Богът на „Стария Завет“ — Бог на любов?

„БОГЪТ на Стария Завет, Яхве на еврейството, е проклинящ Бог, Бог на гняв и на ревнивост, към когото не се чувствам привлечен“, писал Юуй Инуе, един японски католически свещеник в една статия, публикувана във вестник „Азахи Шимбун“ — един от най–разпространените вестници в Япония — под заглавието „Японците и християнството“. „След това обаче — продължава той — този Бог се развил и превърнал в Бога на Новия Завет, т.е. в Бога, както е представен от Исус.“

Пастор Инуе положително не е единственият, който мисли така. А какво е твоето мнение? И ти ли заемаш становището, че Бога на „Стария Завет“ (на еврейските Писания) е строг Бог, жаден за отмъщения, в сравнение с Бога на „Новия Завет“ (християнско–гръцките Писания)?

Хора могат да променят личността си. Библията например призовава тези, които обичат Бог, ‘да облекат новата личност, създана според Божията воля в истинска праведност и лоялност’ (Ефесяните 4:24). Основно изучаване на Библията и приложението на изученото в живота е накарало много хора, които в миналото са били например ревниви и лесно избухвали да се променят до такава степен, че сега са в състояние да показват плодовете на Божия дух в ежедневния си живот: „Любов, радост, мир, дълготърпение, приветливост, милосърдие, вяра, кроткост, себеобуздание“ (Галатяните 5:22, 23).

Но, може ли същото да се каже за Сътворителят, Йехова Бог? ‘Развил и превърнал’ ли се е той от „Бог на гнева“ в християнският Бог на любовта, както го наричат някои?

Йехова — по всяко време Бог на любовта

„Бог е любов“, писал апостол Йоан (1 Йоан 4:8). С това той изказал една вечна истина: Йехова, Сътворителят, е бил в миналото, е днес и ще бъде винаги Бог на непроменяема любов. Библейското описание потвърждава това установление от началото до края.

В любовта си Йехова е създал земята така, че да стане прекрасно място за живеене за хората (Исаия 45:18). Когато той по–късно създал Адам и Ева, първият мъж и първата жена, той ги направил ‘по свой образ’, т.е., той им дал божествените качества като любов, справедливост, мъдрост и сила (мощ). Те също имали переспективата да създадат деца, да превърнат цялата земя в Рай и вечно да живеят на нея (Битие 1:27, 28). Нима всичко това не е доказателство за това, че Бог е Бог на любов?

Когато първите хора допуснали да бъдат прелъстени от Сатаната чрез змията, те не само изгубили тези благословии за себе си, но и също за всичките си потомци. В този критичен момент Йехова изказал първото записано в Библията пророчество, в което той обещава, че ‘семе на жената’ ще смаже главата на змията (Битие 3:15). Това обещание, което събудило надеждата за освобождение, не е ли прекрасен израз на Божията любов?

Около 2 000 години по–късно Бог е дал следното обещание на верния си служител Авраам: „Чрез твоето семе положително ще се благословят всички нации на земята“ и по този начин открил, че ‘семето на жената’ ще произлезе от родословието на Авраам (Битие 22:18). Това обещание укрепнало надеждата за освобождение и показало, че любовта на Йехова към хората не била отслабнала с течение на времето. На човечеството той преставил прекрасна переспектива за бъдещето, пълно с благословии, което положително било доказателство за това, че той е Бог на любов.

Божията любов към Израел

В 1513 година пр.н.е. Йехова Бог освободил израилтяните от робството в Египет и сключил с тях законния Завет посредством Моисей. Във връзка с втората от десетте повели Йехова казал: „Защото Аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог ревнив [Бог изискващ изключителна преданост, според превода Нов Свят], който въздава беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които ме мразят, който обаче показва милост към хиляда поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди“ (Изход 20:5, 6).

Като Суверен и брачен притежател по Закон Йехова е имал правото да изисква от Израел, народа на неговия Съюз, изключителна преданост (Исаия 54:5; Йеремия 3:14). Но с оглед на това, че израилтяните наново и наново му изневерявали и се обръщали към фалшиви богове, не е ли естествено, че Йехова ги дисциплинирал въз основа на своята любов, за да им покаже, че техната отпадналост не му се харесва и че той осъждал това?

Йехова многократно доказал, че е бил много загрижен за народа си и той го призовавал да се върне обратно към него (Исаия 55:7). Но накрая той дисциплинирал израилтяните поради техните грехове като допуснал, те да за губят националната си независимост и да бъдат отведени като пленници в чужда страна, но също така се погрижил те пак да се завърнат в определено време в родината си. Всичко това е доказателство за какво? За това, че той е Бог, изпълнен с ревнивост, омраза и жажда за отмъщение? Съвсем не! Това по–скоро доказва, че той е „Бог, жалостив и милосърден, дълготьрпелив и изобилващ с любеща добрина и истина“ (Изход 34:6; Неемия 9:17; Йоил 2:13; Наум 1:2, 3).

Неговият Син — израз на неговата любов

С течение на столетията Йехова Бог открил още други подробности относно ‘семето на жената’ и ‘авраамовото семе’ и посредством пророците си той предсказал идването на Месията. Когато определеното време било дошло, Бог показал любовта си по безпримерен начин, като изпратил единородения си Син на земята за да набави изкупителната жертва.

Във връзка с тази прекрасна мярка апостол Йоан е писал: „Бог така възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който упражнява вяра в него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че Бог показал такава широкодушна любов във връзка със Сина си, Исус Христос, са стигнали някои до неправилното заключение, че той никога не може да бъде същия Бог, който се описва в еврейските Писания, Бог, който също съди и наказва.

Но, Богът, за който поучавал Исус, действително ли се различава толкова от Бога, представен в еврейските Писания? Или има хора, които искат това да бъде така? Библейският пасаж от Йоан 3:16 не показва ли съвсем ясно, че всеки, който ‘не упражнява вяра в Сина, ще бъде унищожен’? Йоан също така казва: „Който не се покорява на Сина, няма да види живота, а Божия гняв остава върху него“ (Йоан 3:36). Ако това не накърнява широкодушната любов на Бога, тогава пък защо изразът на неговото негодувание спрямо изневярата на Израел или спрямо други личности, споменати в еврейските Писания, да означава, че той не е Бог на любов?

Божието любвеобилно намерение с тебе

Чрез пророка си Малахия Бог е обяснил: „Аз съм Йехова; аз не съм се променил“ (Малахия 3:6). Той нито се е променил като Бог на любовта, нито е изменил любвеобилното си намерение във връзка с човечеството и земята. Йехова предложил на Адам и Ева вечен живот в земен Рай. Този Бог на любовта желае също и ти да принадлежиш към тези, които ще живеят завинаги в щастие в този Рай (Лука 23:43; 2 Петър 3:13; Откровението 21:4). Какво би трябвало ти да направиш? Исус е казал: „Това означава вечен живот, постоянно да възприемат в себе си познание за тебе, единствения истинен Бог, и за този, когото ти си изпратил, Исус Христос“ (Йоан 17:3). Свидетелите на Йехова с радост биха ти помогнали да опознаеш Йехова, Богът на неизменимата любов.