Дали почитането на реликви е угодно на Бога?

КРЪВТА на „Сан Дженаро“, за която се казва, че обикновено се втечнява три пъти годишно, е една от многото религиозни реликви. Такава е и Торинската плащеница, за която се твърди, че в нея било увито тялото на Исус. Сред реликвите, свързани с Исус, се намира и едно, обявено за негово, детско креватче (в една голяма базилика в Рим), неговата книга с правописни упражнения, а също и над хиляда гвоздея, за които се казва, че били използувани при неговата екзекуция! Религиозните реликви включват също и няколко глави на Йоан Кръстител, и освен това на различни места в Европа четири тела, за които се твърди, че са „Света Лучия“.

Сред градовете, особено прочути с реликвите си, е Трир (Германия), където се пази една от многото „свети туники“ — долна дреха без шевове, каквато носел Исус Христос. В самата Ватикана, в специален архив се намират над хиляда реликви. Буквално хиляди религиозни реликви се пазят в църквата “Света Урсула“ в Кьолн (Германия). Списъкът може да продължава безкрайно. Та само в Италия има 2468 т.нар. свети места с религиозни реликви!

Смята се, че почитането на реликви води началото си от четвърти век от нашата ера, откогато започва и почитането на „светците“. Поради религиозни, икономически и дори политически причини броят на реликвите през столетията нараснал постепенно, като днес съществуват хиляди такива. Вторият Ватикански събор потвърдил, че „според традицията си Църквата почита светците и техните автентични реликви и изображения“. (Constitution “Sacrosanctum Concilium” sulla sacra Liturgia, в книгата I Documenti del Concilio Vaticano II, 1980 г., Edizioni Paoline) „Знаменитите реликви, както и онези, на които се отдава голяма почит от мнозина“, са споменати в Codex Iuris Canonici [„Кодекс на каноничното право“], обнародван от Йоан Павел II през 1983 г. (Канон 1190) Членовете на англиканската църква, както и членове на православните църкви също почитат реликви.

При толкова много набедени гвоздеи от приковаването на Христос и при толкова налични глави на Йоан Кръстител е очевидно, че често религиозните реликви са подправени. Например, изследването с радиоактивен въглен доказало, че плащеницата от Торино е фалшификат. Интересно е да се отбележи, че по време на разгорещените дебати около нея през 1988 г., известният ватикански наблюдател Марко Тозати попитал: „Какво ли ще бъде заключението, ако научният анализ, използуван при плащеницата, бъде приложен спрямо други предмети, почитани от хората?“

Явно е, че никой разумен човек не би искал да почита фалшива реликва. Но дали това е единственото нещо, което трябва да имаме предвид?

Какво казва Библията?

Библията не казва, че членовете на народа, който се радвал на благоволението на Бога — древните израелтяни, — почитали религиозни реликви, докато били под египетско робство. Вярно е, че патриархът Яков умрял в Египет и останките му били пренесени в Ханаанската земя, за да бъдат погребани „в пещерата, която е в нивата Махпелах“. Синът му Йосиф също умрял в Египет и костите му накрая били пренесени в Ханаан, за да бъдат погребани там. (Битие 49:29–33; 50:1–14, 22–26; Изход 13:19) Но Писанието не показва никъде, че когато и да било израелтяните са почитали останките на Яков и Йосиф като религиозни реликви.

Помисли също и върху това, което се случило с пророка Моисей. Под ръководството на Бога той предвождал израелтяните 40 години. После, на 120–годишна възраст, той се изкачил на планината Нево, видял Обетованата земя и умрял. Архангел Михаил имал спор с Дявола относно тялото на Моисей, и всякакви евентуални опити на Сатан да го използува, за да впримчи израелтяните в поклонение на реликви, били осуетени. (Юда 9) Макар че, разбира се, израелтяните оплаквали смъртта на Моисей, те изобщо не се покланяли на останките му. Бог дори направил това невъзможно, като погребал Моисей в неотбелязан гроб, на място, неизвестно за хората. — Второзаконие 34:1–8.

Някои защитници на поклонението пред реликви посочват 4 Царе 13:21, където се казва: „И неколцина израелтяни, като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея [пророка]. А щом стигна човекът, та докосна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.“ Това било чудо, включващо безжизнените кости на един от божиите пророци. Но Елисей бил мъртъв и ‘не знаел нищо’ по времето на това чудо. (Еклисиаст 9:5, 10) Така че това възкресение трябва да бъде отдадено на чудодейната мощ на Йехова Бог, който го извършил чрез своя свят дух, или активната си сила. Трябва да се отбележи също, че Писанието никъде не казва, че костите на Елисей били почитани.

Някои членове на т.нар. християнство защищават поклонението пред реликви заради казаното в Деяния 19:11, 12, където четем: „Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на [апостола] Павла; дотолкоз, щото когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.“ Обърни внимание, моля, че Бог извършвал тези особени дела чрез Павел. Апостолът не е вършел това сам, независимо от Бога, и никога не е приемал поклонение от някой човек. — Деяния 14:8–18.

Противно на ученията в Библията

Всъщност, почитането на религиозни реликви противоречи на редица учения на Библията. Например, неотменима част от това почитане е вярването в безсмъртието на човешката душа. Милиони набожни църковни членове вярват, че душите на всички тези, които са канонизирани и почитани като „светци“, са живи в небето. Тези искрени хора се молят на такива „светци“, търсейки закрилата им и молейки те да се застъпят пред Бога в тяхна полза. Дори, според един църковен труд, католиците приписват на реликвите „силата на застъпничество на светеца пред Бога“.

Според Библията обаче човешката душа не е безсмъртна. Хората нямат вътре в себе си души, които са неумиращи и способни да съществуват извън тялото след смъртта. Вместо това Писанието казва: „[Йехова — NW] Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7) Вместо учението за това, че хората имат безсмъртни души, Библията казва: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ (Езекиил 18:4) Това се отнася за всички хора — включително и за онези, които по–късно биват канонизирани като „светци“, — защото всички ние сме наследили греха и смъртта от първия човек, Адам. — Римляни 5:12.

Почитането на „светци“ трябва да бъде избягвано, защото те никога не са били упълномощавани да се застъпват пред Бога за някого. Йехова Бог е наредил само неговият Син, Исус Христос, да прави това. Апостол Павел казал, че Исус „не само умря за нас — той възкръсна от мъртвите и там, до десницата на Бога, стои и се застъпва за нас“. — Римляни 8:34, The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]; сравни Йоан 14:6, 14.

Друга причина за избягване на почитането на „светци“ и религиозни реликви, свързани с тях, се съдържа в онова, което Библията казва за идолопоклонството. Една от Десетте заповеди, дадени на израелтяните, гласяла: „Не си прави ваяно изображение или подобие на нещо, което е в небесата горе, или е на земята отдолу, или което е във водата под земята. Не бива да им се покланяш, нито да бъдеш подмамен да им служиш, защото аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог, изискващ изключителна преданост.“ (Изход 20:4, 5, NW) Векове по–късно, апостол Павел казал на събратята си християни: „Възлюбени мои, бягайте от идолопоклонство.“ (1 Коринтяни 10:14) Подобно на това, и апостол Йоан писал: „Дечица, пазете себе си от идоли.“ — 1 Йоан 5:21.

Следователно, почитането на канонизирани светци и религиозни реликви не се подкрепя от Библията. Но някои хора желаят присъствието на нещо, което бива смятано за свято и което може да бъде виждано и докосвано, и на което се приписва спасяваща сила. Да, мнозина смятат религиозните реликви за видимо звено в една верига между небето и земята. Моля, замисли се за момент върху това.

Не чрез виждане и докосване на религиозни реликви човек постъпва в съгласие с Исусовите думи относно поклонението, което Бог желае. Исус казал: „Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците му. Бог е дух; и ония, които му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ (Йоан 4:23, 24) Йехова Бог е „Дух“, невидим за човешките очи. Да му се покланяме „с дух“ означава нашата свята служба на Бога да бъде подбуждана от сърце, изпълнено с любов и вяра. (Матей 22:37–40; Галатяни 2:16) Ние не можем да се покланяме на Бога ‘с истина’, ако почитаме реликви, а само като отхвърлим религиозните лъжи, като научим каква е волята Му, както е разкрита в Библията, и като вършим тази воля.

Следователно не е изненадващо потвърждението на учения Джеймс Бентли, че ‘древните евреи не са практикували почитането на реликви’. Той казва също, че през четирите века, изминали от смъртта на Стефан до ексхумацията на тялото му, извършена от Луциан, нагласата на християните спрямо реликвите се сменила напълно. До към пети век отстъпническото християнство вече престанало да се придържа към ясните библейски учения относно идолопоклонството, състоянието на мъртвите и ролята на Исус Христос, като онзи, който „се застъпва за нас“. — Римляни 8:34; Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11–14.

Ако искаме нашето поклонение да е угодно на Бога, трябва да бъдем сигурни, че то не е свързано с никаква форма на идолопоклонство. За да бъде приемливо, нашето поклонение трябва да бъде отправено към Създателя, Йехова Бог, а не към каквато и да било реликва или създание. (Римляни 1:24, 25; Откровение 19:10) Ние трябва също така да придобием точно познание на Библията и да изградим силна вяра. (Римляни 10:17; Евреи 11:6) И ако ходим в пътя на истинското поклонение, ние ще действуваме в хармония с неопровержимите библейски доказателства, че почитането на реликви не е угодно на Бога.

[Снимка на страница 5]

Костите на Елисей не били обект на почит, макар че те участвували във възкресение