Мрачно ли е бъдещето за старите хора?

„БЯХ млад мъж“, казал цар Давид, „ето остарях“ (Псалм 37:25). В библейските времена старите хора били всеобщо уважавано малцинство. Но ако продължи днешната тенденция, то скоро няма да бъдат нито малцинство, нито пък ще бъдат уважавани.

Определя се, че само в САЩ има 26 милиона души на възраст над 65 години. До 2040–та година техния брой ще се увеличи трикратно! Според списанието Asiaweek някои азиатски страни „очакват, че броят на възрастните им жители ще се удвои в идващото десетилетие“. Перспективата, че броят на възрастното население ще се изравни с този на младото, не им предвещава нищо добро. Днес обезпокоителен брой от тях вече се намират в беднотия и бездомност. Други до края на живота си са оставени в болници или старчески домове, където никой не ги посещава и не мисли за тях. Шокиращи известия за пренебрегване на възрастните и насилие върху тях идват дори от тези страни, където родителите винаги са били дълбоко уважавани.

Г.М. Сенколото пише в списанието World Health, че в повечето африкански страни и въобще страните от „Третия свят“ господствуваше традиционно установения обичай, семейството да се грижи за принадлежащите към него стари жени. Ако те нямали деца, които да им подсигурят такива грижи, то това задължение поемали съседите или всички от селото“. Споменатият публицист добавя обаче, че „вековните стойности се променят. Неблагоприятни икономически развития, неправилно разпределяне на ресурсите, жажда за притежаване на материални блага, стремеж за удовлетворяване на своите амбиции и придобиването и поддържането на имуществено състояние — всички тези фактори изтикват на заден план положителните традиционни стойности, между които и уважението на старите“.

Напълно се потвърждават думите на библейския писател Агур: „Има едно поколение, което кълне баща си и не благославя майка си“ (Притчи 30:11). Да, възрастните хора изгубиха позицията на уважение, на която доскоро се радваха. Мнозина ги смятат за бреме на обществото. Следователно на много от възрастните предстоят мрачни перспективи.

А как се отнасят към тях истинските християни? В отношението си към възрастните хора прилагат ли „положителните традиционни стойности“?