„Изпитвайте нежна привързаност един към друг“
„В братската любов изпитвайте нежна привързаност един към друг.“ — РИМЛЯНИ 12:10, НС.
1, 2. На какви взаимоотношения със събратята си се радвали един съвременен мисионер и апостол Павел?
ПРЕЗ своите 43 години мисионерска служба в Далечния изток Дон бил известен с топлите чувства, които изпитвал към онези, на които служел. Когато бил на легло, сполетян от болест, която в крайна сметка отнела живота му, някои от хората, с които бил изучавал Библията, пропътували хиляди километри, за да го видят и да му кажат „Ка̀мсахамнѝда, ка̀мсахамнѝда!“, което на корейски език означава „Благодаря ти, благодаря ти!“. Нежната привързаност, която Дон изпитвал към тях, била докоснала сърцата им.
2 Примерът на Дон не е единствен. През първи век апостол Павел изпитвал силна привързаност към онези, на които служел. Той имал самопожертвувателен дух. Макар че бил човек с твърди убеждения, Павел бил също любезен и загрижен за другите, „както доилка, когато се грижи за чадата си“. Той писал на сбора в Солун: „Имахме гореща любов [нежна привързаност — НС] към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Солунци 2:7, 8) По–късно, когато казал на събратята си в Ефес, че няма да го видят повече, ‘всички плакали много; и паднали на шията на Павел и го целували’. (Деяния 20:25, 37) Ясно е, че отношенията между Павел и събратята му не се основавали само на общата им вяра. Те изпитвали нежна привързаност един към друг.
Нежната привързаност и любовта
3. Каква е връзката между нежната привързаност и любовта в Библията?
3 В Библията нежната привързаност, съчувствието и състраданието са тясно свързани с най–забележителното християнско качество — любовта. (1 Солунци 2:8; 2 Петър 1:7) Подобно на различните фасетки на един прекрасен диамант, тези богоугодни качества се уравновесяват и допълват помежду си. Те приближават християните не само един към друг, но и към небесния им Баща. Затова апостол Павел подканил събратята си: „Нека любовта ви бъде без лицемерие. ... В братската любов изпитвайте нежна привързаност един към друг.“ (Римляни 12:9, 10, НС)
4. Какво означава изразът „нежна привързаност“?
4 Гръцката дума, която Павел използвал като „нежна привързаност“, е съставена от две части. Едната означава приятелство, а другата — естествена привързаност, или обич. Според един библейски учен това означава, че християните „се отличават с преданост, която е характерна за семейство, чиито членове са любещи, сплотени и се подкрепят взаимно“. Дали ти изпитваш същото към своите християнски братя и сестри? В християнския сбор трябва да цари сърдечна атмосфера, чувство на близост. (Галатяни 6:10) Затова в „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г., Римляни 12:10 гласи: „Обичайте се един друг като сродници.“ А в „Синодално издание на Библията“ се казва: „Бъдете един към други нежни с братска любов.“ Да, любовта между християните не се основава само на разума и не е по задължение. С „нелицемерно братолюбие“ ние трябва да ‘се обичаме един друг горещо, от сърце’. (1 Петър 1:22)
Научени от Бога да се обичаме един друг
5, 6. (а) Как Йехова използва международните конгреси, за да учи служителите си на християнска обич? (б) Как връзката между братята може да стане по–здрава?
5 Макар че в този свят „любовта на мнозинството“ охладнява, Йехова учи служителите си да се обичат един друг. (Матей 24:12; 1 Солунци 4:9) Международните конгреси на Свидетелите на Йехова са изключително подходящи случаи за такова обучение. По време на тези конгреси местните Свидетели посрещат братята си от далечни страни и много от тях приемат в домовете си чуждестранни делегати. На един неотдавнашен конгрес имало делегати от страни, в които хората са по–сдържани при изразяването на чувствата си. Един християнин, който помагал за настаняването им, споделя: „Когато пристигнаха, тези делегати бяха притеснени и стеснителни. Но само след шест дена, когато се сбогуваха с домакините си, се прегръщаха с тях и плачеха. Никога няма да забравят християнската любов, с която бяха обкръжени.“ Проявата на гостоприемство към нашите братя и сестри, независимо от техния произход, ще разкрие най–добрите качества както на гостите, така и на домакините. (Римляни 12:13)
6 Тези конгресни преживявания са много вълнуващи, но когато християните служат на Йехова заедно за определен период, се развиват още по–близки взаимоотношения. Като познаваме добре братята си, ще ценим повече техните привлекателни качества, като например честност, надеждност, лоялност, любезност, щедрост, загриженост, състрадателност и себеотрицание. (Псалм 15:3–5; Притчи 19:22) Марк, който служил като мисионер в източна Африка, казва: „Когато работим рамо до рамо с братята ни, помежду ни се създава неразрушима връзка.“
7. Какво се изисква от нас, за да се радваме на християнска обич в сбора?
7 За да се развият и запазят такива отношения в сбора, членовете му трябва да се приближават един към друг. Като посещаваме редовно християнските събрания, ние укрепваме връзката между нас и нашите братя и сестри. Като присъстваме на събранията, като общуваме преди и след тях и като вземаме участие по време на програмата, се насърчаваме и се подбуждаме взаимно към „любов и добри дела“. (Евреи 10:24, 25) Един старейшина от Съединените щати споделя: „С умиление си спомням, че когато бях дете, семейството ми беше винаги сред онези, които си тръгваха последни от Залата на Царството. Така се наслаждавахме на приятелски и ползотворни разговори колкото се може по–дълго.“
Трябва ли да ‘разшириш сърцето си’?
8. (а) Какво имал предвид Павел, когато казал на коринтяните да ‘разширят сърцата си’? (б) Какво можем да правим, за да допринасяме за нежната привързаност в сбора?
8 За да усетим напълно тази обич, може да се наложи да ‘разширим сърцата си’. Апостол Павел писал до сбора в Коринт: „Сърцето ни се разшири. Вам не е тясно в нас.“ Павел ги подканил и те да ‘разширят сърцата си’. (2 Коринтяни 6:11–13) Можеш ли и ти да разшириш кръга на хората, към които си привързан? Не чакай другите да поемат инициативата. В писмото си до римляните Павел говори за необходимостта от това да изпитваме нежна привързаност, давайки също следния съвет: „Бъдете първи в това да си отдавате почит.“ (Римляни 12:10, НС) За да отдаваш почит на другите, поемай инициативата да ги поздравяваш на събранията. Може също да ги поканиш да отидете заедно на служба или да се подготвите за събрание. Такива неща помагат на нежната привързаност да става по–силна.
9. Какви стъпки предприемат някои, за да станат по–близки приятели със събратята си? (Спомени някои местни примери.)
9 Семействата, както и отделни хора в сбора, могат да ‘разширят сърцата си’, като си ходят на гости и може би подготвят скромно ястие или като участват заедно в някаква ползотворна дейност. (Лука 10:42; 14:12–14) Хакоп, който от време на време организира излети в малки групи, казва: „Има хора от всяка възраст, сред които и самотни родители. Всички се прибират с хубави спомени и си стават по–близки.“ Като християни, трябва да се стремим да не бъдем само събратя по вяра, но и истински приятели. (3 Йоан 14)
10. Какво можем да направим, когато отношенията са обтегнати?
10 Понякога обаче недостатъците ни може да затрудняват развиването на приятелство и привързаност. Какво можем да направим тогава? Преди всичко можем да се молим за добри отношения с братята ни. Волята на Бога е неговите служители да живеят в мир помежду си и той ще отговори на такива искрени молитви. (1 Йоан 4:20, 21; 5:14, 15) Освен това трябва да предприемем и действия в съгласие с молитвите си. Рик, един пътуващ служител в източна Африка, си спомня за един брат с груб характер, с който му било трудно да се разбира. Той обяснява: „Вместо да отбягвам брата, реших да го опозная по–добре. Оказа се, че баща му е бил изключително строг. След като разбрах какви усилия е положил братът, за да превъзмогне възпитанието си, и какъв успех беше постигнал, започнах да му се възхищавам. Впоследствие станахме добри приятели.“ (1 Петър 4:8)
Отвори сърцето си!
11. (а) Какво е необходимо, за да развиваме обич един към друг в сбора? (б) Защо може да е духовно навреждащо, ако не общуваме отблизо с другите?
11 Много хора през целия си живот не успяват да развият близко приятелство с никого. Колко жалко! В християнския сбор не бива да има такива случаи. Искрената братска любов не се изразява само с вежливи разговори и учтиви маниери, нито с възторжени прояви на емоции пред другите. По–скоро трябва охотно да отворим сърцето си, както Павел към коринтяните, и да покажем на събратята си, че наистина сме загрижени за тяхното благополучие. Макар че е нормално някои да са по–необщителни по природа, няма да е добре, ако се изолираме от другите. Библията предупреждава: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ (Притчи 18:1)
12. Защо доброто общуване е важно за близките отношения в сбора?
12 Откровеното общуване е основно изискване за истинското приятелство. (Йоан 15:15) Всички ние се нуждаем от приятели, на които можем да доверим най–съкровените си мисли и чувства. Освен това, колкото по–добре се познаваме с някого, толкова по–лесно е взаимно да удовлетворяваме нуждите си. Когато мислим за интересите на другия по този начин, това ще засили нежната привързаност и ще изпитаме истинността на Исусовите думи: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ (Деяния 20:35; Филипяни 2:1–4)
13. Какво можем да правим, за да покажем на братята си, че наистина ги обичаме?
13 За да има полза от обичта ни, трябва да я изразяваме. (Притчи 27:5) Когато е истинска, това ще личи по изражението на лицето ни и може да подтикне сърцата на другите да ни отвърнат по същия начин. В Библията се казва: „Светъл поглед весели сърцето.“ (Притчи 15:30) Можем също да помислим за начини, по които да засилваме нежната привързаност. Макар че никой не може да си купи истинска обич, един подарък, направен от сърце, може да се окаже важен в това отношение. Картичка, писмо или „дума, казана на място“, могат да бъдат израз на силна обич. (Притчи 25:11; 27:9) След като сме спечелили приятелството на другите, трябва да го пазим, като продължаваме себеотрицателно да проявяваме обичта си. Особено когато приятелите ни се нуждаят от помощта ни, ще се стараем да ги подкрепяме. В Библията е записано: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ (Притчи 17:17)
14. Какво може да направим, ако ни се струва, че някой не откликва на обичта ни?
14 Разбира се, не бива да очакваме, че ще бъдем близки приятели с всички в сбора. Нормално е да се чувстваме по–близки с едни, отколкото с други. Затова, ако ти се струва, че някой не те чувства толкова близък, колкото ти би искал, недей да прибързваш със заключението, че в тебе или в него има някакъв проблем. Недей също да се опитваш да насилваш близките отношения с този човек. Ако просто проявяваш толкова близост, колкото той позволява, може да запазиш възможността в бъдеще да имаш по–близки отношения с него.
„В Тебе е Моето благоволение“
15. Как въздейства похвалата и как липсата на похвала?
15 Колко ли се е зарадвал Исус, когато при покръстването си чул от небето следните думи: „В Тебе е Моето благоволение.“ (Марко 1:11) Този израз на одобрение несъмнено го е уверил още повече, че Баща му го обича. (Йоан 5:20) За съжаление, някои хора никога не чуват подобни похвали от онези, които уважават и обичат. Ан казва: „Семействата на много млади хора като мене не споделят християнските им вярвания. Вкъщи чуваме само критики. Това много ни натъжава.“ Но когато дойдат в сбора, те чувстват топлотата и подкрепата на едно грижовно духовно семейство — бащи и майки и братя и сестри във вярата. (Марко 10:29, 30; Галатяни 6:10)
16. Защо критичната нагласа към другите не е полезна?
16 В някои народи родителите, по–възрастните и учителите рядко изразяват одобрение спрямо по–младите, тъй като смятат, че това ще ги направи самонадеяни и ще се възгордеят. Този начин на мислене може да влияе дори на християнските семейства и на сбора. Говорейки за някакъв доклад или за някакво постижение, възрастните може да казват: „Беше хубаво, но можеш и по–добре!“ Или по някакъв друг начин може да изразяват неодобрение спрямо младите. Мнозина мислят, че така мотивират младите да използват докрай възможностите си. Често обаче този подход има точно обратния ефект, защото младите може да се отдръпнат и да се чувстват неспособни да се справят със задачата.
17. Защо трябва да търсим възможности да хвалим другите?
17 Но похвалата не бива да се изразява само като встъпление към даването на съвет. Искрената похвала има за резултат нежна привързаност между членовете на семейството и на сбора, като насърчава по–младите да се обръщат за съвет към опитните братя и сестри. Затова вместо да позволяваме на обществото, в което живеем, да ни диктува как да се отнасяме към другите, нека ‘се облечем в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината’. Нека, както Йехова, да изразяваме похвала. (Ефесяни 4:24)
18. (а) Младежи, как трябва да гледате на съветите на възрастните? (б) Защо възрастните внимават как дават съвет?
18 От друга страна, младежи, не мислете, че щом възрастните ви коригират или ви дават съвет, това означава, че не ви харесват. (Еклисиаст 7:9) Напротив! Те са подтиквани от загриженост и силна обич към вас. Иначе защо изобщо ще се опитват да говорят с вас по дадения въпрос? Тъй като знаят колко е силно въздействието на думите, възрастните — особено старейшините в сбора — често отделят много време за размисъл и молитва, преди да дадат съвет, защото искат всичко да е за добро. (1 Петър 5:5)
„Йехова изпитва нежна привързаност“
19. Защо онези, които са изпитали разочарования, могат да разчитат на подкрепата на Йехова?
19 Вследствие на неприятни преживявания някои смятат, че проявата на нежна привързаност ще им донесе само разочарование. Те се нуждаят от смелост и силна вяра, за да отворят отново сърцето си за другите. Но никога не бива да забравят, че Йехова „не е далеч от всеки един от нас“. Той ни кани да се приближаваме до него. (Деяния 17:27; Яков 4:8) Освен това разбира, че се страхуваме да не бъдем наранени, и ни обещава да бъде с нас и да ни помага. Псалмистът Давид ни уверява: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“ (Псалм 34:18)
20, 21. (а) Откъде знаем, че можем да имаме близки отношения с Йехова? (б) Какво се изисква, за да се радваме на близост с Йехова?
20 Близкото приятелство с Йехова е най–важната връзка, която можем да развиваме. Но възможно ли е това наистина? Да. Библията разкрива, че много праведни мъже и жени са били близки с небесния ни Баща. Техните сърдечни изказвания са запазени до днес, за да ни уверят, че и ние може да се приближаваме до Йехова. (Псалм 23, 34, 139; Йоан 16:27; Римляни 15:4)
21 Условията, които Йехова ни поставя, за да сме близки с него, са постижими за нас. Давид питал: „Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? ... Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, и който говори истина от сърцето си.“ (Псалм 15:1, 2; 25:14) Като виждаме, че службата на Бога дава добри плодове и ни осигурява неговото ръководство и защита, ще разберем, че „Йехова изпитва нежна привързаност“. (Яков 5:11, НС)
22. На какви отношения иска Йехова да се радват неговите служители?
22 Колко сме благословени само, че Йехова иска да има лични отношения с несъвършените хора! Не трябва ли тогава и ние да проявяваме нежна привързаност един към друг? С помощта на Йехова всеки от нас може да допринася за нежната привързаност, характерна за християнското ни братство, и да ѝ се радва. Под управлението на Божието Царство всички хора на земята вечно ще изпитват такава обич.
Можеш ли да обясниш?
• Каква атмосфера трябва да цари в християнския сбор?
• Как всеки от нас може да допринася за нежната привързаност между членовете на сбора?
• Защо искрената похвала има за резултат християнска обич?
• Как нежната привързаност на Йехова към нас ни подкрепя и пази?
[Снимка на страница 15]
Любовта между християните е нещо повече от задължение
[Снимки на страница 16, 17]
Можеш ли да ‘разшириш’ кръга на хората, към които си привързан?
[Снимка на страница 18]
Критикуваш ли, или насърчаваш?