„Съкровищата на свещената страна“

СЦЕНАТА, която представлява нервният Менхетен е наистина необикновена среда за изложба на изкуството, чрез която да се потвърди библейската история. И въпреки това, в централния парк на Ню Йорк се намира Метрополитен музей на изкуството, където преди известно време се състоя изложбата „Съкровища на свещената земя: Изкуство на древността от Израилския музей“. Показаха се около 200 музейни предмети дадени заемообразно от Израилския музей в Ерусалим.

Тези предмети на изкуството разказват историята на жителите на страната на Библията в древността. Ето защо, нека направим една обиколка за да научим нещо. Най–напред обаче трябва да изкачим 28 стъпала на Метрополитен музей. Намерим ли се вътре започва нашата обиколка през няколко хилядолетия библейска история. При това можем да кажем следното:

Коментарът към Авакум — свитък от пергамент, дълъг почти метър и половина, който съдържа на много места божието име. Този свитък от Писанията е един от първите открити и най–добре запазени свитъци от Мъртво море, които се смятат за „най–голямата археологическа находка в нашето столетие“. {Свитъците съдъжат части от всяка книга от Еврейските писания с изключение на Естир и датират до 2–столетие п.н.е. С изключение на ръкописните фрагменти те са хиляда години по–стари от библейските ръкописи, които до това време важеха като най–стари). Коментарът към Авакум съдържа почти две трети от книгата на Авакум (1:4 до 2:20); бил е написан към края на 1–то столетие п.н.е. е арамейско–квадратен шрифт и свързан с коментар. „Но тетраграматона, четирите букви на името на Йехова, навсякъде е написан на стар еврейски език“, се казва в информационния бюлетин на музея. Да, съвсем ясно можем да видим тетраграматона.

„Дом–Божий“ — Остракон — къс от счупен глинен съд, на който Божието име се появява два пъти във формата на тетраграматона. Този глинен остатък, намерен в южния Израел представлявал писмо, адресирано до мъж, на име Еляшиб и произхожда от 7. столетие п.н.е. Писмото започва с думите: „За моя господар Еляшиб. Нека „йхвх“ да търси твоя мир.“ И то завършва: „Да остане в дома на „йхвх“ (Виж страница 12 на брошурата Божието име, което остава завинаги, издадена от Дружеството Стражева кула.)

Пилатски камък — прекрасен исторически документ от 1. столетие, открит в Цезарея. Преди 1961 г. за Пилат Понтийски се знаело само от Библията и от записки на римски и еврейски исторически писатели. Но сега може да се види на един варовик част от латински надпис, който гласи: „Пилат Понтийски, префект на Юдея“. То потвърждава наличността на този мъж, който наредил екзекуцията на Исус Христос.

Надписът „Място за тръбене на тръба“ — част от югозападния парапет на стената около площа на храма е Ерусалим. Когато а 70 г. н.е. храмът бил разрушен, това парче от стената паднало на земята. Думите „към мястото за тръбене на тръба“ са написани на правоъгълен камък с дължина около един метър на еврейски език и се отнасят за мястото, където е стоял тръбач, който може би с тръбене на тръба е оповестявал започването и края на съботния ден. Този надпис е единствения значителен остатък от сградите, намиращи се в площа на храма; с това се изпълнява пророчеството на Исус, което може да се чете В Матей 24:1, 2.

Надпис от гроба на Озия, цар на Юда — каменна плоча (30 см. в квадрат) на арамейски език: „Тука бяха поставени мощите на царя на Юда. Не отваряй.“ Предупреждението може да се отнася за болестта му от проказа или за обша забрана за отваряне на гробове (2 Летописите 26:16–23). Тази плоча, която датира от 1–то столетие, била намерена недалеч от Ерусалим и означава повторното погребение на царя столетия след неговата смърт, понеже отначало не е бил погребан в царските гробници на града.

Култови стойки с музиканти — необикновена стойка от глина с височина около 30 см., на която оживено са представени филистимски култови церемонии. Могат да се видят петима музиканти, от които всеки свири на един инструмент — чембало, двойно обое, струнен инструмент и дайре. Тези стойки били намерени в Ашдод и датират от края на 11–то до началото на 10–то столетие п.н.е.

Канаански култови стойки — издълбана, квадратна стойка, украсена с човешки и животински фигури. Към тях принадлежат канаанските главни богове — Ашера, олицетворена под формата на свещено дърво или стьлп и Ваал под форма на теле, увенчано с крилат слънчев диск (Изход 34:12–14; 4 Царете 23:4, 5). Приблизително 60 см. висока стойка, използвана вероятно за кадене с тамян и възливане на силно питие, била намерена близо до Мегидо и датира от към края на 10–то столетие п.н.е. (Сравни 2 Летописите 34:4.)

Изобретения от слонова кост от Самария — изделия от Самария, които датират от времето от 9–то до 8–то столетие п.н.е. Те ни напомнят за „къщата от слонова кост“, която построил Ахав в Самария или за украшенията на „постелките от слонова кост“, характеризиращи прахосническия начин на живот, против който се изказал пророка Амос (1–ва Царете [бълг. 3–та] 22:39; Амос 3:15, 6:4). Тъй като финикийски художествени занаятчии били специалисти в изработка на изделия от слонова кост, то върху тези миниатюри на изкуството се разпознава езическия култ на Ваал, който може би е бил въведен от Изевел, жената на цар Ахав.

Много от изложените предмети са красиви по цвят и форма. Но някои от тях, както например статуите на богоните на плодовитостта, представят покварените религиозни практики на страната. Други показват, как този характер бил постепенно оформен от чужди влияния. Изложбата „Съкровища на свещената страна“ и други от този род обогатяват разбирането ни за жителите, политиката, религията и изкуството на страната на Библията.

[Снимки на страници 28, 29]

АВАКУМ–КОМЕНТАР

[Източник]

Съкровищница на книга Израел–музей, Ерусалим

„ДОМ–БОЖИЙ“ — ОСТАРКОН

[Източник]

Израел–музей, Ерусалим

ПИЛАТСКИ–КАМЪК

[Източник]

Израел–музей, Ерусалим

НАДПИС „МЯСТО НА ТРЪБЕНЕ С ТРЪБА“

[Източник]

Израел–музей, Ерусалим

НАДПИС ОТ ГРОБА НА ОЗИЯ

[Източник]

Израел–музей, Ерусалим

КУЛТОВИ СТОЙКИ С МУЗИКАНТИ

[Източник]

Израел–музей, Ерусалим