Милиони умрели отново ще живеят

МИЛИОНИ умрели отново ще живеят — каква вълнуваща надежда! Но реална ли е тя? Какво би могло да ни убеди? За да повярваш на едно обещание, трябва да си сигурен, че този, който го дава, има желанието и способността да го осъществи. Кой тогава е обещал, че милиони умрели пак ще живеят?

През пролетта от 31 година от н.е. Исус Христос недвумислено заявил, че Йехова Бог му е дал мощ да възкресява мъртвите. Исус е обещал: „Така, както Бащата възкресява мъртвите и ги съживява, така и Сина съживява тези, които иска. Не се чудете на това, понеже идва час, когато всички, които са във възпоминателните гробници, ще чуят гласа му [на Исус] и ще излязат“ (Йоан 5:21, 28, 29). Да, Исус е обещал, че милиони умрели отново ще живеят на тази земя и то с перспектива да останат на нея завинаги (Йоан 3:16; 17:3; Сравни Псалм 37:29 и Матей 5:5).“a Щом като Исус дава това обещание, той без съмнение иска да то осъществи. Но, в състояние ли е да направи това?

Според библейското описание, до момента, когато Исус е дал това обещание, той още никого не бил възкресил. Но след по-малко от две години по-късно той доказал по могъщ начин, че иска и е в състояние да възкресява мъртви.

„Лазаре, излез!“

Това било трогателно събитие. Лазар сериозно се разболял. Двете му сестри, Мария и Марта, пратили на Исус, който се намирал отвъд р. Йордан, известието: „Господарю, виж, този когото обичаш, е болен“ (Йоан 11:3). Да, Исус много обичал това семейство. Изглежда доста често гостувал в дома им във Витания (Лука 10:38-42; сравни Лука 9:58). Но сега приятелят на Исус бил сериозно болен.

Какво очаквали Мария и Марта от Исус? Те не го помолили да дойде във Витания. Разбира се са знаели, че Исус обичал Лазар. Не би ли поискал той да види болния си приятел? Без съмнение се надявали, Исус да го излекува по чудо. Все пак до този момент Исус бил извършил много такова чудесни изцеления и дори по-големи разстояния не представлявали пречка при това. (Сравни Матей 8:5-13.) Това не би ли било най-малкото, което той би могъл да направи за своя толкова скъп приятел? Странно било, че Исус останал още два дена там, където е бил, вместо незабавно да отиде във Витания (Йоан 11:5, 6).

Лазар умрял скоро след изпращането на вестта за болестта му, може би по времето, когато Исус я получил. (Сравни Йоан 11:3, 6, 17.) Обаче допълнителна вест не била необходима. Исус знаел, кога бил умрял Лазар и възнамерявал да направи нещо във връзка с това. Относно смъртта на Лазар той казал на учениците си: „Лазар, нашия приятел, отиде да си почине, но аз ще отида там да го събудя от съня“ (Йоан 11:11). Преди това, Исус бил вече възкресил две лица от смъртта и двата пъти скоро след като били умряли.b Този път обаче трябвало да бъде другояче. Когато накрая Исус пристигнал във Витания, любимият му приятел бил вече мъртъм четири дни (Йоан 11:17, 39). Бил ли могъл Исус да върне някого към живот, който бил вече от толкова време мъртъв и чието тяло било започнало да се разлага?

Когато Марта, която била жена на дела, чула за идването на Исус, тя се затичала да го посрещне. (Сравни Лука 10:38-42.) Щом като стигнала до него, сърцето ѝ я потикнало да каже: „Господарю, да беше ти тук, нямаше да умре брат ми.“ Но тя също изразила вярата си: „Зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.“ Трогнат от нейната печал, Исус ѝ казал: „Брат ти ще възкръсне.“ Когато тя споменала, че вярва в бъдещото възкресение, Исус без заобиколки ѝ казал: „Аз съм възкресението и животът. Всеки, който упражнява вяра в мене, ще достигне живота, дори и да умре“ (Йоан 11:20-25).

Когато Исус стигнал до гроба, той наредил да се махне камъка, който затварял входа. Марта най-напред възразила: „Господарю, той вече ще мирише, защото това са вече четири дни.“ Но Исус ѝ дал осигурението: „Не ти ли казах, че ти, ако би вярвала, ще видиш славата на Бога?“ След като се помолил на глас, той извикал: „Лазаре, излез!“ И Лазар действително излязъл при заповедта на Исус, въпреки, че бил вече мъртъв четири дни! (Йоан 11:38-44).

Наистина ли е станало това?

Възкресението на Лазар се представя в евангелието на Йоан като исторически факт. Подробностите са описани толкова живо, че не могат да са просто алегория. Да се постави под въпрос историчността на това описание би означавало, да се оспорят всички чудеса, споменати в Библията, включително и възкресението на Исус.c А да се отрече възкресението на Исус би означавало, да се отхвърли цялата християнска вяра (1 Коринтяни 15:13-15).

Всъщност, ако сме уверени, че Бог съществува, не би трябвало да ни е трудно да вярваме във възкресението. Нека да онагледим това: Някой може да направи запис на видеолента на последната си воля и да даде нарежданията за наследството, така че след смъртта му роднините и близките действително могат да го видят и чуят как обяснява какво трябва да стане с имота му. Преди сто години такова нещо било немислимо. А дори и днес за някои хора, живеещи в отдалечени области, „чудото“ от запис на видеова лента е все още непонятно. Ако човек може да използува установените от Създателя научни принципи, за да възпроизведе по видим и слухов начин такава сцена, тогава самият Сътворител не е ли способен да направи далеч повече? С оглед на това, не е ли логично, че Този, който е създал живота, може да възкреси даден човек, като възстанови личността му в новооформено тяло?

Чудото на възвръщането на Лазар към живот послужило за това, да се укрепи вярата в Исус и във възкресението (Йоан 11:41, 42; 12:9-11, 17-19). Освен това доказва по вълнуващ начин, че Йехова и неговия Син са готови и имат желанието да възвърнат мъртвите към живот.

’Бог ще закопнее‘

Реакцията на Исус във връзка със смъртта на Лазар открива голямата чувствителност на Божия Син. Дълбокото му съчувствие при този случай ни помага да познаем неговото горещо желание да възкреси мъртвите. В описанието четем: „Когато после Мария пристигна там, където беше Исус, тя падна пред краката му казвайки: ,Господарю, ако беше тука брат ми нямаше да умре.‘ Тогава Исус, като я видя как плачеше и как плачеха евреите, които дойдоха с нея, въздихна в духа и дълбоко се разтревожи и каза: ,Къде го сложихте?‘ Те му казаха: ,Господарю, ела и виж.‘ Исус се просълзи. Затова евреите почнаха да казват: ,Вижте, каква обич е имал към него!‘“ (Йоан 11:32-36).

Сърдечното съчувствие на Исус се показва в три израза: „въздихна“, „разтревожи [се]“ и „се просълзи“. Гръцките думи, които апостол Йоан употребил описвайки тази вълнуваща сцена, показват, до каква степен Исус е бил развълнуван от чувства.

Гръцката дума, преведена на „въздихна“ (ембрима̀омай) означава болезнено или дълбоко засягане. Библейският коментатор Уилиям Берклей забелязва във връзка с това: „В класическият гръцки тази дума [ембрима̀омай] обикновено означава пръхтенето на кон. Тук тя може само да означава, че Исус е бил обхванат от толкова дълбоко съчувствие, че неволно от сърцето му се изтръгнала въздишка.“

Изразът, преведен на „разтревожи [се]“, произлиза от една гръцка дума (тара̀ссо), която се свързва с възбуда. Според Ню Тайърс грик-инглиш лексикон ъф де Ню Тестамент тя означава: „предизвиквам вътрешно безпокойствие, . . . да се засегне с дълбока болка или скръб“. Думата преведена на „просълзи [се]“ произлиза от един гръцки глагол (дакрѝо) означаващ: „роня сълзи, плача тихо“. Този плач се различава от плачът на Мария и евреите, споменат в Йоан 11:33. Думата, която там се употребява (една форма на кла̀ио), означава силно ридаене.d

И така Исус е бил дълбоко засегнат от смъртта на своя мил приятел Лазра и и при гледката на разплаканата му сестра. Сърцето му било така развълнувано, че не можел да въздържи сълзите си. Тук е забележително, че преди това Исус бил вече възвърнал към живот вече двама човека. И при този случай той твърдо възнамерявал да извърши същото (Йоан 11:11, 23, 25). Въпреки това, „той се просълзи“. Да възвръща хората към живот не е за Исус просто някаква рутина. Нежните и дълбоки чувства, които той проявил в този случай ясно показват горещото му желание да направи опустошаващите последици на смъртта нестанали.

Тъй като Исус е ’точното отражение на самото естество на Йехова Бог‘ ние с право можем да очакваме не по-малко от нашия небесен Баща (Евреи 1:3). Верният Йов казал относно готовността на Йехова, да възвърне мъртвите към живота: „Ако силният мъж умре, може ли пак да живее? . . . Ти ще повикнеш, и аз, аз ще ти отговоря. Ще закопнееш за делото на ръцете си“ (Йов 14:14, 15). Употребената в оригинала дума, преведена тук на „ще закопнееш“, показва сериозен копнеж и желание (Битие 31:30; Псалм 84:2). Йехова несъмнено очаква с копнеж възкресението.

Можем ли наистина да вярваме в обещанието за възкресението? Няма никакво съмнение, че Йехова и неговият Син искат и са в състояние да то осъществят. Какво означава това за тебе? Ти имаш изгледа да бъдеш обединен с любимите ти умрели в мирни условия тук на земята!

Такава надежда има сега и Роберта (за която бе споменато в началото на предишната статия). Няколко години след съмртта на майка ѝ, Свидетелите на Йехова ѝ помогнаха подробно да се запознае с Библията. Тя казва: „Просълзих се, когато научих за надеждата за възкресението. Толкова чудесно бе да зная, че пак ще видя майка ми.“ Ако и ти по подобен начин от сърце копнееш да видиш някой любим, несъмнено ще поискаш да узнаеш повече за тези прекрасни изгледи. Подробно разглеждане относно сигурността на тази надежда се намира на страниците 8 до 18 на това списание.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 5]

Възкресението, което Исус направил при дъщерята на Яир, е основание, въз основа на което можем да вярваме в бъдещето възкресение на мъртвите

[Снимка на страница 6]

Исус бил дълбоко засегнат от смъртта на Лазар

[Снимка на страница 7]

Свидетелите на възкресението ще изпитат подобна радост като тази на вдовицата от Найн, когато Исус възкресил мъртвият ѝ син