Да спечелим борбата против депресиите

„ТРЯБВАШЕ да се боря най-много против това“, докладва Лола, „да не допусна да ме овладеят чувствата на вина, които изпитвах, тъй като мислех, че бях без надежда, защото според моето мнение, служител на Йехова не бива да мисли така.“ Това широко разпространено лъжезаключение често е първият враг, когото депресивен християнин трябва да победи. Лола добавя: „Когато престанах сама да се разкъсвам заради моите чувства и се съсредоточих върху това, да се подобрявам от ден на ден, можех по-добре да се справям с депресиите.“ Да, депресиите не са причина да се мисли, че в Божиите очи сме негодни.

Както се спомена в предишната статия, депресиите могат да имат и физиологични причини. В 1915 година, дълго време преди модерната наука да установи връзката между много физически болести и депресиите, се казва в Стражева кула: „Тази тегота на духа или чувството на осамотяване и потиснатост . . . е временно естествено явление при всички хора. Това чувство на потиснатост може до известна степен да се предизвика или да се усили от телесни причини.“ Затова ако депресивното настроение продължи, може да бъде от полза да се потърси лекар. При тежки случаи болестта трябва да се лекува от специалист в областта на депресиите.“a

Но също и когато няма физиологически причини, не би било реалистично да се очаква, че служител на Йехова никога не трябва да бъде тъжен или обезкуражен. Да си спомним за верната Анна, която ‘била преогорчена в духа и плачела твърде много’ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 1:7, 10). Неемия също ‘плачел и тъжел с дни’ и имал „скръб на сърцето“ (Неемия 1:4; 2:2). Йов проклинал живота си и мислел, че Бог го е изоставил (Йов 10:1; 29:2, 4, 5). Цар Давид казал, че духът му изнемогва в него и че сърцето му е станало безчувствено (Псалм 143:4). Апостол Павел говорил за това, че има ‘вътрешни опасения’ и че се чувствува ‘потиснат’ или „повален“ (2 Коринтяни 4:9; 7:5, 6).

Но те всички били верни служители на Бога, въпреки че различни бедствия, опасения или горчиви разочарования понякога им създавали грижи. Но Бог в никакъв случай не ги изоставил или им отнел светият си дух от тях. Тяхното потиснато настроение не се дължело на това, че са били станали негодни в духовно отношение. По време, когато Давид бил потиснат, той се помолил на Бога: „Развесели душата на твоя слуга.“ Бог утешил Давид ‘в деня на неволята му’ и му помогнал в дадено време да придобие отново радостно настроение (Псалм 86:1, 4, 7). По същия начин Йехова ще помогне и днес на служителите си.

Тъй като депресиите по само себе си не са доказателство за духовен провал или за духовна слабост, християнин, който страда от тях, не трябва от стеснение да мълчи. Вместо това той трябва да предприеме една от най–важните крачки в борбата против тази болест. Каква е тази крачка?

Говорѝ за твоите чувства

Той трябва да говори с някого по този въпрос. В Притчи 12:25 се казва: „Изпълнена със страх загриженост сломява човешкото сърце, а благата дума го развеселява.“ Никой друг не може да знае, колко голяма е изпълнената със страх загриженост в твоето сърце, ако не се откриеш и говориш за това. Когато се довериш на личност, която може да съчувствува и да ти помогне, вероятно ще узнаеш, че други имат подобни чувства и проблеми. Освен това, обличането на чувствата в думи е процес на оздравяване, защото е облекчение за сърцето, да се говори за болезнени преживявания, а не да се прикриват. Затова ако някой е депримиран, би трябва да се довери на своя съпружески партньор, на родителите си или на някой съчувствителен, духовно зрял приятел (Галатяни 6:1).

Проблемите на Мария (за която говорихме в предишната статия) отчасти се дължели на това, че тя потискала чувствата си, които предизвикали нейните депресии. „С течение на годините успях, така да се каже, да се скрия зад една маска“ казва тя. „Други дори и на сън не биха могли да си помислят, че имах такива комплекси на малоценност.“ Но Мария се довери на един старейшин в еклезията. Този ‘изгреба’ чрез разумни въпроси тягосния страх от сърцето ѝ, и ѝ помогна да разбира себе си по-добре (Притчи 20:5). Неговите добри, опиращи се на Библията думи ѝ придали сигурност. „За първи път ми се помогна да се справя с определени чувства, които допринасяха за моите депресии“, разказва Мария.

Говоренето със съчувствен старейшин може да подейства на някого, чиято ‘душа е като изтощена земя’, като духовно освежаваща ‘вода’ (Псалм 143:6; Исаия 32:1, 2). Внимателният духовен съветник може би ще ти покаже, какви практични крачки трябва да предприемеш, за да се справиш с положението, което в твоите очи изглежда безнадеждно (Притчи 24:6). Но необходимо е много повече, отколкото само да се довериш на някого.

Познай собствената си стойност

Липсващо чувство за съзнаване на собствената си стойност е съществен фактор при депресиите. Някои християни — може би въз основа на нещастно детство — имат само незначително самоуважение. Дори ако телесни или физически малтретирания или сексуална злоупотреба в миналото да са оставили емоционални рани, те нищо не променят в стойността на един човек. Затова трябва да се стараеш да развиеш уравновесено становище за твоята истинска стойност като личност. Апостол Павел насърчава всеки, „да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава на разумно самопреценяване“ (Римляни 12:3, Менге). Наистина ти трябва да се пазиш от арогантност, но не трябва да попаднеш и в другия екстремизъм. Всеки, който има отношение към Бога, е скъпоценен за него, желан, защото той събира хора за свое „избрано притежание“. Каква прекрасна привилегия! (Малахия 3:17; Агей 2:7).

Голяма чест е освен това, да бъдеш „Божий сътрудник“, като участвуваш в християнското дело за правене на ученици (1 Коринтяни 3:9; Матей 28:19, 20). Много депресивни християни установиха, че това дело засилва чувството на съзнаване собствената си стойност. „Дори и когато станах свидетелка, имах чувството на голяма недостатъчност“, казва Мария. Въпреки това тя издържа в проповедното дело. Един ден срещнала млада, наранена в мозъка жена, която искала да се запознае с Библията. „Тя се нуждаеше от някого, който да има търпение с нея, защото бавно учеше“, казва Мария. „Понеже толкова много се заех с нея, не ми остана време да мисля за мен и моите слабости. Моята помощ ѝ беше необходима и аз разбрах, че със силата на Йехова мога да ѝ помагам. Не може да се опише с думи колко много ме ободри това, когато тя се кръсти. Моето самочувствие се повиши, и тежките депресии изчезнаха завинаги.“ Колко е верно следното изказване: „Който други пои богато, сам ще бъде богато напоен.“ (Притчи 11:25)!

Много хора, които страдат от депресии, реагират така, както една силно депресивна християнка, която признава: „Въпреки, че усилено се старая да чистя, готвя и да бъда гостоприемна, понякога се стига до там, че заради някаква малка грешка се саморазкъсвам.“ Такова неразумно търсене на грешки подкопава значително самоуважението. Помни, че нашият Бог е съчувствен и ‘не изобличава завинаги’ (Псалм 103:8–10, 14). Щом като Йехова, който за разлика от нас притежава съвършена справедливост, не ни мъмри за всяка малка грешка и е готов да бъде снизходителен към нас, не трябва ли да се стараем да го подражаваме и да се отнасяме към себе си така, както той го прави?

Всички имаме грешки и слабости. Апостол Павел не очаквал от себе си да бъде във всяко отношение най-добрия. „Ако и да съм в говоренето неумел, в знанието не съм“, обяснява той. Павел не се чувствувал малоценен, само защото може би не бил особено добър публичен оратор (2 Коринтяни 11:6). Също и депресивните хора трябва да се съсредоточат върху тези неща, които добре умеят.

„Мъдростта е със смирените“, т.е. при онези, които съзнават границите си и се задоволяват с това (Притчи 11:2). Всеки е личен индивид и следователно се различава от другите чрез обстоятелствата на живот, физическата сила и способностите. Ако служиш на Йехова от все сърце, като вършиш това, което ти можеш, той се радва (Марко 12:30–33). Той не е Бог, който никога не е доволен с искрените усилия на неговите обожатели. Леора, една християнка, която с успех се справила с депресиите, казва: „При някои неща не съм така добра, както други, например що се отнася до предложенията в проповедната служба. Но аз се старая. Давам най-доброто от мен.“

Да се изчистят грешки и недоразумения

Но какво става ако си направил голяма грешка? Може би се чувствуваш като цар Давид, който заради своите провинения или грехове ‘цял ден ходел нажален’. Но точно такова чувство може да бъде знак за това, че не си отишъл много далеч и не си извършил неопростим грях (Псалм 38:3–6, 8). Чувствата за вина могат да покажат, че някой, който е съгрешил, има искрено сърце и добре действуваща съвест. Как можем да обмислим тази вина? Помолил ли си Бог за опрощение и предприел ли си крачки, за да поправиш грешката? (2 Коринтяни 7:9–11). Ако е така, тогава вярвай в милосърдието на Единия, който е щедър в прощаването на греховете и бъди здраво решен да не повтаряш греха (Исаия 55:7). Когато бъдеш ‘дисциплинирван, не отмалявай, защото Йехова дисциплинирва този, когото люби’ (Евреи 12:5, 6). Такова дисциплинирване е помощ на заблудена овца, отново да се присъедини към другите. Това не намалява нейната стойност като личност.

Дори и ако нашето собствено сърце ни осъжда, не трябва да заключаваме, че и Йехова ни е осъдил. „Ще уверим сърцето си пред него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда, защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Йехова не вижда само нашите грехове и грешки. Той познава смекчаващите обстоятелства, целия ни жизнен път, нашите подбуди и намерения. Обхвата на неговото знание му дава възможност, както при цар Давид да прояви съчувствие към нас и да приеме нашите искрени молитви за опрощение.

Недоразумения и прекалена загриженост да бъдем признати от други, могат също да допринесат за липсата на чувство за самоценност, а дори и за чувството, че другите ни отхвърлят. Въз основа на неговата несъвършеност може би християнин да говори с тебе по начин, който ти звучи безчувствен и нелюбезен. Много недоразумения могат да бъдат отстранени, ако кажем на съответния, колко много ни е засегнала неговата забележка. (Сравни Матей 5:23, 24). Освен това Соломон съветва: „И не обръщай сърцето си към всичките думи, които говорят хората.“ Защо не? „Защото сърцето ти знае много добре, че ти, да ти, подобно си проклинал други много пъти“ (Еклисиаст 7:21, 22). Би било нереално да очакваш съвършеност от тебе или от други несъвършени хора. Бъди готов бързо да прощаваш и старай се да понасяш другите (Колосяни 3:13).

Твоята истинска стойност не се оценява по това, дали други те обичат или не. Исус бил ‘считан за нищо’ и ‘отхвърлен от другите’ (Исаия 53:3; Захария 11:13). Променило ли това нещо в действителната му стойност или в това, как Бог го оценил? Не, защото дори и да бихме били съвършени като Исус, не бихме могли да угодим на всекиго.

Сила за издържливост

Силни депресии могат понякога да продължат доста, въпреки усилията ни да ги преодолеем. Физическата болка може дори да стане причина за някои християни да изпитват като Йона: „По-добре ми е да умра, отколкото да живея“ (Йона 4:1–3). Но неговото лошо настроение траело само известно време. Той могъл да го преодолее. Ако депресии правят живота ти непоносим, тогава си спомни, че това е едно от онези бедствия, които Павел означил като „временни“ (2 Коринтяни 4:8, 9, 16–18). Ще настъпи край. Нито една ситуация не е безнадеждна. Йехова обещава, че ще съживи „сърцето на съкрушените“ (Исаия 57:15).

Никога не преставай да се молиш, дори когато молитвите ти изглеждат напразни. Давид се молел горещо: „Послушай вика ми, Боже . . ., когато премира сърцето ми. Заведи ме на канарата, която е по-висока от мен“ (Псалм 61:1, 2). Как ни помага Бог да придобием вътрешно доверие, което със собствени сили ни изглежда непостижимо? Айлиин, която от години се бори срещу депресии, казва: „Йехова не допусна, да се откажа. Това ми дава надеждата, че ще продължава да ми помага, ако аз се старая. Това че познавам библейската истина, буквално ми поддържа живота. По различни начини — чрез молитвата, проповедната служба, събранията, публикациите, семейството и чрез приятели —, Йехова ми дава сили да продължа моите усилия.“

Гледай на болестта като на изпитание на вярата. „Бог е верен“, ни уверява апостол Павел. „Той няма да допусне да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13). Да, от Бога получаваш „силата, която надвишава нормалното“, за да издържиш на всякакво емоционално натоварване (2 Коринтяни 4:7).

Нов свят без депресии

Бог е обещал чрез своето небесно Царство да отстрани всички потискащи състояния на земята. В неговото Слово се казва: „Понеже ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се помнят, нито ще възникнат в сърцето ни. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам“ (Исаия 65:17, 18). Тези думи се изпълнили за първи път в 537 г.пр.н.е., когато израелската нация се завърнала отново в родината си. По онова време Божият народ се изразил по следния начин в една песен: „Ние бяхме като ония, които сънуват. Тогава се изпълниха устата ни със смях и езикът ни с възклицание“ (Псалм 126:1, 2). Колко по-величествено ще бъде скорошното окончателно изпълнение на това трогващо сърцето пророчество в Божия нов свят! (2 Петър 3:13; Откровение 21:1–4).

Под Божието Царство („новото небе“) на земята ще се създаде едно справедливо човешко общество, („новата земя“) надарено със съвършено психическо, телесно и духовно здраве. Това не означава, че съответните няма да си спомнят за миналото, но предвид на всичките хубави неща, за които ще мислят тогава и на които могат да се радват, няма да има никакво основание за тях да си спомнят всички тъжни преживявания от предишните времена или да се концентрират върху тях. Представи си, че се събуждаш всяка сутрин с напълно неутежнен ум и се радваш за това, което ще вършиш през деня — без изобщо някога да бъдеш възпрепятстван от депресии!

Лола, (която беше спомената в началото) изрази по следния начин пълното си убеждение, че тази надежда ще стане действителност: „Да мисля, че Царството на Йехова ще разреши този проблем, беше за мен най-голямата помощ. Зная, че за депресиите ще настъпи край.“ Да, ти можеш да бъдеш сигурен: Бог скоро ще ти осъществи пълната победа над депресиите!

[Бележки под линия]