Европейският върховен съд защищава правото на проповядване в Гърция

ЗАЩО един човек, който е хвален от съседите си, ще бъде арестуван над 60 пъти от 1938 година до днес? Защо този честен собственик на магазин от гръцкия остров Крит ще бъде изправян пред гръцки съд 18 пъти и повече от шест години ще лежи в затвора? Да, защо този трудолюбив семеен мъж — Минос Кокинакис — ще бъде разделян от жена си и петте си деца и ще бъде изпращан в изгнание на различни островни наказателни колонии?

Причината за това са най–вече едни закони, забраняващи прозелитизма, които били приети през 1938 и 1939 г. Тези закони били установени от гръцкия диктатор Йоанис Метаксас, който действувал под влиянието на Гръцката православна църква.

В резултат на приемането им, от 1938 до 1992 г. били осъществени 19 147 ареста на Свидетели на Йехова, и различни съдилища издали присъди, чийто общ срок се равнява на 753 години, от които 593 години са действително излежани. Всичко това е направено само защото Свидетелите в Гърция, както и навсякъде другаде, следват напътствията на Исус Христос да ‘правят ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всички неща’, които той заповядал. — Матей 28:19, 20, NW.

Но на 25 май 1993 г. беше спечелена една голяма победа в полза на свободата на поклонението! На тази дата Европейският съд по правата на човека в Страсбург, Франция, защити правото на един гръцки гражданин да учи другите на своите религиозни вярвания. Решавайки така, този върховен европейски съд създаде широка защита за религиозната свобода, която може да има дълбоко въздействие върху живота на хората по цялата земя.

Нека разгледаме по–отблизо тези събития — включително и униженията, понесени от един гръцки гражданин, — които доведоха до това огромно по значение съдебно решение.

Ранна история

През 1938 г. този гражданин, Минос Кокинакис, станал първият Свидетел на Йехова, обявен за виновен според гръцкия закон, обявяващ прозелитизма за криминално престъпление. Без дори да бъде съден, той е изпратен за 13 месеца в изгнание на егейския остров Аморгос. През 1939 г. той е осъждан два пъти и всеки път е затварян за по два и половина месеца.

През 1940 г. Кокинакис е изпратен в изгнание за шест месеца на остров Мелос. През следващата година, по време на Втората световна война, той бива затворен във военния затвор в Атина за повече от 18 месеца. Той си спомня за това време:

„Недостигът на храна в затвора ставаше все по–голям. Ние толкова отслабнахме, че не можехме да ходим. Ако не бяха Свидетелите от Атина и Пирея, които ни носеха храна от оскъдните си запаси, щяхме да умрем.“ По–късно, през 1947 г. той отново бива осъден и лежи още четири и половина месеца в затвора.

През 1949 г. Минос Кокинакис е изпратен в изгнание на остров Макро̀нисос — едно име, което извиква ужасни асоциации в умовете на гърците поради затвора, намиращ се там. Сред около 14 000 затворника, намиращи се там, имало и около 40 Свидетели. В гръцкото си издание енциклопедията Papyros Larousse Britannica [„Папирос Ларус Британика“] отбелязва: „Методите на жестоки мъчения, . . . условията на живот, които са неприемливи за един цивилизован народ и долното поведение на пазачите към затворниците . . . са позор за историята на Гърция.“

Кокинакис, който прекарал една година в затвора на Макронисос, описва условията така: „Войниците, като някакви членове на инквизицията, разпитваха всеки затворник от сутринта до вечерта. Думите не стигат, за да се опишат мъченията, които те прилагаха. Много затворници полудяха, други бяха убити; голям брой хора бяха физически осакатени за цял живот. През тези ужасни нощи, когато чувахме писъците и стенанията на измъчваните, ние се събирахме да се молим заедно.“

След преживяването на трудностите в Макронисос, Кокинакис бива арестуван още шест пъти през 50–те години и лежи 10 месеца в затвора. През 60–те години той е арестуван още четири пъти и е осъден на осем месеца затвор. Не забравяйте обаче, че Минос Кокинакис е само един от стотиците Свидетели на Йехова, които в течение на годините са били арестувани и затваряни, защото са говорили на другите за своята вяра!

Как стана така, че ужасните несправедливости, извършени срещу Свидетелите на Йехова в Гърция, накрая бяха изложени пред Европейския съд по правата на човека?

Съдебният прецедент

Случаят датира от 2 март 1986 г. На тази дата Минос Кокинакис, тогава 77–годишен бизнесмен в пенсия, посетил заедно със съпругата си дома на г–жа Йоргия Кириякаки в Сития (о–в Крит). Съпругът на г–жа Кириякаки, който бил псалт в местната православна църква, съобщил на полицията. Полицията дошла и арестувала г–н и г–жа Кокинакис, които били отведени в местния полицейски участък. Те били принудени да прекарат там нощта.

Какво било обвинението срещу тях? Същото, което било отправяно срещу Свидетелите на Йехова хиляди пъти през изминалите 50 години, а именно — че те прозелитизират, или набират привърженици. Член 13 от конституцията на Гърция (1975 г.) казва: „Прозелитизмът е забранен.“ Да разгледаме още и секция 4, номера 1363/1938 и 1672/1939 от гръцкия закон, според които прозелитизмът е криминално престъпление. Там се казва:

„Под ‘прозелитизъм’ се разбира в частност всеки пряк или косвен опит за посегателство върху религиозните вярвания на човек с различни религиозни убеждения, . . . като се цели подронването на тези вярвания, било чрез всякакъв вид изгода или обещание за изгода, за морална подкрепа или за материална помощ, или чрез измамни средства, или чрез злоупотреба с неговата неопитност, доверие, нужда, ниско интелектуално ниво или наивност.“

Криминалният съд в Ласити (Крит) разгледал случая на 20 март 1986 г. и установил, че г–н и г–жа Кокинакис са виновни в прозелитизъм. Двамата били осъдени на по четири месеца затвор. При обявяването на съпрузите за виновни съдът заявил, че обвиняемите са извършили посегателство „върху религиозните вярвания на православни християни, . . . като са злоупотребили с тяхната неопитност, ниско интелектуално ниво и наивност“. Подсъдимите били обвинени още, че „чрез своите смислени, умели обяснения насърчавали [г–жа Кириякаки] . . . да смени своите православни християнски вярвания“.

Решението било обжалвано пред Апелационния съд на Крит. На 17 март 1987 г. този критски съд оправдал г–жа Кокинакис, но потвърдил виновността на съпруга ѝ, макар че намалил присъдата му на три месеца затвор. Присъдата твърдяла, че г–н Кокинакис „е злоупотребил с неопитността, ниското интелектуално ниво и наивността на [г–жа Кириякаки]“. Там се казва, че той „започнал да чете откъси от Светото писание, които умело анализирал по начин, който християнката, поради липса на съответствуващи основни познания върху доктрината, не могла да постави под съмнение“.

Изразявайки несъгласие, един от съдиите в апелационния съд писал, че г–н Кокинакис „също трябва да бъде оправдан, тъй като нито едно от доказателствата не сочи, че Йоргия Кириякаки . . . е била особено неопитна в областта на православната християнска доктрина, след като е била женена за псалт, или пък че е била с особено ниско интелектуално ниво, или особено наивна, така че подсъдимият да може да злоупотреби с това и . . . [по този начин] да я примами да стане член на сектата на Свидетелите на Йехова.“

Г–н Кокинакис обжалвал случая пред Касационния съд, който е върховният съд на Гърция. Но този съд отхвърлил обжалването на 22 април 1988 г. Така че на 22 август 1988 г. г–н Кокинакис се обърнал към Европейската комисия по правата на човека. Накрая, на 21 февруари 1992 г., неговата молба била приета и предадена на Европейския съд по правата на човека.

Спорни въпроси, повдигнати от случая

Тъй като Гърция е членка на Съвета на Европа тя е задължена да спазва текстовете на Европейската конвенция за правата на човека. Член 9 от Конвенцията гласи: „Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата човек да променя своята религия или вярвания, както и свободата сам или в съобщничество с други хора, и в частни или публични условия, да изявява своята религия или вярвания, чрез поклонение, учение, практикуване и празници.“

Така гръцкото правителство стана обвиняемо в Европейския съд. То беше обвинено в открито нарушаване на основното човешко право на гръцкия гражданин да практикува своята религия в съгласие със заповедта на Исус Христос, а именно — ‘да поучава и да прави ученици’. (Матей 28:19, 20) Освен това апостол Петър казал: „И заръча ни [Исус] да проповядваме на людете и да свидетелствуваме.“ — Деяния 10:42.

Един специален брой на Human Rights Without Frontiers [„Човешки права без държавни граници“] за 1992 г. излезе със заглавие на първата страница „Гърция — умишлени нарушения на правата на човека“. Списанието обясни на страница 2: „Гърция е единствената страна в ЕО [Европейската общност] и в Европа, имаща наказателно законодателство, което предвижда глобяване и осъждане на затвор за всеки, който подтиква друг човек да смени религията си.“

Така че вълнението всред и извън юридическите кръгове се засилваше. Какво ще бъде решението относно гръцкия закон, който забранява на човека да учи другите на своите вярвания?

Делото в Страсбург

Накрая дойде денят на делото — 25 ноември 1992 г. Тежки облаци бяха надвиснали над Страсбург и студът беше смразяващ, но в сградата на Съда юристите разгорещено излагаха своите аргументи. Доказателствата бяха представяни в течение на два часа. Професор Федон Веглерис, адвокатът на Кокинакис, стигна до същината на въпроса, като попита: ‘Дали този ограничаващ закон, замислен да защищава членовете на Гръцката православна църква от обръщането им в други религиозни вярвания, трябва да продължава да съществува и да бъде прилаган?’

Видимо озадачен, професор Веглерис попита: „Чудя се защо този закон [за прозелитизма] приравнява православието към глупостта и невежеството. Винаги съм се чудел защо православието ще има нужда от защита от глупостта, от духовната некомпетентност . . . Това е нещо, което ме смущава и шокира.“ Заслужава да бъде отбелязан и фактът, че представителят на правителството не можа да представи нито един случай, при който този закон да е бил приложен спрямо някой друг, освен спрямо Свидетелите на Йехова.

Вторият адвокат на Кокинакис, г–н Панаглотис Битсахис, показа колко е нелогичен законът за прозелитизма. Той каза: „Приемането на взаимното влияние е предварително условие за наличието на диалог между двама възрастни. Иначе ние бихме принадлежали към едно странно общество от безсловесни същества, които ще мислят, но няма да се изразяват, ще говорят, но няма да общуват, ще съществуват, но няма да съжителствуват.“

Освен това г–н Битсахис каза, че „г–н Кокинакис е бил осъден не ‘заради онова, което е направил’, а [заради] ‘онова, което е’“. Така г–н Битсахис показа, че принципите на религиозната свобода са били не просто нарушени, а напълно разклатени.

Представителите на гръцкото правителство се опитаха да представят картина, по–различна от действителната, твърдейки, че Гърция е „рай за човешките права“.

Решението

Дългоочакваният ден за издаването на решението дойде — 25 май 1993 г. С шест срещу три гласа Съдът постанови, че гръцкото правителство е нарушило религиозната свобода на 84–годишния Минос Кокинакис. Освен че реабилитира неговия жизнен път, отдаден на публична служба на Бога, Съдът отсъди да му бъдат изплатени 14 400 долара обезщетение. По този начин Съдът отхвърли аргумента на гръцкото правителство, че Кокинакис и Свидетелите на Йехова използуват тактика на натиск, когато разискват своите вярвания с другите.

Макар че гръцката конституция и един архаичен гръцки закон забраняват прозелитизма, върховният съд в Европа постанови, че използуването на този закон за преследване на Свидетелите е неправилно. Това не е в съгласие с член 9 от Европейската конвенция за правата на човека.

Решението на съда обясни: „Религията е част от ‘непрекъснато обновяващия се поток на човешката мисъл’ и затова е невъзможно да се приеме, че тя може да бъде изключена от публично обсъждане.“

Изразявайки съгласие, мнението на един от деветте съдии гласи: „Прозелитизмът, определян като ‘пламенност в разпространяването на вярата’, не може да бъде наказуем като такъв; това е начин — който е съвършено законен по същество, — по който ‘човек изявява своята религия’.

В настоящия случай подателят на молбата [г–н Кокинакис] е бил осъден само заради проявяването на такава пламенност, без да е допуснал нещо нередно от своя страна.“

Последствията от решението

Ясното нареждане на Европейския съд по правата на човека е служителите на гръцкото правителство да престанат да злоупотребяват със закона, забраняващ прозелитизма. Да се надяваме, че Гърция ще се подчини на нареждането на съда и ще прекрати преследването си на Свидетелите на Йехова.

Свидетелите на Йехова нямат за цел да въвеждат социални промени или да реформират законодателната система. Тяхната главна грижа е да проповядват добрата новина на божието Царство, като се подчиняват на заповедта на Исус Христос. Но за да правят това, те с радост ‘защищават и посредством закона утвърждават добрата новина’, както правел и апостол Павел през първи век. — Филипяни 1:7, NW.

Свидетелите на Йехова са послушни на закона граждани във всички страни, в които живеят. Но те са подтикнати преди всичко да се подчиняват на божия закон, както е записан в Светата Библия. Затова, ако законът на някоя страна им забранява да говорят на другите за своите основани на Библията вярвания, те биват принудени да заемат същата позиция, каквато заели апостолите: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ — Деяния 5:29.

[Блок на страница 28]

Още преследване, вдъхновено от духовенството

Усилията на духовенството в Гърция „да върши зло чрез закон“ продължават вече десетилетия. (Псалм 94:20) Наскоро беше разрешен друг случай от остров Крит. През 1987 г. един местен епископ, заедно с 13 свещеника, обвиниха девет Свидетели в прозелитизъм. Най–накрая, на 24 януари 1992 г. случаят стигна до съда.

Съдебната зала беше препълнена. Около 35 свещеника бяха дошли, за да подкрепят обвинението. Но повечето от местата вече бяха заети от Свидетелите, които бяха дошли, за да насърчат своите християнски братя. Още преди да започне редовната процедура, защитникът на обвиняемите посочи някои сериозни юридически грешки, допуснати от обвинителя.

В резултат на това съдийският състав се оттегли на закрито заседание. След два и половина часа съвещаване председателят на съда съобщи, че адвокатът на обвиняемите има право. Затова обвиненията против деветимата Свидетели бяха прекратени! Той постанови, че разследването трябва да започне отново, за да установи дали обвиняемите са виновни в прозелитизъм.

Веднага след съобщението в залата на съда настана голяма врява. Свещениците започнаха да викат заплахи и обиди. Един свещеник се нахвърли върху адвоката на Свидетелите на Йехова с кръст и се опита да го накара насила да се поклони на кръста. Трябваше да се намеси полицията и едва след това Свидетелите имаха възможност спокойно да излязат.

След прекратяването на делото прокурорът изготви ново обвинение срещу деветимата Свидетели. Делото беше насрочено за 30 април 1993 г., само три седмици преди Европейският съд по правата на човека да произнесе решението си по случая Кокинакис. Отново сред публиката имаше много свещеници.

Адвокатите на деветимата подсъдими отправиха официално възражение, затова че обвинителите на Свидетелите не присъствуват в съда. В бързината при изготвянето на новото обвинение, прокурорът беше допуснал сериозна грешка, като не беше изпратил на обвинителите призовки за делото. Затова адвокатите на Свидетелите поискаха делото да бъде прекратено въз основа на този сериозен пропуск.

Тогава съдиите напуснаха съдебната зала и се съвещаваха помежду си почти един час. Когато се върнаха, председателят на съда с наведена глава обяви всичките девет Свидетели за невинни по обвиненията.

Свидетелите в Гърция са благодарни за изхода на това дело, както и за решението на Европейския съд по правата на човека, постановено за случая Кокинакис на 25 май миналата година. Те се молят за това в резултат на тези юридически победи да могат да продължават християнския си начин на живот ‘тихо, спокойно, в пълно благочестие и сериозност’. — 1 Тимотей 2:1, 2.

[Снимка на страница 31]

Минос Кокинакис със съпругата си