Уважение пред кръвта, съобразно Божиите изисквания
„Призовавам ви на днешиня ден да засвидетелствувате, че съм чист от кръвта на всички хора“ (Деянието на апостолите 20:26).
1. Как така отразяват думите на апостол Павел от Деянието на апостолите 20:26 становището на Йехова относно кръвта?
ТЕЗИ думи на апостол Павел като християнин отразяват неговото уважение към кръвта, този жизнен сок. По–долу ще разгледаме какво Павел искал да каже с тези думи. Но преди това нека да видим, какво Сътворителят на животинските и човешките души казва относно кръвта. В минали статии вече установихме, че Йехова Бог зачита кръвта, която представлява живота, като свята. Който умишлено или поради нехайност пролива кръв, особено човешка кръв, в очите на Бога се провинява в кръвна вина. Но няма ли възможности да се употребява кръвта в полза на човечеството?
2. (а) Защо е било голямо престъпление, когато някои в Израел бил употребил кръвта за хранителни цели? (б) Каква полза имали израилтяните чрез спазването на този закон?
2 В Божия Закон за Израел изрично се подчертало: „Да не ядете кръвта от какъвто и да е било вид месо, понеже душата [живота, според други преводи] от всякакъв вид месо е неговата кръв. Всеки, който го яде, ще бъде отразян от живота.“ Голямо престъпление било, ако израилтянин или заселен чужденец били взели кръв дори ако тя служела само за необходима храна. Преди да ядат месото, те трябвали най–напред да излеят кръвта и да я покрият с пръст и така символично да върнат живота на Бога (Левит 17:13, 14). Това било Божи закон. Чрез спазването на този закон, израилтяните били в състояние да запазят здраво духовно отношение към Йехова, Изворът на живота. Те също така се радвали на друг резултат покрай това, а именно запазването на телесното си здраве.
Кръвта на Христос
3. (а) Защо кръвта на Исус е особено „скъпоценна“? (б) Как така сочели еврейските Писания върху жертвата на Исус?
3 Но Йехова мислел за извънредно превъзходна употреба на кръвта. При това се касае за откупването на човечеството от греха и смъртта чрез „скъпоценната кръв“ на Исус Христос. От „началото на света“ (преди грешният Адам и грешната Ева да произведат потомството, нуждаещо се от избавление) Йехова вече е знаел, как ще освободи човечеството (1 Петър 1:18–20; Римляните 6:22, 23). Това е ‘кръвта на Исус, неговия Син, която ни прочиства от всеки грях’ (1 Йоан 1:7). Тази употреба на кръвта е толкова важна, че Бог оставил да се запишат в еврейските Писания многобройни образци и нагледни примери, които сочели върху съвършената жертва на Исус (Евреите 8:1, 4, 5; Римляните 15:4).
4. Какви онагледявания съдържа драмата, записана в Битието, глава 22?
4 Столетия преди да се даде Закона на Израел, повелил Йехова на Авраам да пожертва Исаак на планината Мория. По този начин Бог нагледно показал, че щял да пожертва своя единороден Син, Исус. Доброволната подчиненост на Исаак в тази драматична епизода била нагледна представа на покорността на Исус спрямо волята на Баща си относно проливането на неговата жизнена кръв като жертва (Битие 22:1–3, 9–14; Евреите 11:17–19; Филипяните 2:8).
5. Как така жертвите от моисеевия Закон имали дълбоко духовно значение?
5 Моисейският Закон също съдържал „сянка на бъдещите добрини“ като сочел върху Исусовата жертва в полза на човечеството. Закона допускал само една единствена употреба на кръвта, а именно при животинските жертви за Йехова. Тези жертви не представлявали просто ритуал. Те имали дълбоко духовно значение. Те били сянка дори и в най–малки подробности на жертвата на Исус и на това, което се достига чрез нея (Евреите 10:1; Колосяните 2:16, 17).
6. Кои две групи получават спасение според образеца от деня на умилостивение?
6 Така например, начина, по който постъпвал Аарон във връзка с жертвите на деня на умилостивение, нагледно представял начина, по който по–големия първосвещеник, Исус, щял да употреби заслугата на собствената си скъпоценна жизнена кръв за спасение, и то най–напред за неговия свещенически „дом“ от 144.000 помазани християни, за да им се припише праведност и за да могат да получат заедно с него в небето наследство като царе и свещеници. Следвала жертвата за „народа“, която представлявала изкуплението на Исус за всички хора, които ще наследят тук на земята вечен живот. Вече днес едно „голямо множество“ от тези хора се изказва праведно за преживяване в наближаващото голямо бедствие. Това е така, понеже те са „изпрали дългите си дрехи и са ги избелили в кръвта на Агнето“ и показват техната вяра, като принасят на Бога свята служба (Левит 16:6, 15, 18–22; Евреите 9:11, 12; Откровението 14:1, 4; 7:4, 9, 14, 15).
7. Защо можем да се радваме на изпълнението на тези образци от древността?
7 ‘Живота е в кьрвта’. Исусовата кръв била съвършена и така чрез неговата жертва е възможно за всеки, който упражнява вяра в нея, да придобие съвършен живот. Каква голяма радост можем да изпитваме за това, че тези образци от древността са се изпълнили чрез любвеобилната жертва на Исус! (Левит 17:14; Деянието на апостолите 20:28).
Кръвта — морален въпрос
8, 9. (а) Какви чудни задачи изпълнява например кръвта? (б) По какъв начин можем и ние като Давид да покажем богоугодно уважение пред чудесния състав на нашето тяло?
8 Състава на кръвта показва удивителна мъдрост. Еволюционистите които все още ни дължат обяснението за произхода на живота, искат да ни накарат да вярваме, че жизнената кръв се е развила по някакъв начин. Колко невероятно е това!
9 Нашата сложна кръв изпълнява чудни задачи. Тя пренася необходимия за живота кислород и хранителните вещества във всички части на тялото ни. Също така отстранява отпадъците. Пренася белите кръвни телца, които се борят против болестите, и кръвните пластинки, които оправят малки и по–големи рани. Освен това, кръвта допринася за регулацията на температурата на тялото. Кръвта на всеки човек е единствена по рода си; генетици в Англия говорят дори за „ДНС–отпечатъци като на пръсти“, които могат да се произведат от кръвни проби за установяването на самоличността на престъпници. Кръвта е един от многобройните органи, за които цар Давид казал с възторг: „О Йехова, ти си ме проучил и ти ме познаваш. Аз ще те славя, защото съм направен по страховнушаващ начин“ (Псалм 139:1, 14).
10. (а) Кой трябва да определи, как да се употребява кръвта? (б) Каква ясна повеля е дал Бог на Ной и на Израел? (в) Кой пример показва, че кръвта е също и в краен случай свята?
10 Нима не бива праведният Сътворител на човечеството. Създателят на нашата кръв, да е Този, който да определя начина, по който е подходящ да се употребява потока на кръвта? (Йов 36:3). Той не ни е оставил в незнание по този въпрос. На нашият прадеда Ной той обяснил: „Само месо с неговата душа — неговата кръв — да не ядете“ (Битие 9:4). Когато той повторил Закона си за Израил, той недвумислено казал: „Бъди твърдо решен да не ядеш кръвта, понеже кръвта е душата и ти не бива да ядеш душата с месото. Да не го ядеш. Да го излееш на земята като вода“ (Второзаконие 12:23, 24). Давид без съмнение мислел за тази повеля, когато трима негови бойци изложили живота си на риск, за да му донесат вода от цистерната във Витлеем. Той ‘излял тази вода за Йехова’ така, като че ли тя представлявала техната жизнена кръв (И Самуилова 23:15–17 [бълг. също 2 Царете]). Святостта на кръвта не бива да се пренебрегва дори и в краен случай. (Виж също и 1 Самуилова 14:31–34.)
В християнската еклезия
11, 12. (а) Кое ръководно тяло, управлявано от светия дух, взело решение през първото столетие във връзка с известни учения? (б) На каква религиозна основа положило това ръководно тяло възприемането на кръвта? (в) Защо могат да се сравнят кръвни преливания с възприемането на кръвта през устата?
11 Нека се пренесем в Ерусалим през първото столетие. Да си представим голяма стая, където са събрани апостолите на Исус и други старейшини от християнската еклезия. Каква е темата на техният разговор? Павел и Варнава били дошли от Антиохия за да им пердставят един проблем, който бил възникнал там във връзка с обрязването. Този събор решава, че не е необходимо новокръстени християни да се обрязват (Деяние на апостолите 15:1, 2, 6, 13, 14, 19, 20).
12 Яков, председателствуващият старейшина, обявява това решение и при това обобщава необходимите неща, които са все още валидни за християни. Той казва: „Светия дух и ние зачетохме за добре, да не ви възложим друго бреме освен следните необходими неща: да се въздържате от нещата, които са пожертвени на идоли, както и от кръвта и от задушено [месо, в което кръвта е останала] и от блудство. Ако грижливо се опазите от тези неща, ще бъдете добре. Останете здрави!“ (Деяние на апостолите 15:28, 29). Така се положили на една религиозна основа идолопоклонството, възприемането на кръв и блудството. Християни трябва да се въздържат от всички тези неща, за да останат с добро духовно здраве и да доживеят изпълнението на Божите обещания. Относно кръвта не е от значение, дали тя се възприема чрез устата или се прелива направо във вените. Целта е една и съща, а именно опазването и храненето на тялото. Както Яков ясно показал, ако човек не се въздържа от кръвта, това би било нарушение на Божия закон.
13. (а) Каква допълнителна защита представлява въздържането от кръвта за Свидетелите на Йехова? (б) Какво влияние оказали други божествени закони за защита на Божия народ?
13 Днешното разпространяване на СПИН (Синдром на придобит имунен недостатък), хепатит и други болести, които се пренасят чрез кръвни преливания показва, че спазването на Божиите закони често спомага за запазването на добро здраве. В библейски времена Бог бил дал на израилската нация определени закони относно храната, карантината, хигиената и отстраняването на отпадъците, които точно отговаряли на техните потребности в пустинните области (Левит 11:2–8; 13:2–5; Второзаконие 23:10–13). Чрез спазването на тези повели израилтяните не само запазили тясна връзка с техния Бог, но също така били опазени и във физическа насока от болести, от които страдали съседни народи. Едва в последното столетие започнали учените в медицината да разбират, каква практическа мъдрост се намира в някои от тези закони. Също така започват много да съзнават, че Божия закон относно кръвта има смисъл.
14. Какво изцеление и какви благословии получил Израел, когато той бил покорен?
14 Когато Израел бил покорен, тогава се изпълнявало следното обещание върху него: „Ако прилежно слушаш гласа на Йехова, твоя Бог, и вършиш това, което е право в неговите очи, и наистина слушаш заповедите му и пазиш всичките му повеления, тогава няма да ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото аз съм Йехова, който те изцелява.“ Още по–важно бе за Израел да запази изгледа за бъдещите благословии на Царството чрез покорството (Изход 15:26; 19:5, 6).
15. Кой пример показва, как можем ние да бъдеме благословени, ако следваме Божиите указания?
15 Свидетелите на Йехова ценят постиженията и помоща от страна на медицината. Когато преди около две години в една Зала на Царството близо до Сидней (Австралия) избухна бомба и разруши цялата зала, трябваше да се откарат в болницата повече от 50 Свидетели. Колко благодарни бяха те, че лекарите там имаха достатъчни резерви от кръвозаместителни вещества. Всички ранени останаха живи. Те имаха основание да бъдат благодарни за тази медицинска помощ, която бе в съответствие с указанията на Йехова. Друго предимство бе, че никой от тях не бе в опасност да бъде заразен от болести, които се пренасят чрез кръвни преливания.
‘Аз съм чист от кръвта на всички хора’
16. Какво становище би трябвало да имаме спрямо нашата свята служба подобно на Павел?
16 Но нека пак се преместим в първото столетие. Изминали са около седем години, откак Павел и Варнава са чули как Яков изказал забраната, която засягала идолопоклонството, кръвта и блудството. Междувременно Павел бил предприел две мисионерски пътувания през Мала Азия и бил дори стигнал до югоизточна Европа. Сега той се връща и в Милит може да говори със старейшините от Ефес, които дошли там да се срещнат с него. Той им напомня, че сам не се е щадил, а в техната среда служел „за Господаря с най–голямо смирение и под сълзи и изпитания“. Показваме ли и ние такава пожертвователност като положим всичко в службата за Йехова? Така би трябвало това да бъде (Деяние на апостолите 20:17–19).
17. Как би трябвало да изпълняваме нашата служба подобно на Павел?
17 Как бил извършил Павел тази служба? Където и да е срещал хора, той им давал свидетелство, преди всичко по техните домове, и това независимо от техният религиозен произход. Той не се въздържал да поучава тези старейшини, и без съмнение те го придружавали, когато той поучавал „публично и от къща на къща“. Те не били единствените, които извлекли полза от службата на Павел, понеже той бил ‘основно положил свидетелство както пред юдеи, така и пред гърци относно покаяние спрямо Бог и вяра в Господаря Исус’. Обърни тук внимание на думата „основно“. Полагаме ли ние основни старания при даването, на свидетелство на всички видове хора и народности? (Деяние на апостолите 20:20, 21; Откровението 14:6, 7).
18. (а) Как би трябвало да бъдеме дейни в службата ни за Бог като Павел с цяла душа? (б) Подобно на Павел, какво би трябвало да бъде нашето държание с оглед на увеличаващото се напрежение?
18 Думата „основно“ се появява също и в следващото изказване на Павел: „Независимо от това, не зачитам моята душа като скъпа за мене, ако само мога да завърша пътя си и службата, която получих от Господаря Исус, а именно, основно да положа свидетелство за благата вест от незаслужената Божия добрина“ (Деяние на апостолите 20:24). Неговата душа или неговият живот би бил безсмислен, ако не бил изпълнил службата си по този начин. Имаме ли ние същото становище спрямо нашата служба? Въз основа на това, че последните дни завършват и напрежение, преследване, болести или напреднала възраст ни обременяват, възниква въпросът: Проявяваме ли все още такъв дух като Павел, като основно търсиме хора, които ‘заслужават’ това? (Матей 10:12, 13; 2 Тимотей 2:3, 4; 4:5, 7).
19. Защо Павел е могъл да каже: ‘Чист съм от кръвта на всички хора.’?
19 Павел не очаквал да види още веднъж старейшините от Ефес. Но с уверение той можел да каже: „Призовавам ви на днешния ден да засвидетелствувате, че съм чист от кръвта на всички хора“. Как така? Павел не бил пролял кръв в някаква война. Също така не се бил хранил с кръв. Но той извънредно се интересувал за живота на другите, представен чрез кръвта им. Не искал, те да загубят живота си в деня, когато Бог изкаже присъдата си, само поради това, че той бил пропуснал да им даде основно свидетелство. Той не се въздържал да сподели на онези старейшини и на другите „целият Божи съвет“ (Деянието на апостолите 20:26, 27).
20. (а) Каква отговорност трябва да изпълним в съответствие с повторните предупреждения на Йехова към Езекиил? (б) Какви ще бъдат последствията за нас и за тези, които ни слушат?
20 Колкото повече наближава „голямото бедствие“, толкова по–спешна става необходимостта да се извести целият Божи съвет. Положението е подобно на онова преди близо 2.600 години, когато наближавало разрушенеито на Ерусалим. Словото на Йехова се отправило към Езекиил и гласело: „Сине човешки, за стража съм те сложил в израилевия дом, и ти трябва да чуеш речта ми от моята уста, и от мене трябва да ги предупредиш. Когато аз кажа на злия: ‘Ти положително ще умреш’ и ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш злият от лошият му път, за да остане жив, така той ще умре, защото е зъл, в неговото прегрешение, обаче неговата кръв ще искам от твоята ръка да върнеш“ (Езекиил 3:17–21; 33:7–9). Помазаните служители на Йехова и техните другари, „голямото множество“, носят днес подобна отговорност. Нашето свидетелство трябва да бъде основно. В деня на Божието отмъщение ще бъдем може би спасени заедно с тези, които ни слушат (Исаия 26:20, 21; 1 Тимотей 4:16; Откровението 7:9, 14, 15).
21. В кои точки трябва да имаме богоугодно уважение пред кръвта, и какъв ще бъде резултата от това?
21 Нека всеки от нас да бъде решен да се покорява на целият Божи съвет, независимо от това, дало при това се касае за християнският неутралитет, за въздържането от кръвта, за вярата в скъпоценната жертва на Исус или за основното свидетелствуване. Възможно е тогава да вземем участие в радостното изпълнение на Псалм 33:10–12: „Йехова сам разби съвета на нациите; той осуети мислите на народите. Съвета на Йехова ще пребъде за необозрими времена ... Щастлива е нацията, чиито Бог е Йехова.“
Какво би отговорил?
◻ Каква определена употреба на кръвта донася трайна благословия?
◻ Как така може да бъде от полза за нас, ако се въздържаме от кръвта?
◻ Как можем да останем ‘чисти от кръвта на всички хора’?
◻ Кой пример за основносг би трябвало да следваме?
[Текст в блока на страница 29]
Във Уол Стрит Джърнал от 20 март 1986 г. се публикува една статия под заглавието „Резервите [банките] на кръвта не са сигурни от СПИН“. В увода се казва: „Резервите от кръв в САЩ не са толкова сигурни, колкото искат да ни уверят кръвните банкови организации. Възможно е, че кръвните преливания са главно отговорни за пренасянето на придобития имунен недостиг от силно застрашените групи върху общото население. Контролата за заразата от СПИН при кърводарителите не може да даде гаранция, че всички заразени единици били открити. Още по–лошо е, че отговорните лица от кръвните банки се колебаят да предприемат мерки, за да подобрят сигурността при преливанията.“