Исус — живота и делата му

Подготвяне за преследване

СЛЕД като Исус поучил апостолите си как да провеждат проповедното дело, предупреждава ги от противници. Той казва: „Ето! Аз ви изпращам като овце посред вълци ... Пазете се от човеците; Защото ще ви предават на местни съдилища и в синагогите си ще ви бият. Да, и поради мене ще ви извеждат пред наместници и царе.“

Но също и при тежки преследвания Исусовите последователи трябвало здраво да се уповават на следното уверение: „А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво ще говорите; защото в същия час ще ви се даде какво да говорите; понеже говорещите не сте вие, а духът на Баща ви е, който ще говори чрез вас.“

Исус продължава: „Брат ще предаде брата на смърт и един баща неговото дете, и деца ще се повдигнат против родителите си и ще ги умъртвят.“ Той добавя: „Ще станете предмет на омраза поради моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.“

Тъй като проповядването е най–важно, Исус подчертава необходимостта, да бъдат предпазливи, за да останат на свобода и да могат да проведат делото. „А когато ви гонят от един град, бягайте в друг“, насърчава той учениците си, „защото истина ви казвам: Няма да изходите в никакъв случай Израиелевите градове, докато дойде Синът на човека.“

Тези указания, предупреждения и насърчения дава Исус на неговите 12 апостоли, но те се отнасят и за тези, които след неговата смърт и неговото възкресение ще вземат участие в световното проповедно дело. Това се разбира от това, че учениците съобразно неговите думи ‘ще бъдат мразени от всички хора’ а не само от израилтяните, към които били изпратени апостолите, за да проповядват. Освен това апостолите явно не са били извеждани пред наместници и царе, когато са предприели тяхното късо евангелизационно пътуване и вярващите по онова време още не били предавани на смърт от близките си.

Исусовото изказване, че неговите ученици няма да свършат обиколката на техното проповядване, „докато дойде Синът на човека“, трябва да се разбира като пророческо указание, че неговите последователи няма да свършат с проповядването на установеното Божие Царство по целия земен кръг преди идването на прославения Цар Исус Христос като изпълнител на присъдата на Йехова в Хармагедон.

Исус продължава своите проповедни указания със следните думи: „Ученикът не е по–голям от учителя си, нито слугата е по–горен от господаря си.“ Следователно Исусовите последователи трябва да са уверени в това, че ще се отнасят към тях също така лошо и ще бъдат също така преследвани както той, когато проповядват Божието Царство. Но той им напомня: „Не бойте се от ония, които могат да убият тялото, а душата не могат да убият; но по–скоро се бойте от този, който може и душа и тяло да унищожи в Гехената.“

В това отношение Исус е най–добрия пример. Той нямал никакъв страх от смъртта, тъй като бил решен да запази лоялността си спрямо Йехова Бог, Всемогъщият. Да, Йехова наистина може от една страна да унищожи „душата“ (в този случай става дума за бъдещите изгледи като жива душа), но от друга страна също и да възкреси някого за вечен живот. Какъв любвеобилен, съчувстващ небесен Баща е Йехова!

След това Исус съветва своите ученици чрез една притча, която подчертава любвеобилната грижа на Йехова спрямо тях. „Не продават ли се две врабчета за една монета от ниска стойност?“ пита той. „Но нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на вашия Баща. А на вас даже и космите на главата са всички преброени. Затова не бойте се: Вие сте много по–скъпи от врабчетата.“

Посланието за Царството, с което натоварил Исус неговите ученици, може да раздели домочадие, ако някои от семейните членове го приемат, а други го отхвърлят. „Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята“, обяснява Исус. „Аз не дойдох да донеса мир, а меч.“ Следователно изисква се смелост от страна на семейните членове да приемат библейската истина. „Който обича баща или майка повече от мене, не е достоен за мене“, казва Исус, „и който обича повече син или дъщеря повече от мене, не е достоен за мене.“

Приключвайки своите указания, Исус споменава, че онези, които приемат неговите ученици, приемат също и него. „Който даде само една чаша студена вода за пиене на един от тия, понеже е ученик, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.“ Матей 10:16–42.

◆ От какво предупреждава Исус своите ученици?

◆ Как той ги насърчава и утешава?

◆ Защо Исусовите указания намират приложение и при съвременните християни?

◆ В кое отношение не стои един ученик на Исус по–високо от своя учител?