Имай правилен възглед относно Божието милосърдие

ЛЕКАРЯТ беше любезен и много загрижен. Той беше убеден, че за да бъде спасен животът на неговата пациентка, беше крайно наложително тя да бъде оперирана. Когато тя изрази колебание и повдигна въпроса за кръвопреливането, лекарят се изненада. Когато пациентката обясни, че поради религиозни съображения не може да даде съгласието си за операция, която включва преливане на кръв, той беше поразен. Замисли се напрегнато, търсейки начин да ѝ помогне. Най–сетне му се стори, че е намерил такъв. Той каза: „Вижте какво, ако не приемете кръвопреливане, ще умрете. Вие не искате това, нали?“

„Разбира се, че не“ — отвърна неговата пациентка.

„Но, както изглежда, приемането на кръвопреливане ще е против вашите религиозни убеждения, които също са важни за вас. Е добре, ето какво предлагам. Защо не приемете кръвопреливане, и така да спасите живота си? След това изповядайте на Бога, че сте сгрешили, и се разкайте. По този начин вие също така ще бъдете възстановена в своята религия.“

Добронамереният лекар смятал, че е намерил съвършеното разрешение. Той знаел, че пациентката му вярва в един милосърден Бог. Безспорно, това бил подходящ случай тя да се възползува от божието милосърдие! Но дали неговото предложение било толкова разумно, колкото изглеждало?

Дали и ние понякога разсъждаваме по същия начин?

Някой път може да се окаже, че разсъждаваме по същия начин като лекаря. Възможно е да сме уплашени от неочаквано избухване на противопоставяне в училище или в местоработата ни. Или пък може да се озовем в притеснителна ситуация и да бъдем подложени на натиск да направим нещо, което е противно на съвестта ни. Ако сме заварени неподготвени, може би ще сме склонни да изберем по–лесния изход и да извършим нещо, за което знаем, че е неправилно, с намерението по–късно да помолим за прошка.

Или някои хора могат да бъдат изкушени от собствените си лоши склонности. Например, някой младеж може да се окаже в ситуация, когато бива силно изкушен да извърши неморалност. Вместо да се бори с грешното желание, той може да се предаде, възнамерявайки да оправи отношенията си с Бога по–късно. Някои личности са стигали дотам да извършат сериозен грях, макар и да знаят, че вероятно заради това ще бъдат изключени от християнския сбор. Те изглежда са си мислели: ‘Ще оставя да мине малко време. След това ще се разкая и ще бъда възстановен.’

Всички споменати ситуации си приличат по две неща. Първо, тези хора се предават, вместо да се борят да вършат онова, което е правилно. И второ, те смятат, че след като са извършили неправилната постъпка, Бог автоматично ще им прости, ако просто го помолят за това.

Какъв е правилният възглед?

Дали това е проява на правилна признателност за божието милосърдие? Добре, помисли за момент какво представлява това милосърдие. Исус казал: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Апостол Йоан обяснил как действува това милосърдие, когато казал: „Това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца — Исуса Христа, праведния.“ (1 Йоан 2:1) Следователно, ако заради несъвършенството си изпаднем в грях, ние можем да се явим пред Бога в молитва и да молим за прошка въз основа на Исусовата жертва.

Обаче дали това означава, че е все едно дали съгрешаваме, или не, стига да молим за прошка след това? Едва ли. Припомни си първите думи на този цитат: „Това ви пиша, за да не съгрешите.“ По–нататъшните думи на Йоан в този стих показват любещата уредба на Йехова за справяне с нашето несъвършенство. Въпреки това, ние трябва да полагаме всички усилия да избегнем съгрешаването. Иначе ние проявяваме прискърбно неуважение спрямо божията любов, подобно на онези хора, за които говори Юда — те използували незаслужената милост на Бога като извинение за разпуснатото си поведение. — Юда 4.

Да се гледа на божието милосърдие като на подсигуряваща мрежа, която винаги ще ни задържи ако паднем, независимо от това какво вършим, обезценява божието милосърдие и прави греха да изглежда не чак толкова лош. Но това е много далеч от истината. Апостол Павел казал на Тит: „Защото се яви божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти, и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят.“ — Тит 2:11, 12.

Павел проявил своята признателност за божието милосърдие чрез начина, по който се борел със своето несъвършенство. Той казал: „Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27) Павел не приемал безотговорно като оправдание факта, че поради наследеното несъвършенство той понякога ще греши. Трябва ли ние да се оправдаваме с това?

Гледната точка на Исус

Веднъж Исус показал как той гледа на извършването на компромис с онова, което е правилно и поемането на по–лесен курс на поведение с цел да се избегне страдание. Когато той започнал да говори на учениците си за своята наближаваща жертвена смърт, Петър се опитал да го разубеди, казвайки: „Смили се за себе си, [Господарю — NW], няма да ти бъде това.“ Как реагирал Исус? „Махни се зад мене, Сатане; ти си ми съблазън, защото не мислиш за божиите неща, а за човешките.“ — Матей 16:22, 23, „Български превод на Библията“, 1871 г.

Строгото порицание, което отправил Исус към Петър, показва по ярък начин, че Исус отказал да поеме един лесен курс на поведение, който включвал действия срещу волята на Бога. Повествованието сочи, че той непоколебимо следвал правилния път, понасяйки непрекъснат тормоз от страна на Сатан. Накрая той бил подиграван, жестоко бит и изстрадал мъчителна смърт. Въпреки това той не направил компромис, и затова бил в състояние да даде живота си като откуп за нас. Той със сигурност не изтърпял всичко това, за да се ‘смиляваме над себе си’, когато се появят трудности или изкушения!

За Исус е казано: „Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие.“ (Евреи 1:9) Избирането на лесния начин за измъкване от ситуацията обикновено включва беззаконие. Следователно, ако ние наистина мразим това — както го е мразил Исус, — то винаги ще отказваме да правим компромис. В книгата Притчи Йехова казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Исусовата уравновесена, но безкомпромисна праведност донесла голяма радост на сърцето на Йехова. Ние можем да доставим подобно удоволствие на Йехова, ако следваме лоялния курс на поведение на Исус. — 1 Петър 2:23.

Обучени чрез издръжливост

Апостол Петър писал: „В което блаженство се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни, с цел изпитването на вашата вяра, като е по–скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос.“ (1 Петър 1:6, 7) Тъй като сме несъвършени и живеем всред Сатановия свят, ние непрекъснато ще бъдем изправяни пред изпитания и изкушения. Както сочи Петър, те могат да послужат на добра цел. Те изпитват нашата вяра, показват дали тя е слаба или силна.

Те също така ни обучават. Исус ‘се научил на послушание от това, което пострадал’. (Евреи 5:8) Ние също можем да се научим на послушание, както и на упование на Йехова, ако издържаме на изпитания. И този процес на обучение ще продължава, докато бъде завършен, както казал Петър: „Бог . . . сам ще завърши вашето обучение, ще ви направи твърди, ще ви направи силни.“ — 1 Петър 5:10, NW.

Обаче ако направим компромис, когато се намираме в изпитание, ние се проявяваме като страхливи и слаби личности, на които липсва силна любов към Йехова и към праведността, или на които липсва самоконтрол. Всяка от тези слабости сериозно застрашава нашите взаимоотношения с Бога. Наистина, тогава може да се окаже, че предупреждението на Павел се отнася за нас: „Ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове.“ (Евреи 10:26) Колко по–добре е преди всичко да не грешим, а не да се поддаваме на слабостта и по този начин да се подлагаме на риска да загубим всяка перспектива за живот!

Безусловна лоялност

В дните на пророк Даниил трима евреи били заплашени със смърт чрез изгаряне в огън, ако не се поклонят на един идол. Какъв бил техният отговор? „Ако е така, нашият Бог, комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави. Но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.“ — Даниил 3:17, 18.

Те заели тази позиция, защото искали да правят, каквото е правилно. Дори и това да би довело до тяхната смърт, те нямало да отстъпят. Те имали пълна вяра във възкресението. Ако обаче Бог би ги спасил — толкова по–добре. Но тяхната твърда позиция била безусловна. И така трябва да бъде винаги със служителите на Бога.

В наши дни някои от онези, които са отказвали да направят компромис, са бивали затваряни, изтезавани, дори убивани. Други са правели жертви в материално отношение, като са предпочитали да бъдат бедни, отколкото да забогатеят, жертвувайки праведните принципи. Какво станало с християнката, за която споменахме в началото на тази статия? Тя оценила, че мотивите на лекаря, макар и погрешни, произлизат от добри намерения, но не направила компромис с вярата си. Вместо това нейното уважение към законите на Йехова я накарало да се откаже от операцията. За щастие, тя се възстановила и без операция, и продължила активно да служи на Йехова. Но когато заемала своята позиция, тя не знаела какъв ще бъде резултатът, и въпреки това била готова да остави всичко в ръцете на Йехова.

Какво ѝ помогнало да остане непоколебима въпреки натиска? Тя не се опитвала да разчита на своите сили, и никой служител на Бога не бива да прави това. Помни — „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти“. (Псалм 46:1) Колко по–добре е да се обърнем към Бога за помощ, когато сме в изпитание, отколкото да съгрешим и после да се обръщаме към него за милосърдие!

Да, нека никога не се отнасяме нехайно към великото милосърдие на Бога. Но нека развиваме искрено желание да вършим каквото е правилно, дори когато сме изправени пред трудности. Така ще задълбочим своите отношения с Йехова, ще получим обучението, което ни е необходимо за вечния живот, и ще проявим полагащото се уважение към милосърдието на Бога. Такова мъдро поведение ще възрадва сърцето на нашия небесен Баща.

[Снимка на страница 24]

Пълната увереност във възкресението помогнала на тримата евреи да запазят лоялността си