Пророчески колос, какво ще означава неговият упадък?

КАКВО е видял в сьнят си, преди повече от 2 500 години, могъщия вавилонски владетел Навуходоносор? Дали — в случай, че след събуждането е могьл да си припомни съня — е щял да осъзнае, че в подобието на една статуя е видял накратко бъдещата световна история?

Когато се събудил царят на вавилонската империя, Навуходоносор, извикал астролози и мъдреци. Искал е да му припомнят съдържанието на съня и да разкрият неговото значение.

Кой обаче би могъл да му обясни нещо, от което той самия нямал вече никаква представа? Мъдреците били напълно безсилни. Но Йехова обособил юдейският пленник Даниил да разкаже и обясни съня и по този начин да изяви на царя бъдещи събития. Нека проследим Данииловото тълкуване на съня, понеже то засяга също и нашего време.

Загадъчна статуя

Даниил започва с описанито на исполинска статуя. Главата е от злато, гърдите и мишците от сребро, корема и бедрата от мед, краката от желязо, нозете отчасти от желязо, а отчасти от кал. Един камък удря фигурата в нозете и и тя бива изцяло разрушена. А после камъкът става голяма планина и изпълва целия свят (Даниил 2:31–35). Именно такъв бил сънят, забравен от царя! Но какво означава всичко това?

Даниил обяснява на царя, че отделните части на статуята представляват следващите една след друга световни империи. Много библейски учени подкрепят възгледа, представен в една библейска енциклопедия: „Основното учение от ...[Даниил, глава 2] е, че Божието Царство един ден ще отстрани всички човешки царства.“ Кога ще стане това? В това отношение пророчеството на Даниил съдържа важни информации.

Главата и тялото

„Ти, о царю, ти цар на царете, ти, на когото небесният Бог даде царството, и оплата и могъществото, ...: ти самия си главата от злато.“ Следователно главата представя Навуходоносор и следващите владетели от неговата династия (Даниил 2:37, 38).

„Подир тебе ще се издигне друго царство, по–долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще владее целия свят“ (Даниил 2:39). Местото на Вавилон заема споменатата в Библията следваща по ред световна империя Мидо–Персия. След нея настьпва гръцката империя, която по време на царуването на Александър Велики разширява влиянието си над значително по–големи пространства, отколкото са постигнали предишните световни сили.

„Четвъртото царство“ — ключът на загадката

В съгласие с това, което под вдъхновение от Бога предсказва Даниил, трите първи царства са се появили едно след друго като велики световни сили, след което са изчезнали от сцената на събитията. За нас е от особено значение да установим „четвъртото царство“. Защо? Понеже по времето на това царство статуята от съня щяла да бъде строшена и ние трябва да знаем какво всичко включва нейното разрушение. Ето защо, нека проследим по–нататък информациите от Даниил.

Що се отнася за четвъртото царство, то ще се окаже яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко, и то ще строшава и стрива като желязото, което строшава всичко“ (Даниил 2:40). Дали това четвърто царство представя само римската империя, която след Гърция е играла доминираща роля в света? Не, и то поради няколко причини.

В книгата на Даниил е очертано времето на съществуване на целата статуя, понеже четем: „Бог явява на цар Навуходоносор, онова което ще стане в последните дни“ (Даниил 2:28). Тези думи показват, че крайното изпълнение на това видение щяло да се изпълни в далечно бъдеще, след царуването на гръцката и римската империя.

Апостол Йоан, друг библейски писател също споменава „царе“ или световни сили. Пише за тях: „Те са седем царе: пет са паднали, един е сега, а другият още не е дошъл.“ Преди намесата на Божието Царство щяла да се появи още една световна сила (след римската, която е била по времето на Йоан). Тази световна сила щяла да бъде причислена към „четвъртото царство“ от пророчеството на Даниил (Откровението 17:10–14; Даниил 2:40). Какво научаваме от историята по този въпрос?

Римската империя, основана в резултат на военни завоевания, не пада в момента, когато в 476 г.н.е. германския предводител Одоакер сваля последния римски император. Още дълги столетия Рим продължава да упражнява политическа и особено религиозна власт над Европа. Причина за това бил феодалния строй, при който всеки бил подчинен най–напред на своя господар, после на царя и на края на папата. Фактически папата решавал важни въпроси като последна инстанция и той можел да налага своята воля на царете чрез отлъчване и забрана за изпълняване на функции в цьрквата.a В труда под заглавие Колъмбия хистори оф дзе Уорлд се казва: „Църквата е упражнявала в Европа върховна власт“.

В 1534 година английският крал Хенри VIII се обявява като независима от Рим глава на англиканската църква. По този начин се освобождава от обкръжението на Рим. Той участвувал също в значителен размер в създаването на най–важния военен инструмент на британската сила, както описва Ерик Делдерфилд в книгата си под заглавие Крале и князе на Англия. Той пише: „Хенри продължи делото на своя баща за създаване на могъща флота . . . През своя живот Хенри успя да увеличи морските сили с около осемдесет кораба и по този начин е хвърлил предизвикателство на морското надмощие на Испания“.

В продължение на няколко столетия британската държава успяла да се преобрази наистина в огромна империя. Даниел Уебстер, известен американски политик, я характеризирал като „сила, на която в завоеванията и покоряването на други народи не е бил равен дори Рим във върха на славата си, сила, която напълнила земното кълбо със свои владения и гарнизони“. Скоро британската империя в своите военни и политически работ и тясно се свързва със предишните си колонии в Северна Америка. И така се появява седмият цар от Откровението 17:10, двучленната англо–американска двойка световна империя.

От думите изречени за статуята от съня произлиза също, че по време на последния „цар“ по–важна роля в начина на управление щели да играят „потомците на човеците“ или обикновения народ (Даниил 2:24, 43). Съвременните събития са потвърждение за това, понеже мястото на много царе, царици и друг вид деспотични Строеве е заела демокрацията или „народната власт“. Всред днешните правителства изобразени чрез десетте пръста на краката на статуята, някои са като желязо: деспотски, тирански. Други напротив, например социалистически и демократически форми на власт са поеластични и просто наподобяват глина.

Упадъкът

В пророчеството на Даниил е подчертано, че по време на правителствата, представени чрез стъпалата на гигантската статуя т.е. в нашите дни — краят на този колос ще бъде близо. Той ще бъде повален не поради слабостта на стъпалата направени от желязо смесено с глина, а поради удара на символичния „камък“. Какво представя този „камък“? Става въпрос за месиянското Царство, което ще ‘строши всички тия царства и ще ги довърши’, а след това ще стане ‘голяма планина и ще изпълни целия свят’ (Даниил 2:34, 35, 44).

„Сънят е истинен и тълкуването му вярно“ е заявил Даниил (Даниил 2:45). Първоначалното изпълнение на двете пророчества — пророчеството за падането на Вавилон и другото, отнасящо се за последователността на световните сили, ни убеждава, че това, което още трябва да настъпи ще се изпълни също навреме. Към това принадлежи също и разрушаването на пророческата статуя от съня чрез намесата на Божието Царство.

Други библейски книги съдържат също важни пророчества отнасящи се за Божието намерение. В изданията на Стражева кула те се разглеждат и се обяснява значението им за наше време. На всеки, който не е редовен читател на това списание, препоръчваме да стане такъв. По този начин ще научи повече за Йехова Бог, „Откривателя на тайни“, а така също и за неизброимите благодеяния, които ще донесе на земята Неговото Царство (Даниил 2:28)

[Бележки под линия]