Страшният съд

„КОГАТО умреш, душата ти ще бъде мъчена сама; това ще е адът за нея: но в деня на съда тялото ти ще се съедини с душата ти, и тогава ще имаш два ада–близнаци, душата ти ще се поти с капки кръв, тялото ти ще е обвито в мъки.“

ТАКА проповедникът от 19 век Ч. Х. Спърджън описал възгледа на духовенството за съдния ден и страданията на осъдените. Италианският художник Микеланджело имал подобни ужасяващи вярвания, както личи от картината му „Страшният съд“ (фрагмент от която е възпроизведен по–горе) върху стените на Сикстинската капела в Рим. The New Encyclopædia Britannica [„Новата енциклопедия Британика“] казва за тази картина: „При Съда Христос е по–скоро бог–гръмовержец, отколкото християнски спасител, загрижен повече за осъждането на човешкия род, отколкото за приемането на благословените в небесата.“

Доктрината на т.нар. християнство

През миналите столетия денят на съда и адският огън били любими теми за проповеди. От амвоните си проповедници като Ч. Х. Спърджън сипели огън и жупел, описвайки картинно ужасните мъчения, очакващи грешниците. Днес този вид проповядване се чува рядко. Но адският огън и страшният съд са все още официални учения на повечето църкви.

Мнозинството от религиите, принадлежащи към т.нар. християнство, се съгласяват в по–голяма или в по–малка степен с католическото учение, че божият съд има два етапа. На първо място идва т. нар. „индивидуален съд“. Непосредствено след смъртта, предполагаемата безсмъртна душа на човека незабавно бива съдена и изпратена за цяла вечност или в рая, или в ада.a После настъпва последният, или още наречен „общ“ съд, който е във края на времето, и при който телата на мъртвите биват възкресени и обединени отново с безсмъртните им души.

На този съден ден душите в небето си остават там и биват съединени отново с телата, които са направени нетленни. Страдащите в ада също си остават там и душите им също биват съединени с възкресени нетленни тела. Според някои, това дори прави страданията им по–силни. Онези от хората, които са все още живи, не умират. Те биват съдени приживе и биват изпратени, така да се каже „тялом и духом“, направо в небето или в ада.

Вероятността от подлагането на неописуеми мъчения в адския огън превърнала цялата тема за последния съд в ръцете на Исус Христос в нещо, за което е страшно дори да се помисли. Като имаш предвид това, дали ще бъдеш изненадан да научиш, че всъщност божиите присъди често са причина за радост, и че Съдният ден ще бъде един от най–щастливите периоди в цялата човешка история? Как е възможно това?

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Рандъм⁄Сипа Иконо