Проявявай вяра, основана на истината

„Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че той възнаграждава ония, които го търсят.“ — ЕВРЕИ 11:6.

1, 2. Как вярата на Адам била подложена на изпитание, и с какъв резултат?

ВЯРАТА изисква нещо повече от убеждението, че Бог съществува. Първият човек, Адам, нямал никакви съмнения относно съществуването на Йехова Бог. Бог общувал с Адам, най–вероятно чрез своя Син, Словото. (Йоан 1:1–3; Колосяни 1:15–17) Но въпреки това Адам загубил перспективата за вечен живот, защото не послушал Йехова и не проявил вяра в него.

² Когато Адамовата съпруга, Ева, не послушала Йехова, изглеждало, че бъдещото щастие на Адам било застрашено. Да, самата мисъл, че би могъл да я загуби, поставила вярата на първия мъж на изпитание! Дали Бог можел да разреши този проблем по такъв начин, че да обезпечи трайното щастие и добруване на Адам? Присъединявайки се към Ева в прегрешението, Адам показал, че явно не смята така. Той се опитал да разреши проблема по свой начин, вместо искрено да потърси божието ръководство. Като не съумял да прояви вяра в Йехова, Адам донесъл смърт за себе си и за всичките си потомци. — Римляни 5:12.

Що е вяра?

3. Как библейското определение на вярата се различава от това, което дава един речник?

³ Един речник определя вярата като „твърда увереност в нещо, за което няма доказателство“. Но Библията съвсем не подкрепя това схващане, напротив, подчертава точно обратното. Вярата се основава на факти, на действителност, на истина. Писанието казва: „Вярата е увереното очакване на нещата, за които се надяваме, ясното изявление на реалности, макар и те да не са видени.“ (Евреи 11:1, NW) Човекът, който притежава вяра, има гаранцията, че всичко, обещано от Бога, е толкова вярно, колкото може да бъде, ако вече е станало. Толкова силно е убеждаващото доказателство на невидените реалности, че вярата се счита за равностойна на това доказателство.

4. Как един справочен труд подкрепя библейското определение на вярата?

⁴ В New World Translation [„Превод на новия свят“] каузативната форма на еврейския глагол ама̀н понякога е предадена като „проявявам вяра“. Според Theological Wordbook of the Old Testament [„Теологичен словник на Стария завет“], „в сърцевината на значението на корена е идеята за увереността . . . за разлика от съвременните схващания за вярата като нещо възможно, може би истинно, но не и сигурно“. Същият труд казва: „Производното а̄ме̄н ‘истина е’, преминава в Новия завет в думата аме̄н, която е английската дума ‘амин’. Исус употребявал често тази дума (Мт 5:18, 26 и др.), за да подчертае сигурността на дадено нещо.“ Думата, предадена като ‘вяра’ в Християнските гръцки писания, също означава увереност в нещо, което е здраво основано върху факти или истина.

5. Как гръцката дума, предадена като „уверено очакване“ в Евреи 11:1, NW, е била използувана в древните документи за сделки, и какво значение има това за християните?

⁵ Гръцката дума (хипо̀стасис), предадена като „уверено очакване“ в Евреи 11:1, била често употребявана в древните папирусови документи за сделки, за да предаде понятието за нещо, което гарантира бъдещо притежание. Учените Моултън и Милигън предлагат формулировката: „Вярата е нотариалният акт за нещата, на които се надяваме.“ (Vocabulary of the Greek Testament [„Речник на гръцкия Завет“]) Явно е, че ако човек притежава нотариалния акт за даден имот, той може да има „увереното очакване“, че някой ден надеждата му да го получи, ще се реализира.

6. Какво е значението на гръцката дума, предадена като „ясно изявление“ в Евреи 11:1, NW?

⁶ В Евреи 11:1 гръцката дума, преведена като „ясно изявление“ (ѐлегкхос), предава мисълта за представяне на доказателства, за да се покаже нещо, особено нещо противоположно на онова, което изглежда на пръв поглед. Безспорното или конкретно доказателство изяснява нещо, което преди не е било разбрано, опровергавайки по този начин онова, което то е изглеждало на пръв поглед. Така че и в Еврейските, и в Гръцките писания вярата в никакъв случай не е „твърда увереност в нещо, за което няма доказателство“. Точно обратното — вярата е основана на истината.

Основана на основни истини

7. Как Павел и Давид описват онези, които отричат съществуването на Бога?

⁷ Апостол Павел изразил една основна истина, когато написал, че „от създанието на света това, което е невидимо у Него [Създателя], сиреч, вечната му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците [онези, които са противници на истината] остават без извинение“. (Римляни 1:20) Да, „небесата разказват славата божия“ и „земята е пълна с [неговите] творения“. (Псалм 19:1; 104:24) Но ако дадена личност не желае да вземе под внимание доказателствата? Псалмистът Давид казал: „Нечестивият от гордостта на лицето си [„с цялата си надменност“ — The New English Bible („Нова английска Библия“)] не ще да потърси [Йехова]: Всичките му помисли са, че няма Бог.“ (Псалм 10:4, „Български превод на Библията“, 1885 г.; 14:1) Вярата особено е основана на фундаменталната истина, че Бог съществува.

8. Каква увереност и разбиране могат да имат онези, които притежават вяра?

⁸ Йехова не просто съществува; той е и достоен за доверие, и ние можем да разчитаме на обещанията му. Той казал: „Непременно както намислих, така ще стане, и както реших, така ще стои.“ (Исаия 14:24; 46:9, 10) Това не са празни думи. Съществува ясно доказателство, че стотици пророчества, записани в божието Слово, са се изпълнили. Бидейки наясно с това, хората, които проявяват вяра, са също в състояние да разберат настоящето протичане на много други библейски пророчества. (Ефесяни 1:18) Например, те виждат изпълнението на „белега“ на Исусовото присъствие, включително и все по–засилващото се проповядване на установеното Царство, както и предсказаното разпространение на истинското поклонение. (Матей 24:3–14; Исаия 2:2–4; 60:8, 22) Те знаят, че скоро народите ще нададат възгласа „Мир и безопасност!“ и че скоро след това Бог ‘ще погуби губителите на земята’. (1 Солунци 5:3; Откровение 11:18) Какво благословия е да имаме вяра, основана на пророчески истини!

Плод на светия дух

9. Каква е връзката между вярата и светия дух?

⁹ Истината, на която е основана вярата, се намира в Библията, която е продукт на божия свети дух. (2 Царе 23:2; Захария 7:12; Марко 12:36) Следователно е логично, че вярата не може да съществува отделно от действието на светия дух. Затова Павел могъл да напише: „А плодът на духа [включва] . . . вяра.“ (Галатяни 5:22, „Български превод на Библията“, 1925 г.) Но мнозина отхвърлят божествената истина, замърсявайки живота си с плътски желания и становища, които опечаляват духа на Бога. Затова „не всички имат вяра“, защото те нямат основа, на която да я развият. — 2 Солунци 3:2, „Български превод на Библията“, 1925 г.; Галатяни 5:16–21; Ефесяни 4:30.

10. Как някои ранни служители на Бога показали, че проявяват вяра?

¹⁰ Но някои личности измежду потомците на Адам проявили вяра. Евреи 11 глава споменава Авел, Енох, Ной, Авраам, Сара, Исаак, Яков, Йосиф, Моисей, Раав, Гедеон, Варак, Самсон, Йефтай, Давид и Самуил, наред с множество други неназовани служители на Йехова, които „приеха добро свидетелство чрез вяра“. Забележи какво било направено „с вяра“. С вяра Авел „принесе Богу жертва“ и Ной „направи ковчег“. С вяра Авраам „послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство“. И с вяра Моисей „напусна Египет“. — Евреи 11:4, 7, 8, 27, 29, 39.

11. Какво показва Деяния 5:32 относно хората, послушни на Бога?

¹¹ Явно, всички тези служители на Бога направили повече, отколкото просто да вярват, че Бог съществува. Проявявайки вяра, те му се доверили като на Онзи, „който възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Те направили онова, което духът на Бога ги насочвал да направят, действувайки според точното познание на достъпната по онова време истина, макар че тя била ограничена. Колко различно постъпили те от Адам! Той не действувал във вяра, основана на истината, или пък според ръководството на светия дух. Бог дава своя дух само на онези, които са му послушни. — Деяния 5:32.

12. (а) В какво имал вяра Авел и как показал това? (б) Какво не получили предхристиянските свидетели на Йехова, въпреки своята вяра?

¹² За разлика от баща си, набожният Авел имал вяра. Той научил, явно от родителите си, за най–първото изречено пророчество: „И вражда ще поставя [аз, Йехова Бог] между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата.“ (Битие 3:15, „Български превод на Библията“, 1885 г.) Значи, тук Бог обещавал да унищожи злото и да възстанови праведността. Как щяло да бъде изпълнено това обещание, Авел не знаел. Но вярата му, че Бог възнаграждава онези, които искрено го търсят, била достатъчно силна, за да го подтикне да принесе жертва. Вероятно, той размишлявал много върху пророчеството и сметнал, че проливането на кръв ще бъде необходимо, за да се изпълни обещанието и да се издигне човечеството до съвършенство. Затова Авеловото жертвоприношение на животно било уместно. Но въпреки своята вяра, Авел и другите предхристиянски свидетели на Йехова „не получиха изпълнението на обещанието“. — Евреи 11:39.

Усъвършенствуване на вярата

13. (а) Какво научили Авраам и Давид относно изпълнението на обещанието? (б) Защо може да се каже, че ‘истината дошла чрез Исус Христос’?

¹³ В течение на вековете Бог периодично разкривал допълнителни сведения за истината относно това, как ще бъде изпълнено обещанието за ‘семето на жената’. На Авраам било казано: „И в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята.“ (Битие 22:18, „Български превод на Библията“, 1885 г.) По–късно на цар Давид било казано, че обещаното Семе ще дойде чрез неговото царско родословие. През 29 г. от н.е. Семето се появило в лицето на Исус Христос. (Псалм 89:3, 4; Матей 1:1; 3:16, 17) Противоположно на безверния Адам, „последният Адам“, Исус Христос, бил образцов в проявяването на вяра. (1 Коринтяни 15:45) Той живял живот на всеотдайна служба на Йехова и изпълнил многото пророчества, предсказващи Месията. Така Исус изяснил още повече истината за обещаното Семе и поставил нещата, предизобразени от Моисеевия закон, в областта на реалността. (Колосяни 2:16, 17, „Български превод на Библията“, 1924 г.) Затова било възможно да се каже, че ‘истината дошла чрез Исус Христос’. — Йоан 1:17.

14. Как Павел показал на Галатяните, че вярата придобила нови измерения?

¹⁴ И след като истината дошла чрез Исус Христос, вече била налице една по–голяма основа, върху която да се базира вярата „в обещанието“. Вярата била укрепена, приела, така да се каже, нови измерения. Относно това апостол Павел казал на своите помазани събратя християни: „Но Писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие. Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител. Защото всички сте божии чада чрез вяра в Исуса Христа.“ — Галатяни 3:22–26.

15. Единствено по какъв начин може да бъде усъвършенствувана вярата?

¹⁵ Израелтяните проявявали вяра в отношението на Бога към тях посредством Договора на закона. Но сега вече тази вяра трябвало да бъде засилена. Как? Чрез проявяването на вяра в помазания с дух Исус, до когото трябвало, според замисъла, да ги доведе Законът. Само по този начин предхристиянската вяра можела да бъде усъвършенствувана. Колко необходимо било за тези ранни християни да ‘не отклоняват погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата им’! (Евреи 12:2, NW) Да, това е жизнена необходимост за всички християни!

16. Как светият дух дошъл по усилен начин и защо?

¹⁶ Дали, с оглед на увеличеното познание за божествената истина и произтичащата от това усъвършенствувана вяра, светият дух също трябвало да се появи по някакъв усилен начин? Да. На Петдесетница през 33 г. от н.е. божият дух, обещаният помощник, за който говорел Исус, бил излян върху учениците му. (Йоан 14:26; Деяния 2:1–4) Тогава светият дух им въздействувал по съвсем нов начин, като на помазани братя на Христос. Тяхната вяра, плод на светия дух, била укрепена. Това ги подготвило за огромната работа по правене на ученици, която ги очаквала. — Матей 28:19, 20.

17. (а) Как дошла истината и вярата бива усъвършенствувана от 1914 г. насам? (б) Какво доказателство имаме за действието на светия дух от 1919 г. насам?

¹⁷ Вярата дошла, когато Исус се представил като назначения Цар преди 1900 години. Но сега, когато той е властвуващ небесен Цар, основата ни за вяра — откритата истина — е нараснала неимоверно, усъвършенствувайки по този начин вярата ни. Също така и действието на светия дух се е засилило. Ясно доказателство за това било дадено през 1919 г., когато светият дух съживил божиите отдадени служители от състояние на почти пълно бездействие. (Езекиил 37:1–14; Откровение 11:7–12) Тогава била поставена основата за духовен рай, който през следващите десетилетия от година на година ставал все по–ясно изразен и по–славен. Би ли могло да съществува по–голямо доказателство за действието на божия свети дух?

Защо трябва да анализираме вярата си?

18. Как се различавали помежду си израелтянските съгледвачи по отношение на вярата?

¹⁸ Скоро след като израелтяните били избавени от робство в Египет, 12 мъже били изпратени като съгледвачи в Ханаанската земя. Но на десет от тях им липсвала вяра, защото се съмнявали в способностите на Йехова да изпълни обещанието си и да даде тази земя на Израел. Техните подбуди се основавали на видимото, на материалното. От 12–те само Исус Навиев и Халев показали, че ходят с вяра, а не с виждане. (Сравни 2 Коринтяни 5:7.) За това че проявили вяра, те единствени от тези мъже оцелели и влезли в Обетованата земя. — Числа 13:1–33; 14:35–38.

19. По какъв начин основата, върху която можем да изграждаме вярата си днес, е по–дълбока от всякога, но въпреки това какво трябва да направим?

¹⁹ Днес ние сме застанали пред прага на божия нов свят на праведността. Необходима ни е вяра, ако искаме да влезем в него. За щастие, основата на истината, върху която можем да положим вярата си, никога не е била по–дълбока. Ние имаме цялото Слово на Бога, примера на Исус Христос и помазаните му последователи, поддръжката на милиони духовни братя и сестри и подкрепата на божия свети дух в ненадмината досега степен. И все пак ще бъде добре да анализираме вярата си и да предприемем стъпки за укрепването ѝ, докато все още разполагаме с такава възможност.

20. Какви въпроси би било уместно да си зададем?

²⁰ ‘О, аз вярвам, че това е истината’ — може би ще кажеш ти. Но колко силна е твоята вяра? Запитай се: ‘Дали небесното Царство на Йехова е толкова реално за мен, колкото е едно човешко правителство? Дали признавам и напълно подкрепям видимата организация на Йехова и нейното Ръководно тяло? Дали мога с очите на вярата да видя как народите биват насочвани към окончателната им позиция за Армагедон? Дали вярата ми може да се сравни с тази на „големия облак свидетели“, споменати в Евреи, глава 11?’ — Евреи 12:1; Откровение 16:14–16.

21. Как вярата подтиква към действие онези, които я притежават, и как биват благословени те? (Включи коментари към блока на стр. 13.)

²¹ Хората, притежаващи вяра, основана на истината, биват подтикнати към действие. Подобно на приемливата жертва, принесена от Авел, и техните жертви на възхвала са угодни на Бога. (Евреи 13:15, 16) Подобно на Ной, проповедникът на правдата, който послушал Бога, те следват праведна линия на живот като проповедници на Царството. (Евреи 11:7; 2 Петър 2:5) Подобно на Авраам, хората с вяра, основана на истината, се подчиняват на Йехова въпреки неудобствата, и дори и в най–трудните обстоятелства. (Евреи 11:17–19) Подобно на верните служители на Йехова от древни времена, хората с вяра днес биват богато благословени и покровителствувани от своя небесен Баща. — Матей 6:25–34; 1 Тимотей 6:6–10.

22. Как вярата може да бъде укрепена?

²² Какво можеш да направиш, ако си служител на Йехова, но забележиш, че вярата ти е отслабнала по някакъв начин? Укрепи вярата си чрез усърдно изучаване на божието Слово и като оставиш устата си свободно да излива водите на истината, която изпълва сърцето ти. (Притчи 18:4) Ако вярата ти не бъде редовно укрепвана, тя може да отслабне, да стане пасивна, дори да умре. (1 Тимотей 1:19; Яков 2:20, 26) Бъди изпълнен с решимост това никога да не се случи на твоята вяра. Умолявай Йехова за помощ с думите: „Помогни ми там, където имам нужда от вяра!“ — Марко 9:24, NW.

Какви са твоите отговори?

◻ Що е вяра?

◻ Защо вярата не може да съществува отделно от истината и светия дух?

◻ Как Исус Христос станал усъвършенствувател на вярата ни?

◻ Защо трябва да анализираме колко е силна вярата ни?

[Блок на страница 24]

ОНЕЗИ, КОИТО ИМАТ ВЯРА...

◻ Говорят за Йехова. — 2 Коринтяни 4:13.

◻ Вършат дела, подобни на Исусовите. — Йоан 14:12.

◻ Биват източник на насърчение за другите. — Римляни 1:8, 11, 12.

◻ Побеждават света. — 1 Йоан 5:5.

◻ Нямат причини да се боят. — Исаия 28:16.

◻ Очакват вечен живот. — Йоан 3:16.