Самоконтролът — защо е толкова важен?

„И като в отговор принасяте всичкото възможно усилие, додайте на вярата си добродетел, на добродетелта знание, на знанието самоконтрол.“ — 2 ПЕТЪР 1:5, 6, NW.

1. Каква забележителна проява на физически самоконтрол била демонстрирана през 19–и век?

БЕЗ съмнение, една от най–смайващите прояви на контрол във физическо отношение била тази на Чарлс Блондин през втората половина на 19–и век. Според едно съобщение той няколко пъти пресякъл Ниагарския водопад, за първи път през 1859 г., по въже, дълго 340 м и опънато на 50 м над водата. След първия случай той правел това, като всеки път избирал различен начин да покаже способностите си: с вързани очи, в чувал, бутайки ръчна количка, на кокили и носейки човек на гърба си. При друго представяне той направил няколко салта на кокили върху въже, опънато на 52 м над земята. За запазването на такова равновесие бил необходим изключително голям физически самоконтрол. За своите усилия Блондин бил възнаграден със слава и богатство.

2. Какви други форми на дейност изискват контрол във физическо отношение?

² И макар че малцина биха могли дори само донякъде да наподобят тези прояви, значението на физическия самоконтрол при проявяването на професионални умения или в спорта е очевидно за всички нас. Например, описвайки виртуозността на починалия вече прочут пианист Владимир Хоровиц, един музикант казал: „Най– обаятелно за мен беше чувството за пълен контрол . . . , чувството за една невероятна енергия, която бива овладяна.“ Друга статия за Хоровиц говори за „осем десетилетия на летящи пръсти под съвършен контрол“.

3. (а) Коя е най–трудната форма на контрол и как е дефинирана тя? (б) Какво е значението на гръцката дума, предадена като „самоконтрол“ в Библията?

³ Необходими са големи усилия за развиването на такива умения. Но още по– голямо предизвикателство представлява самоконтролът. Той е дефиниран като „въздържание, проявявано спрямо нечии собствени подтици, чувства или желания“. В Християнските гръцки писания думата, преведена като „самоконтрол“ във 2 Петър 1:6 (NW) и навсякъде другаде, е дефинирана като „достойнство на онзи, който е господар на желанията и страстите си, особено на чувствените си апетити“. Личният самоконтрол дори е наречен „връх на човешкото постижение“.

Защо самоконтролът е толкова важен

4. Какви лоши плодове е пожънала липсата на самоконтрол?

⁴ Само каква жетва жъне липсата на самоконтрол! Много от проблемите в света днес се дължат главно на липсата на самоконтрол. Да, ние действително сме в „последните дни“, когато ‘са настанали усилни времена’. Хората са „невъздържани“ [„без самоконтрол“ — NW] често поради алчност, проявяваща се и в това, че те са „повече сластолюбиви, а не боголюбиви“. (2 Тимотей 3:1–5) Тази отрезвяваща истина ни бива показана по категоричен начин от факта, че през изминалата служебна година над 40 000 души са били изключени от общение с християнския сбор, главно поради сериозни грешки в поведението. Към тях трябва да се прибавят и онези, които са били порицани, предимно заради сексуална неморалност, но причината при всички е липсата на самоконтрол. Отрезвяващ е също и фактът, че по същата причина някои дългогодишни старейшини загубиха всички свои привилегии като надзорници.

5. Как може да бъде онагледена важността на самоконтрола?

⁵ Значението на самоконтрола може да се онагледи, ако вземем за пример един автомобил. Той има четири колела, които му дават възможност да се движи, мощен двигател, който може да върти тези колела много бързо, и спирачки, които могат да ги спрат. Но може да се стигне до катастрофа, ако на шофьорската седалка няма човек, който да решава накъде да вървят колелата, колко бързо да се въртят и кога да спрат, използувайки под контрол кормилото, педала за газта и спирачките.

6. (а) Какви критерии относно любовта могат да бъдат приложени и към самоконтрола? (б) Какви други наставления трябва да помним?

⁶ Трудно е да се надцени важността на самоконтрола. Думите на апостол Павел в 1 Коринтяни 13:1–3 относно значението на любовта могат също така да бъдат казани и за самоконтрола. Колкото и красноречиви да сме като докладчици, колкото и познание и вяра да сме придобили чрез добрите си навици за изучаване, колкото и работа да вършим в полза на другите, ако не проявяваме самоконтрол, всичко останало е напразно. Трябва да помним думите на Павел: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко [проявява самоконтрол във всичко — NW].“ (1 Коринтяни 9:24, 25) Предупреждението на Павел в 1 Коринтяни 10:12 ни помага да проявяваме самоконтрол във всичко: „Така щото който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Предупредителни примери

7. (а) Как липсата на самоконтрол поставила началото на водещия към упадък път на човечеството? (б) Какви други ранни примери на липса на самоконтрол ни дава Писанието?

⁷ Позволявайки на чувствата, вместо на разума, да ръководят действията му, Адам не проявил самоконтрол. В резултат, „грехът влезе в света, и чрез греха смъртта“. (Римляни 5:12) Първото убийство също се дължало на липсата на самоконтрол, защото Йехова Бог предупредил Каин: ‘Защо си толкова разгневен и лицето ти е смръщено? Грехът се е свил на кълбо пред входа, ще съумееш ли да го овладееш?’ И понеже Каин не съумял да овладее греха, той убил брат си Авел. (Битие 4:6–12, NW] Съпругата на Лот също не проявила самоконтрол. Тя просто не могла да устои на изкушението да погледне назад. Какво ѝ струвала липсата на самоконтрол? Да, самия ѝ живот! — Битие 19:17, 26.

8. Случилото се с кои трима древни мъже ни предупреждава относно нуждата от самоконтрол?

⁸ Първородният син на Яков, Рувим, загубил правото си на първороден поради липсата на самоконтрол. Той осквернил ложето на баща си, като имал сексуални отношения с една от наложниците на Яков. (Битие 35:22; 49:3, 4; 1 Летописи 5:1) Тъй като Моисей не се овладял заради начина, по който израелтяните го тормозели с мърморенето, оплакванията и бунтовничеството си, на него му била отнета силно желаната привилегия да влезе в Обетованата земя. (Числа 20:1–13; Второзаконие 32:50–52) Дори и верният цар Давид, ‘човек според сърцето на Бога’, изпаднал в сериозна беда при еди случай поради липсата на самоконтрол. (1 Царе 13:14; 2 Царе 12:7–14) Всички тези примери ни дават полезното предупреждение, че за нас е необходимо да проявяваме самоконтрол.

Какво трябва да контролираме

9. Кои са някои стихове, които подчертават важността на самоконтрола?

⁹ На първо място самоконтролът включва нашите мисли и чувства. В Писанието те често биват означавани с фигуративната употреба на думи като „сърце“ и „бъбреци“ (NW) [„вътрешности“, „утроби“ — „Бълг. превод на Библията“, 1932 г., 1925 г., 1885 г.]. Онова, върху което оставяме ума си да размисля, или ни помага, или ни пречи в нашите усилия да угодим на Йехова. Необходим е самоконтрол, ако искаме да изпълним библейското напътствие, намиращо се във Филипяни 4:8, да продължаваме да разглеждаме неща, които са истинни, добродетелни и морални. Псалмистът Давид изразил подобни чувства в молитва, казвайки: „Размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред тебе, [Йехова — NW], канара моя и избавителю мой.“ (Псалм 19:14) Десетата заповед — да не пожелаваме нищо, което принадлежи на ближния ни, — изисквала контрол на мислите. (Изход 20:17) Исус подчертал сериозността на контролирането на мислите и чувствата ни, като казал: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ — Матей 5:28.

10. Кои библейски текстове наблягат на значението на това да контролираме речта си?

¹⁰ Самоконтролът също включва и нашите думи, нашата реч. Да, много са стиховете, които ни съветват да контролираме езика си. Например: „Бог е на небесата, а ти си на земята, затова нека бъдат думите ти малко.“ (Еклисиаст 5:2) „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“ (Притчи 10:19) „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата . . . Всякакви . . . вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас.“ И Павел продължава нататък с напътствия да махнем от себе си всякакви празни приказки и неприлични неща. — Ефесяни 4:29, 31; 5:3, 4.

11. Как Яков разглежда проблема за контролирането на езика?

¹¹ Яков, природеният брат на Исус, осъжда необузданите приказки и показва колко е трудно да се контролира езикът. Той казва: „Езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън колко вещество запалва! И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла [Геена — NW]. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езика никой не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме [Йехова — NW] и Отца, и с него кълнем човеците, създадени по божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклетия. Братя мои, не трябва това така да бъде.“ — Яков 3:5–10.

12, 13. Кои са някои от стиховете, които показват важността на това да контролираме своите действия и поведение?

¹² Разбира се, самоконтролът засяга и нашите действия. Една от областите, в които е необходим силен самоконтрол, е свързана с нашите отношения с хората от другия пол. На християните е наредено: „Бягайте от сексуалната неморалност.“ (1 Коринтяни 6:18, “New International Version” [„Нова международна версия“]). Съпрузите биват поучавани да ограничат сексуалния си интерес само до своите съпруги, с думите: „Пий вода от твоята си щерна, и оная, която извира от кладенеца ти.“ (Притчи 5:15–20) Без заобикалки ни е казано, че „Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“. (Евреи 13:4) Самоконтролът е особено необходим при онези, които ще култивират дара на безбрачието. — Матей 19:11, 12; 1 Коринтяни 7:37.

¹³ Исус обобщил всичко, отнасящо се до нашите действия спрямо ближните, когато казал думите, които са обикновено биват наричани „златното правило“: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.“ (Матей 7:12) Наистина, необходим е самоконтрол, за да не позволим на своите егоистични склонности или на външния натиск или изкушения да ни накарат да се отнасяме към другите по начин, различен от начина, по който бихме искали те да се отнасят към нас.

14. Какъв съвет дава божието Слово относно яденето и пиенето?

¹⁴ Освен това самоконтролът се отнася до яденето и пиенето. Божието Слово мъдро ни съветва: „Не бъди между винопийци, между невъздържани месоядци.“ (Притчи 23:20) Имайки предвид особено нашето време, Исус предупредил: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.“ (Лука 21:34, 35) Да, самоконтролът се отнася до нашите мисли и чувства, както и до нашите думи и действия.

Защо самоконтролът е такова предизвикателство

15. Как Писанието показва реалността на противопоставянето на Сатан спрямо проявяването на самоконтрол у християните?

¹⁵ Самоконтролът не се постига лесно, защото както знаят всички християни, срещу нашето проявяване на самоконтрол са подредени в бойни редици три големи сили. Първо, това са Сатан и демоните му. Писанието не оставя съмнение относно тяхната реалност. Така ние четем, че ‘Сатан влязъл в’ Юда, точно преди той да излезе, за да предаде Исус. (Йоан 13:27) Апостол Петър попитал Анания: „Защо изпълни Сатан сърцето ти, да излъжеш светия дух?“ (Деяния 5:3) Много уместно Петър също предупреждава: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, Дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“ — 1 Петър 5:8.

16. Защо християните трябва да проявяват самоконтрол по отношение на света?

¹⁶ В своите усилия да проявяват самоконтрол, християните трябва да водят борба със света, който лежи в силата на „лукавия“, Сатан Дявола. Относно това апостол Йоан писал: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши божията воля, пребъдва довека.“ Ако не проявяваме самоконтрол и не се противопоставим категорично на всяка склонност да обичаме света, ние ще се поддадем на влиянието му, както някогашния съратник на Павел, Димас. — 1 Йоан 2:15–17; 5:19; 2 Тимотей 4:10.

17. С какъв проблем във връзка със самоконтрола се раждаме ние?

¹⁷ Като християни ние имаме нужда от самоконтрол, за да се преборим успешно със собствените си унаследени, плътски слабости и недостатъци. Ние не можем да избегнем факта, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. (Битие 8:21) Като цар Давид, и ние ‘се родихме в нечестие и в грях ни зачнаха майките ни’. (Псалм 51:5) Едно новородено дете не знае нищо относно самоконтрола. Когато иска нещо, то просто продължава да плаче, докато не го получи. Едно изследване относно възпитанието на децата казва: ‘Децата разсъждават по коренно различен от възрастните начин. Те са егоцентрични и често не откликват дори и на най–логичните доводи, защото не са в състояние „да се поставят на мястото на другия“.’ Наистина, „безумието е вързано за сърцето на детето“. Но като се приложи „тоягата на наказанието“, то постепенно научава, че съществуват правила, на които трябва да се подчинява и че егоизмът трябва да се обуздава. — Притчи 22:15.

18. (а) Според Исус какви склонности обитават във фигуративното сърце? (б) Кои думи на Павел показват, че той бил наясно с проблема за проявяването на самоконтрол?

¹⁸ Да, нашите вродени егоистични склонности представляват предизвикателство за нас по отношение на проявяването на самоконтрол. Тези склонности обитават фигуративното ни сърце, за което Исус веднъж казал: „От сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.“ (Матей 15:19) Ето защо Павел писал: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.“ (Римляни 7:19, 20) Това обаче не било загубена битка, защото Павел написал също и това: „Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би [след] като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ — 1 Коринтяни 9:27.

19. Защо било уместно апостол Павел да каже, че уморява тялото си?

¹⁹ Добре казал Павел, че уморявал тялото си, защото упражняването на самоконтрол бива усложнено от много физически фактори, като например високо кръвно налягане, разстроени нерви, безсъние, главоболие, храносмилателни проблеми и т.н. В следващата статия ще разгледаме качествата и помощните средства, които ще ни помогнат да проявяваме самоконтрол.

Спомняш ли си?

◻ Защо самоконтролът е важен?

◻ Кои са някои от примерите за хора, претърпели загуба поради липсата на самоконтрол?

◻ В кои области трябва да проявяваме самоконтрол?

◻ Кои трима врагове правят трудно проявяването на самоконтрол?

[Снимка на страница 8]

Християните трябва да проявяват самоконтрол по отношение на яденето и пиенето

[Снимка на страница 9]

Самоконтролът ще ни помогне да се въздържаме от зловредни клюки