Вестителите на Царството съобщават

„Бог не е пристрастен“

ПРЕДИ 1900 години вдъхновеният апостол Петър казал: „Бог не гледа на лице [не е пристрастен — NW]; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Всред Свидетелите на Йехова се намират хора от всички раси и с всякакво религиозно минало. Те жадуват за праведност и се боят от Бога. Йехова приема всички тях в новото световно общество, както например сторил това с една жена в Чад.

Тази жена не била удовлетворена от своята религия. Преди години тя приела книгата Your Youth—Getting the Best Out Of It [„Твоята младост — как да я изживееш най–добре“], публикувана от Свидетелите на Йехова, и оценила добрите съвети, които книгата съдържала. Започнато било библейско изучаване и тя винаги била в къщи за него. Но когато я поканили да посети събранията в Залата на Царството, тя не се отзовала. Защо? Защото макар че съпругът ѝ не се противопоставил на нейното изучаване, той отказал да ѝ разреши да посети събранията в Залата на Царството.

Когато жената пожелала да посети окръжния конгрес, свидетелят, който водел изучаването, показал на нейния съпруг програмата, посочвайки добрите съвети, които щели да бъдат представени. Той се съгласил жена му да отиде „само веднъж“. Тя отишла и много харесала програмата. След като обяснила на своя съпруг какво е научила, той вече не бил против тя да посещава и другите събрания. Тя била впечатлена от факта, че сборът бил образуван от хора от различни етнически групи, които били дълбоко загрижени един за друг. По–късно тя посетила областния конгрес и била изумена, като видяла своите деца, седнали в скута на Свидетели от други страни. Свидетелите почерпили децата и се държали с тях както със свои деца. Това се оказало решаващо за нея.

Но последвало противопоставяне. Макар и стеснителна по характер, тя започнала да дава отговори на събранията и да устоява на отрицателните изказвания на роднини и съседи. Макар че живяла вече много години със своя съпруг, те имали само традиционния неофициален брак. Как тогава щяла да повдигне въпроса за сключване на законен брак? След като искрено се помолила на Йехова, тя разговаряла със своя съпруг, който ѝ казал, че ще помисли за това. Накрая той се съгласил и те легално сключили брак.

Една от снахите, която живеела с тях, причинявала много проблеми, но съпругът взел страната на жена си. Тогава бащата на мъжа дошъл на гости. Той заповядал на сина си да се разведе с жена си, защото тя си е променила религията. Бащата казал на своя син, че той ще заплати „сватбен данък“ за много по–добра жена. Но синът отговорил: „Не, няма да направя това. Тя е добра съпруга. Ако тя иска да си отиде, това е друг въпрос, но аз няма да я изгоня.“ Жената била много любезна към своя свекър и той се засрамил от своето държание. Но когато се върнал на село, той писал на сина си, този път давайки ултиматум. Той му казал, че ако откаже да изгони жена си, повече няма да му е син. Отново синът застанал на страната на съпругата си. Представете си радостта на жената, когато видяла съпруга си да заема толкова твърда позиция.

Сега техните две малки момчета обичат да придружават майка си до Залата на Царството. Те дори помолили баща си за вратовръзки, тъй като видели, че всички братя, които изнасят доклади, носят вратовръзки. Днес тази жена е покръстена сестра.

Тя е една от 345–те щастливи Свидетели в Чад, които провъзгласяват добрата новина за божието Царство и разбират наистина, че „Бог не е пристрастен“.