‘Най–последният враг’ ще бъде победен!

КОГАТО си бил дете, може би си се страхувал от тъмното. Разкази на ужасите, а дори и някои приказки, може би са те изпълвали с мъчителен страх. Колко успокояващо е било, когато майка ти или баща ти са оставяли запалена лампа, докато си се опитвал да заспиш!

По същия начин смъртта плаши мнозина. Въпреки че не трябва да е така. Защо? Поради това, което всъщност представлява смъртта.

Познавай своя враг

Соломон, мъдрият цар на древния Израил, казал: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо.“ (Еклисиаст 9:5) Според тази боговдъхновена мисъл, която се намира в твоята собствена Библия, смъртта е просто обратното на живота. Мъртвите нямат съзнателно съществуване.

Обръщайки се към смъртта по образен начин, християнският апостол Павел пише: „О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?“ Кое е жилото, което причинява смъртта? Павел казва: „Жилото на смъртта е грехът.“ (1 Коринтяни 15:55, 56; Осия 13:14) Какъв тогава е произходът на това смъртоносно жило? На друго място в Писанията, Павел заявява: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Апостолът не оставя никакво съмнение относно идентичността на този „един човек“, когато казва: „В Адама всички умират.“ (1 Коринтяни 15:22) Да, чрез неподчинението на нашия пръв праотец, Адам, всеки от нас е уязвим за жилото на смъртта. — Битие 3:1–19.

С добро здраве и любещо семейство в приятна заобикаляща среда, никой от нас няма да избере да умре. Както казва Библията обаче, ‘времето и случаят’ могат да ни отнемат живота. (Еклисиаст 9:11) Всъщност, ние не знаем какво ще се случи утре с нашия живот. (Яков 4:14) Едно нещо е сигурно — всеки от нас е наследил греха и смъртта. Следователно, смъртта ни дебне и ни поразява като враг.

Как да понесем смъртта на близък човек

Смъртта е враг особено когато поразява близък човек. „Ще бъде по–лошо за теб“ — казала една неизлечимо болна съпруга на своя съпруг, докато очаквала смъртта. Защо можела да каже това? Защото Библията казва: „Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в Шеол [общият гроб на човечеството] гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:10, бел. под линия) Мъртвите не страдат повече. Но тежестта на мъката пада върху живите роднини и приятели. Дали може да се помогне по някакъв начин при такива страдания?

Страниците на божието Слово, Библията, съдържат много думи на утеха. Например четенето и разсъждаването върху псалмите е един сигурен източник на подкрепа. Наистина са утешителни думи като тези: „Благословен да е Господ [Йехова — NW], Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител.“ — Псалм 68:19.

Друг източник на утеха е християнският сбор. През първи век от н.е. апостол Павел писал: „Вдовици почитай — истинските вдовици. Ако ли пък някоя вдовица има деца или внуци [които могат да се грижат за нея в материално отношение], нека те се научат първом да почитат своите домашни и да се отплащат на родителите си, защото това е добро и угодно пред Бога. За вдовица да се приема жена не по–долу от шейсет години, водила един мъж, известна с добри дела: ако е деца отхранила, странници пригледвала, нозе на светии умивала; ако е на страдалци помагала и всяко добро дело усърдно следвала.“ (1 Тимотей 5:3, 4, 9, 10, „Синодален превод“, 1993 г.) Свидетелите на Йехова днес по същия начин помагат и утешават такива събратя по вяра.

Често най–голямото приспособяване, което опечалените трябва да направят, е емоционалното. „Нежно обичах моята съпруга — писа един мъж, чиято брачна партньорка починала преди две години. — Това е най–тъжното събитие в моя живот, и ми е трудно да издържам.“ Човек, който е бил женен известно време, е споделял своя живот в най–съкровените човешки взаимоотношения. След смъртта на брачния другар, онзи, който е останал сам, естествено изпитва огромна загуба. Към кого може да се обърне за помощ този човек?

При такива обстоятелства добрите християнски другари могат да бъдат подкрепа. „Приятел обича всякога и е роден, като брат за във време на нужда“ — казва една мъдра притча. (Притчи 17:17) Една вдовица или един вдовец се нуждаят от помощ — от другари, които дават истинска подкрепа. Мъдрите приятели насърчават скърбящия да говори, дори ако това носи сълзи. Може би християнин, който вече е изпитал болката и сърдечната мъка от загубата на брачен партньор може да предложи някаква любеща помощ. ‘Говорете утешително на потиснатите души’ — съветва Библията. (1 Солунци 5:14, NW) Но помнете, че на вдовиците и вдовците им липсват брачните другари. Следователно, опечалените трябва да споделят мъката си с другите само в обстановка, която позволява на всички да поддържат целомъдрено поведение. — 1 Петър 2:12.

Най–доброто средство против болката, която причинява смъртта, е да бъдеш зает в помагане на другите — нещо доста трудно за хора, които считат, че са единствените, които се нуждаят от помощ! Именно тук играе роля самопожертвувателността. Неегоистичното правене на неща за другите помага да пропъдиш тъгата и скръбта, защото Исус е казал: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ — Деяния 20:35.

Победа над смъртта

Ужилването от пчела може да бъде много болезнено, дори фатално. Обаче изваждането на жилото на насекомото, забито в кожата ти, обикновено носи облекчение. Но какви изгледи има за облекчение от жилото, което причинява смърт?

След като обяснява, че грехът е жилото, което причинява смърт, Павел възкликва: „Благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“ (1 Коринтяни 15:57) Как победата над смъртта е свързана с Христос? Исус показал, че това е така, когато казал, имайки предвид себе си: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.“ (Матей 20:28) Да, за тези, които упражняват вяра в божия Син Исус Христос, и в изкупителната жертва, която Йехова осигурил чрез него, смъртта, наследена от Адам, няма да има за резултат вечно несъществуване. — Йоан 3:16.

Наистина окуражителни са думите на Исус: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ — Йоан 5:28, 29.

Векове по–рано, божият пророк Исаия предсказал: „[Йехова Бог] ще погълне смъртта за винаги; и Господ [Йехова — NW] Бог ще обърше сълзите от всичките лица.“ (Исаия 25:8) Отново, в Откровение 21:4, Библията представя тази прекрасна перспектива: „Той [Бог] ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ Укрепени от тази библейска надежда за онези, които спят в смъртта, опечалените хора не трябва да ‘скърбят както другите, които нямат надежда’. — 1 Солунци 4:13.

Опитай се да си представиш това, което Бог е подготвил за човечеството, както е разкрито в Библията. Предстоящата „голяма скръб“ означава гибел за настоящата зла система на нещата. (Откровение 7:14) Онези, които практикуват фалшива религия, биват унищожени. Изчезват алчните политически и комерсиални сили, които допринасят за глада и войните. Исус Христос хвърля в бездната Сатан Дявола, който е причинил толкова много човешка смърт. След това Христос започва своето Хилядолетно царуване, през което той прилага стойността на своята изкупителна жертва за човечеството. Мъртвите се връщат към живот чрез очакваното възкресение, а светлината от божието Слово свети толкова ярко, че суеверните представи за смъртта — врагът на човечеството — повече не съществуват. Тогава всички живи хора имат възможността да научат божиите пътища и да се подчинят на неговите праведни стандарти. — Притчи 4:18; Деяния 24:15; Евреи 2:14, 15; Откровение 18:4–8; 19:19–21; 20:1–3.

‘Тогава ще бъде краят — казва Павел, — когато [Христос Исус] ще предаде Царството на Бога и Отца. Защото той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете си. И смъртта, най–последният враг, и тя ще бъде унищожена.’ (1 Коринтяни 15:24–26) Всеки недъг, който е следствие от греха на Адам, е изчезнал. Провежда се последното изпитание и тези, които обичат Бога, преминават във вярност през това изпитание. (Откровение 20:4–10) Възвърнати към съвършенство, тези покорни хора живеят не само три пъти по двадесет години и десет, нито дори пет пъти по двадесет и десет, а вечно. Какъв дар от Бога чрез неговия възлюбен Син! — Римляни 6:23.

И така, колко дълго можеш да живееш? Твоят живот може да продължи през цялата вечност. А тъй като живееш в „края на времето“ на този свят, ти може изобщо никога да не умреш. (Даниил 12:4; Йоан 11:25, 26; 17:3) Ако вършиш божията воля, можеш да преживееш направо в обещаната от Бога нова земя. — 2 Петър 3:13.

Ако си в напреднала възраст обаче, трябва реално да погледнеш към вероятността за умиране. Наистина, надеждата за възкресение носи радост. Но може би се чудиш как Йехова ще уреди семейния живот в тази нова система на нещата. Не позволявай на такива въпроси да те безпокоят, понеже Йехова ще се погрижи за трайното щастие на онези, които му останат завинаги верни.

Докато изтичат тези усилни „последни дни“ на Сатановата зла система, не позволявай на страха от смъртта да ти отнеме привилегията точно сега да служиш на Йехова. (2 Тимотей 3:1) Ако загубиш близък човек в смъртта, утеши себе си с това, че нейната хватка е временна. (Откровение 20:13, 14) Довери се на надеждата за възкресение. Тогава, дали ще влезеш в новия свят чрез преживяване на голямата скръб, или чрез възкресението, бъди сигурен във вдъхновената гаранция, че смъртта, най–последният враг, ще бъде унищожена. — Откровение 7:9, 14.

[Снимка на страница 5]

Добрите християнски другари могат духовно да подкрепят опечалените

[Снимка на страница 7]

Заетостта в помагане на другите намалява скръбта, причинена от смъртта на близък човек