Да ценим нашите братя
„С недвулична братска привързаност . . . обичайте се един другиго искрено от сърце“ (1 ПЕТЪР 1:22).
1. Какво е убедило много хора, че свидетелите на Йехова практикуват истинското християнство?
ЛЮБОВТА е отличителния знак за истинското християнство. Исус потвърди това по време на последната вечеря с неговите апостоли, като каза: „Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35). Много хора едва тогава са се убедили, че свидетелите на Йехова практикуват истинското християнство, след като са посетили събрание в Залата на Царството или някакъв конгрес. Те са могли да наблюдават жива любов и са разбрали, че се намират между истински ученици на Христос.
2. Какво писа апостол Павел относно любовта, яркия знак на християнството?
2 Ние всички се радваме, че този ярък отличителен знак на истинското християнство днес се наблюдава между народа на Йехова. Но все пак сме убедени, като първите християни, че трябва да продължаваме да търсим други възможности, при които да можем още повече да ценим нашите братя. Павел писа на еклезията в Солун: „И нека Господарят освен това да ви направи да растете и преизобилствате в любов един към друг“ (1 Солунци 3:12). Как можем да растем в любовта си един към друг?
Любов и братска благосклонност
3. Какво според думите на апостол Петър е абсолютно необходимо, освен чисто поведение?
3 В едно общо послание към християнските еклезии в Мала Азия апостол Петър писа: „Понеже сте очистили вашите души [или: вашия живот] чрез вашата послушност спрямо истината с нелицемерна братска обич [филаделфия], то обичайте се [една форма на агапао] горещо, от сърце“ (1 Петър 1:22). Петър показа, че не е достатъчно само да изчистим живота си. Резултатът от нашата послушност спрямо истината, включително и новата заповед трябва да бъде нелицемерна братска обич и гореща любов един към друг.
4. Какви въпроси би трябвало да си поставим и какво каза Исус във връзка с това?
4 Имаме ли склонността да проявяваме любов и ценене само спрямо братя, които ни са симпатични? Показваме ли с удоволствие щедрост към тях, като се стремим да затваряме очите си за техните слабости, докато грешките и пропуските на други, към които не се чувстваме така силно привързани забелязваме много бързо? Исус каза: „Защото ако обичате само тези [една форма от агапао], които вас обичат, тогава каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?“ (Матей 5:46).
5. Каква разлика е правил един библейски учен между гръцките думи, които означават „любов“ и „обич“?
5 Професор Уйлям Барслей е писал в своята книга „От словесното богатство на Новия завет“ за гръцките думи, които са преведени с „обич“ и „любов“, следното: „В думите [филиа, което означава обич, и сродния глагол филео] се крие една сърдечна топлота. Тя означава, да обърнеш на някого любвеобвилно внимание. . . . По-употребяваните думи в Новия Завет за любов са съществителното име агапе и глагола агапан. . . . Филиа недвусмислено беше дума, изразяваща симпатия, тясна свързаност, привързаност и сърдечност. . . . Агапе има връзка с убеждението; тя не е само едно чувство, което от само себе си се появява в сърцето ни; тя е принцип, според който ние съзнателно живеем. Агапе се свързва решително с волята. Тя е едно подчинение, една победа, едно постижение. Никой не е обичал по естествен начин неприятелите си, а за това е необходимо преодоляване на всички наши склонности и чувства. Тази християнска любов — агапе — . . . в действителност е силата, която те кара да обичаш неприятните и несимпатичните.“
6. (а) Какво въпроси на проверка би трябвало да си поставим? (б) Защо не можем да ограничим нашата братска обич само за тези, към които по естествен начин се чувстваме привлечени?
6 Склонни ли сме да оправдаваме нашите чувства — под претекст, че Святото писание ни позволява към някои братя да имаме по сърдечни чувства отколкото към други? (Йоан 19:26; 20:2). Споделяме ли мнението, че бихме могли спрямо някои да проявим една студена, продиктувана от разума „любов“, защото е нужно, а запазим в същото време сърдечна, братска обич за онези, които ни привличат? Ако е така, значи не сме разбрали смисъла на поканата на Петър. Не сме очистили достатъчно нашите души чрез покорност към истината; защото Петър каза: „След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един друг от чисто сърце“ (1 Петър 1:22, бълг. синодален превод на Библията 1982 г.).
„Братска обич без двуличие“
7, 8. Какъв е произходът на гръцката дума предадена с „без двуличие“ и защо Петър употреби този израз?
7 Апостол Петър отиде още по-нататък. Той каза, че нашата братска обич не може да бъде лицемерна. Думата, която тук е предадена с „без двуличие“ произлиза от отрицанието на една гръцка дума, която е била употребявана за артисти, които при говорене носели маска на лицето. Това им позволявало да олицетворяват в театъра различни характери. По-късно думата приела символичното значение на двуличие, престореност или привидност.
8 Какво чувстваме дълбоко в сърцата си спрямо някои братя и сестри от еклезията? Поздравяваме ли ги в еклезията само с една принудена усмивка и след това гледаме бързо да се отдалечим? Опитваме ли се, — което е още по-лошо — да избягваме въобще да ги поздравляваме? Ако е така, какво може да се каже тогава за нашата „покорност спрямо истината“, която би трябвало да очисти душите ни така, че да изпитваме искрена обич към нашите съхристияни? Чрез употребата на израза „двуличие“ Петър ни казва, че нашата обич към братята не трябва да бъде престорена. Тя трябва да бъде естествена и произлизаща от сърцето.
„Горещо от сърце“
9, 10. Какво е имал пред вид Петър, когато каза, че трябва да се обичаме един друг „„горещо“ или „разширено“?
9 Петър прибави: „Обичайте се горещо [буквално: „разширено“] от сърце.“ Да окажем любов към тези, които са ни симпатични и които отговарят на чувствата ни, не предвижда никакво „разширяване“ на сърцето. Петър ни поканва обаче, „разширено“ да се обичаме един друг. Любовта агапе, която се проявява всред християните не е тази любов, която се диктува от разума и мисълта и която би трябвало да имаме към нашите неприятели (Матей 5:44). Това е гореща любов, която изисква усилия. Тя изисква да „разширим“ сърцето си, така че да включи също и хора, които нормално не ни привличат.
10 Фритц Ринекер е писал в труда си („Лингвистиг ки ту де грик ню тестамент“) към думата, която в 1 Петър 1:22 е преведена с „горещо“ (или „разширено“): „Основната мисъл е сериозност, горещ (да не се върши нещо отпуснато . . . а така да се каже с напрягане) (Хорт)“. Напрягане означава да се използват всички сили. Ето защо, да се обичаме горещо един друг означава, да се напрегнем всецяло, да покажем братска обич към всички християнски съдружници. Има ли братя и сестри, които намират само ‘тясно място в нашите чувства на искрена обич’? Ако случая е такъв, тогава трябва да разширим сърцата си.
‘Разширете сърцата си’
11, 12. (а) Какъв съвет даде апостол Павел на християните в Коринт? (б) Как Павел даде добър пример в това отношение?
11 Апостол Павел изглежда е имал чувството, че това е било необходимо в еклезията в Коринт. Той писа на тамошните християни: „О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири. Вам не е тясно в нас, но във вашата искрена обич ви е тясно. Разширете и вие сърцата си като отплата — говоря като на деца“ (2 Коринтяни 6:11–13).
12 Как бихме могли да разширим сърцата си, че да има място за всички наши братя и сестри? В това отношение Павел е един образец за нас. Очевидно той виждаше само добрите страни на братята и ги запазваше в паметта си не поради техните недостатъци, а поради техните добри качества. Последната глава от посланието му към християните в Рим е един пример за това. Нека да разгледаме 16-та глава от това послание и да видим как там е показано положителното отношение на Павел спрямо неговите братя и сестри.
Ценене от сърце
13. Как Павел ценеше Фива и защо?
13 Павел е писал писмото си на римляните около 56 г. н.е. от Коринт, когато се е намирал по време на третото си мисионерско пътуване. Той очевидно е поверил ръкописа на една християнка на име Фива, която е принадлежала към съседната еклезия в Кенхрея и която се е намирала на път за Рим. (Чети Ри 16 стих 1 и 2.) Да обърнем внимание как сърдечно той я препоръчва на братята в Рим. По някакъв начин тя е защитавала много християни, които може би при своите пътувания са минавали (както и Павел) през оживения пристанищен град Кенхрея. Тъй като Фива е била също несъвършен и грешен човек както всички други хора, несъмнено е имала слабости. Но вместо да предупреди еклезията за нейните недостатъци, той я насочил ‘да я приемат в Господаря, както е прилично за светиите’. Какво превъзходно, позитивно отношение!
14. Какви приятелски думи намери Павел за Приска и Акила?
14 Както се вижда от стиховете 3 и 15, Павел изпраща поздрави на много християни, от които над 20 споменава по име. (Чети Ри 16 стих 3 и 4.) Можеш ли да почувстваш братската обич, която Павел е имал към Приска (или Прискила; сравни Деяния на апостолите 18:2) и Акила? Тази съпружеска двойка изложила себе си на опасност заради Павел. Сега той поздравлява тези сътрудници с благодарност и им предава също благодарността на нееврейските еклезии. Колко силно са били насърчени Акила и Прискила от тези сърдечни поздрави!
15. Как Павел показа великодушие и смиреност във връзка с поздравите на Андроника и Юния?
15 Очевидно Павел е станал една или две години след смъртта на Христос, един от неговите предани последователи. Когато писал писмото на римляните, вече години наред е бил използван от Христос като изтъкнат апостол за нациите (Деяния на апостолите 9:15; Римляни 1:1; 11:13). Но нека да обърнем внимание на неговото великодушие и смиреност. (Чети Ри 16 стих 7.) Той поздравлява Андроника и Юния като такива, които „между апостолите [пратеници] се считат за бележити мъже“ и посочи, че те са служили на Христос по-дълго от него. Няма нито следа от завист.
16. (а) С какви любвеобвилни думи говореше Павел за други християни, живеещи в Рим? (б) Защо можем да бъдем сигурни, че тези поздрави са примери за „недвулична братска обич“?
16 Знаем много малко или почти нищо за християни като Епенет, Амплит и Стахия. (Чети Ри 16 стих 5, 8 и 9.) Но само начина, по който Павел ги поздравлява, ни убеждава, че става дума за верни мъже. Те му били станали толкова мили, че той нарича всеки един от тях „любимя ми . . .“. Също и за Апелия и Руфа Павел е намерил приятелски думи и нарича единия „одобрен за верен в Христос“ и другия „избрания в Господаря“. (Чети Ри 16 стих 10 и 13.) Какви хубави комплименти е направил Павел на тези двама християни! И тъй, като познаваме свободата на словото на Павел, можем да бъдем съвсем сигурни, че те не са били само една формалност. (Сравни 2 Коринтяни 10:18.) Между другото, Павел не забрави да поздрави също и майката на Руфа.
17. Как Павел изрази високо ценене към неговите сестри?
17 Сега да насочим вниманието как Павел ценеше сестрите си. Освен майката на Руфа, той спомена не по-малко от шест други християнки. Ние вече видяхме, как приятелски говореше за Фива и Приска. Да обърнем внимание с каква сърдечна обич поздравлява Мария, Трифена, Трифоса и Персида. (Чети Ри 16 стих 6 и 12.) Може да се почувства, как сърцето му е било привързано към тези упорито работещи сестри, които са извършили „много трудна работа“ за техните братя. Колко много ни укрепва като видим как Павел от все сърце ценеше неговите и сестри и то въпреки тяхната несъвършеност!
Да не приписваме на нашите братя никакви фалшиви подбуди
18. Как можем да се стараем, да следваме примера на Павел, но какво може би е необходимо?
18 Защо да не подражаваш примера на Павел и да говориш само добро за всеки един от братята и сестрите в еклезията? При някои въобще няма да ти бъде трудно. При други може би ще трябва да търсиш добри неща. Защо не се стараеш да прекараш повече време с тях за да ги опознаеш по-добре? Със сигурност ще откриеш положителни качества, и — кой знае? — може би и те ще се научат да те ценят повече отколкото преди това.
19. Защо не трябва да приписваме никакви фалшиви подбуди на братята и как Йехова ни е дал добър пример по отношение на любовта?
19 Не трябва да приписваме на нашите братя никакви фалшиви подбуди. Те всички обичат Йехова, иначе не биха му се отдали. Какво би ги задържало да не се върнат в света и да живеят като него един удобен живот? Това, че не го правят се дължи само на тяхната любов към Йехова, към неговата справедливост и неговото Царство под управлението на Христос (Матей 6:33). Но те всички трябва по един или друг начин упорито да се борят, за да запазят верността си. Затова Йехова ги обича (Притчи 27:11). Въпреки техните грешки и пропуски той ги признава за свои служители. Кои сме тогава ние, че да си позволим, да не им оказваме искрена обич? (Римляни 12:9, 10; 14:4).
20. (а) Само към кого трябва да бъдем недоверчиви съобразно Посланието на Павел към римляните, и чие ръководство в това отношение можем безогледно да следваме? (б) Инак как трябва да се отнасяме към всички наши братя?
20 Единствените, при които трябва, съобразно предупредителните думи на Павел, да бъдем недоверчиви, са тези, „които предизвикват разцепления и причини за спъване“, както и онези, които действат „противно на учението, което вие сте учили“. Павел ни подканва, да не изпускаме от внимание такива хора и да ги избягваме (Римляни 16:17). Старейшините на еклезията ще се опитат да им помогнат (Юда 22, 23). Затова трябва да се предоставим на старейшините да ни предупредят, ако трябва да избягваме някого. Но иначе трябва да считаме всички наши братя като достойни за истинска братска обич и трябва да се учиме да ги обичаме искрено от сърце.
21, 22. (а) Какво се намира пред нас? (б) Какви ситуации могат да настъпят и за какво сега е крайно време?
21 Сатана, неговите демони и неговата цяла световна система на нещата са против нас. Хармагедон е пред нас. Той ще бъде предизвикан от нападението на Гог от Магог (Езекиил глави 38 и 39). По това време ще се нуждаем от нашите братя повече от всякога. И може да стане така, че да бъдем зависими от помощта точно на тези братя, които не особено сме ценели. Или може би точно те ще се нуждаят от нашата помощ. Сега е време, да разширим сърцата си и да задълбочим нашето ценене за всички наши братя.
22 Цененето за нашите братя включва също и заслужен респект към старейшините на еклезията. В това отношение старейшините трябва сами да дадат добър пример, като ценят не само всички други братя, но и техните състарейшини.
За повторение
◼ Кой е яркият знак на истинското християнство?
◼ Защо са абсолютно необходими както любов, така и братска обич?
◼ Как можем да се обичаме един другиго „горещо“ или „разширено“?
◼ Как Павел изрази ценене в 16–та глава на Посланието към римляните към своите братя и сестри?
◼ Защо не трябва да приписваме на нашите братя никакви фалшиви подбуди?
[Снимка на страница 9]
Опитай се да откриеш положителни качества при тези, към които не се чувстваш привлечен по естествен начин