Пази устата си

ТОЙ може да бъде не само саркастичен и пронизваш като военно оръжие, но също и сладък като мед и облекчителен като балсам. Може да запази живот, но също да доведе до смърт. Така описва Библията дарбата на човешкия говор (Притчи 12:18; 16:24; 18:21).

Нищо чудно, че Соломон казал: „Който пази устата си, пази душата си. Който отвори широко устните си — ще погине“ (Притчи 13:3). Необмислени думи могат да злепоставят някого, да наранят чувства, да създадат напрегнати отношения и да предизвикат даже и телесни вреди. Но несъмнено ти принадлежиш към ония, които искат ‘да запазят душата си’. Как можеш да се научиш да пазиш устата си, за да предотвратиш известни вреди?

„В многото говорене ...“

Това може да се постигне най–лесно, като се говори по–малко. Може би познаваш хора, които винаги имат какво да кажат. Колко досаден може да бъде такъв човек за някого! „Устата на безумните изригват глупост“ и „Безумният говори много думи“, се казва в Библията (Притчи 15:2; Еклесиаст 10:14). Това обаче не означава, че всеки приказлив човек е глупав и че всеки, който малко говори е непременно мъдър. Но е опасно да говориш непрекъснато. Притчите 10:12 го изразяват по следния начин: „В многото говорене грехът е неизбежен, но който въздържа устните си е разумен.“

Помисли, преди да дадеш отговор

Можем да пазим устата си също, като помислим преди да отговорим. С казването на нещо необмислено може да се навреди както на говорещия така и на този, който слуша. Вдъхновеният от Бога писател на Притчите обяснява: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож“ (Притчите 12:18).

В библейската книга Яков е показано лошото въздействие, което могат да окажат несмислени думи: „Ето, съвсем малък огън, каква голяма гора може да запали! А езикът е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той ще бъде запален от Геената“ (Яков 3:5, 6).

Геената носи името си от Еномовата долина, която се намирала на югозапад от Ерусалим. В древния Израел понякога там се поддържал непрекъснат огън за да се изгарят отпадаците на града; това направило Геената като подходящ символ за цялостно унищожение. Но как може необуздан език да бъде „запален в Геената“? Когато някой лъже или съдейства за разпространяването на позорни за Бога учения или злоупотребява с езика си по друг начин, то както той така и други могат да загубят Божието благоволение. Какъв е резулатата от това? Вечно унищожение! Така например Исус казал на фарисеите: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит и когато стане такъв, правите го предмет за Геената, двойно повече от вас“ (Матей 23:15).

Ето защо в Библията ни се дава следния практичен съвет: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря“ (Притчите 15:28). Значително по–добре е да обмислим какво да кажем, вместо да изтърсим нещо, което може да нарани някого.

„Дума навреме казана“

Друга възможност да пазим устата си е да говорим на време. Соломон установил: „Има време за всяко нещо ...; време за мълчание и време за говорене“ (Еклесиаст 3:1, 7). Трябва ли например на всяка цена да обременяваме съпружеския партньор с дребни неща и изисквания, когато е преуморен от работа, било то в службата си или пък в домакинската работа? Вероятно тогава е „време за мълчание“.

От друга страна обаче има също и „време за говорене“. В Притчите 15:23 се казва: „Дума навреме казана, колко е добра!“ Познаваш ли някого, който е подтиснат от проблеми и трудности? На време казана дума на ободрение, не е ли точно това, от което се нуждае в момента този човек?

Исус не пропуснал нито един случай, да ободри други. Веднъж казал на учениците си: „Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко“. В описанието се казва по–нататък: „И отидоха с лодката на уединено място насаме. Но хората ги видеха, че си отиват, и много от тях го узнаха и от всичките градове се стекоха там пеши и ги изпревариха.“ Множеството от хора смятало, че е дошло време да чуят утешителни думи. Исус и учениците му били всъщност на друго мнение. „И Исус като слезе [от лодката], видя едно голямо множество и смили се за тях, понеже бяха овце, които нямат пастир. И почна да ги поучава много неща“ (Марка 6:31–34). Да, Исус пазел устата си. Той знаел кога е време за говорене и кога за мълчание. (Сравни Матей 26:63; 27:12–14.)

Ти също можеш да се научиш да пазиш устата си. Старай се да говориш по–малко. Избягвай несмиселено говорене, което може да злепостави както тебе, така и други. Оглеждай се за възможности, когато можеш да отправиш към други приятна „дума навреме казана“. Това ще ти помогне да ‘запазиш твоята душа’ (Притчите 13:3).

[Снимка на страница 22]

Имаш ли склонност да прекъсваш други когато говорят или към всичко да прибавяш нещо?