Ранните християни и светът

ПРЕДИ около две хиляди години в Средния Изток се случило едно изключително и чудесно събитие. Единородният Син на Бога бил изпратен от своето небесно обиталище да живее за кратко време в света на човечеството. Как откликнала по–голямата част на човечеството? Апостол Йоан отговаря: „Той [Исус] бе в света; и светът чрез него стана; но светът го не позна. У своите си [в Израел] дойде, но своите му го не приеха.“ — Йоан 1:10, 11.

Светът просто не приел Исус, Сина на Бога. Защо? Исус обяснил една от причините, като казал: „Светът . . . мене мрази, защото аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.“ (Йоан 7:7) Накрая същият този свят — представян от някои юдейски религиозни водачи, от един едомитски цар и от един римски политик — убил Исус. (Лука 22:66–23:25; Деяния 3:14, 15; 4:24–28) А последователите на Исус? Дали светът щял да прояви по–голяма готовност да приеме тях? Не. Малко преди смъртта си, Исус казал: „Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ — Йоан 15:19.

По времето на апостолите

Думите на Исус се оказали верни. Само няколко седмици след смъртта му, неговите апостоли били арестувани, заплашвани и бити. (Деяния 4:1–3; 5:17, 18, 40) Малко след това пламенният Стефан бил замъкнат пред юдейския синедрион и после убит с камъни. (Деяния 6:8–12; 7:54, 57, 58) По–късно апостол Яков бил екзекутиран от цар Ирод Агрипа І. (Деяния 12:1, 2) По време на мисионерските си пътувания, Павел бил преследван поради подстрекателството на юдейските преселници. — Деяния 13:50; 14:2, 19.

Как ранните християни откликнали на това противопоставяне? Когато още в началото религиозните власти забранили на апостолите да проповядват в името на Исус, те заявили: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 4:19, 20; 5:29) Такава била тяхната нагласа и след това, когато срещали противопоставяне. Но въпреки това апостол Павел напътствувал християните в Рим ‘да се покоряват на [правителствените] власти’. Освен това той ги съветвал: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ (Римляни 12:18; 13:1) Следователно ранните християни трябвало да поддържат една трудна позиция на равновесие. Те се подчинявали на Бога като на свой върховен владетел. В същото време обаче те били подчинени на държавните власти и се опитвали да живеят в мир с всичките човеци.

Християните в римския свят

През първи век, в света на римската империя, християните несъмнено имали полза от Пакс Романа, или Римския мир, който бил поддържан от римските легиони. Стабилната власт на реда и закона, добрите пътища и сравнително безопасното пътуване по море създали условия, които благоприятствували разпространението на християнството. Явно ранните християни съзнавали своето задължение към обществото и се подчинявали на Исусовата заповед да ‘отдават кесаревото кесарю’. (Марко 12:17) Пишейки до римския император Антонин Пий (138–161 г. от н.е.), Юстин Философ твърдял, че християните „с по–голяма готовност от всички други хора“ плащали своите данъци. („Първа апология“, глава 17) През 197 г. от н.е. Тертулиан казал на римските управници, че техните бирници „дължат благодарност на християните“ поради съвестния начин, по който те си плащали данъците. („Апологетика“, глава 42) Това бил един от начините, по които те следвали напътствията на Павел, че трябва да се покоряват на висшестоящите власти.

Нещо повече, доколкото позволявали християнските им принципи, ранните християни се опитвали да живеят в мир със своите съседи. Но това не било лесно. Светът покрай тях бил много неморален и бил просмукан от гръко–римско идолопоклонство, към което неотдавна било прибавено и поклонение пред императора. Езическата римска религия била по същество държавна религия, така че всеки отказ тя да бъде практикувана можел да се разглежда като вражда към държавата. Къде било мястото на християните във всичко това?

Оксфордският професор Е. Г. Харди писал: „Тертулиан изброява много неща, които били невъзможни за един съвестен християнин, тъй като съдържали идолопоклонство: например, клетвите, които се полагали при сключване на договор; осветяването на вратите по време на празници и др.; всички езически религиозни церемонии, игрите и цирка; преподаването на светска [езическа класическа] литература; военната служба; обществените постове.“ — Christianity and the Roman Government [„Християнството и римското правителство“].

Да, трудно било да се живее в римския свят, без да се предаде християнската вяра. Френският католически автор А. Аман пише: „Било невъзможно да се направи дори една крачка, без да се сблъска човек с някое божество. Позицията на християнина му причинявала ежедневни проблеми; той живеел в периферията на обществото . . . Той се сблъсквал с постоянно повтарящи се проблеми у дома си, по улиците, на пазара . . . На улицата, независимо от това дали бил римски гражданин, или не, християнинът трябвало да бъде гологлав, когато минава покрай храм или статуя. Как той би могъл да избегне това, без да събуди подозрение, но как би могъл да се съобрази с изискването, без да прояви акт на преданост към този обект? Ако се занимавал с търговия и имал нужда да заеме пари, той трябвало да се закълне на заемодавеца в името на боговете. . . . Ако приемел обществен пост, от него се очаквало да принесе жертва. Ако бил призован за военна служба, как би могъл да избегне полагането на клетва и ритуалите на военната служба?“ — La vie quotidienne des premiers chrétiens [„Всекидневният живот на ранните християни“] (95–197 г. от н.е.).

Добри граждани, но въпреки това оклеветявани

През около 60 или 61 г. от н.е., когато Павел бил в Рим, очаквайки да бъде съден от император Нерон, юдейските първенци казали за ранните християни: „Защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение [секта — NW].“ (Деяния 28:22) Историческата хроника показва, че наистина се говорело против християните — но без основания. В своята книга The Rise of Christianity [„Възникването на християнството“], Е. У. Барнс разказва: „В своите ранни достоверни документи християнското движение е показано като морално и покорно на закона по своята същност. Неговите членове желаели да бъдат добри граждани и верни поданици. Те отхвърляли недостатъците и пороците на езичеството. В частния си живот те се стремели да бъдат мирни съседи и надеждни приятели. Те били учени да бъдат трезви, трудолюбиви и водещи чист живот. Ако оставали верни на своите принципи, те били честни и истинни сред преобладаващата корупция и разпуснатост. Техните стандарти в областта на сексуалните отношения били високи — те уважавали брачната връзка и семейният им живот бил чист. Човек би си помислил, че с такива добродетели те не биха могли да причиняват никакви проблеми като граждани. Но дълго време те били презирани, оклеветявани и мразени.“

И точно както древният свят не разбирал Исус, така не разбирал и християните, и затова ги мразел. Тъй като отказвали да се покланят на императора и на езическите божества, те били обвинявани в атеизъм. Станело ли някакво бедствие, те били обвинявани, че са разгневили боговете. Понеже не посещавали неморални представления или кървави гладиаторски борби, те били смятани за асоциални хора, дори за ‘човеконенавистници’. Враговете им твърдели, че християнската „секта“ разрушавала семействата и следователно била заплаха за стабилността на обществото. Тертулиан споменава за езически съпрузи, които предпочитали жените им да извършат прелюбодеяние, отколкото да станат християнки.

Християните били критикувани, защото били срещу аборта, широко практикуван по онова време. И въпреки това враговете им ги обвинявали, че убиват деца. Носели се слухове, че на своите събрания те пият кръвта на принесени в жертва деца. В същото време обаче техните неприятели се мъчели да ги накарат насила да ядат кървавица, като знаели, че това противоречи на съвестта им. Така самите противници изобличавали лъжливостта на своите твърдения. — Тертулиан, „Апологетика“, глава 9.

Презирани като нова секта

Историкът Кенет Скот Латурет писал: „Една друга поредица от обвинения превърнала християнството в предмет на присмех поради неотдавнашния му произход и го противопоставяла на древността на съперниците му [юдаизма и гръко–римските езически религии].“ (History of the Expansion of Christianity [„История на разпространението на християнството“], том 1, стр. 131) В началото на втори век от н.е. римският историк Светоний нарекъл християнството „едно ново и зловредно суеверие“. Тертулиан свидетелствувал за това, че самото название „християни“ предизвиквало омраза и че християните били ненавиждана секта. Говорейки за начина, по който управниците в римската империя гледали на християните през втори век, Робърт М. Грант пише: „Основното становище било, че християнството е просто ненужна, и дори може би вредна религия.“ — Early Christianity and Society [„Ранното християнство и обществото“].

Обвинени в агресивно набиране на привърженици

В своята книга Les premiers siècles de l’Eglise [„Ранните столетия на църквата“] професорът от Сорбоната Жан Бернарди пише: „[Християните] трябвало да излизат навън и да говорят навсякъде и на всекиго. По пътищата и в градовете, на площадите и по домовете. Желани или нежелани. На бедните, както и на богатите, обременени от своя имот. На малките хора, както и на управниците на римските провинции . . . Те трябвало да вървят по пътищата, да пътуват по море, и да стигнат до краищата на земята.“

Правели ли те това? Явно са го правели. Професор Леон Омо разказва, че ранните християни настройвали общественото мнение срещу себе си поради своето „пламенно набиране на привърженици“. Професор Латурет казва, че докато юдеите загубили своето усърдие за набиране на привърженици за своята религия, „християните, от друга страна, били настойчиви мисионери и поради това събуждали негодувание“.

През втори век от н.е., римският философ Целс критикувал методите на проповядване на християните. Той казал, че християнството било само за необразованите и че то могло да ‘убеди само глупави хора, роби, жени и малки деца’. Той обвинил християните в това, че втълпяват идеите си у „лековерни хора“, като ги карат „да вярват, без да мислят“. Той твърдял, че те казвали на новите ученици: „Не задавай въпроси; просто вярвай.“ Но според Ориген, Целс сам признал, че „не само прости хора били доведени от учението на Исус до приемането на Неговата религия“.

Никакъв икуменизъм

Освен това ранните християни били критикувани, защото твърдели, че притежават истината на единствения истински Бог. Те не приемали икуменизма, или междуверското сътрудничество. Латурет писал: „За разлика от повечето вероизповедания от онова време, те [християните] били неприязнено настроени към останалите религии . . . За разлика от сравнително широката толерантност, характеризираща другите култове, те заявявали, че притежават окончателната истина.“

През 202 г. от н.е. император Септимий Север издал декрет, с който забранявал на християните да набират привърженици. Това обаче не ги спряло от свидетелствуването за тяхната вяра. Латурет описва резултата: „В своя отказ да прави компромис с езичеството от онова време и с много от социалните обичаи и моралните практики на тогавашното време, [ранното християнство] развило сплотеност и организация, които го поставили срещу обществото. Самата промяна, която била необходима, за да се присъедини човек към него, давала на привържениците му убеденост, която им давала сили да издържат на преследването и била източник на плам в придобиването на нови привърженици.“

Следователно, историческите сведения са ясни. Като цяло, макар и да се стремели да бъдат добри граждани и да живеят в мир с всички човеци, ранните християни отказвали да бъдат част „от света“. (Йоан 15:19) Те уважавали властите. Но когато кесарят им забранявал да проповядват, те нямали друг избор, освен да продължат да проповядват. Те се опитвали да живеят в мир с всички хора, но отказвали да правят компромис с моралните стандарти и езическото идолопоклонство. Заради всичко това те били презирани, оклеветявани, мразени и преследвани, както Христос предсказал, че ще стане. — Йоан 16:33.

Дали тяхната отделеност от света продължила? Или с течение на времето онези, които твърдели, че практикуват християнството, променили своята нагласа в това отношение?

[Текст в блока на страница 4]

„Позицията на християнина му причинявала ежедневни проблеми; той живеел в периферията на обществото“

[Текст в блока на страница 6]

‘Християнството [било] предмет на присмех поради неотдавнашния си произход и . . . [било противопоставяно] на древността на съперниците си’

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Cover: Alinari/Art Resource, N.Y.

[Снимка на страница 3]

Тъй като християните отказвали да се покланят на римския император и на езическите божества, те били обвинявани в атеизъм

[Източник]

Museo della Civiltà Romana, Roma

[Снимка на страница 7]

Християните от първи век били известни като пламенни проповедници на посланието за Царството