Нека вашият самоконтрол съществува и изобилствува
„Прибавете към вярата си . . . самоконтрол.“ — 2 ПЕТЪР 1:5, 6, NW.
1. В каква необичайна ситуация един християнин може да даде свидетелство?
ИСУС казал: „Пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях.“ (Матей 10:18) Ако те повикат пред управител, съдия или президент, за какво ще говориш? Може би първо относно това защо си там, за обвинението срещу теб. Божият дух ще ти помогне да го направиш. (Лука 12:11, 12) Но можеш ли да си представиш, че ще говориш за самоконтрол? Смяташ ли, че това е важна част от нашето християнско послание?
2, 3. (а) Как се случило така, че Павел могъл да свидетелствува на Феликс и Друсилия? (б) Защо Павел сметнал, че самоконтролът е подходяща тема за тази ситуация?
2 Разгледай един пример от реалния живот. Един от свидетелите на Йехова бил арестуван и изправен пред съда. Когато му дали възможността да говори, той пожелал да обясни своите вярвания като християнин, като свидетел. Можеш да изследваш това повествование, в което ще откриеш, че той дал съдебно свидетелство „за праведността, за самоконтрола и за бъдещия съд“. Става дума за преживяването на апостол Павел в Кесария. Това бил първи разпит. „След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павла, от когото слуша̀ за вярата в Христа Исуса.“ (Деяния 24:24) Историята разказва, че Феликс „практикувал всякакво насилие и похот, притежавайки силата на царя и всички влечения на роба“. Той вече бил женен два пъти, преди да склони Друсилия да се разведе с мъжа си (нарушавайки божия закон) и да стане негова трета жена. Може би именно тя е искала да чуе за тази нова религия — християнството.
3 Павел продължил да говори „за праведността, за самоконтрола и за бъдещия съд. (Деяния 24:25, NW) Това трябва да е направило явен контраста между божиите стандарти за праведност и жестокостта и несправедливостта, в които били участници Феликс и Друсилия. Павел може би се е надявал да накара Феликс да прояви справедливост в неговия случай. Но защо се говорило за „самоконтрола и за бъдещия съд“? Тази неморална двойка се интересувала какво изисква „вярата в Христа Исуса“. Затова те трябвало да знаят, че за да го следваш, се изисква въздържание в мислите, речта и постъпките, което всъщност означава самоконтрол. Всички хора са отговорни пред Бога за своите мисли, думи и дела. Така че в случая с Павел по–важна от всякаква присъда на Феликс била присъдата на Бога, пред която били изправени управителят и неговата жена. (Деяния 17:30, 31; Римляни 14:10–12) И е разбираемо, защо след като чул посланието на Павел ‘Феликс бил уплашен’.
Това е важно, но не е лесно
4. Защо самоконтролът е важна част от истинското християнство?
4 Апостол Павел смятал самоконтрола за важна част от християнството. Апостол Петър, един от близките другари на Исус, потвърдил това. Когато писал на онези, които щели ‘да станат участници [в] божественото естество’ в небето, Петър подканил да бъдат проявявани определени качества, които били крайно необходими, като например вяра, любов и самоконтрол. Следователно, самоконтролът участвувал в това уверение: „Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.“ — 2 Петър 1:1, 4–8.
5. Защо трябва да сме особено загрижени за самоконтрола?
5 Но както знаеш, по–лесно е да се каже, че трябва да проявяваме самоконтрол, отколкото действително да го практикуваме в своя ежедневен живот. Една от причините е, че самоконтролът се среща сравнително рядко. Във 2 Тимотей 3:1–5, Павел описал нагласите, които ще преобладават в нашето време, в „последните дни“. Една от чертите, които щели да характеризират нашия период от време, е, че мнозина ще бъдат „невъздържани [без самоконтрол — NW]“. И ние виждаме как всичко около нас доказва, че това е така, нали?
6. Как се проявява липсата на самоконтрол днес?
6 Много хора смятат, че е общо взето здравословно „да се разтовариш“ или „да изпуснеш па̀рата“. Тяхното мнение бива подсилено от знаменитости, на които обществото подражава, които явно отхвърлят какъвто и да е самоконтрол, като просто задоволяват своите подтици. Да онагледим: Много хора, които харесват професионалния спорт, са привикнали към необузданото изразяване на емоции, дори към насилствената ярост. Сигурно можеш да си припомниш — поне от прочетеното в пресата — различни случаи, когато по време на спортни събития са избухвали жестоки сбивания или сблъсъци на тълпи? Нашата цел обаче не изисква да отделяме много време, за да припомняме примери на липса на самоконтрол. Ти можеш да изброиш много области, в които ние трябва да проявяваме самоконтрол — консумирането на храна и напитки, нашето държание с противоположния пол, както и времето и парите, които отделяме за хоби. Но вместо да разглеждаме бегло много от тези области, нека да изследваме една основна област, в която трябва да проявяваме самоконтрол.
Самоконтрол по отношение на нашите емоции
7. Кой аспект на самоконтрола изисква особено внимание?
7 Мнозина от нас имат доста добър успех в регулирането или въздържането на своите действия. Ние не крадем, не се поддаваме на неморалност и не убиваме; ние знаем какъв е божият закон за тези злодейства. Но доколко имаме успех в контролирането на емоциите си? С времето онези, които не култивират самоконтрол над емоциите си, често изгубват самоконтрола и над своите действия. Затова нека сега съсредоточим вниманието си върху своите чувства.
8. Какво очаква Йехова от нас по отношение на нашите емоции?
8 Йехова Бог не очаква ние да бъдем като автомати, които нито имат, нито проявяват някакви чувства. Край гробницата на Лазар, Исус се ‘разтъжил в духа си и се смутил’. След това ‘Исус се просълзил’. (Йоан 11:32–38) Той показал съвсем различно чувство, когато, имайки съвършен контрол върху действията си, изгонил среброменителите от храма. (Матей 21:12, 13; Йоан 2:14–17) Неговите верни ученици също проявявали дълбоки чувства. (Лука 10:17; 24:41; Йоан 16:20–22; Деяния 11:23; 12:12–14; 20:36–38; 3 Йоан 4) Но въпреки това те осъзнавали необходимостта от самоконтрол, за да не позволят на чувствата си да ги доведат до грях. Ефесяни 4:26 показва това съвсем ясно: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“
9. Защо контролирането на нашите емоции е толкова важно?
9 Съществува опасност, че някой християнин може да има вид на проявяващ самоконтрол, докато в действителност неговите емоции излизат извън контрол. Припомни си реакцията, когато Бог одобрил жертвата на Авел: „Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми.“ (Битие 4:5–7) Каин не съумял да контролира своите емоции, което го довело до там, че убил Авел. Неконтролираните емоции довели до неконтролирано действие.
10. Какво научаваш от примера на Аман?
10 Разгледай също един пример от времето на Мардохей и Естир. Първенецът на име Аман много се ядосал, че Мардохей не му се покланя. По–късно Аман погрешно мислел, че ще бъде повишен. „В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея. Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си.“ (Естир 5:9, 10) Той бързо изпитал чувството на радост. Но също така бързо се изпълнил с ярост само при вида на някой, към когото таял неприязън. Мислиш ли, че когато Библията казва, че Аман ‘се въздържал’, това означава, че той е пример за проява на самоконтрол? Едва ли. За известно време Аман контролирал своите действия и всякакъв израз на емоции, но не успял да контролира своята ревнива ярост. Неговите емоции го накарали да замисли убийство.
11. Какъв проблем съществувал в сбора във Филипи, и какво би могло да го породи?
11 По подобен начин липсата на контрол върху емоциите в днешно време може много да навреди на християните. Някой може да каже: ‘О, това не би било проблем в сбора.’ Но е било. Между две помазани християнки във Филипи имало сериозно разногласие, което Библията не описва. Представи си следната вероятна случка: Еводия поканила няколко братя и сестри на обяд или на приятно събиране. Синтихия не била поканена и се почувствувала обидена. Може би тя отвърнала на това, като по–късно при друг случай не поканила Еводия. После двете започнали да си търсят грешки една на друга; след време те почти не си говорели. Дали в един такъв сценарий основният проблем би бил, че някой не поканил другия на обяд? Не. Това би била само искрата. Когато тези две помазани сестри не съумели да поставят под контрол емоциите си, искрата се превърнала в горски пожар. Проблемът не бил разрешен и нараствал, докато се наложило да се намеси един апостол. — Филипяни 4:2, 3.
Твоите емоции и твоите братя
12. Защо Бог ни дава съвета, който намираме в Еклисиаст 7:9?
12 Вярно е, че не е лесно човек да контролира емоциите си, когато смята, че е пренебрегнат, обиден или жертва на предубеденост. Йехова знае това, защото той е наблюдавал човешките взаимоотношения от самото начало на човека. И Бог ни съветва: „Не бързай да се досадиш в духа си; защото досадата почива на гърдите на безумните.“ (Еклисиаст 7:9) Забележи, че Бог обръща внимание най–напред на чувствата, а не на действията. (Притчи 14:17; 16:32; Яков 1:19) Запитай се: ‘Дали не трябва да обърна повече внимание на контролирането на своите емоции?’
13, 14. (а) Какво най–често се развива в света, когато емоциите не биват контролирани? (б) Какви неща могат да доведат християните до таене на неприязън?
13 Много хора в света, които не съумяват да контролират емоциите си, започват вендети — горчиви, стигащи дори до насилие вражди за истински или въображаеми вреди срещу тях или техни близки. След като бъдат изпуснати от контрол, емоциите могат да оказват вредно въздействие дълго време. (Сравни Битие 34:1–7, 25–27; 49:5–7; 2 Царе 2:17–23; 3:23–30; Притчи 26:24–26.) Безспорно, независимо от народностния или културния си произход, християните трябва да гледат на такива тежки вражди и неприязън като на погрешни, лоши неща, които трябва да бъдат избягвани. (Левит 19:17) Дали ти разглеждаш избягването на неприязънта като част от своя самоконтрол по отношение на емоциите?
14 Точно както в случая с Еводия и Синтихия, липсата на контрол върху емоциите би могла да доведе до проблеми и сега. Някоя сестра може да се почувствува пренебрегната, защото не е била поканена на сватбено тържество. Или може би детето ѝ или братовчедка ѝ не са били поканени. Или може би брат е купил на старо кола от събрат християнин, и не след дълго тя се е повредила. Каквато и да е причината, това е наранило нечии чувства, емоциите не са били под контрол и участвуващите в случая са се огорчили. Тогава какво да се направи?
15. (а) До какви тъжни последствия е довеждала неприязънта между християните? (б) Кой библейски съвет има връзка с тенденцията да се таи неприязън?
15 Ако един огорчен човек не работи върху това да контролира емоциите си и да постигне мир с брата си, може да се развие неприязън. Имало е случаи, когато даден Свидетел е молел да не бъде разпределян в дадена група за Изучаване на книга в сбора, защото „имал нещо против“ друг християнин или семейство, което посещава групата. Колко тъжно! Библията казва, че за християните би било голямо поражение да се призовават един другиго пред светски съдилища, но нима не би било също толкова голямо поражение, ако избягваме даден брат заради някаква минала обида спрямо нас или наш близък? Дали нашите емоции разкриват, че поставяме кръвната връзка на по–преден план от мира с нашите братя и сестри? Дали казваме, че сме готови да умрем за своята сестра, но сега емоциите ни карат почти да не разговаряме с нея? (Сравни Йоан 15:13.) Бог ясно ни казва: „Никому не връщайте зло за зло; . . . ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци. Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв.“ — Римляни 12:17–19; 1 Коринтяни 6:7.
16. Какъв добър пример ни дал Авраам за справяне с емоциите?
16 Една стъпка, водеща към възвръщане на контрола върху нашите емоции, е да се помирим или да премахнем причината за оплакване, а не да оставяме да съществуват неприязнени чувства. Припомни си случая, когато земята вече не можела да изхранва големите стада на Авраам заедно с тези на Лот, и заради това техните наемни работници започнали да се карат помежду си. Дали Авраам позволил на емоциите си да го превъзмогнат? Или проявил самоконтрол? Похвално било, че той предложил мирно разрешение на този делови конфликт — нека всеки да има отделен район. И предоставил на Лот да избира пръв. Доказвайки, че не е огорчен и не таи неприязън, по–късно Авраам тръгнал на бой, за да помогне на Лот. — Битие 13:5–12; 14:13–16.
17. С каква ситуация не се справили веднъж Павел и Варнава, но какво последвало след това?
17 Ние можем да научим нещо за самоконтрола и от една случка с Павел и Варнава. След като били партньори години наред, между тях се появило разногласие относно това, дали Марко трябва да дойде с тях на едно пътуване. „И тъй, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплуваха за Кипър.“ (Деяния 15:39) Това, че тези зрели мъже не успели да овладеят емоциите си в този случай, трябва да бъде предупреждение за нас. Щом могло да се случи с тях, може да се случи и с нас. Но те не позволили между тях да се създаде трайна пукнатина, или да се развие вендета. Повествованието свидетелствува, че засегнатите братя си възвърнали контрола върху емоциите и по–късно работели заедно в мир. — Колосяни 4:10; 2 Тимотей 4:11.
18. Какво може да направи един зрял християнин, ако са наранени чувствата му?
18 Можем да очакваме, че сред божиите хора ще има наранени чувства, дори неприязън. Тези неща съществували и по времето на древните евреи, и в дните на апостолите. Те са се появявали и сред служителите на Йехова в наше време, защото всички ние сме несъвършени. (Яков 3:2) Исус насърчавал своите последователи да действуват бързо, за да разрешат проблемите между братя. (Матей 5:23–25) Но още по–добре е да се предотвратят тези проблеми, на първо място като подобрим своя самоконтрол. Ако смяташ, че си пренебрегнат или обиден от нещо сравнително дребно, което твой брат или сестра е казал или направил, защо да не упражниш контрол над емоциите си и просто да забравиш за това? Дали наистина е необходимо да се противопоставиш на другия човек, сякаш няма да бъдеш удовлетворен, докато той не си признае, че е виновен? Да, до каква степен контролираш своите емоции?
Това е възможно!
19. Защо е подходящо това, че нашата дискусия е съсредоточена върху контрола на нашите емоции?
19 Ние се занимахме предимно с една насока на самоконтрола — контролирането на нашите емоции. И това е ключова област, защото ако не съумяваме да контролираме емоциите си, може да се стигне дотам, че да изгубим контрол над езика си, сексуалните си подтици, навиците си за хранене и много други аспекти от живота, в които трябва да проявяваме самоконтрол. (1 Коринтяни 7:8, 9; Яков 3:5–10) Но дерзай, защото можеш да постигнеш подобрение в поддържането на самоконтрол.
20. Защо можем да сме сигурни, че е възможно подобрение?
20 Йехова желае да ни помогне. Защо можем да сме сигурни в това? Защото самоконтролът е един от плодовете на неговия дух. (Галатяни 5:22, 23, NW) Така че до каквато степен работим, за да заслужим и приемем светия дух от Йехова и да проявим неговите плодове, в същата степен можем да очакваме да имаме повече самоконтрол. Никога не забравяй уверението на Исус: „Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!“ — Лука 11:13; 1 Йоан 5:14, 15.
21. Какво си решен да правиш в бъдеще относно самоконтрола и своите емоции?
21 Не си мисли, че ще е лесно. И може би ще е по–трудно за някои, израснали край хора, които са давали пълна свобода на своите емоции, или за такива личности, които са с по–лесно възбудим темперамент, или пък за някои, които просто никога не са се опитвали да проявят самоконтрол. За такива християни да оставят самоконтрола да съществува и да изобилствува може да бъде истинско предизвикателство. И все пак това е възможно. (1 Коринтяни 9:24–27) Като се приближаваме все повече и повече към края на настоящата система на нещата, стресът и натискът ще се увеличават. Ние ще се нуждаем не от по–малко, но от повече, от много повече самоконтрол! Провери себе си по отношение на своя самоконтрол. Ако виждаш области, в които се нуждаеш от подобрение, работи над това. (Псалм 139:23, 24) Моли Бога за повече от неговия дух. Той ще те чуе и ще ти помогне, така че твоят самоконтрол да съществува и да изобилствува. — 2 Петър 1:5–8.
Въпроси за размисъл
◻ Защо контролът върху твоите емоции е толкова важен?
◻ Какво научи от примерите на Аман и на Еводия и Синтихия?
◻ Какво ще се опиташ искрено да направиш, ако възникне причина за обида?
◻ Как самоконтролът може да ти помогне да се предпазиш от таенето на всякаква неприязън?
[Снимка на страница 20]
Изправен пред Феликс и Друсилия, Павел говорил за праведност и самоконтрол