Общуването — нещо повече от разговор

ПРЕДСТАВИ си група туристи, съзерцаващи живописна гледка. Макар че цялата група гледа един и същи пейзаж, всеки човек го вижда различно. Защо? Защото всеки гледа от различна позиция. Няма двама души, които да са застанали точно на едно и също място. Освен това, не всеки се съсредоточава върху една и съща част от пейзажа. Всеки намира различен аспект за особено интересен.

Същото важи и за брака. Колкото и да си подхождат един на друг, няма двама партньори, които да споделят напълно еднаква гледна точка спрямо нещата. Съпругът и съпругата се различават по отношение на такива фактори като емоционална нагласа, преживявания през детството и влияние на семейството. Нееднаквите гледни точки, които произтичат от това, могат да станат източник на горчиви препирни. Апостол Павел ясно казал: „Тези, които се оженят, ще имат болки и печал.“ — 1 Коринтяни 7:28, The New English Bible [„Нова английска Библия“].

Общуването включва и усилията тези различия да се слеят във взаимоотношения, представляващи „една плът“. Това изисква да се отделя време за разговор. (Виж блока на страница 7.) Но то включва и нещо много повече.

Проява на прозорливост

Една библейска притча гласи: „Сърцето на мъдрия кара устата му да проявява прозорливост, и на устните му добавя убедителност.“ (Притчи 16:23, NW) Еврейската дума, преведена тук като ‘кара да проявява прозорливост’, има основно значение ‘да бъдеш благоразумен, внимателно да преценяваш нещата в ума си’. Следователно, в центъра на резултатното общуване е сърцето, а не устата. За да общува добре, човек не трябва само да говори; той трябва да бъде разбиращ слушател. (Яков 1:19) Трябва да умее да прозира чувствата и проблемите, които се крият зад външното поведение на неговия партньор. — Притчи 20:5.

Как? Понякога това може да бъде постигнато, като се наблюдават обстоятелствата около един конфликт. Дали твоят брачен партньор не изпитва тежко емоционално или физическо напрежение? Дали някаква болест не допринася за неговото състояние? „Каква радост е да намериш подходящата дума за подходящия случай!“ — казва Библията. (Притчи 15:23, Today’s English Version [„Версия на днешен английски“]) Така че съобразяването с обстоятелствата ще ти помогне да реагираш по съответен начин. — Притчи 25:11.

Често пъти обаче причината за някой конфликт се корени в неща, намиращи се извън настоящите обстоятелства.

Разбиране за миналото

Преживяванията през детството играят голяма роля при формиране начина ни на мислене в зряла възраст. Тъй като брачните партньори идват от различни семейства, противоположните възгледи са неизбежни.

Един случай, записан в Библията, онагледява това. Когато връщали ковчега на завета в Йерусалим, Давид открито изразил своя ентусиазъм. Но какво станало с неговата жена Михала? Библията разказва: „Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред [Йехова — NW], презря го в сърцето си.“ — 2 Царе 6:14–16.

Михала проявила неверническата нагласа на своя неправеден баща Саул. Тълкувателите на Библията К. Ф. Кайл и Ф. Делич смятат, че по тази причина в 16 стих Михала е представена като „Сауловата дъщеря“, а не като жената на Давид. Във всеки случай спорът, който последвал между тях, ясно показва, че Давид и Михала не споделяли един и същи възглед относно това радостно събитие. — 2 Царе 6:20–23.

Този пример показва, че дори слаби влияния, идващи от възпитанието, могат да доведат до това мъжът и жената да виждат нещата доста различно. Това се случва, дори и когато двамата обединено служат на Йехова. Например жена, която като дете не е получавала необходимата емоционална подкрепа, може да проявява изключителна нужда от одобрение и увереност. Това може да озадачава нейния съпруг. „И сто пъти да ѝ кажа, че я обичам — може да възкликне той, — това пак няма да е достатъчно!“

В този случай общуването включва и това да ‘не гледа всеки само за своето, но всеки и за чуждото’. (Филипяни 2:4) За да може да общува, съпругът трябва да гледа на жена си през призмата на нейното минало, а не на своето. И разбира се, съпругата трябва да бъде подтикната да направи същото спрямо своя съпруг. — 1 Коринтяни 10:24.

Когато в миналото е имало малтретиране

Проявяването на личен интерес е особено важно, когато брачният партньор е бил жертва на изнасилване, или е бил сексуално малтретиран като дете — за съжаление, един нарастващ проблем днес. Например, съпругата може да установи, че по време на сексуална близост не може да отдели настоящето от миналото, своя съпруг от насилника или сексуалните отношения от сексуалното малтретиране. Това може да бъде обезсърчаващо, особено ако съпругът не разглежда този деликатен въпрос от гледна точка на своята съпруга. — 1 Петър 3:8.

Макар и да не можеш да поправиш миналото, нито да отстраниш напълно неговото въздействие, ти можеш да направиш много, за да утешиш партньора си, ако е преживял подобно страдание. (Притчи 20:5) Как? „Вие, съпрузи, трябва да се стараете да разбирате съпругите, с които живеете“ — писал Петър. (1 Петър 3:7, Phillips [„Филипс“]) Жизненоважна съставка на общуването е да разбираш миналото на своя брачен партньор. Твоите думи ще са безполезни, ако им липсва разбиращо съчувствие.

Исус ‘се смилил’, когато видял болните хора, въпреки че самият той никога не бил изпитвал техните страдания. (Матей 14:14) Подобно на това, и ти лично може да не си преживял такава липса на грижи или дори малтретиране, като твоята съпруга, но вместо да омаловажаваш нейната мъка, имай предвид нейното минало, и ѝ дай подкрепата си. (Притчи 18:13) Павел писал: „Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.“ — Римляни 15:1.

В капана на обидата

Бракът е като скъпоценен съсъд. Когато той бъде повреден от прелюбодейство, щетите са неизчислими. (Притчи 6:32) Вярно е, че ако невинният партньор реши да прости, парчетата могат да бъдат слепени заедно чрез помирение. Но пукнатините остават, и по време на спор може да се появи склонност да се сочат тези пукнатини, и миналото да се използува като оръжие.

Обидата е нормална реакция на изневярата на партньора. Но ако си му простил, пази се да не позволиш на едно продължаващо негодувание да развали доброто, което си постигнал чрез прошката. Независимо от това дали обидата тихо ври отвътре, или е безмилостно отприщена, щом продължава да съществува, тя вреди и на двамата съпрузи. Защо? Една лекарка казва: „Ако се чувствуваш наскърбен от своя партньор, то е защото той не ти е безразличен. Така че ако се отчуждиш, или пък ако търсиш възмездие, ти нараняваш не само своя другар, но унищожаваш и себе си. Ти продължаваш да рушиш връзката, за чиято цялост копнееш.“

Да, ти просто не можеш да изгладиш различията в брака си, ако не успокоиш своя гняв. Затова избери време, когато емоциите не са разпалени, и обсъди чувствата си със своя партньор. Обясни защо се чувствуваш наранен, от какво се нуждаеш, за да изпитваш увереност, и какво ще направиш, за да запазиш отношенията. Никога не използувай миналото като оръжие, с което да спечелиш преимущество в някой спор.

Пристрастяването към алкохола и наркотиците вреди на общуването

Бракът страда много, когато единият от двамата партньори злоупотребява с алкохол или наркотици. Партньорът, който не е пристрастѐн към алкохол или наркотици, може да изпадне в положението на Авигея, за което се съобщава в Библията. Докато съпругът ѝ Навал ‘бил крайно пиян’, Авигея усилено се опитвала да предотврати последствията от неговото неразумно поведение. (1 Царе 25:18–31, 36) Брак, в който единият от съпрузите се съсипва от някакво пристрастяване, а другият всячески се опитва да промени поведението му, често прилича на семейството на Навал и Авигея.a

Разбира се, когато някой пристрастен към алкохол или наркотици човек започне да се възстановява, се чувствува голямо облекчение. Но това е само началото. Представи си един силен ураган, нанасящ разрушения върху един малък град. Срутват се домове, повалят се дървета, телефонни кабели падат на земята. Много е радостно, когато бурята отмине. Но сега е нужна усилена възстановителна работа. Така е и когато партньорът започне да се поправя. Разрушените отношения трябва да бъдат възстановени. Трябва да бъдат изградени наново доверието и лоялността. Трябва да се установят отново връзките на общуването. За един човек, който е бил пристрастен към алкохол или наркотици, а сега се променя, това постепенно възстановяване е част от „новата личност“, която Библията изисква християните да култивират. Тази нова личност включва и ‘силата, подбуждаща ума ни’. — Ефесяни 4:22–24, NW.

Изучаването на Библията дало възможност на Филип и Елена да престанат да употребяват наркотици, но силата, която подбужда ума, не започнала да действува напълно.b Скоро се появили пристрастявания към други неща. „В продължение на 20 години се опитвахме да прилагаме библейските принципи и да имаме удовлетворителен брак, но все не успявахме — казва Елена. — Нашите лоши навици бяха дълбоко вкоренени. Дори и изучаването и молитвите не помагаха да се избавим от тях.“

Филип и Елена потърсили съвет, за да разберат причините за своите лоши привички. Особено ценна помощ им оказали навременните материали от „верния и разумен роб“ относно малтретирането на децата, алкохолизма и уважението към жените.c (Матей 24:45–47, NW) „Беше ни оказана помощ да поправим щетите и да възстановим своите отношения“ — казва Елена.

Разрешаване на проблемите

Ревека чувствувала непоносима мъка заради жените на сина си Исав. Страхувайки се, че другият ѝ син, Яков, ще последва примера на Исав, Ревека изразила чувството на безизходица, което изпитвала, казвайки на съпруга си Исаак: „Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?“ — Битие 27:46.

Забележи, че макар Ревека да говорила твърдо за своите чувства, тя не нападнала лично Исаак. Тя не казала: „Ти си виновен!“ или „Трябваше по–добре да овладееш положението!“ Вместо това, Ревека използувала местоимението „ми“, за да опише как проблемът засягал нея. Този подход събудил у Исаак съчувствие, а не желание да запази своя престиж. Като не се чувствувал лично засегнат, Исаак явно веднага откликнал на молбата на Ревека. — Битие 28:1, 2.

Съпрузите и съпругите могат да се поучат от примера на Ревека. Когато възникне конфликт, обърнете се срещу проблема, вместо да се обръщате един срещу друг. Както Ревека, изразявайте своята неудовлетвореност от гледна точка на това как сте засегнати лично. „Мъчно ми е, защото . . .“ или „Мисля, че не съм разбрана, защото . . .“ е много по–резултатно отколкото „Ти ме измъчваш!“ или „Ти никога не ме разбираш!“

Нещо повече от трайност

Бракът между първата човешка двойка, Адам и Ева, продължил векове, и от него произлезли много синове и дъщери. (Битие 5:3–5) Но това не означава, че този брак бил достоен за подражание. Още в началото, дух на независимост и незачитане на праведните закони на Създателя опорочил връзката, която представлявала „една плът“.

Същото е и днес — един брак може да продължава да съществува, обаче в него може да липсват жизненоважните елементи на общуването. Може би ще бъде необходимо да се изкоренят пусналите дълбоки корени убеждения и неподходящи лични качества. (Сравни 2 Коринтяни 10:4, 5.) Това е един постоянен образователен процес. Но си заслужава усилията. Йехова Бог е дълбоко заинтересуван от уредбата на брака, тъй като той е неговият Създател. (Малахия 2:14–16; Евреи 13:4) Затова, ако внасяме своя дял, можем да сме уверени, че Той ще признае нашите усилия и ще ни даде мъдростта и силата, които са необходими, за да излекуваме всеки разрив, настъпил в общуването в брака. — Сравни Псалм 25:4, 5; 119:34.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

„На боклука отделяме повече време!“

ЕДНИ съпруг и съпруга, които изпитвали трудности в брака си, били помолени да изчислят приблизително колко време им отнема хвърлянето на боклука всяка седмица. Техният отговор бил: около 35 минути на седмица, или 5 минути на ден. След това били попитани колко време прекарват в разговор заедно. Съпругът бил поразен. „На боклука отделяме повече време!“ — заявил той, прибавяйки: „Самозаблуждаваме се, ако си мислим, че 5 минути на ден са достатъчни, за да се поддържа един брак. И това време положително не е достатъчно, за да подпомогнем укрепването на брака.“

[Блок на страница 7]

Установи правила на постъпване

◻ Обсъждай въпросите един по един (1 Коринтяни 14:33, 40)

◻ Изразявай чувствата си; не отправяй обвинения (Битие 27:46)

◻ Никакви удари (Ефесяни 5:28, 29)

◻ Никакви обидни думи (Притчи 26:20)

◻ Стреми се към помиряване, а не към победа в спора (Битие 13:8, 9)

[Снимка на страница 4]

Когато възникне конфликт, обърнете се срещу проблема, вместо да се обръщате един срещу друг

[Снимка на страница 8]

Изразявайте чувствата си; не отправяйте обвинения