Принципът или общоприетото мнение — кое от двете те ръководи?

ШЕСТОКЛАСНИКЪТ Норихито участвуваше в едно спортно състезание. Неочаквано се оказа, че той трябва да вземе решение. Всички ученици бяха задължени да участвуват в патриотична церемония. Щеше ли той да се присъедини към своите съученици в това наглед най–обикновено изпълнение?

Норихито беше научил от Библията, че не е правилно да участвува в какъвто и да било акт на поклонение, отдавано на някой друг бог, а не на Йехова. (Изход 20:4, 5; Матей 4:10) Той знаеше също така, че християните трябва да остават неутрални спрямо всички светски политически дела. (Даниил 3:1–30; Йоан 17:16) Така че макар и неговите съученици да го подканяли да се включи, той смело, но и с уважение отстоявал позицията си. Какво би направил ти в подобна ситуация?

Желанието да си съпричастен

Писанията показват, че хората били създадени от Бога за да общуват помежду си, да се разбират, и да се радват да вършат неща заедно. Естествено е за човека да иска да бъде заедно с другите, да бъде приеман от тях, да е съпричастен в делата им. Тези чувства правят живота по–приятен и допринасят за мира и хармонията в нашите отношения с останалите хора. — Битие 2:18; Псалм 133:1; 1 Петър 3:8.

Вроденото желание за съпричастност е отразено в голямото значение, което се придава и днес в някои общества на това да се живее по начин, който е в съгласие с начина на живот на другите. Японските деца, например, биват обучавани от най–ранните си години да вземат под внимание и да се съобразяват с онова, което им диктува мнозинството. Тяхната наследствена традиция ги учи, че едно от най–важните им задължения е да живеят в хармония с обществото. „Японците са много по–склонни от хората на Запада да действуват в групи — казва Едуин Райшауър, бивш посланик на САЩ в Япония и добър познавач на японските обичаи. Той добавя: — Много от хората на Запада поне външно се опитват да покажат някаква независимост или индивидуалност, докато повечето японци са напълно удовлетворени, ако тяхното облекло, поведение, начин на живот и дори мислене, съответствува на нормите, възприети от тяхната група.“ Но желанието да си като всички останали в никакъв случай не се среща само при японците. То е повсеместно.

Натискът да си като всички останали

Макар че е желателно човек да прави всичко възможно, за да се разбира добре с другите, в сляпото съобразяване с онова, което е общоприето, се крие опасност. Защо? Защото онова, което е общоприето от множеството, често е противоположно на онова, което е приемливо за Бога. „Целият свят лежи в лукавия“ — ни казва Библията. (1 Йоан 5:19) Сатан коварно използува всички средства, които има на разположение — материализъм, упадъчен морал, расова предубеденост, религиозен фанатизъм, национализъм и т.н., — за да влияе на масите и да ги отвръща от Бога. Ако човек се поддава на такива практики, това всъщност го поставя в опозиция на Бога и на неговите цели. Затова на християните е дадено наставлението: „Недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е божията воля — това, което е добро, благоугодно нему и съвършено.“ — Римляни 12:2.

Като живеят в тази система на нещата, християните се намират под постоянен натиск да вършат онова, което е общоприето. Младежите са особено уязвими в това отношение. Желанието да изглеждат и да се държат като своите съученици е изключително силно. Необходимо е да проявят истинска смелост, за да обяснят на връстниците си защо не участвуват в определени мероприятия. Но ако не обяснят открито своята позиция, това може да ги доведе до духовна катастрофа. — Притчи 24:1, 19, 20.

Възрастните също са подложени на подобен натиск в местоработата си. От тях може да се очаква да вземат участие в определени обществени дейности след работно време или през някои празници. Ако откажат, те могат да направят впечатление на хора, които са високомерни и не желаят да сътрудничат, които създават напрегната атмосфера на работното място. Някои може би се чувствуват задължени да работят много часове извънредно, само защото другите го правят, и защото от тях се очаква същото. Но да отстъпват в такива случаи би било вредно за тях в духовно отношение и би им пречело да изпълняват другите си задължения. — 1 Коринтяни 15:33; 1 Тимотей 6:6–8.

Натискът да се върши онова, което е общоприето, е налице не само в училището или местоработата. Една майка–християнка разказва, че веднъж се е въздържала да накаже детето си, макар че това било много необходимо, просто защото чувствувала, че останалите домакини, които присъствували при този случай, няма да одобрят това. — Притчи 29:15, 17.

Множеството може да греши

Библията ни дава много конкретни наставления, що се отнася до следването на множеството. Например, на народа на Израел било казано: „Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието.“ (Изход 23:2; сравни Римляни 6:16.) Това наставление не винаги било спазвано. Веднъж, скоро след напускането на Египет, когато Моисей отсъствувал, някои личности оказали влияние на Аарон и останалите да направят златно теле и да му се поклонят в „празник на Йехова“ (NW). Хората яли, пили и се веселили с песни и танци, като принасяли жертви на златното теле. Заради тези разгулни, идолопоклоннически действия, около 3000 подстрекатели били екзекутирани. Но и много други били поразени от Йехова заради това, че без да мислят последвали множеството. — Изход 32:1–35.

Друг случай на следване на множеството към зло имало през първи век във връзка със смъртта на Исус Христос. Убеждавани от завистливите религиозни водачи, много от хората се присъединили към онези, които искали екзекуцията на Исус. (Марко 15:11) Когато на Петдесетница, след възкресението и възнесението на Исус, Петър посочил тяхната голяма грешка, мнозина били „ужилени в сърцата“ и осъзнали какво били направили, като следвали множеството. — Деяния 2:36, 37.

Библейските принципи са по–добри

Както ясно показват тези библейски разкази, сляпото следване на онова, което е общоприето, може да има сериозни последствия. Колко по–добре е да следваме Библията и да оставим нейните принципи да ръководят живота ни! „Както небето е по–високо от земята, така и моите пътища са по–високи от вашите пътища, и моите помисли от вашите помисли“ — казва Йехова. (Исаия 55:9) По въпросите на морала и на човешките отношения — наистина, във всички жизнени решения — отново и отново е ставало ясно, че да се следват пътищата на Йехова е далеч по–добре, отколкото да се следва онова, което е общоприето. Това именно е ключът към по–щастлив и по–здравословен начин на живот.

Да вземем, например, случая на Казуя. Макар че изучавал от известно време Библията, той продължавал да следва общоприетата линия на поведение — опитвал се да забогатее и да преуспее. Неговите усилия да угоди на началниците си и да е приет добре от колегите си често водели до участие в пиянски гуляи, които продължавали до малките часове на нощта. Той станал претенциозен, прекалено критичен, раздразнителен. Неговият изпълнен с крайности начин на живот скоро довел до инсулт, който го оставил частично парализиран. И както лежал на болничното легло, възстановявайки се, той имал време да размисли над онова, което научил от Библията, а също и над своя начин на живот. Той решил, че е време да започне да прилага на практика каквото е научил. Отказал се от началническия си пост и сменил другарите си. Той също така положил сериозни усилия да се облече в християнската личност и да промени възгледите си относно материалните притежания. В резултат на това неговата система на ценности се променила и здравето му се подобрило. Накрая той отдал живота си на Йехова и бил покръстен.

За да успее да следва една необщоприета линия на поведение, човек трябва да знае какви принципи я ръководят и да бъде напълно убеден, че те са правилни. Онова, което преживял Масару показва, че наистина е така. Когато бил в шести клас на основното училище, той бил препоръчан от съучениците си като кандидат за председател на ученическия съвет. С известно смущение Масару си спомня, че тъй като не разбирал напълно библейските принципи по този въпрос, той не успял да обясни на съучениците си защо не можел да заема някаква политическа длъжност. Неговият страх от човека не му позволил да разкрие, че е християнин. Всичко, каквото могъл да стори, било да наведе глава и да повтаря през сълзи: „Аз не мога да направя това.“

Това мъчително преживяване го накарало да изследва защо един християнин не взема участие в политически дейности. (Сравни Йоан 6:15.) По–късно, когато вече бил в средните класове, се появила подобна ситуация. Този път обаче той вече бил подготвен да обясни убедително своята позиция на учителя си. Учителят приел обяснението му, приели го и няколко от неговите съученици, които се поинтересували от неговите основани на Библията вярвания.

Когато всички ще правят каквото е правилно

В идващия нов свят под управлението на Христос общоприето ще бъде онова, което е правилно. Дотогава ние трябва да се пазим от подтика да се поддаваме на общоприетото. Можем да извлечем насърчение от съвета на Павел: „Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.“ — Евреи 12:1.

Какво ще направиш, когато на пътя ти се изпречат спорни въпроси и предизвикателства? Дали ще се покориш на страха от хората и ще извършиш онова, което е общоприето? Или ще се обърнеш към божието Слово, Библията, и ще следваш нейните принципи? Ако поемеш втората линия на поведение, това ще бъде от полза за теб не само сега, но и ще ти даде възможността да бъдеш сред онези, които „чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“. — Евреи 6:12.