Ваалам, историческа личност или фигура от предание?

КАКТО произлиза от библейската книга Числа, Валаам, син на Веор, бил подкупим пророк (Числа, Глава 22 до 24). Името му се появява в осем различни библейски книги между другото и в писмата на християнските библейски писатели Павел и Юда. Валаав живял през 15–тото столетие п.н.е. в горната долина на р. Еврат. Той се спазарил с Валак, царят на Моав, който искал от него да прокълне израелската нация. Беше ли Валаам историческа личност или измислица на юдейците?

Както докладва списание Ревю на библейската археология от септември/октомври 1985 година, археолозите намерили в средната долина на Йордан забележително доказателство за това, че Валаам действително е живял. При разкопки в Тел Дер–Алла, северно от споменатата в Библията река Явок, намерили фрагменти със стар семитски шрифт. В последните години тези фрагменти били грижливо датирани, допълнени и разшифровани.

Френският учен Андре Льомер пише, че фрагментите са били датирани с помоща на радиокарбоновия метод и посочва по–нататък: „Съобразно тези изследвания надписите датират от около 800 година п.н.е. — плюс/минус 70 години.“ А какво казват те? Според реконструкцията на А. Льомер в резюме текста е следния (Буквите в скоби трябваше да бъдат допълнени поради липсата им):

„1. Надпис на [Ва]лаам, [синът Веоро]в, мъжът, който беше пророк Божий. Ето, боговете дойдоха през ноща при него и [казаха му]. 2. според тези думи и те казаха на [Валаа]м, синът на Веор ... и той плачеше 4. горчиво, и неговия народ дойде при него и к[аза] на Валаам, синът на Веор: ‘защо постиш и защо плачеш?’“

Очевидно текста преди 2 800 години е бил разбираем за всеки, защото е принадлежал към доста дълъг надпис на една стена. Въпреки пролуките е явно, че става дума за Валаам. Въпреки, че събитията са били преди 700 години, когато е направен този надпис, на Валаам очевидно бил зачитан като историческа личност и като пророк.

Тези стенописи са няколко столетия по–близо до описаните в Библията събития отколкото най–старите ръкописи, които по–настоящем се намират на разположение. Надписите са още едно доказателство за това, че Библията съдържа достоверни исторически данни от древността (2 Тимотея 3:16, 17).