Проявявай вяра в обещанията на Йехова

1. Как трябва да гледаме на християнската вяра?

ХРИСТИЯНСКАТА вяра е ценно качество, което не всички хора притежават. (2 Сол. 3:2) Но Йехова е „отмерил“ вяра на всеки от поклонниците си. (Рим. 12:3; Гал. 5:22) Онези, които я притежават, трябва да са много признателни.

2, 3. а) На какви благословии може да се радва онзи, който има вяра? б) Кои въпроси ще разгледаме?

² Исус Христос казал, че небесният му Баща привлича хората към себе си чрез своя Син. (Йоан 6:44, 65) Като повярва в Исус, човек може да получи прошка на греховете си. Това, от своя страна, открива пред него възможността да се радва на вечно приятелство с Йехова. (Рим. 6:23) С какво сме заслужили такава благословия? Тъй като сме грешници, единственото, което заслужаваме, е смърт. (Пс. 103:10) Но Йехова е видял потенциал в нас. Подбуждан от незаслужена милост, той е отворил сърцето ни за добрата новина. Затова сме повярвали в Исус и се надяваме да получим вечен живот. (Прочети 1 Йоан 4:9, 10.)

³ Но какво представлява вярата? Означава ли само да знаем какви благословии е подготвил Бог за нас? И което е по–важно, как трябва да проявяваме вярата си?

ВЯРВАЙ „В СЪРЦЕТО СИ“

4. Обясни защо вярата не е само умствен процес.

⁴ Вярата е нещо повече от разбиране на Божието намерение. Тя е движеща сила, която подтиква човек да постъпва в съгласие с Божията воля. Вярата в средството на Бога за спасение ни кара да споделяме добрата новина с другите. Апостол Павел обяснил: „Ако изявяваш пред всички това ‘слово в твоята уста’ — че Исус е Господар — и в сърцето си вярваш, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето си човек проявява вяра, водеща до праведност, но с устата си прави пред всички изявление, водещо до спасение.“ (Рим. 10:9, 10; 2 Кор. 4:13)

5. Защо вярата е важна и как да я пазим силна? Дай пример.

⁵ Ясно е, че за да живеем вечно в Божия нов свят, е необходимо да имаме вяра и да я пазим силна. Вярата е като живо растение, което за разлика от изкуственото постоянно се променя. То процъфтява, ако е поливано редовно, или изсъхва, ако няма достатъчно вода, дори да е било здраво. Така е и с вярата — ако я пренебрегваме, тя ще отслабне и ще я изгубим. (Лука 22:32; Евр. 3:12) Но ако ѝ отделяме нужното внимание, ще остане жива и ще „расте“, и ние ще бъдем „здрави във вярата“. (2 Сол. 1:3; Тит 2:2)

БИБЛЕЙСКОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВЯРА

6. По какви два начина Евреи 11:1 описва вярата?

⁶ Библейското определение за вярата се намира в Евреи 11:1. (Прочети.) Вярата е: 1) „увереното очакване на онова, за което се надяваме“ — например на обещаните бъдещи събития, които все още не са станали, като премахването на злото и идването на новия свят; 2) „ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“, като Йехова Бог, Исус Христос, ангелите и дейността на небесното Царство. (Евр. 11:3) Как показваме, че надеждата ни е жива и че вярваме в невидимите неща, за които се говори в Божието Слово? С думите и делата си. Без тях вярата ни би била непълна.

7. Как примерът на Ной ни показва какво означава да имаме вяра? (Виж илюстрацията в началото.)

⁷ В Евреи 11:7 четем за вярата на Ной: „След като получи предупреждение от Бога за онова, което още не се виждаше, Ной прояви страх от Бога и построи ковчег за спасението на своето семейство.“ Ной проявил вяра, като построил ковчега. Несъмнено другите хора го питали защо се е захванал с такъв грандиозен строеж. Дали Ной просто си мълчал, или пък им казал, че това не е тяхна работа? Не. Вярата му го подбудила да говори смело и да предупреди съвременниците си за Божията присъда. Ной навярно им повтарял точните думи на Йехова: „Виждам, че е време да сложа край на всички хора, защото напълниха земята с насилие. ... Ще изпратя водите на потопа върху земята, за да унищожа всяко създание под небесата, в което действа жизнената сила. Всичко, което е на земята, ще умре.“ Освен това Ной несъмнено обяснявал на хората, че единственият начин да се спасят, е да се подчинят на Божията заповед да влязат в ковчега. Така Ной проявил вярата си, като станал „проповедник на праведността“. (Бит. 6:13, 17, 18; 2 Пет. 2:5)

8. Какво обяснил под вдъхновение ученикът Яков за истинската християнска вяра?

⁸ Писмото на Яков вероятно било написано малко след като апостол Павел под вдъхновение дал определение за вярата. Подобно на него Яков обяснил, че не е достатъчно само да вярваме; истинската християнска вяра включва и дела. Той писал: „Покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата си чрез делата си.“ (Як. 2:18) После посочил, че има разлика да вярваш и да показваш вярата си. Демоните вярват, че Бог съществува, но нямат истинска вяра. Те се противопоставят на изпълнението на Божиите намерения. (Як. 2:19, 20) За съпоставка Яков споменал един верен мъж от древността: „Нима нашият баща Авраам не беше обявен за праведен чрез дела, след като принесе на олтара сина си Исаак? Виждаш, че вярата му действаше заедно с делата му и чрез делата му вярата му беше усъвършенствана.“ След това, за да подчертае мисълта, че вярата трябва да се показва с дела, Яков добавил: „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.“ (Як. 2:21–23, 26)

9, 10. Как апостол Йоан ни помага да разберем колко е важно да имаме вяра и да я проявяваме?

⁹ Повече от 30 години по–късно апостол Йоан написал своето евангелие и три писма. Дали той разбирал значението на истинската християнска вяра, което другите библейски писатели били вдъхновени да обяснят? Йоан използвал гръцкия глагол, който понякога се превежда като „вярвам“ и „проявявам вяра“, повече от всеки друг писател на Библията.

¹⁰ Например Йоан обяснил: „Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не е послушен на Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36) Християнската вяра се проявява чрез послушание на Исусовите заповеди. Йоан много пъти цитирал думите на Исус, които показват, че трябва да проявяваме вярата си постоянно. (Йоан 3:16; 6:29, 40; 11:25, 26; 14:1, 12)

11. Как можем да покажем признателността си за истината?

¹¹ Колко благодарни трябва да сме, че Йехова е използвал светия си дух, за да ни разкрие истината и да ни помогне да повярваме в добрата новина! (Прочети Лука 10:21.) Не бива да преставаме да му благодарим, че ни е привлякъл към себе си чрез своя Син, „Предводителя, Онзи, който усъвършенства нашата вяра“. (Евр. 12:2) За да покажем признателността си за тази незаслужена милост, трябва да укрепваме вярата си чрез молитва и изучаване на Божието Слово. (Еф. 6:18; 1 Пет. 2:2)

12. По какви начини трябва да проявяваме вярата си?

¹² Важно е да проявяваме вярата си в обещанията на Йехова по начини, които са видими за другите. Например трябва да проповядваме за Божието Царство и да правим ученици. Освен това е необходимо да „вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо братята си по вяра“. (Гал. 6:10) Ще полагаме и усилия „да съблечем старата личност и нейните постъпки“, като се пазим от всичко, което може да отслаби духовността ни. (Кол. 3:5, 8–10)

ВЯРАТА В БОГА Е ЧАСТ ОТ НАШАТА ОСНОВА

13. Колко важна е „вярата в Бога“, как е описана и защо?

¹³ Библията казва: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ (Евр. 11:6) Божието Слово описва „вярата в Бога“ като част от основата, която трябва да положи всеки, за да стане и остане истински християнин. (Евр. 6:1) Християните трябва да градят върху тази основа, като „добавят на вярата си“ други важни качества, за да „останат в Божията любов“. (Прочети 2 Петър 1:5–7; Юда 20, 21)

14, 15. Колко важна е вярата в сравнение с любовта?

¹⁴ Християнските писатели на Библията наблягат на важността на вярата, като я споменават стотици пъти. Никое друго християнско качество не се обсъжда толкова често. Означава ли това, че вярата е най–важна?

¹⁵ Сравнявайки я с любовта, Павел писал: „Ако притежавам цялата вяра, така че да премествам планини, но ми липсва любов, нищо не съм.“ (1 Кор. 13:2) Исус изтъкнал любовта към Бога, когато отговорил на въпроса: „Коя е най–важната заповед в Закона?“ (Мат. 22:35–40) Любовта обхваща много значими християнски качества, в това число вярата. В Библията се казва: „Любовта ... вярва на всичко.“ Тя вярва на нещата, които Бог е казал в своето Слово на истината. (1 Кор. 13:4, 7)

16, 17. Как Писанието набляга и на вярата, и на любовта, но кое качество е „най–голямо“ и защо?

¹⁶ Тъй като вярата и любовта са много важни, библейските писатели многократно ги споменават заедно, често в една фраза или изречение. Павел насърчил братята си да „облекат вярата и любовта като нагръдник“. (1 Сол. 5:8) Петър писал относно Исус: „Макар че никога не сте го виждали, вие го обичате. Макар че не го виждате понастоящем, вие вярвате в него.“ (1 Пет. 1:8) Яков попитал помазаните си братя: „Нима Бог не избра бедните в света да бъдат богати във вярата и да бъдат наследници на царството, което той обеща на онези, които го обичат?“ (Як. 2:5) А Йоан писал: „Това е заповедта [на Бога] — да вярваме в името на неговия Син Исус Христос и да се обичаме един другиго.“ (1 Йоан 3:23)

¹⁷ Когато видим сбъдването на Божиите обещания и на християнската ни надежда, вече няма да е нужно да проявяваме вяра в тях. Но винаги ще трябва да засилваме любовта си към Бога и към ближния. Затова Павел писал: „Тези три обаче ще останат — вярата, надеждата, любовта. Но най–голяма от тях е любовта.“ (1 Кор. 13:13)

СИЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ВЯРА

18, 19. Какво силно доказателство за вяра виждаме днес и чия е заслугата за това?

¹⁸ Днес служителите на Йехова проявяват вяра в действащото Божие Царство. В резултат на това съществува световен духовен рай с над осем милиона жители. В него плодът на Божия дух е в изобилие. (Гал. 5:22, 23) Какво силно доказателство за истинска вяра и любов!

¹⁹ Това не е човешко дело. Заслугата е изцяло на нашия Бог. Този прекрасен рай носи „слава на Йехова“ и „служи като вечен знак, който няма да бъде унищожен“. (Иса. 55:13) Наистина, „дар от Бога“ е да бъдем „спасени чрез вяра“. (Еф. 2:8) Духовният ни рай ще продължи да се разраства и да процъфтява, докато цялата земя не се напълни със съвършени, праведни и щастливи хора за вечна възхвала на името на Йехова. Дано продължаваме да проявяваме вяра в обещанията на Йехова!