Кой е написал Библията

„БИБЛИЯТА е пълна с противоречия“, твърдят някои скептици. „Освен това съдържа човешка философия. Как бихме могли предвид на това да приемем Библията като достоверно ръководство за живота?“

Споделяш ли и ти мнението на тези хора, че Библията е книга, в която само са изразени подлежащи на оспорване човешки разсъждения? Някои духовници застъпват това мнение. Карл Барт, протестантски теолог в Швейцария, писал в своя труд Църковна догматика: „Пророците и апостолите, в ролята си на такива, са могли да направят грешки, както писменно, така и устно.“ Вярно е, че при описанията на известни събития, за които пишат повече библейски писатели, се употребява различен подбор на думи. Понякога се срещат изказвания, които привидно изглеждат напълно несъвместими с описания в други части на Библията. Но това наистина ли са противоречия? Нима Библията е само продукт на човешка фантазия? Всъщност кой е написал Библията?

Отговорът е съвсем прост: „Човеците са говорили от Бога.“ Но как са знаели какво трябва да говорят или пишат? Горният цитат е от апостол Симон Петър, който обяснил по–нататък, че те са се изказвали така, както били „движими от светия дух“ (2 Петър 1:21).

В Библията все отново и отново се потвърждава, че тя е „Божието Слово“. Само в 176–те стихове на 119–ти Псалм тази мисъл е изразена 176 пъти. Това е от голямо значение, понеже обикновено писателите на известен труд са винаги заинтересовани, да известят на всички, че те са го написали. Но тези, които писали Библията се различавали в това отношение. Те дали цялата чест на Йехова. Това е негова книга, а не тяхна (1 Солунци 2:13; 2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 23:2).

„Движими от светия дух“ — Как?

Как тези мъже са били „движими от светия дух“? В едно писмо писано на християнина Тимотей, който живял в първото столетие, намираме отговор: „Цялото Писание е вдъхновено от Бог.“ В гръцкия текст на Библията, думата, която е преведена с „вдъхновено от Бог“ гласи тео́пнойстос, което означава буквално „вдъхнато от Бога“. Бог е използвал своята невидима активна сила — неговия свят дух —, за да „вдъхне“ неговите мисли в ума на писателите. Следователно инициатор и автор на Библията е Бог Йехова. Неговите мисли са направлявали написаното и той подходил подобно на един началник, чиито писма пише секретарка (2 Тимотей 3:16).

Представата, че нещо е „вдъхнато от Бога“ намира съответствие в библейския израз „движими от светия дух“. Как? Думата „движим“ на гръцки се употребява по отношение на кораби, които биват движени от вятъра в определена посока. (Сравни Деяния на апостолите 27:15, 17). Подобно на платноход, който се поставя в движение, когато вее вятър, така мислили, говорили и писали библейските писатели под Божието влияние, движими от неговия свят дух, когото той им „вдъхвал“.

Мъжете, които Бог използвал за писане

От библейските писатели узнаваме съвсем малко автобиографични подробности. Те в никакъв случай не считали себе си за особено важни, а се стремяли винаги да отдадат чест на Йехова, поставяйки себе си на задно място. Но, ние знаем, че към библейските писатели принадлежали държавни чиновници, съдии, пророци, царе, пастири, селски стопани и рибари — общо около 40 мъже. Наистина, Библията е Божие послание, но тя се отличава с топлота, разнообразие и привлекателна сила, която привлича хората.

Много библейски писатели не са се познавали. Понякога столетия ги разделяли, също е имало съществена разлика по отношение на техния темперамент, техните преживявания, социалния им произход и образование. Но, независимо от това, дали са били млади или стари, това, което са писали, свидетелствува за пълна хармония. Периодът от започването, до пълното завършване на Библията траял около 1600 години. Въпреки това, едно грижливо проучване открива, че изказванията на Библията съвпадат по забележителен начин. Следователно Библията изразява мислите само на един автор, въпреки че са били използвани много писатели.

Не ни ли предразполага това да обърнем на тази необикновена книга, на Библията, „повече от обикновеното внимание“? Не би ли трябвало да стигнем до същото заключение, както Петър, който писал: „Чрез това, пророческото слово за нас е станало още по–сигурно и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място.“ (Евреи 2:1; 2 Петър 1:19, Взаимен превод)?

Но как стои въпроса с твърдението, че Библията си противоречи? Наистина ли е така? Какво мислиш ти по този въпрос?

[Блок на страница 4]

„Каква величествена книга! Още по–странно от съдържанието е за мене този начин на изложение, където словото е подобно на природен продукт, като дърво, като цвете, като морето, като звездите, като самия човек. Никне, тече, блести, усмихва се, не се знае как, не се знае защо, всичко е съвсем естествено. Това наистина е Божието Слово, докато други книги свидетелстват само за човешки вицове“ (Коментар от Хайнрих Хайне за Библията в неговия труд Лудвиг Бьорне).

[Снимка на страница 4]

Както вятъра поставя в движение платноход, така библейските писатели са били „движими от светия дух“