Трябва ли ти да се намираш в центъра на вниманието?
ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ камери са насочени към прочутия музикален виртуоз. С професионална усмивка той започва да свири. Слушаме с удоволствие музиката. Камерите го заснемат отблизо, така че можем да наблюдаваме мимиката му и как сръчните му пръсти произвеждат от инструмента прекрасна мелодия.
Да, виртуозът се намира в центъра на вниманието. Но щом завърши спектакъла, на екрана се изреждат редица имена: оркестър, диригент, техник на тона, хората, които обслужват телевизионната камера, режисьори, продуценти, отговорници за гримираме и много, много други. Всички те са необходими, за да има успех представлението. Всички те изпълняват помощна функция.
Подобна ситуация се наблюдава и в християнската еклезия. Някои имат доста значителна позиция, докато други играят почти незабележима роля като обикновени проповедници на Царското благовестие. Но трябва ли те да мислят, че са по–маловажни, понеже не се намират в центъра на вниманието? Трябва ли да се обезпокояват, ако не достигнат известна видност?
‘Всички имат дял’
Много поучителен е описания случай относно цар Давид. Библията показва, че той извършил веднъж с група от 400 души една драматична спасителна акция. Те преследвали една грабителна банда, за да си върнат семействата и имота, които крадците им били отнели. Двеста от тях били оставени да пазят личните им вещи. Когато войниците се върнали победоносни с жените, децата и имота, както и с голяма плячка, възникнал един проблем: между кого ще се раздели плячката? Само на тези ли се полагала тя, които били взели участие в битката? Давид дал отговор, който след това се зачел като ‘съдебна разпоредба за Израил’. Той казал: „Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът на седещия при вещите. По равно ще се дели помежду им [или всички ще имат дял]“ (1 Самуилова 30:24, 25 [по бълг. също и 1 Царете]). Йехова бе този, който ръководел Давид да вземе това съдебно решение. В него се отразява дълбокото ценене от страната на Йехова за тези, които изпълняват помощни длъжности.
Този принцип важи ли и за християнската еклезия? Апостол Павел отговаря с едно сравнение. Той сравнява еклезията с човешкото тяло и казва: „Окото не може да каже на ръката: ‘Не ми трябваш’ или пък главата на нозете: ‘Не се нуждая от вас.’“ Да, при човешкото тяло всеки член има важна длъжност, дори и малкият пръст на крака. Същата мъдрост показва Бог при организирането на еклезията си. „Бог поставил съответните в еклезията“ като им дал различни длъжности (1 Коринтяните 12:21, 28).
Затова през първото столетие някои християни имали известна популярност. Петър например често се намирал в центъра на вниманието. Той бил говорителя на апостолите на историческата Петдесетница (Деянието на апостолите 2:14). Той имал привилегията да покръсти първите езичници към християнството (Деяние на апостолите 10:44–48). Освен това две библейски книги носят неговото име. Други апостоли пък едва ли се споменават. Само кратко се говори за Матей, Натанаил (Вартоломей), Тадей (Юда, синът на Яков), Симон Зилот и Яков Алфеев (наречен още малкия). Но независимо от това, те оказали вярна подкрепа на Господаря си в неговата проповедна и учителска дейност.
Скромна служба, оказана от все сърце
Днес съществува подобно положение. Йехова все още ‘назначава’ ‘сътоветните’ в християнската еклезия така, както той иска. Така се случва, че някои се намират повече в центъра на вниманието от други. Но какво отношение би трябвало да имаме към нашите привилегии на службата независимо от това, в какво се състоят те? В Колосяните 3:23, 24 това се изразява по следният начин: „Каквото и да вършите работете с цяла душа като за Йехова, а не за хора, понеже знаете, че ще получите от Йехова съответното възнаграждение, наследството.“
Много християни изпитват радостта да бъдат дейни в една помощна функция. Един пример за това е Едмунсен, един Свидетел, който служи в Пиетермарицбург (Южна африка). Той бе кръстен в 1946 година и в 1950 г. започна с целодневната служба. Всъщност, той никога не се е намирал в центъра на вниманието. Но той е изживял радостта да види, как 15 от неговите деца и внуци се отдали на Бога и станали негови кръстени Свидетели и как 27 други внуци и правнуци редовно посещават събранията на еклезията. Въпреки че днес той недочува и недовижда, той верно служи като помощник пионер. На 84–годишна възраст той служи на еклезията като старейшина и изниса публични доклади. Въпреки това повечето от времето Едмунсен е бил деен на заден план. Но като хиляди други верни Божи служители той изпълнява ценна, смислена служба за Йехова.
Да, необходимо е смирение, за да можем да служим на заден план. Но това също ни дава възможност да спечелим време, за да развием нашата личност и нашите способности преди да бъдем натоварени с по–голяма отговорност. Йосия бил станал цар на Юда на осем годишна възраст (2 Книга на царете 22:1 [бълг. IV Книга]). Но колко подготвен е бил той вече за тази задача? В противоположност на това, Моисей прекарал четиридесет години като овчар в далечния Мидиан, преди да стане освободител. В течение на тези години той развил различни качества като например кроткост (Числа 12:3). Той се научил да чака Йехова. Когато Йехова го призовал накрая да ръководи Израел през следващите 40 години, той е бил приготвен да носи тази отговорност.
Затова, ако някой мисли, че неговите способности не се ползват изцяло в еклезията, не бива да бъде натъжен. Възможно е, Йехова да е на мнение, че трябва да развие по–голямо търпение или повече смирение преди съответният да получи по–нататъшни привилегии. Също така не забравяй, че по–голямата част от служителите на Йехова са дейни на заден план. Списанието „Стражева Кула“ заема извънредно важна роля в изучителната програма на Свидетелите на Йехова. Но писателите са анонимни. Не забравяй също и хилядите, които служат по домовете Бетел или като пионери или мисионери. Те рядко се намират в центъра на вниманието. Въпреки това те се радват на изпълнен, смислен живот и изживяват дълбокото задоволство, което се получава в резултат когато се изразходват сили, за да се помогне на други (Деянието на апостолите 20:35).
Переспективата за тези, които служат в смиреност
Само един от първоначалните 12 апостоли се провалил — предателят Юда Искариотски. Другите получили славно възнаграждение. В Откровението 21:10, 14 се описва, че „светият град“ е изграден на 12 основни камъка. На всеки един е написано името на един от апостолите на Агнето. Интересно е, че двама от апостолите носели името Симон. Единят, Симон Петър, често се намирал в центъра на вниманието, но не така другият, който бил познат под названието Симон Зилот (Деянието на апостолите 1:13). За този Симон всъщнос се казва много малко. Но и двамата получили същото възнаграждение — привилегията да бъдат основателни членове на небесното правителство под Царя Исус Христос.
Разбира се, че не всички възкресени помазани служат на изтъкнато място като „основни камъни“. Йехова ще даде на сътрудниците си от неговото правителство тези задачи, за чието изпълнение Той ги зачита за най–способни. Също така може и всеки от нас, който има надеждата да живее завинаги в Рай на земята, да бъде сигурен, че Царят ще го назначи в длъжност, която може най–добре да изпълни. Въз основа на това, че тогава ще се намираме в прекрасна околност и че ще бъдем между лоялни другари както и това, че ще имаме изобилие на приятна работа и няма вече да познаваме отчаяност или скучност, ще може цялата ни личност и нашите способности да се развият до съвършенство.
Независимо от това, дали имаме небесно призвание или очакваме живота на една очистена земя, нека сме доволни с нашето служебно назначение в организацията на Йехова и да служим там със цяла душа. Това е пътят на мъдростта и радостта. Вместо честолюбиво да се стремим да застанем в центъра на вниманието, нека да развием смиреното държание, което показал цар Давид, който казал: „Едно нещо съм поискал от Йехова, това ще търся: да живея в дома на Йехова през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Йехова и с уважение да съзирам храма му“ (Псалм 27:4).