Да намериш радост в един потискащ свят

МАРИЯ е жена с положително, радостно настроение. Едва ли би могло да се повярва, че тази 32 годишна жена само преди няколко години се мислела за душевно мъртва. Тя страдала от тежки депресии. „Беше като голям черен облак, който постепенно се повдига“, казва тя. За щастие можа̀ да преодолее болестта си и да намери отново радост в живота.

Всяка година стотици милиони хора са като парализирани от тежки депресии. Тази болест съвсем не е една временна потиснатост, каквато отвреме навреме сполетява повечето хора. С тежките депресии настъпва дълбоко униние. Който страда от депресии, загубва интереса към живота, нищо не го радва и има чувството на обща безнадеждност и недостойнство. В 1983 г. Световната организация за здравеопазването обясни: „Понастоящем едва ли има съмнение, че депресивни заболявания се появяват във всички части на света.“

За грижливите изследователи на Библията това не е изненадващо. Библията отбелязва нашето време като „последните дни“, като „критични времена ..., с които човек трудно ще се справи“ (2 Тимотей 3:1–5). Социални структури, които в миналото бяха в помощ по време на емоционални кризи, са разтурени. В статията „Векът на душевните болести?“ (англ.), д–р Гералд Клерман посочва, че съвременното увеличаване на депресиите се дължи на тази промяна. Той пише: „Трите най-важни социални опори бяха семейството, Църквата и непосредствените съседи. . . . Характерно за нашето време е, че всяка от тези три социални опори се намират в различни фази на разпад.“

Причина за безнадеждието на Мария беше разпадането на семейството. „Когато моята мащеха си отиде без да каже дума, почувствувах се предадена и сама. Тогава бях на дванадесет години и изведнъж ми се стори, че светът се обърна наопаки“, спомня си Мария. Не след дълго трябвало да напусне дома си, защото баща ѝ се опитал да постъпи неморално спрямо нея. Тя забелязва: „Чувствувах се напълно ненормална и загубих всякаква самоувереност.“ Това я тласна към тежки депресии.

Един ден, когато Мария се намирала в много тежко депресивно настроение, двама свидетели на Йехова я посетили в дома ѝ. Тя веднага показала голям интерес към радостното библейско послание. „По-рано виждах само абсолютното безсмислие в живота и всичките други грозни неща, но отсега нататък аз спечелих убеждението, че мога да живея в един нов свят, в който Бог ще премахне всякаква несправедливост. С Божията помощ можах да изпълня изискванията за да мога веднъж да се наслаждавам на тези благословии; с това моят живот получи наистина смисъл.“ В еклезиите на Свидетелите на Йехова, които тя посещава, тя намери истинска любов и духовна подкрепа (Йоан 13:34, 35). Вещият съвет на старейшините на еклезията също ѝ помогна постепенно да се освободи от отрицателното си мислене (Яков 5:14). Нейните депресии намаляха. Както Мария, така и много други, които са потиснати поради световните отношения, са намерили „радостта в Йехова“ чрез точно познание на библейската истина (Неемия 8:10; 1 Тимотей 2:4).

Но депресиите на Мария мигновено ли изчезнали? Трябва ли да се приеме, че християните са имунни против депресии? Отговорът на тези въпроси изисква да се запознаем по-отблизо с тази болест и нейните многобройни причини. Ако знаем истинските причини за депресиите, можем по-добре сами да се справим или да помогнем на други, които страдат от тях.

Причините за тежки депресии

В някои случаи депресиите имат физиологични причини, например болест, погрешно хранене или хормонални смущения. Те могат обаче да се дължат и на определени отровни вещества, на замърсяване на околната среда, лекарства или алергични вещества.a Както показва Библията, могат да бъдат предизвикани също и от собствените си „обезпокояващи мисли“ (Псалм 94:19).

Повечето от хората, които стават депресивни като Мария са изживяли редица болезнени, неприятни неща или са били под непрестанно напрежение. Много хора изпитват същото чувство като псалмиста: „Моята душа се насити на бедствия . . . Всички изведнъж ме обкръжават. Ти [Йехова] си отдалечил от мене приятел и другар; Познатите ми са в мрачно място“ (Псалм 88:3, 17, 18). Те се чувствуват като псалмиста смазани от проблеми или загуби и животът за тях е безнадежден. Може би имат чувството, че се намират сами на тъмно място и че са изоставени дори и от Бога.

Защо извличат такива обезкуражаващи заключения и развиват такъв сломен дух? Причините не са само от външно естество; болезнени чувства или самосъмнение също играят роля. Те мислят, че не могат да преодолеят проблема или загубата. „От скръбта на сърцето духът се съкрушава“, се казва в Притчи 15:13. Тази скръб на сърцето включва също и това, че съответния се чувствува негоден или мисли, че другите го смятат за тъкъв. Известно ни е, че дори Епафродит, християнин от първото столетие, след като оздравява от тежка болест, също бил „съкрушен“, защото в неговата еклезия, по чието поръчение той бил на път, били чули, „че бил болен“ (Филипяни 2:25–30).

Тъй като ‘унилият дух изсушава костите’, т.е. подкопава личността, чувствата на малоценност често стават причина за тежки депресии (Притчи 17:22). Скърбите на сърцето могат да се дължат и на това, че човек е прекалено много загрижен за това, какво другите мислят за него, както и стремежа към перфектност, сподавен яд, ненавист, неразрешени конфликти с други и (истинско или въобразено) чувство на вина.

Следователно депресиите могат да имат най-различни причини. Но Мария намерила истинска радост, когато станала свидетелка на Йехова. „Най-после имах една надежда“, казва тя. Въпреки това, тя страдала още от депресии известно време след това. Възможно ли е напълно да се преодолеят депресиите?

[Бележки под линия]