На кой Бог да се покланям?

ЗА РАЗЛИКА от животните, у нас хората е заложена способността за поклонение. Тя е част от нашите вродени характеристики. Ние притежаваме също и чувство за морал, съвест, която да ни ръководи по отношение на това какво е добро и какво лошо. По различни начини всички следват тази съвест и правейки това, мнозина търсят напътствие от някой бог или богове.

През изминалите едно–две столетия някои от светските интелектуалци оспорили съществуването на Всемогъщ Бог и Създател. През 1844 г. Карл Маркс заявил, че религията е „опиум за народа“. По–късно Чарлс Дарвин създал теорията на еволюцията. След това дошла Болшевишката революция. В Източна Европа атеизмът се превърнал в официална държавна политика и било заявено, че религията ще отмре заедно с поколението от 1917 г. Но тези атеисти не успяха да променят начина, по който са направени хората. Това личи и от възраждането на религията в Източна Европа в днешно време.

Но както казва Библията, има много „така наричани богове, било на небето, или на земята, както има много богове, и господари много“. (1 Коринтяни 8:5) През вековете човечеството се е покланяло на множество богове. Имало е богове на плодовитостта, на любовта, на войната, на виното и на веселието. Само в индуската религия боговете наброяват няколко милиона.

Троици от богове са процъфтявали във Вавилон, Асирия, Египет, както и в страните на будизма. Т.нар. християнство също има своята „света“ Троица. Ислямът, отричайки Троицата, „няма друг бог освен Аллах“. Нещо повече, дори и онези, които се присмиват на идеята за невидим, всемогъщ Бог, имат своите богове. Например, във Филипяни 3:19 Библията казва за хората, които са оплетени в преследването на материалистични цели, че техен „бог е коремът [им]“.

Повечето хора се покланят на бога или боговете на страната или обществото, в които са се родили. Това повдига определени въпроси. Дали всички форми на поклонение водят до едно и също място — както пътищата, водещи нагоре, стигат до върха на планината? Или много от мистичните пътища на религията водят до нещастия — като пътеки, отиващи към пропаст? Съществуват ли много правилни начини на поклонение, или има само един? Има ли много богове, които са достойни за възхвала, или съществува само един Всемогъщ Бог, който заслужава нашата изключителна преданост и поклонение?

Появата на фалшивите богове

Горните въпроси заслужават внимателно да ги проучим. Защо? Защото най–древният писмен авторитетен източник върху религията, Библията, описва как един лъжлив бог, използувайки една змия, подмамил първите ни прародители да тръгнат по катастрофален път. До ден днешен ние изпитваме трагичните резултати от неговия план. (Битие 3:1–13, 16–19; Псалм 51:5) Исус, „божият Син“, нарекъл този бунтовен бог „княз на този свят“. Един от Исусовите апостоли го нарекъл „богът на тази система на нещата“. (Йоан 1:34; 12:31; 16:11; 2 Коринтяни 4:4, NW) В Откровение, глава 12, стих 9 той е описан като „оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатан, който мами цялата [населена земя]“. Една цяла световна империя на фалшивата религия се намира под контрола на този Сатан.

Сатан е най–големият измамник. (1 Тимотей 2:14) Той се възползува от вроденото у човека желание за поклонение, като лансира най–различни видове божества — духове на предци, идоли, икони, мадони. Той дори подкрепя поклонението спрямо хора–кумири, като например могъщи владетели, победоносни пълководци, звезди на киното и спорта. (Деяния 12:21–23) Ще направим добре, ако сме нащрек, решени да издирим и да отдадем поклонение само на единствения истински Бог, който наистина „не е далеч от всеки един от нас“. — Деяния 17:27.

Кой тогава е този единствен Бог, на когото трябва да се покланяме? Преди около 3000 години библейският псалмист го описал като „Всевишния, . . . Всемогъщия, . . . Бог мой, на когото уповавам“ и го нарекъл със сияйното му име Йехова. (Псалм 91:1, 2, NW) Преди това Моисей казал за него: „Йехова, нашият Бог, е един Йехова.“ (Второзаконие 6:4) А пророкът Исаия цитирал следните думи на самия Бог: „Аз съм [Йехова]; това е моето име; и не ще дам славата си на друг, нито хвалата си на изваяните идоли.“ — Исаия 42:8.

Йехова Бог възнамерява да изчисти името си от всички укори, с които фалшивият бог Сатан го е опетнил. Йехова показал как ще направи това през 1513 г. пр.н.е., когато използувал своя пророк Моисей, за да избави народа на Израел от египетско иго. Тогава Бог свързал името си Йехова с думите: „Ще докажа, че съм това, което ще докажа, че съм.“ (Изход 3:14, 15, NW) Той щял да докаже всемогъщието си пред египетския фараон, но първо казал на този порочен владетел: „Нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата си и да се прочуе името ми по целия свят.“ — Изход 9:16.

Днес положението е същото. Подобно на фараона от древността, богът на този свят, Сатан, позори Йехова Бог и коварно води духовна война срещу хората, които обичат праведността и истината. (Ефесяни 6:11, 12, 18) И отново Йехова има намерение да възвеличи името си, независимо от съпротивата на Сатан. Но преди да покаже силата си, като унищожи Сатан и всичките му дела, Йехова изпраща своите поклонници да известят името Му по цялата земя. Това свидетелствуване за Неговото име е жизнено важна част от истинското поклонение.

Затова напълно уместно самият Бог казва, че тези поклонници ще бъдат негови свидетели — свидетели на Йехова, „людете, които създадох за себе си, за да оповестяват хвалата ми“. (Исаия 43:10–12, 21) Как оповестяват те хвалата на Йехова? Те проповядват и поучават публично и от къща на къща, известявайки добрата новина, че Царството на Йехова, управлявано от Сина му Исус Христос, ще донесе вечни благословии на послушното човечество на тази земя. Така те се покланят на Бога ‘без да престават’, както правели и истинските християни през първото столетие. (Деяния 5:42; 20:20, 21) Дали те се радвали на божията благословия в това отношение? Следващите страници ще отговорят на този въпрос.