Божието Слово — доказателства за неговата достоверност

Правилно или погрешно? — Библията е предавана непроменена през цели столетия.

Правилно или погрешно? — Хилядите отклонения в библейските ръкописи говорят против твърдението, че Библията е Божието Слово.

ПРЕДИ да отговориш на тези въпроси, би трябвало да се съобразиш с някои информации, които бяха дадени преди известно време по повод на изложбата „Божието Слово“, в библиотеката Честър–Бети в Дублин (Ирланидия).

Старостта беше вече доста засегнала тези разпокъсани, фрагментни папируси. Но при все това, папирусите от Честър–Бети са най-ценните ръкописи в цялата библиотека. Те са били намерени в 1930 г. при разкопките на едно коптско [египетско] гробище. „По стойността си откритието може да се сравни само със Синаитския кодекс“, казва Сър Фредерик Кенион.

Страниците на тези ръкописни папируси в кодексна форма произхождат от второто, третото и четвъртото столетие преди нашето летоброене. „Някои — казва библиотекарят Вилфрид Локвуд — са може би преписани в течение на първите сто години след появяването на първописите“ (подчертано от нас). Един кодекс съдържа четирите евангелия, друг съдържа Деяния на апостолите, и трети повечето от посланията на Павел, включително и това към евреите.

Преписването на такива ръкописи е било много мъчително и уморително и това е позволило вмъкването също и на грешки. Преписвачът лесно е могъл да разбере погрешно някоя буква или да пропусне изречение, колкото и грижливо да е внимавал. И понякога за съответния е било от по-голямо значение съдържанието и значението на оригинала, отколкото точните думи. Тъй като преписаните ръкописи са били отново преписвани, то и грешките са се предавали по-нататък. Критиците на текстове са подразделили ръкописи с подобни варианти на родове. Папирусите от Честър–Бети, най-старите обширни ръкописи на гръцката Библия, които понастоящем са на разположение, дадоха на учените неочаквана нова светлина, тъй като не могат да се причислят към никой от досегашните родове.

Преди времето на Исус и преди всичко след разрушаването на Ерусалим (607 г. пр.н.е.) и следващото го разпръсване на юдеите, бяха направени много ръкописни копия на Светите еврейски писания. Върху основата на такива преписи, юдейски учени създадоха в 100 г. н.е. еврейски текст, който беше признат от ортодоксалните юдеи.

В усърдието си да гарантират точни преписи на текста, те са поставили точни правила. Установили са не само какъв материал да се употребява, но също така и големината и растоянието между буквите, думите и колоните. „Никаква дума или буква, дори и jod, [най-малката буква от еврейската азбука] не трябва да се пише своеволно“, казват те. Така тези преписвачи изработили писменните свитъци като Тора (учения), които съдържат първите пет книги на Библията, а също и книгата Естер. Такива ръкописи на еврейския текст „показват впечатлителна стойност на единство“, се казва в изложбения каталог.

От какво значение са грешките, които са се вмъкнали в еврейските и гръцки ръкописи? „Трябва да се подчертае“, казва господин Локвуд, „че отклоненията в ръкописите на Библията са толкова малки, че не си заслужава да се говори за тях в сравнение с тези, които се намират в ръкописите на езическата литература . . . В нито един случай от тези грешки не е засегнато основното значение на християнското учение“ (подчертано от нас).

Книгите на Библията от времето преди и след Христос бяха преведени и на други езици. Един от най-старите преводи е самарианското Петокнижие. Самаряните са ония хора, които се заселиха в областта на десетте племена на Израил, след като асирийският цар беше отвел израилтяните на заточение (740 г.пр.н.е.). Те приеха някои неща от юдейската религия, но признаха само първите пет книги на Библията, Петокнижието. Самарянският текст на тези книги, написан на староеврейски език, съдържа 6 000 отклонения от еврейския оригинален текст. „Повечето от тях са от маловажно значение за текста, но все пак са от интерес, защото чрез тях може би са запазени известни особености на първоначалното изговаряне или граматика“, се казва в изложбения каталог.

В третото столетие пр.н.е. юдейските учени в Александрия (Египет) съставиха гръцкия „Превод на Седемдесетте“ (Септуагинта) на Еврейските писания, които в течение на времето се употребяваха от говорещите гръцки език юдеи в целия свят. На края юдеите престанаха да я използват, но тя стана Библията на християнската еклезия в първото столетие. Когато християнските библейски писатели цитираха от Светите еврейски писания, употребяваха „Превода на Седемдесетте“. Към папирусите Честър–Бети на Еврейските писания принадлежат също и 13 страници от книгата на Даниил.

По-късно се появиха преводи на латински, коптски, сирийски и арменски. Пример за това в изложбата на Веленовия кодекс е един коптски превод на части от Библията от шестото или седмото столетие н.е. От каква помощ са тези преводи за библейските учени и критици? Такива произведения са обикновено доста буквални преводи на гръцките ръкописи, които преводачите са използвали. „Ако преводачът е разполагал с добър гръцки ръкопис“, обяснява господин Локвуд, „преводът може да бъде от голяма помощ при откриването на първоначално употребените думи на гръцки език.“

Много ценен, неповторим обект от изложбата в библиотеката е коментарът на един сирийски автор от четвъртото столетие на име Ефраем относно Диатесарона на Татиан. В 170 година н.е. Татиан създал хармонизиран репортаж за живота и делата на Исус, при което използвал извлечения от четирите евангелия (Диатесарона означава „посредством четирите“). Тъй като не е запазен оригинала на този труд, някои от критиците в миналото столетие се съмнявали, че може да е съществувала някога такава хармония в евангелията. Тези критици твърдели, че четирите евангелия не са били съставени по-рано от средата на второто столетие.

Но в последните сто години откриването на преводи на Диатесарона на арменски и арабски принуди библейските критици да променят мнението си до известна степен. В 1956 година сър Честър Бети получи най-после този неповторим коментар от петото⁄шестото столетие, съдържащо дълги извлечения от оригиналното произведение на Татиан. „С това се премахнаха твърденията, че по онова време четирите евангелия не са били в циркулация“, казва господин Локвуд.

Изложбата „Божието Слово“ обърна внимание на изобилието от материал, който имат на разположение библейските учени и критици. Ние искаме да оставим библейския учен сър Фредерик Кенион, да обясни значението на всички тези библейски ръкописи, които бяха открити, и същевременно да отговори на въпросите, подхвърлени в началото:

„Може би на някои хора няма да бъде така лесно да се примирят с представата, че Библията в течение на столетията е предадена без промяна . . . На края е успокоително да се установи, че общия резултат от всички тези открития и изследвания е доказателство за автентичността на Светото писание и подкрепя нашето убеждение, че имаме в ръцете си по същество неповредено, истинно Божие Слово“ („Де стори ъф де Байбъл, стр.113) (Псалм 119:105; 1 Петър 1:25).

[Снимка на страница 28]

Папирус от третото столетие — 2 Коринтяни 4:13 до 5:4

[Източник]

Печат с позволение на библиотеката Честър-Бети

[Снимка на страница 29]

Свитъци от кожа и велен с книгата на Естир от XVIII век

[Източник]

Печат с позволение на библиотеката Честър-Бети

[Снимка на страница 30]

Веленкодекс от шестото или седмото столетие — Йоан 1:1–9, коптски превод

[Източник]

Печат с позволение на библиотеката Честър-Бети

[Снимка на страница 31]

Веленкодекс от петото или шестото столетие — коментар от Ефраем с извлечения от „Диатесарона“ на сирийски език

[Източник]

Печат с позволение на библиотеката Честър-Бети