„Ние изглежда просто не можем да разговаряме!“

КАТО адвокат, Михаил трябвало да владее изкуството на общуването. Самата му професия изисквала това. Но след 16 години брак, Михаил бил принуден да признае, че когато се връщал в къщи при жена си Адриана, неговите умения в общуването като че ли се изпарявали. „Заяждане, критикуване, подхвърляне на язвителни забележки — спомня си Майкъл, — Адриана и аз бяхме винаги настръхнали един срещу друг и аз си мислех, че това просто ще ни съсипе. Чудех се това ли е бракът — един непрекъснат обстрел от недоволство и раздразнение. Ако това трябваше да бъде нашата участ до края на съвместния ни живот, аз предпочитах да се махна — най–сериозно. Просто не бих могъл да издържа 20, 30, 40 години на такова постоянно раздразнение и напрежение.“

Случаят с Михаил и Адриана не е изолирано явление. Подобни чувства са реалност за много двойки, в чиито отношения постоянно се редуват битки и примирия. Най–обикновените разговори избухват в словесна война. Двамата „чуват“ неща, които не са казани. Те казват неща, които нямат предвид. Те нападат и обвиняват, след това отстъпват в обидено мълчание. Те не се разделят, но и не са наистина „една плът“. (Битие 2:24) Техните отношения са в безизходица. Да отстъпят назад ще означава раздяла; да продължат напред ще означава фронтален сблъсък с разногласията. За да избегнат болката от единия или другия вариант, тези двойки се примиряват с поддържането на една безопасна емоционална дистанция помежду си.

Такива семейства имат нужда да ‘намерят мъдри съвети’ за своя брак. (Притчи 1:5, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.) Тези съвети се намират в божието Слово, Библията. Второто послание на Павел към Тимотей потвърждава, че Библията е ‘полезна за поука, за изобличение, за поправление. (2 Тимотей 3:16) Това е начинът за лекуване на разрива в брачното общуване, както ще видим по–нататък.