сестра, които били около 60–те. Те слушали внимателно и веднага приели предложението за изучаване на Библията. Но не било лесно да се изучава с тези смирени хора, защото те не можели да четат и да пишат, и всичко трябвало да бъде превеждано от испански на валенсиански език — единствения език, който те разбирали. Освен това те се сблъскали с доста силно противопоставяне от страна на съседите. Въпреки тези пречки и Хосе, и Долорес напреднали в истината, макар че посещаването на събранията означавало за тях дълъг път през планините. Накрая те били готови за покръстване, и днес и двамата продължават да служат вярно на Йехова.

Росендо и Луси, споменати по–рано, си спомнят как една парализирана жена от самотна къща близо до Моаня, северозападна Испания, приела истината. Тя се казвала Мария. Когато за пръв път говорила със Свидетелите, тя не можела нито да чете, нито да пише, и била на легло години наред, защото като дете боледувала от детски паралич. Къщата ѝ се намирала на около два километра от най–близкия път. Въпреки всичко тя имала голямо желание да изучава Библията и скоро решимостта ѝ да служи на Йехова станала явна. Благодарение на преданите усилия на сбора Мария се научила да чете и да пише, и започнала да посещава събранията. Братята я носели на ръце около 200 м от дома ѝ до един черен път, където внимателно я слагали да седне в кола. Въпреки първоначалното противопоставяне от страна на семейството ѝ, тя напреднала до покръстване. Поради увереността, която придобила от духовния си напредък, тя се научила да кара специално пригодена кола и завършила основно образование. „Възможността да помогнеш на хора като Мария, си струва всички жертви“ — обяснява Росендо.

Читатели на Библията откликват с готовност

През 70–те години за първи път Библията стана достъпна за всички в Испания. Много испанци си купиха Библия и някои започнаха да четат Писанията. Пилар от Медина дел Кампо (Валядолид) вече четяла Библията, когато през 1973 г. Свидетелите на Йехова посетили за първи път нейния град. Тъй като била католичка, тя била нащрек относно приемането на литература от Свидетелите, но искала да разбере Библията. Затова впоследствие тя се съгласила на ежеседмични беседи, които да отговарят на въпросите ѝ върху Библията.

Използувайки добре литературата, издадена от дружество „Стражева кула“, пионерката, която посещавала Пилар, успяла да отговори на многото ѝ въпроси. Впечатлена от нещата, които научавала, след няколко седмици Пилар се съгласила да изучава Библията с помощта на книгата „Истината, която води към вечен живот“. Преди да завърши изучаването на „Истината“, тя свършила с четенето на цялата Библия и била убедена, че е намерила истината. Тя станала първата свидетелка в Медина дел Кампо, където сега има хубава Зала на Царството и сбор от 63 вестители.

Испанските Свидетели все още намират хора, които „осъзнават духовната си нужда“ и редовно четат Библията, стремейки се да разбират божията воля. (Матей 5:3, NW) Пепи, бивша католичка, която по–рано преподавала катехизис в енорията Зумая (северна Испания), проповядвала в едно близко село, когато срещнала енорийския свещеник.

„Пепи, само си губиш времето — казал ѝ свещеникът. — В село Итзиар има само двама души — едно семейство, — които имат духовна нагласа. Останалите ходят на църква само по навик.“

„Е, щом има двама души, които имат духовна нагласа — отговорила Пепи, — тогава те ще станат Свидетели на Йехова.“

Заедно с другите Свидетели Пепи продължила своята работа от къща на къща, докато не било посетено цялото село. И наистина, в една отдалечена къща братята намерили семейството, за което споменал свещеникът. Двамата четяли Библията, но не я разбирали. Те с желание приели библейско изучаване, напреднали бързо и били покръстени през април 1991 г.

Някои хора с честни сърца научили истината просто четейки базираната на Библията литература, публикувана от Дружество „Стражева кула“. Например Свидетели от Алмадиен (Сиудад Реал) проповядвали в малкото градче Сируелас (Бадахос) и срещнали една жена, която внимателно изслушала тяхното послание. Предвид нейния явен интерес, те ѝ предложили домашно библейско изучаване. Но тя отказала, като обяснила, че един възрастен господин вече ѝ дава уроци върху Библията. Неколцина други в тази област споменали същото. Изпълнени с любопитство, братята разпитали за този възрастен господин. Те получили адреса и го посетили.

За свое учудване те открили, че в Мадрид този мъж, наречен Фелипе, получил книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. След като я прочел, той разбрал, че е длъжен да споделя добрата новина със своите ближни. Затова той използувал книгата, за да им дава уроци върху Библията. Братята уговорили изучаване с него. Една жена, с която той изучавал Библията, също приела изучаване. Макар че е на 80 години и не се радва на особено добро здраве, Фелипе напредва добре в истината.

Преодолени предубеждения

Селските райони имат определени уникални проблеми. Религиозните традиции и суеверия обикновено са много силни в тези области, и много хора, живеещи на село, са дълбоко подозрителни към всяка „нова религия“. Някои селски жители са особено чувствителни относно онова, което ще си помислят техните близки и съседи, ако те си сменят религията. Но силата на божието Слово може да преодолее такива проблеми и да промени живота на даден човек. Това се случи и в рибарското село Кангас де Моразо в северозападна Испания.

Роберто, жител на това село, станал моряк на 14 години, защото се стремял към независимост. Животът му на моряк от търговския флот го събрал с други млади моряци, които пиели много и вземали наркотици, за да издържат дългите самотни часове, прекарани в морето. Скоро Роберто също започнал да пие много и се пристрастил към наркотиците.

След време Роберто се върнал в къщи, но не можел, а и не искал да се откаже от лошите си навици. За да финансира наркоманията си, той станал крадец и шест пъти попадал в затвора. Когато бил на 18 години, той погълнал почти смъртоносна комбинация от вино и успокоителни лекарства. Лекарите спасили живота му, но той не можел вече да си служи с ръцете и краката. Той излязъл от болницата парализиран. Дори и това, че бил в инвалидна количка, не го накарало да престане с наркотиците. Той бил разочарован от религията, и изглежда наркотиците били единственото средство, с което разполагал, за да направи живота годен за живеене — докато три години по–късно Роберто не бил посетен от Свидетелите на Йехова.

Научаването за изпълнените вече библейски пророчества помогнало на Роберто да преодолее своя скептицизъм. Сърдечният прием, който той получил в Залата на Царството, го убедил, че истинската религия обогатява живота на хората. В рамките на девет месеца Роберто преодолял своята зависимост от наркотиците и бил покръстен. Въпреки жестоките си физически недъзи вече осем години той служи като пионер. Освен това през последните две години той е старейшина на сбора. Франциско, един от неговите бивши съобщници, бил толкова впечатлен от промените в живота на Роберто, че също станал Свидетел и сега е помощник–служител. Забележителните промени у този сякаш неизлечим наркоман помогнали на хората в тази област да разберат по–добре характера на нашата дейност. Една жена дори довела младия си син, който бил наркоман, в Залата на Царството, за да види дали Свидетелите не могат да го излекуват.

Изследване на Библията за истината

Общо взето, селските хора имат толкова голямо ценене за истината, че често посрамват светски мъдрите хора. (1 Коринтяни 1:26, 27) Аделина, плаха жена на средна възраст, притежава подобно ценене. Тя приемала много сериозно своята католическа вяра. Всяка сутрин, без изключение, тя коленичела за молитва, казвайки по няколко „отче наш“ и „дево марийо“. Всеки ден от седмицата тя се обръщала в молитва към различен „светия“ — за всеки случай.

Когато Аделина започнала да изучава Библията, тя насочила същата тази религиозна пламенност към своята новонамерена вяра. Дори и плахостта ѝ не я възпряла, макар че когато заедно със съпруга си тя дошла за първи път в Залата на Царството, им били необходими десет минути, за да съберат кураж и да влязат. Но щом влезли, тя слушала внимателно. Веднъж тя научила за Хилядолетното управление на Христос. Тази тема била много привлекателна за нея и когато се върнала в къщи, тя искала да прочете повече за това в Библията си. Но нито тя, нито съпругът ѝ знаели къде може да се намери информация по този въпрос, макар че мислели, че нещо подобно е споменато в Откровението. Същата вечер Аделина започнала да чете Откровението и продължила да чете, докато в ранните утринни часове не стигнала до 20 глава.

Друг път Аделина научила, че е правилно съпругът да представя съпругата в молитва. Макар че имал желанието да се моли, съпругът не знаел какво трябва да каже в една молитва. Същата вечер Аделина решила да потърси напътствия за това в Библията. В два часа през нощта тя събудила съпруга си, за да му каже какво намерила в Матей, 6 глава, която разглежда темата за молитвата в подробности. След като прочел Исусовите наставления, съпругът ѝ най–после казал молитва за тях двамата. Днес и Аделина, и съпругът ѝ са свидетели на Йехова.

Хубава жетва

След около 25 години свидетелствуване в селските райони, извършено от пламенните служители на Йехова, всяко кътче на Испания вече е чуло добрата новина. Както се случило в Мала Азия през първи век, словото на Йехова ‘се разпространи по цялата страна’. (Деяния 13:49) Вследствие на това хиляди хора от селата откликнаха благоприятно.

В Испания, както навсякъде, проповядването изоснови в селските райони изисква търпение и саможертва. Но тъй като божията воля е ‘всякакъв вид хора да се спасят’, Свидетелите на Йехова с радост търсят онези, които ценят това. (1 Тимотей 2:4, NW) И както показват горните случки, Йехова богато е възнаградил усилията, положени за проповядване от село на село в Испания.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 23]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ФРАНЦИЯ

ПОРТУГАЛИЯ

ИСПАНИЯ

БАЛЕАРСКИТЕ ОСТРОВИ

КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Вилак, Лерида

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Пуебла де Санабрия, Самора

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Касарабонела, Малага

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Синуес, Уеска

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Лекейтио, Биская