Истински християни уважават старите
НАУЧНИЯТ работник Сузана Щтайнмец пише: „Старите хора се намират в края на своята професионална активност, която в нашата култура е основа за определяне на стойността и осигурява почит, обществено положение, уважение и възнаграждение“. Съвременното общество се отнася към старите хора лошо. Нищо чудно, че толкова често четем за тях, че са занемарявани и оскърбявани.
А какво мнение изразява Библията относно напредналата възраст? Реалистично признава, че старостта е свързана с проблеми. Псалмистът се моли: „Не ме отхвърляй във време на старостта ми; не ме оставяй, когато отпада силата ми“ (Псалм 71:9). В напреднала възраст той чувствувал по–голяма нужда за подкрепа от Йехова. В Библията ясно е показано, че ние също трябва да обръщаме внимание на старите хора.
Соломон нарича старостта „нещастните дни“, в които „няма никаква наслада“ (Еклисиаст 12:1–3). От друга страна пък Библията свързва „дългоденствието и годините на живот“ с благословиите от Бога (Притчи 3:1, 2). Например Йехова обещал на Авраам: „А ти ... ще бъдеш погребан в честита старост“ (Битие 15:15). Със сигурност не е обрекъл своя верен слуга на мрачни, ‘нещастни; дни’, в които не би имал „никаква наслада“. В края на живота си, Авраам намерил мир и спокойствие; с удоволствие е, могъл да гледа на изминалите години, прекарани в службата за Йехова. Също е могъл да очаква „града, който има вечни основи“ — Божието Царство (Евреите 11:10). Благодарение на това умрял „стар и сит на дни“ (Битие 25:8).
Защо тогава Соломон нарекъл старостта „нещастните дни“? Той говорил за неизбежното влошаване на здравето с напредване на възрастта. Обаче старостта е особено нещастна тогава, когато някой е пропуснал ‘да си спомни за Създателя в дните на младостта си’ (Еклисиаст 12:1). Понеже е прахосвал изминалите години, не намира „никаква наслада в последните дни на своя живот. Чрез безбожното си поведение би могъл дори да си навлече телесни проблеми и да си отежни трудните старчески дни. (Сравни Притчи 5:3–11). И така, като гледа напред, не вижда нищо друго, освен гроба. Човек, който е отдал живота си на службата за Бога, също изпитва „нещастните дни“, отслабвайки физически. Обаче като Авраам може да намери радост и удволетворение от добре прекарания живот и от това, че своите последни сили изразходва в Божията служба. Затова Библията казва: „Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата“ (Притчи 16:31).
Всъщност, напредналата възраст има дори свои положителни страни. Соломон е писал: „Младостта и юношеството са суета“. Младите могат да се радват на крепко здраве, но обикновено нямат житейски опит и разсъдък, които се добиват с течение на годините. Старите хора умеят да ‘отдалечат неволята от плътта си’, докато младите поради своята импулсивност често бързат към нея (Еклисиаст 11:10; 2 Тимотей 2:22). Поради това Соломон е могъл да каже: „Украшението на старците са белите коси“ (Притчи 20:29).
Следователно Библията се отнася към старите хора с уважение. Как тогава трябва да се отнасят към тях християните?
„Ставане“ пред старите
Бог се е погрижил в древния Израел уважението към старите да бъде всеобщо задължение. Моисеевият закон повелявал: „Пред белокосия да ставаш и старческото лице да почиташ“ (Левит 19:32). Евреите по–късно очевидно спазвали буквално този закон. Д–р. Самуел Бардер пише в книгата си Ориенталски обичаи: „Еврейските писатели казват, че според устава, пред тях (старците) е трябвало да се става, когато се доближават до тях на разстояние от четири лакътя, а когато минат, да се седне повторно, за да се покаже, че се става от уважение към тях“. Таково уважение не било ограничавано върху бележити личности. Талмудът заявява: „Уважавай дори стареца, който загуби своите способности“. Един равин застъпвал мнението, че такова уважение трябвало да се оказва също към простия и необразован човек. Той прави следното заключение: „Самият факт, че е остарял, трябва да се смята за вид заслуга“ (Еврейска енциклопедия).
Днес християните не подлежат на изискванията на Моисеевия закон (Римляни 7:6). Но това не означава, че не са задължени вече да оказват особено уважение към по–старите. Това показват нарежданията, които апостол Павел дал на християнския настоятел Тимотей: „Не упражнявай строга критика на стар човек. Напротив, говори му умолително, като на баща, ... на възрастните жени като на майки“ (1 Тимотей 5:1, 2). Павел писал, че младият Тимотей бил упълномощен да заповядва’ (1 Тимотей 5:1, 2). Обаче, ако някой по–възрастен от него — особено някой, който служел като настоятел — направи грешна оценка или даде погрешно обяснение, Тимотей не можел „строго да го критикува“ като свой подчинен. По–скоро той трябвало да му ,говори умолително като на баща’. Подобно трябвало да се отнася към възрастните християнки. По този начин щял, като че ли да ‘става пред белокосия’.
Следователно според християнството, на възрастните трябва да се оказва уважение. Същевременно като на ирония, повечето случаи на грубо отношение към старите хора се срещат сред народите смятащи се за християнски. Обаче, има християни, които строго се придържат към библейските принципи. Например Свидетелите на Йехова се радват, че имат в своите редици хиляди стари съхристияни; те не са за тях пречка, нито бреме. Макар поради слабо здраве да не могат да бъдат толкова активни както някога, то много от тях са прекарали дълги години на верна служба и с това насърчават по–младите свидетели да ги подражават в тяхната вяра. (Сравни Евреи 13:7).
Все пак от стари християни не се очаква да бъдат само пасивни членове на еклезията. От тях се очаква да дават добър пример бъдейки „самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата ... да имат благоговейно поведение“. Също охотно да споделят с други своята мъдрост и опит (Тито 2:2, 3). Йоил предсказал, че участие в проповядването на библейското послание ще имат „старците“ (Йоил 2:28). Сигурно и ти лично забелязваш как много възрастни свидетели все още с голямо удоволствие взимат активно участие в проповедническото дело.
Оказване на уважение „в още по-голям размер“
Свидетелите на Йехова полагат по различен начин усилия за да окажат по–особено внимание на възрастните. Например на своите ежегодни религиозни конгреси често им определят специални места за сядане. Обръщат също внимание на техните лични нужди. В Япония един брат отстъпва мястото си в семейната кола на 87–годишна жена, за да може тя да присъствува на събранията на еклезията. А как той самият отива там? Пътува с колело. В Бразилия живее 92–годишен целодневен вестител. Наблюдатели забелязват, че тамошните Свидетели „се отнасят към него с уважене, разговарят с него ... Той е полезен на еклезията“.
Това не означава, че в отношението към нашите стари съвярващи няма в какво повече да се усъвършенствува. Апостол Павел писал до християните в Солун: „Но що се отнася до братската любов, ... вие правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се братя да преуспявате в това в още по–голям размер“ (1 Солунци 4:9, 10). Също и днес има нужда понякога да се даде подобен съвет относно отнасянето към старите. Един 85–годишен християнин бил много разочарован когато не получил нова библейска публикация. Защо възникнал този проблем? Той е почти глух и не чул съобщението, че трябва да поръча тази книга, а еклезията не помислила да поръча и за него. Разбира се положението бързо било наредено. Въпреки всичко, тя ни показва, че трябва да осъзнаваме нуждите на старите хора.
Има още много начини, чрез които днешният Божий народ може ,да прави това още в по–голям размер’. Християнските събрания дават възможност стари да се поощряват „към любов и добри дела“ (Евреи 10:24, 25). А щом вече сега млади и стари непринудено общуват в Залите на Царството сигурно може да се направи нещо повече в тази насока. Например някои родители подтикват децата си с уважение да отиват до най–възрастните членове на еклезията и да поговорят с тях.
Уважение към старите братя и сестри може да се оказва също и при неофициални случаи. В съгласие с Исусовия принцип изтъкнат в Евангелието от Лука 14:12–14, струва си да положим усилия и ги каним на приятелски срещи. Дори ако не могат да дойдат, със сигурност ще ценят това, че някой мисли за тях. Освен това християните са призовани също да оказват гостолюбие (Римляни 12:13). Тук не става въпрос за нещо необикновено и изискано. Свидетел на Йехова от Германия препоръчва: „Покани такъв възрастен на чаша чай и му позволи да ти разкаже за своите минали преживявания“.
Апостол Павел казал: „Изпреварвайте се да си отдавате един на друг почит“ (Римляни 12:10). В еклезията на Свидетелите на Йехова в оказване на уважение към старите предвождат преди всичко назначените старейшини. Понякога могат да поверят на старите подходящи задачи като обучаване на нови в проповедническата служба или подпомагане при спазването на реда в събранието. По–младите мъже, които служат като старейшини в еклезията оказват чест на старите настоятели като покорно се обръщат към тях за съвет и мъдро се ползват от техните зрели изказвания (Притчи 20:5). При срещите на такива старейшини те взимат пример от младия Елиу и с уважение отстъпват на по–възрастните и по–опитните състарейшини давайки им пълна възможност първи да се изказват (Йов 32:4).
Разбира се, лесно може да се загуби търпение при общуване с възрастните, защото те не винаги могат да се движат и да мислят така бързо както младите. Д–р. Роберт Н. Бътлер добре описва някои проблеми на старостта: „Изгубва се физическата сила и психическото умение и това само по себе си е голямо напрежение. Някои изгубват такива важни сетива като слух и зрение“. Не би ли трябвало с оглед на това по–младите да оказват братско съчувствие и състрадание“ (1 Петър 3:8).
Следователно християните днес са задължени да проявяват искрена любов, грижа и уважение към своите стари братя и сестри. Свидетелите на Йехова дават добър пример в това отношение. Обаче какво става когато стар християнин — или родителите на даден християнин — са болни или лишени от средства? Кой е длъжен да се грижи за тях? Следващите статии ще ни покажат как Библията отговаря на тези въпроси.
[Снимка на страница 7]
В еклезиите на Свидетелите на Йехова възрастните могат да извършват много удовлетворителни задачи.