Възвестители на Царството разказват
Библейската истина донася на семейството единство и щастие
СЪПРУЖЕСКА двойка в Индия, принадлежаща към т.н. християнска религия имала непрекъснати караници. Мъжът биел често жена си. Опитали се даже да се убият един друг. Веднъж стоплила масло и му го поднесла, като че ли иска да му поднесе чай, но го изляла в лицето му. Накрая решила да се самоубие.
Имало ли нещо, което могло да донесе на тази двойка единство и щастие? Много биха отговорили отрицателно на този въпрос. Но преди да предприеме самоубийство тази жена посетила дъщеря си и зет си, които в момента изучавали Библията със Свидетелите на Йехова. Тя решила да слуша и това, което чула, развълнувало сърцето ѝ. След изучаването, тя разказала на Свидетелите за нейните проблеми. С наръчието на Библията ѝ показали какви задължения всъщност има като съпруга. С мъжа също се свързали и било започнато изучаване на Библията. Резултатът? Както мъжът така и жената започнали да прилагат библейските принципи и семейните проблеми били превъзмогнати. Сега вече били така напреднали, че се отдали на Йехова и се кръстили.
Многобройни други съпружески двойки установили, че Божията вдъхновена Дума съдържа разрешение на семейните проблеми. Чрез прилагане на библейски съвети, като например от Колосяните 3:12–14 и Ефесяните, глава 5, могат да превъзмогнат тези проблеми и да намерят единство и щастие.
• Друг пример за това, как библейската истина може да обедини семейството се докладва от Ливан. В 1973 година Свидетел на Йехова започнал да изучава Библията с едно семейство в малко селце. При изучаването присъствали също две момичета, родни сестри, от съседите. Но когато местния свещеник започвал да оказва съпротивление, семейството престанало с изучаване на Библията. Двете момичета продължили изучаването чрез писма, като използвали адреса на зълвата. Всеки път, когато изучавали писмата на Свидетелите, давали ги на зълва им да ги чете, въпреки че мъжът ѝ сега бил настроен враждебно. Когато имали въпроси, писали на Свидетелите.
Противничеството на брат им обаче нараствало. Той скъсал библейските публикации, които имали жена му и сестрите му и даже изгорил Библиите им. Но въпреки неодобрението от страна на свещеника, семейството и други жители на селото, момичетата продължили с изучаването. След известно време били кръстени. Други роднини също започнали с изучаването на Библията и се кръстили. Враждебно настроеният брат на двете момичета също се запознал с истината и бил кръстен. Сега служи в еклезията като помощник–старейшина и е непрекъснато помощник пионер. До края на 1985 година още 23 члена на това семейство узнали истината и били кръстени.
Колко щастливи са тези сестри, които въпреки противничество държали здраво на истината! Каква радост, да видиш единството и щастието на техното семейство, поради това, че приели библейската истина! Това потвърждава думите на Псалмиста, който извикал: „Щастлив е народът, чийто Бог е Йехова“! (Псалм 144:15).
• Друга преживяна случка се разказва от град Ню Йорк. Отнася се за един, който на 13 години започнал да взима дроги и станал така зависим, че даже не можел да яде преди да изпуши марихуана. Набвянето на кокаин му струвало по 100 долара на ден и при продажба на дроги носел два револвера със себе си. Оженил се и станал баща на четири деца. Когато жена му станала Свидетелка на Йехова, той се съпротивил. Накрая неговият стил на живота му омръзнал. Наситил се да бъде винаги ‘под дроги’ и да изневерява.
Благодарение на непрекъснатото ободряване от страна на жена му и любвеобилната грижа от страна на старейшините, една година след кръщението на жена си се съгласил за изучаване на Библията. Това му помогнало да се справи с тежките явления на отвикване от дрогите свързани с халюцинации. Той така се подобрил, че могъл да се кръсти и сега изживява радостта, да вижда как неговото семейство е щастливо обединено и как четирите деца напредват в истината. Понеже има постоянно работно място, желае заедно с жена си да вземе участие в помощник–пионерската служба.
[Текст в блока на страница 31]
„Щастлив е народът, чийто Бог е Йехова!“ (Псалм 144:15)