На кого наистина можем да се доверяваме в това ужасяващо време?
„Не се уповавайте на знатни, нито на сина на земния човек, при когото няма никакво спасение“ (Псалм 146:3).
1. Какво е характеристично за нашето време и каква нужда е на лице?
КОГАТО бяхме деца и нещо ни плашеше търсехме утеха и закрила при обичащите ни родители, защото имахме доверие към тях. Като възрастни също се нуждаем от някого, на когото можем да се доверим, когато стават толкова тревожни неща. Един западногермански вестник така оценил нашето време: „Светът е изпълнен със страх както никога до сега.“ Политически дейци, журналисти и други непрекъснато изразяват безпокойство от сериозните проблеми, пред които стои човечеството.
2. Как са били предсказани страха и липсата на доверие, безпокоящи днешното поколение?
2 Такива изказвания са потвърждения на пророческите твърдения на Исус, който е казал, за наше време, че ще се характеризира чрез „страх и безпокойство между нациите, които ... не знаят накъде да се обърнат, докато човеците ще примират от страх и от очакване на нещата, които ще постигнат населената земя“ (Лука 21:25, 26). Библията предсказва, че в днешните „последни дни ще настъпят критични времена“, че човеците ще бъдат ‘себелюбиви, нечестиви, клеветници и предатели’. Всичко това показва, че нашето столетие между другото ще се характеризира с голямо недоверие (2 Тимотей 3:1–4).
Отслабващо доверие
3. Какво доказва, че в наше време е все по–трудно да се има доверие?
3 В нашето ужасно време се нуждаем много от някого, на когото бихме могли да се доверим, който би бил лоялен и готов бързо да ни помогне в момент на нужда. Един чуждестранен вестник писал: „Повечето обществени учреждения не се ползват с доверието на гражданите.“ Най–малко се вярва на политиците и на промишлените собственици. Увеличава се също недоверието в семейството, за което свидетелствува високият процент разводи. В някои страни се развежда всяка втора или трета семейна двойка. В една страна 70 процента от новосключените бракове свършват с развод преди изтичането на 10 години. Доверието е все по–рядко явление. Неговото място заема недоверието. Следователно няма нищо необикновено в това, когато днес някой каже: „На никого вече не вярвам.“
4. Как страхът влияе на по–голямата част от младежите?
4 Причината за така разпространената липса на доверие се състои в това, че живеем в най–ужасното време в историята на човечеството. В настоящето столетие се развилняха две световни войни и десетки по–малки конфликти; те погълнаха над сто милиона жертви. Сега ядреното оръжие може да унищожи всякакъв живот на земята. Това отнема доверието на много млади хора. Едно медицинско списание съобщава: „Все повече деца, дори и най–малките се страхуват от ядрено унищожение.“ Според един канадски вестник много млади хора са обхванати от „цинизъм, тъга, огорченост и чувство на безпомощност“. Един младеж казал: „Ние се чувстваме просто безпомощни и изоставени от възрастните. Може би израстваме като най–циничното поколение от всички до сега.“
5. Какво биха казали най–безпомощните и невинни, ако биха могли да проговорят?
5 А какво би казала една друга група — ако би могла да проговори — към темата осигуряване на безопасност от възрастните? Става въпрос за тези, които са убити при прекъсване на бременността. Според преценки, всяка година в света се извършват около 55 милиона такива аборти. Що за вероломство срещу най–невинната и най–безпомощната част на човечеството!
6. Как престъпността е причина за днешната липса на доверие?
6 Все по–чувствителната липса на доверие е предизвикана от още една увеличаваща се опасност: страхът, да станеш жертва на престъпление. Много хора постъпват подобно както една жена, която е признала, че спи с револвер под възглавницата. Друга жена е казала ужасена: „Дойде ми до гуша ... Моята баба никога не е заключвала вратата.“ В уводната статия на вестник излизащ в Пуерто Рико се констатира: „Тези, които са в затвор, това сме ние“ — да, затворени и барикади рани в нашите собствени домове. Такива опасения са напълно обосновани. Например в САЩ всяка трета жена се намира в опасност, да бъде нападната някога в живота си. Тамошният главен санитарен инспектор казал, че „всяка година около 4 милиона американци стават жертва на страшни насилия като убийства, изнасилвания, биене на жени, малтретиране на деца и обири.“ Такива престъпления стават ежедневно в различни места по света, което още повече подкопава доверието на хората към другите.
7. Защо лошите икономически условия задълбочават недоверието?
7 Повечето жители на икономически изостаналите страни живеят в беднотия. Малцина вярват, че някой ще ги освободи от нея. Президентът на една от тези държави е казал, че в една провинция на 1000 новородени деца 270 умират преди да навършат една година. Едва всеки стотен дом е снабден с вода. Според официалните данни на една друга страна, 60 процента от децата там живеят в беднотия, а 7 милиона са без всякаква закрила и „израстват без образование, не можещи да четат и пишат, отчуждени и неспособни за каквато и да било работа.“ А според мнението на някои този брой е далеч по–висок. Какво доверие могат да имат тези млади хора към своите родители, към обществото, към закона и реда или към обещанията на различни личности?
8. (а) Какво заплашва стабилността на богатите държави и на световната икономика? (б) Може ли да вярваме, че специалистите ще се справят с икономическите трудности?
8 Икономически трудности се чувствуват дори и в богатите страни. Броят на банкрутиралите напоследък в САЩ банки е най–висок от времето на голямата криза през 30–те години. Един специалист по икономя е написал: „Стигна се до това, че банковата система стана почти толкова слаба, като през 20–те години“ — точно преди краха. Един наблюдател споменава за наближаването на „ураган, който за плашва с катастрофа“ световната икономика. Друг е казал: „Неспокойствието се дължи на напрежения в интернационалната система, които не се очертават сега, а са вече реалност.“ Може ли да се надяваме, че икономистите ще изведат народите от това затруднение? Един от тях е изразил мнението, че въобще „прогнозите са толкова тревожни, че без съмнение тези, които ги правят, преди всичко всяват смут.“
Неоснователен оптимизъм
9. (а) Какво е станало с оптимизма царуващ в началото на това столетие? (б) Защо Свидетелите на Йехова не подписали в 1945 г. Хартата на Обединените нации?
9 Колко се различава това от оптимизъма, с който света влезъл в двадесетия век! През няколко десетки години хората се наслаждавали на относително спокойствие и изглеждало, че то ще доведе до несрещано до тогава благосъстояние. Избухването на Първата световна война през 1914 г. разсеяла тази надежда. В 1945 г. след още по–страшната Втора световна война била подписана Хартата на Обединените нации. Тя начертавала перспектива на мир, благосъстояние и справедливост, които трябвало да зацаруват в света след войната. В публикувана наскоро стаия се припомня: „Заключителният документ подписаха 51 страни, представящи всеки континент, всяка раса и религия.“ Обаче една религия не била и не искала да бъде там представена, именно Свидетелите на Йехова. Те знаят, че обещанията за мир, благосъстояние и справедливост няма да осъществи никой народ и никакво обединение на народите, такова като ООН.
10. Какво показва сравнение на действителността с мечтите на Обединените нации от 1945 г.?
10 В споменатата статия се казва още: „След 40 години, като че трябва да съпоставим мечтите с действителността. Резултатът е озадачаващ. Действителността е: още по–несигурен свят и увеличаващо се насилие. Постоянно увеличаващото се население се нуждае от храна, вода, покрив над главата, здравеопазване и възможност за получаване на образование. Не е това, което се очакваше в 1945 г.“ По–нататък четем: „Преди 40 години народите се обединиха, за да осигурят на всички свобода от страх и оскъдица, същевременно в света на 80–те години една четвърт от жителите на земята живеят в крайна мизерия. Всекидневно умират от глад 50 000 души.“ Едновременно народите изразходват всеки час над 100 милиона долари за въоръжаване.
11. Колко достоверни са човешките обещания за по–добър свят?
11 Предвид на така плачевните резултати можем ли да се доверим на хората, които обещават разрешаване на тези проблеми, въпреки че това не им се отдаде през стотици години? Подобни обещания са също така достойни за доверие, както думите на капитана, който командвал един огромен трансаталантически кораб: „Не мога да си представя какво би могло да доведе до потъването на [голям] кораб днес ... Съвременното корабостроителство вече се справи с това.“ А друг член на екипажа е казал на един пътник: „Дори самият Бог не би могъл да потопи този кораб.“ Обаче Титаник, защото за него става тук въпрос, потънал през 1912 г. и в тази катастрофа загинали 1 500 души. В 1931 г. представителят на едно просветно дружество в САЩ предвещал, че благодарение на образованието „до 1950 г. престъпността всъщност ще изчезне“. В 1936 г. един английски журналист е писал за 1960 г.: „Храната, облеклото и жилището тогава ще са евтини като въздуха.“ Не смяташ ли, че днешната действителност отрича тези уверения?
На кого можем да се доверим напълно
12. На кого напълно можем да се доверим и какво ни е дал той за пътеводител?
12 И тъй, нужен ни е някой, на когото можем да се доверим и който би могъл да ни помогне да понесем това ужасно време, но този някой не може да бъде човек. Човечеството се заплете в такава мрежа, че не може да се отмотае от нея със собствени сили. Личността, която заслужава пълно доверие е Създателят на човека, Йехова Бог. Той знае защо светът е попаднал в настоящето положение, към какво се стреми и какви мерки трябва да се вземат в тази ситуация. Поучава ни за това от книгата, която ни е дал да служи като пътеводител — Библията. За нея четем във 2 Тимотей 3:16, 17: „Цялото Писание е вдъхновено от Бога и е полезно за поучение, за направление в пътя, за уточняване на всички неща, за възпитание в правдата, за да може Божия човек да бъде изцяло годен, съвършено приготвен за всяко добро дело.“
13. Какво съзнават Свидетелите на Йехова по отношение на Библията?
13 Обърни внимание на тези ясни думи. Божието вдъхновено Слово уточнява всички неща. То ни казва какво е справедливо. Прави ни напълно годни. Приготвя ни съвършено за доброто. Наистина много хора не считат Библията за това, което е в действителност, за Божие Слово, но Свидетелите на Йехова я признават за такава (1 Солунци 2:13). Знаем, че Създателят на внушителната вселена, състояща се от милиарди галактики и трилиони звезди, сигурно умее да доведе до писането на една книга. Също е в състояние да се погрижи нейното съдържание да се запази непроменено в полза на ония, които търсят истината (1 Петър 1:25).
14. Как Библията е в съгласие със съвременната действителност?
14 А какво казва Библията за доверието в нашето ужасно време? Представените в нея изложения напълно хармонират с днешната действителност. В Йеремия 10:23 четем: „Аз зная много добре, о Йехова, че пътят на човека не зависи от него. Не е дадено на човека, който ходи, да оправя дори само своите стъпки“. А Псалм 146:3 с право ни напомня: „Не се уповавайте на знатни, нито на сина на земния човек, при когото няма никакво спасение.“
15. Какви съвети дава Библията относно упованието?
15 Библията предупреждава всеки от нас да не се уповава дори на себе си, понеже хората са несъвършени (Римляни 5:12). В Йеремия 17:9 се казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко.“ Също в Притчи 28:26 се заявява: „Който се уповава на своето си сърце е безумен, който ходи в мъдрост, той ще бъде избавен.“ А къде да търсим мъдростта, която ще ни осигури спасение? В Притчи 9:10 се казва: „Боязънта от Йехова е начало на мъдростта и познаването на най–светия, това е разбиране“. Да, само мъдростта, произлизаща от Създателя може да ни бъде пътеводител в това ужасно време. И затова в Притчи 3:5, 6 ни се дава следния съвет: „Уповавяй се на Йехова от все сърце и не се облягай на собствения си разум. Във всичките си пътища признавай него и той ще изправи твоите пътеки.“
Как Бог гледа на световните религии
16. С какви неоснователни претенции излизат религиите на този подобно на фарисеите по времето на Исус?
16 Божията мъдрост ще ни помогне да избегнем смъртоносния капан, в който са попаднали религиите на този свят. Техните привърженици се смятат за справедливи, поради своята религиозност. Това ни припомня поведението, описано в Евангелието от Лука 18:9, където четем: „И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, ... [Исус] каза и тая притча.“ Един фарисей благодарял на Бога, че не е грешник, а бирникът се молел: „О Боже, бъди милостив към мене грешника“. Исус казал: „Казвам ви: Този [грешникът] отиде у дома си по–праведен от онзи [фарисея]; защото всеки, който възвишава себе си ще бъде понижен, а който сам се понижава, ще бъде повишен“ (Лука 18:10–14).
17. Как Бог гледа на религиозността на хората, приличащи на фарисеите?
17 Фарисеят не се унижил пред Бога. Напротив, оценявайки себе си според собствения си критерий, се смятал за справедлив. Обаче Бог бил на друго мнение (Матей 23:25–28). Към онзи покорен грешник може да се отнесе това, което е казано в Исаия 66:2: „Но пак на този ще погледна, който е потиснат и духом съкрушен и който трепери от Словото ми.“ Еврейските религиозни водачи не треперели от Словото на Йехова. Пренебрегвали го. Постъпвали според своята воля и мислели, че Бог одобрявал това. Едновременно Исус им казал: „Не всеки, който ми казва: ‘Господи, Господи’, ще влезе в небесното Царство, а само този, който върши волята на Баща ми, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще ми рекат: ‘Господи, Господи, не пророкувахме ли в твоето име и не изгонвахме ли демони в твое име и не извършихме ли в твое име много велики дела? И въпреки това ще им заявя тогава: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, дейци на беззаконието“ (Матей 7:21–23).
18. Каква присъда Бог ще изпълни на религиите, които твърдят, че му служат, но не спазват неговия закон?
18 Религиозните водачи от първото столетие на нашата ера не се уповавали на Бога, а на техните традиции, заради които престъпвали Божиите закони (Матей 15:3, 9). Затова Исус им казал: „Ето вашият дом се оставя пуст“ (Матей 23:38). За доказателство на това, че Бог действително отхвърлил религията изповядвана от евреите, тяхната столица Ерусалим заедно с намиращия се там храм била разрушена през 70 г. н.е. от римските войски. Същото е и днес. Религиите на този свят искат да обожават Бога според своите мерила, които са в противоречие с мерилата установени от него. Следователно те не изпълняват Божията воля, а своята. Затова според него вършат беззаконие (Тито 1:16). Бог отхвърля тези религии и доказателство за това ще бъде вече близкото им опустошение от нациите — така както в първото столетие римските войски превърнали Ерусалим и тамошния храм в развалини. (Виж Откровение, глава 17 и 18.)
19. Какви въпроси възникват относно религиите?
19 Световните религии не са ли осъдени твърде строго? От къде тази сигурност, че Бог ще изпълни върху тях своята присъда? Какви изисквания трябва да изпълнява религията, за да се хареса на Бога? Съществуват ли исторически прецеденти потвърждаващи, че Йехова закриля тези, които искрено се обръщат към него и спазват неговия закон? Тези въпроси разглежда следващата статия.
Въпроси за повторение
◻ Защо в нашето време съществува такова недоверие?
◻ Защо оптимизмът на този свят беше неоснователен?
◻ На кого напълно можем да се доверим и какво ни служи като пътеводител?
◻ Защо не трябва да се уповаваме нито на себе си, нито на други хора?
◻ Как Бог гледа на световните религии?
[Снимка на страница 13]
Фарисеят се смятал за справедлив, а бирникът смирено молил Бога за милосърдие
[Снимка на страница 15]
Бог осъжда религиите, които не изпълняват неговата воля, така, както осъдил юдаизма в първото столетие, когато римските воиски разрушили Ерусалим