Право и справедливост отличават всички божиии пътища
„КАНАРАТА, делата му са съвършени, защото всичките му пътища са прави. Бог на верността, при когото няма неправда; справедлив и прав е той“ (ВТОРОЗАКОНИЕ 32:4) („Превод Нов свят на Святото писание — със забележки“ [англ.])
1. Кои качества на Йехова изтъкна Моисей пред ушите на Израилските синове преди да умре?
ЙЕХОВА, най-висшият съдия, законодател и Цар, „обича справедливост и право“ (Псалм 33:5; Исаия 33:22). Моисей, посредник на съюза на Закона и пророк, „когото Йехова познаваше лице с лице“, беше добре запознат със справедливите пътища на Йехова (Второзаконие 34:10; Йоан 1:12). Малко преди да умре Моисей, той изтъкна едно превъзходно качество на Йехова: неговата справедливост. Пред ушите на цялото събрание на Израел направи да прозвучат думите на следната песен: „Слушай, о небе, и аз ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. . . . Ще провъзглася името на Йехова. Отдайте величие на нашия Бог! КАНАРАТА, делата му са съвършени, защото всичките му пътища са прави. Бог на верността, при когото няма неправда; справедлив и прав е той“ (Второзаконие 32:1, 3, 4, [„Превод Нов свят на Святото писание — със забележки“ (англ.)]).
2. Как всичко което прави Йехова, се отличава винаги със справедливост и защо това е от значение?
2 Всичко, което върши Йехова, се отличава със справедливост, и тя винаги се изразява в пълна хармония с неговата мъдрост и любов. Съобразно Йов 37:3 божият служител Елиу напомни на Йов следното: „Що се отнася до Всемогъщия, не можем да го проумем; той е превъзходен в сила, право и преизобилната справедливост няма да намалее.“ А цар Давид написа: „Йехова обича правото, и няма да изостави неговите лоялни“ (Псалм 37:28). Какво утешително обещание! Във всичките негови пътища нито за миг няма да остави онези, които са лоялни спрямо него. Божията справедливост гарантира за това.
Защо има неправда
3. Какво днес е много разпространено сред хората и какво влияние оказа това на връзката на човека с Бог?
3 Но щом като Йехова е Бог на справедливостта, който обича правото и е „Създателят на земните крайща“, защо тогава днес съществува толкова много неправда сред хората? (Исаия 40:28). Съобразно Второзаконие 32:5 Моисей отговаря: „Те сами се развратиха; не са негови деца, погрешността е тяхна, извратено и криво поколение!“ Извратените дела на човека го отдалечиха толкова много от неговия Създател, че както се казва, Божиите мисли и пътища са много по-високи от тези на хората, „както небето е по-високо от земята“ (Исаия 55:8, 9).
4. Какъв начин на действие си избра човека и какво донесе това за него?
4 Да не забравяме, че човекът не е създаден така, че да може да действа независимо от своя Създател. Положението, в което се намираме се описва правилно от Еремия, когато казва: „Аз зная, о Йехова, че пътят на човека не зависи от него. Не е дадено на човека, който ходи, дори собствените си стъпки да управлява“ (Еремия 10:23). Тъй като човекът отхвърли Божиите справедливи пътища и неговото господство, предостави се на съвсем други и извънредно влиятелни невидими сили: Сатан, Дявола и неговите съучастиници, демоните. Апостол Йоан каза съвсем ясно: „Цялият свят се намира във властта на този, който е зъл.“ Демонските сили ни най-малко не са заинтересовани да подкрепят правото и справедливостта сред хората (1 Йоан 5:19).
5. Дай примери за липса на право и справедливост в днешния свят?
5 Пример за липсата на право и справедливост в последните дни на настоящата система на нещата показал върховният американски държавен адвокат Уйлям Френч Смитс в 1984 г. Той коментирал едно изследване на затворническите присъди, които били издадени в 12 американски щати в годините от 1977 до 1983 по следния начин: „Обществеността мисли, че най-големите престъпници — убийци, изнасилващи, търгуващи с наркотици — получават високи присъди. Студията показа . . . колко лесно е за един престъпник да попадне отново на улицата и извърши нови престъпления.“ Нищо чудно, че Паул Каменар от Вашингтонската фондация за поощряване на правото казал: „В повечето случаи законодателството е небрежно“.
6. (а) В какво състояние се намирала Юда преди пленничеството? (б) Какви въпроси поставил Авакум, които са валидни и за днес?
6 Небрежност по отношение на правото се проявявала и в цяла Юдея, преди това царство да бъде победено от вавилонските войски в 607 г. пр.н.е. Въз основа на това, Йехова вдъхновил пророка Авакум към следните думи: „Законът е безсилен, и правото никога не побеждава. Понеже нечестивият окръжава праведния, затова правото излиза извратено“ (Авакум 1:4). Това несправедливо състояние накара пророка да пита Йехова: „Защо гледаш на онези, които действат неверно, и постоянно мълчиш когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?“ (Авакум 1:13). Също и днес, когато във всичко, което прави човек се упражнява неправда, засегнатите от това биха могли с пълно основание да питат: „Защо Богът на справедливостта постоянно гледа на неправдата, която се извършва на земята? Защо допуска ‘правото да излиза извратено’? Защо ‘постоянно мълчи’?“ Това са важни въпроси и само Божието Слово съдържа верни и задоволяващи отговори.
Защо Бог допуска неправда
7. (а) Защо човекът загуби Рая, който му бе дал Бог? (б) Какви спорни въпроси бяха подхвърлени в Едем и как Бог в своята справедливост реагира на тях?
7 Божиите дела са съвършени, както потвърди Моисей. Това се отнасяше също и за човешката двойка, която Бог постави в земния Рай (Битие 1:26, 27; 2:7). Всичките мерки, които Йехова взе, бяха оптимални за щастието и благосъстоянието на човека. Божият отчет казва: „И Бог виде всичко, което направи; и виж, беше много добро“ (Битие 1:31). Но спокойствието в Рая не продължи дълго. Под влиянието на едно бунтовническо духовно създание Адам и Ева бяха въвлечени в разпра с Йехова, при което ставаше въпрос за начина на неговото управление. Законното право на заповедите, които им беше дал, беше поставено под въпрос (Битие 3:1–6). Появиха се важни нравствени спорни въпроси, въпроси, които оспорваха правото на Божието господство. Историческият отчет за праведния Йов показва, че е била поставена под съмнение също и чистотата на всички Божии създания. Справедливостта изискваше, да се определи време за да се изяснят тези спорни въпроси от всемирно значение (Йов 1:6–11; 2:1–5; виж също Лука 22:31).
8. (а) В какво гибелно състояние се намира човечеството днес? (б) За каква надежда се говори в песента на Моисей?
8 Павел обобщава гибелното състояние, в което се намериха хората поради това, че отхвърлиха Божиите справедливи пътища, в Римляни 8:22, като казва: „Цялото създание съвкупно въздиша непрестанно и се мъчи в болки до сега.“ Голяма част от ‘въздишането’ и „болките“ се причиняват от това, че до сега е липсвала справедливост всред хората и че „човекът властвува над човека за негова вреда“ (Еклисиаст 8:9). Благодарението принадлежи на всемогъщия Бог затова, че няма да допусне завинаги тази гавра с правдата! Обърни внимание, какво се казва в това отношение по-нататък в песента на Моисей според Второзаконие 32:40, 41: „Защото дигам ръката си към небето [в знак на клетва] и казвам, че ако аз [Йехова] изостря лъскавия си меч и туря ръката си на съд, ще въздам на враговете си и ще сторя възмездие на ония, които дълбоко ме мразят.“
9. Обясни, как ‘Йехова тури ръката си на съд’, когато човекът се отвърна от него.
9 Тогава, в Едем, ‘Йехова тури ръката си на съд’. Бог незабавно осъди заслужено човека на смърт, защото съзнателно наруши неговите нареждания. Той каза на Адам: „Прах си ти, и към прахта ще се върнеш“ (Битие 3:19). Столетия по-късно Павел обобщи тъжните последици от грешното деяние на Адам за цялото човечество с думите: „. . . така както чрез е д и н човек дойде грехът в света и чрез греха смъртта и по този начин смъртта се разпространи всред всички хора, защото всички съгрешиха“ (Римляни 5:12).
10. Кои две „семена“ се развиха след бунта на Адам и как реагира Йехова?
10 Освен това, когато хората се опълчиха срещу Бог, той обясни: „Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе. Той ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата“ (Битие 3:15, 17–19). Развитието на двете „семена“ е доста напреднало през 6 000 години и между тях винаги е царела вражда. Но въпреки многобройните смени на сцената на земята, справедливите пътища на Йехова не се промениха. Посредством своя пророк Малахия той казва: „Аз съм Йехова; аз не съм се променил“ (Малахия 3:6). Това гарантира, че Божиите пътища в отношението му с несъвършеното и бунтовническо човечество винаги са се отличавали с право и справедливост. Нито един единствен път той не е отстъпил от праведните принципи, а винаги ги е уеднаквявал с прекрасните си качества мъдрост, любов и мощ.
Бог идва в помощ на хората
11, 12. Как в Псалм 49 е описано много сполучливо мизерното положение на хората?
11 Като огромен октопод с пипалата си Сатана е заловил цялото човечество с вредното си влияние. Да, колко спешно необходимо е освобождението на хората — не само от смъртната присъда, а също от несправедливата система на несъвършеното човешко господство!
12 Мизерното положение, в което се намира човека, от произнасянето на смъртната присъда до сега, се описва сполучливо в следния псалм на Кореевите синове: „Слушайте това, вие всички народи. Внимавайте всички вие жители на системата на нещата, вие синове на човеци и вие синове на мъже, богаташ ти и сиромах ти, вие заедно. Нито един от тях не може да изкупи брата си нито да даде на Бога откуп за него (защото толкова е скъп откупът на душата им, че е престанал за необозрими времена), та да живее вечно и да не види гроба“ (Псалм 49:1, 2, 7–9, „Превод Нов свят“ — със забележки [англ.]). Всичко това е последица от Божията справедливост.
13, 14. (а) Кой само може да освободи човека, и защо беше подходящ онзи, когото избра Йехова? (б) Как всички обещания ще станат чрез Исус Да?
13 Но откъде би могло да дойде помощ? Кой може да освободи човека от силата на смъртта? Отговорът гласи: „Бог сам ще изкупи душата ми от ръката на шеола“ (Псалм 49:15). Само Божията любов, която е в хармония с неговата справедливост, може да спаси човека от „ръката на шеола“. Друг отговор на нашите въпроси бе даден в нощния разговор между Исус и предпазливия фарисей Никодем. Исус му каза: „Защото Бог толкова много възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който упражнява вяра в него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Преди Божият Син да дойде на земята, той беше живял при своя Баща на небето. По отношение на това предчовешко съществувание се казва, че ‘нещата, които му бяха мили, бяха при човешките синове’ (Притчи 8:31). Затова колко подходящо е, че Йехова избра това специално духовно създание — неговият единороден Син — да откупи човечеството!
14 Павел каза за Исус: „Колкото и много да са Божиите обещания, посредством него те станаха Да“ (2 Коринтяни 1:20). Върху едно от тези вдъхновени обещания, които написа пророк Исаия, се взима повод в Матей 12:18, 21, където във връзка с Исус четем: „Виж! Моят роб, когото избрах, моят възлюбен, в когото моята душа намери благоволение! Ще положа моя дух върху него и той ще обясни правото на нациите. Наистина, в неговото име нациите ще се надяват.“ (Виж Исаия 42:1–4).
15, 16. Как Исус можеше да стане „вечен баща“ на потомците на Адам?
15 По време на земната си служба Исус показа ясно, че хора от всички нации могат да се надяват в негово име и следователно да извлекат полза от Божията справедливост. Исус обясни: „Синът на човека не е дошъл, да бъде обслужван, а за да служи и да даде душата си като откуп за мнозина“ (Матей 20:28). В Божия съвършен закон, който беше дал на израилтяните, се казва: „Живот ще се даде за живот“ (Второзаконие 19:21). Следователно, Исус след като пожертва своя съвършен живот и беше възкресен от Бога, за да се върне на небето, беше в състояние да поднесе на Йехова стойността на неговия съвършен човешки живот в замяна на Адамовите права на живот. Така Исус стана „последния [или втория] Адам“, и той сега е упълномощен да действа като „вечен баща“ спрямо всички вярващи Адамови наследници (1 Коринтяни 15:45; Исаия 9:6).
16 Божият път на спасение чрез предварително взетата мерка за откупителната жертва на Исус Христос е вече ‘обяснена на нациите’. И без съмнение той се отличава чрез Божията справедливост. Колко благодарни трябва да бъдем на Йехова, че създаде възможността, ‘да освободи душата ни от ръката на шеола’!
Да защитаваме откупителната жертва
17, 18. В какво партньорство се включи Расъл в 1870-те години и каква изненада му подготви Барбър в 1878 година?
17 Както християните в първото столетие така и свидетелите на Йехова в днешно време винаги са защитавали учението за откупителната жертва на Исус Христос. Интересно е да си припомним, че първият президент на дружеството Стражева кула, Чарлз Т. Расъл, беше бивш съиздател и съфинансист на едно религиозно списание под заглавие „Де Хералд ъф де Морнинг“. Отначало това списание беше издавано от адвентиста Н. Х. Барбър от Рочестер (Ню Йорк). Расъл беше тогава на около 20 години, а Барбър доста по-възрастен от него.
18 До 1878 година изглеждаше, че в това партньорство няма никакви проблеми, но след това Барбър съвсем изненандващо издаде една статия, в която отричаше учението за откупа. Расъл пише за това следното: „Мистер Барбър . . . [написа] една статия за ,Херолд‘, в която отрича учението за умилостивението — отрича, че смъртта на Христос е откупителната жертва за Адам и неговото наследство. Той казва, че смъртта на нашия Господар не е от по-голяма полза за заплащане на наказанието за греха на човека, отколкото ако муха се прободе с игла (чрез което ще страда и ще умре), което от земни родители да се смята за справедливо омилостивение за прегрешението на тяхното дете.“
19. (а) Как реагира Расъл на възгледите на Барбър относно откупа? (б) Изпълни ли се желанието на Расъл по отношение на „Стражева кула“?
19 Расъл можеше да се повлияе от по-възрастния си партньор; това обаче не стана. Много месеци се водеше контроверсия в страниците на списанието, при което Барбър отричаше откупа и Расъл го защитаваше. Накрая Расъл се отдели от Барбър и започна сам да издава списанието, тогава наречено „Сионс Стражева кула и вестител на присъствието на Исус Христос“ (анг.). Ч. Т. Расъл изказа мнението си по отношение на новото списание както следва: „От самото начало това списание преди всичко защитава ,откупа‘ и се надяваме с Божията милостивост и за в бъдеще да правим това.“ Осъществи ли се неговата надежда? Несъмнено! Обяснение за това намираме на 2-ра страница на това издание, където се казва, че списанието „насърчава към вяра в сега властвуващия Цар, Исус Христос, чиято пролята кръв дава възможност на хората да достигнат вечен живот“.
20. На кои въпроси трябва още да се отговори?
20 До сега при нашето разглеждане на пътя на Божията справедливост проследихме необходимостта на едно средство, чрез което човечеството да бъде освободено от бремето на греха и смъртната присъда. Любовта се погрижи за това. Но все още се нуждаят от отговор следните въпроси: Как можем ние да получим благословиите на откупителната жертва на Исус Христос? Как можем да извлечем лична полза и още кога? Следващата статия съдържа отговори, които ще подкрепят твоето убеждение, че правото и справедливостта отличава всички Божии пътища.
Как би отговорил?
◼ Какво значение има за Бог справедливостта?
◼ Защо има толкова много несправедливост сред хората?
◼ Как Бог се погрижи човека да се отърве от смъртта?
◼ До каква степен „Стражева кула“ се застъпва за откупа?
[Снимка на страница 19]
Моисей говори думите на своята песен в моавските долини
[Снимка на страница 22]
Бог възлюби толкова много света, че даде своя единороден Син