Успех на всяка цена?

РЕШИТЕЛНОСТТА за успех показва, че някой следва известна цел в живота. В какво се състои твоята цел в живота? Какво си готов да направиш, за да я постигнеш? Към какво трябва да се стремиш, за да бъдеш истински доволен и щастлив?

В много страни на третия свят средното ниво на живота е доста лошо. Когато потърсим съвета на Божието Слово относно такива проблеми, ще можем по–добре да оценим нашите цели и успехи, все едно къде живеем.

Въз основа на голяма бедност много хора са поставили стремежа си за пари на преден план. За да се доберат до пари, някои прибягват до нечестност. Но ако са станали истински християни, трябва изцяло да се откажат от такава нагласа, за да могат да отговарят на праведните критерии на Библията.

Но дори и истински християни биват заплетени понякога в светски стремежи. Възможно е да се отпуснат по нехристиянски начин на живот, за да постигнат целите си. Родители занемаряват семейството си. Отделни личности занемаряват службата си към Бога. Помага ли ти това да бъдеш доволен и щастлив?

Библията насочва предупредително вниманието ни върху това: „Тези, които са решили да забогатеят, падат в изкушение, в примки и в много глупави и вредни страсти . . . Защото обичта към парите е корен на вредни неща от всякакъв вид, поради това, че някои се стремяха към такава обич, те се отклониха от вярата и пронизаха навсякъде себе си с много болки“ (1 Тимотей 6:9, 10).

‘Вредни неща от всякакъв вид.’ „Пронизаха навсякъде себе си с много болки.“ Това положително не издава доволство и щастие. През всички столетия до наше време опитите доказаха това заключение на Библията. Каква препоръка може да се даде на християни относно целите и поведението в живота?

Отклонение от вярата — как?

Как могат християни да се отклонят от вярата? Някои са стигнали до там, че отхвърлили изцяло учения на вярата и божествените морални понятия. В други случаи някои се отклонили от предаността към Бога и дори се опитвали да повлияят и на други. Затова Библията говори за „хора с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че предаността към Бога е средство за печалба“ (1 Тимотей 6:5). Те не се отказват изцяло от вярата, но може би нарушават библейските принципи — съществена съставна част на християнската вяра.

Исус е заповядал на последователите си да не бъдат като светските хора, които властвуват над другите. Той обяснил: „Но между вас не е така, а който иска да стане големец между вас, да ви бъде слуга.“ Когато Исус осъждал религиозните водачи отишъл още по–далеч. Той посочил, че силният стремеж на някого за светски престиж може да доведе до неодобрение от страна на Йехова (Матей 20:26; 23:6–9, 33). Следователно, християните трябва да се стремят да служат на техните съхристияни, вместо да изпъкват пред тях или да властвуват над тях. Който люби парите и се стреми да постигне успех на всяка цена, може лесно да се отклони от християнския път.

Според твоето мнение, как стои въпросът с тебе в това отношение? Установяваш ли, че мярката за твоя успех е до каква степен упражняваш авторитет над другите? Извърташ ли християнски принципи или изопачаваш християнски учения, за да се наложиш или си създадеш авторитет? Имаш ли чувството, че трябва да постигнеш на всяка цена повече от други? Доставя ли ти радост да говориш за твоето благополучие или твоята успешна кариера? Ако е така, трябва на всяка цена да провериш дали не си на път да се отклониш от вярата.

Обратната страна на „успеха“

Исус казал още: „Престанете да събирате съкровища на земята . . . Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти . . . Не можете да бъдете роби на Бога и на богатството“ (Матей 6:19–24). Родители, които подтикват децата си главно към стремеж за материални неща и светска кариера, следват ли този съвет? Заслужава ли си да се наблегне на светския успех, ако въз основа на това децата напуснат истината и започват да водят неморален начин на живот? Заслужава ли си да се жертва или дори само да се застраши духовния живот заради „съкровища на земята“? Родители, които правят това, често „пронизаха навсякъде себе си с много болки“ от грижи за децата си и от тъга по причина на тяхната духовна — а понякога и буквална — смърт.

Любовта към богатството е безмилостен господар. Тя поглъща времето, силата и способностите на човека и задушава предаността към Бога. Обикновено от нея хората биват подведени към стремеж за още по–голямо богатство и светски престиж, чрез което още повече се отдалечават от вярата. В Библията правилно се казва: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, които обича изобилието“ (Еклисиаст 5:10).

Един африкански търговец станал християнин, но дори и след това сребролюбието все още заемало първостепенно значение в живота му. Той занемарил християнската си активност и предпочел обществото на светските търговски партньори. Въпреки че старейшините от еклезията направили всички усилия да му помогнат, не правел никакъв напредък в духовно отношение. Накрая се намерил в безизходно положение — в ничия страна, където почти не бил християнин, но искал да го смятат за такъв. Можем да разберем всички, че неговото положение не му донесло никакво истинско задоволство и никакво трайно щастие в живота.

Неизбежно е за такива хора да преживеят духовни скърби. Чрез обществени и търговски отношения с лица, които не се спират пред нечестността или половата неморалност, се излагаме на вредни влияния. Християни, които се намират в такова положение, трябва да се борят срещу тези влияния и обикновено страдат от угризение на съвестта. Някои с течение на времето стават като тези, с които общуват, и се отклоняват напълно от вярата (1 Коринтяни 15:33). Каква е ползата от финансовия успех, след като довежда до духовен и морален провал? Това е така, както е казал Исус: „Каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а загуби живота си?“ (Матей 16:26).

По–добър вид успех

Опитите показали, че е мъдро да се следва следния съвет на Библията: „Не се оформявайте вече според тази система на нещата, а . . . [установете] що е добрата и благоугодна и съвършена Божия воля.“ „Не любете света, нито нещата в света. Ако люби някой света, в него няма любов към Бащата.“ Да, ще постъпим мъдро, ако не подражаваме на света или с желание гледаме към това, което светът ни предлага. Нашата главна грижа би трябвало да бъде да имаме Божието благоразположение, което обаче не се получава чрез стремеж към светските неща (Римляни 12:2; 1 Йоан 2:15, 16).

Исус употребил като онагледяване един богаташ, който разчитал на своето богатство, но към когото Бог казал: „Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата. Чие ще бъде това, което си събрал?“ Исус е направил заключение със следните думи: „Така става с този, който събира имот за себе си, но не богатее спрямо Бога.“ Исус е искал да покаже с това следното: „Ако някой и да има в изобилие, все пак животът му не произлиза от нещата, които притежава“ (Лука 12:15–21).

Освен това е използвал примера на един млад началник за да изясни още по–добре тази точка. Този мъж е имал успех в светски смисъл и очевидно имал желанието да води безупречен живот. Но Исус не го е изтъкнал като пример за преуспяващ човек. По–скоро е обяснил колко трудно ще бъде за такива хора „да влезат в Божието Царство“. Такива хора не са готови да жертват материалните интереси и да поставят Божието Царство за главна цел в живота си (Лука 18:18–30).

За да изтъкне още по–добре превъзходството на духовните интереси, Исус е казал: „Не си правете никога грижи и не казвайте: ‘Какво ще ядем?’ или: ‘Какво ще пием?’ или: ‘Какво ще облечем?’, защото към всичко това се стремят нациите. Защото вашият небесен Баща знае, че се нуждаете от всички тези неща. Но първо търсете Царството и Неговата правда и всички тези други неща ще ви се добавят.“ Следователно, дори за необходимите неща трябва да отредим правилното място. Ако наистина искаме да бъдем успешни — т.е. ако искаме да бъдем щастливи и да намерим истинско удовлетворение — трябва да дадем предимство на духовните интереси пред материалните (Матей 6:31–33).

Да се стремим и занапред към духовен успех

По всичко личи, че е разумно да се стремим към успех, като търсим Божието Царство и неговата правда. Затова е необходимо изучаване на Библията, за да ‘установим що е добрата и благоугодната и съвършена Божия воля’. Волята на Йехова е да отредим първото място в живота си на службата за него, да вземаме пълно участие в християнската проповедна служба, да не пропускаме християнските събрания и да водим безупречен живот съобразно Божията праведност. Тези неща не трябва да бъдат изоставени заради материални интереси или да бъдат зачетени като по–ценни от тях. Това е и значението на съвета, който Исус е дал на младия началник: „Продай всичко, което имаш и го раздай на бедните и ще имаш съкровище на небето и ела и ме следвай!“ (Римляни 12:2; Лука 18:22).

Ако правиш това, ще заздравиш както своето лично умонастроение, така и това на семейството си. Вместо да бъдеш надменен и да се надяваш на несигурното богатство, ще принадлежиш към тези, които „[са] богати . . . в превъзходни дела, . . . като събират за себе си сигурни богатства като превъзходна основа за бъдещето, за да се захванат здраво за истинския живот“. Да, твоята цел може да бъде да получиш вечен живот на райската земя, защото „светът преминава и също и неговите страсти, а който върши Божията воля, остава завинаги“. Няма по–голям успех за тебе (1 Тимотей 6:17–19; 1 Йоан 2:17).