Принудителен стремеж към успех

В ЕДНА телевизионна реклама се правило опит да се убедят нигерианците, че употребата на известна марка на паста за зъби ще ги направи преуспяващи или важни. Въпреки че всички знаем, че паста за зъби едва ли може да бъде причина да станем важна личност, тези, които правят рекламите знаят, че човек с удоволствие се отъждествява с неща, които носят печата на успеха.

Желанието да бъдеш преуспяващ и да бъдеш признат от другите е нещо съвсем естествено. Въпреки това, както мъже, така и жени толкова много държат на човешките постижения, че сами се поставят в такова голямо напрежение, само и само да „бъдат в крак с другите“. Това крие ли опасност? Би ли могло това да ти повлияе?

Напрежението, на което са изложени хората

Личните амбиции за забогатяване могат да поставят някого в напрежение. Много хора с удоволствие биха искали да ‘поставят на показ нещата, които притежават’ за да се ползват с престиж и уважение (1 Йоан 2:16).

Близките могат да упражнят натиск. В много семейства мъжът трябва непрекъснато да се стреми към по–големи доходи и по–добро положение в работата, за развитието на социалния статус на семейството. Или пък жената се стреми за успешна кариера. Може би се изискват големи постижения от децата в училище. Това е особено голям проблем в развиващите се страни, където се смята, че висшето образование е ключ за подобряване на своето бъдеще.

Заобикалящата среда също може да упражнява натиск за стремеж към по–високо образование, богатство, престиж или власт. Успехът, който обикновено се мери според парите, може би помага на някого да получи по–голям престиж, чест и респект. В уводна статия на нигерийския вестник Дейли Таймс се казвало: „Колкото и добродетелен да е някой или каквито и качества да притежава, ако няма пари, никой не го цени и уважава.“

Какви могат да бъдат последствията?

Светският успех може да донесе някакво задоволство, но обърни внимание на цената, която трябва да се заплати за това. Журналистът Ахайке Окафо писал: „Всеки ден се развалят . . . добри семейства, главно заради пари или неща, които могат да се купят с пари. . . . Дори съпружески партньори, които все още успяват да държат един на друг, почти не говорят за родителските си задължения . . . , защото просто са много заети с придобиване на материални блага.“ Ако към това се прибавят и занемарените деца, които посягат към наркотици, стават престъпници или бягат от къщи, тогава цената, която се заплаща, става извънредно голяма.

Принудителният успех е довел някои амбициозни хора до нечестност и неморалност. Млади жени се продават сексуално, за да получат добри бележки при изпити или за да получат по–добра длъжност. Дори и да се постигне успех по честен начин, може да стане така, че по–богати хора да си спечелят омразата и завистта на по–малко преуспяващи хора и да бъдат заобиколени от лицемери „приятели“, които биват привличани само от богатството и престижа (Еклисиаст 5:11). Това истински успех ли е?

Мъдрият писател на библейската книга Еклисиаст отговаря: Не. След размисляне върху своето богатство, мощ и престиж, както и свързаната с тях радост, е дошъл до заключението, че тези неща са „нищожност и гонене на вятър“ (Еклисиаст 2:3–11).

Означава ли това, че всяка работа е безсмислена? Или има възможност да запазиш равновесие в стремежа си към една полезна кариера? Какво е, както показва опитът, най–заслужаващата цел?