Как можем да придобием радост в един свят, пълен с проблеми

„РАДВАЙТЕ се по всяко време в Господа“ — казва апостол Павел — „Още веднъж искам да ви кажа: Радвайте се!“ (Филипяните 4:4). За много обаче изглежда нереално човек да може да се радва днес толкова много. Те се питат: „Как може човек да изпитва радост, щом като трябва да се справя с беднота, безработица, ненавистни колеги на работното място, съблазнения за вършенето на неморални неща или с напрежението в училището?

Едва ли би било разумно да се приеме, че Бог очаква народа му да бъде постоянно в ситуация на ликуване. Сам той е вдъхновил Павел да предскаже, че ние ще живеем в „критични времена ... с които човек трудно ще може да се справи“ (2–ри Тимотея 3:1–5). Но Библията също така ясно показва, че човек може да изпитва радост в известен размер, дори и при най–лошите обстоятелства. Така например Исус ‘претърпял мъченическия стълб’ и ‘издържал противоречието на грешници’. Болките от приковаването на стълба положително не са били радост, а и също така подигравките от страна на народа. Павел дори е казал, че болките на Исус били толкова силни и големи, че той горещо се молил на Бога „със силен вик и със сълзи“. Но Исус бил в състояние да издържи всичко това въз основа на „предстоящата нему радост“ (Евреите 12:2, 3; 5:7).

Първите християни също така ‘водели тежка борба със страдания’, като понякога били изложени като на естрада на ‘хули, опозорявания и оскръбления’. Но според думите на Павел те ‘радостно посрещнали разграбването на имота си’ (Евреите 10:32–34). Как така им е било това възможно?

Външна или вътрешна радост?

Радостта не идва отвън. Тя е качество на сърцето. (Сравни Притчи 17:22). Вярно е, че понякога и външни обстоятелства могат да доставят радост като например семейството, приятелите или дори любимото ястие (Деянията 14:16, 17). Радост може също така да достави очакването на нещо хубаво. (Сравни Притчи 10:28). Но радостта, която произлиза от външни обстоятелства или материални неща, е само краткотрайна.

Понякога външните обстоятелства очевидно ни отнемат радостта. Джим, един младеж, пише например как светската работа му повлияла: „Аз мразех работата си ... Не исках да приема, че трябва да бъда от полза на някаква фирма, която няма изобщо никакъв интерес за мене като личност. Към това се присъедини обстоятелството, че много от колегите бяха подли и нечестни.“ Изкуствената радост винаги води към безизход. Джим казва: „От десет годишна възраст взимах всякакви дроги. Ставах все по–конфузен и живота ми, който водех, ми бе омръзнал. Той се състоеше от пиене, взимане на дроги и празнуване. За мен живота нямаше вече ни цел, ни смисъл. Питах се: ‘Къде мога да намеря нещо по–добро?’“

Преживяванията на Джим ни напомнят на думите на цар Соломон. И той също така познал, колко безполезно е да се търси радост с това, да се отдаваме на крайно наслаждаване. Той пише:

„Аз рекох на сърцето си: ‘Ела сега да те опитам с веселба, затова се наслаждавай на благо.’ И ето! И това беше суета. Рекох на смеха: ‘Лудост е!’ и на веселбата: ‘За какво е тя?’ Изследвах сърцето си, като развеселих плътта си дори и с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, за да усвоя дори и безумието, докато видях, какво добро има за човешките чада под небето през всичките дни на живота си. Направих си големи работи. Съградих си къщи; насадих си лозя. Направих си градини и паркове... И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох. ... Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил, и ето! всичко бе суета и гонене на вятър“ (Еклисиаст 2:1–5, 10, 11).

Има ли изобщо нещо в живота, което да не е напразно, и което да доставя радост на човека дори и при най–лошите обстоятелства?

Изворът на истинсокото щастие

„Радостта на Йехова е ваша крепост“, е казал Неемия (Неемия 8:10). Да, радостта произлиза от всемогъщия Бог, тъй като той е Сътворителя на всички добри неща, които могат да доставят истинска радост. „Сила и радост са на мястото му“ казва Библията (1–ви Летописите 16:27). Затова правилният път, по който може да се добие радост, се състои в това, да поддържаме приятелството със Сътворителят, т.е., да имаме лично отношение към него като в древни времена Авраам (Яков 2:23). Може ли таково „приятелство“ да доставя радост? Обърни внимание на думите на псалмиста: „Твоето [Божие] приятелство е по–добро от живот“ (Псалм 63:3, The Bible in Living English). Споменато помежду другото, това Джим също разбра с течение на времето. Днес той е радостен християнин.

Как може приятелство с Бог да доставя радост? Йехова е ‘Възнаградител на тези, които сериозно го търсят’ (Евреите 11:6). Този, който служи на Бога, не трябва да се страхува, че усилията му са безполезни или пък че ще останат незабелязани. Дори и най–нищожните дела, които показват преданост, високо се ценят от Йехова. (Сравни Марко 12:41–44.) И когато той благословява верните си „приятели“, тогава тази благословия „обогатява и болка той не прибавя“ (Притчи 10:22). Хората, които обичат Бога, с голям интерес гледат на времето, когато ще бъдат възнаградени с вечен живот в неговия нов ред, в който ‘ще живее справедливост’ (2–ри Петър 3:13). Такава надежда е истинска причина за радост за християни.

Освен това трябва да обърнем внимание и на това, че „радостта“ е плод на Божия дух. Бог щедро дарява на приятелите си от своя дух, ако те му се молят за това (Галатяните 5:22; Лука 11:13). За това псалмисттът е могъл да възкликне: „Щастлив е народа, чиито Бог е Йехова!“ (Псалм 144:15).

Да запазим нашата радост

Въпреки всичко, в дните на Павел се чувствали понякога дори и помазани християни сломени (1–ви Солунците 5:14). Напрежението и бремето на днешния живот изискват още по–голяв трибут. Но поради това, че радостта е качество, произлизащо от дълбочините на сърцето, такива натоварвания не би трябвало да станат причина ние да загубим радостта. Нека в тази насока да обърнем внимание на Исус Христос. Вече установихме, че той ‘изтърпял мъченическия стълб поради „предстоящата нему радост“ (Евреите 12:2). За Исус сигурно е било нещо жестоко, да бъде увиснат на стълба, но неговото отношение към Бащата бе толкова дълбоко, че той да започне да се самооплаква. Мислите му ясно били обладани от „предстоящата нему радост“: привилегията, да оправдае името на Йехова, переспективата, да освободи цялото човечество от греха и честта, да служи като Цар в Божието Царство.

Дори и в най–лошите моменти на живота си Исус е мислел за тези неща и въз основа на това да изпитва голяма радост.

По същия начин първите християни могли да търпят преследвания и дори ‘радостно да посрещат разграбването на имота им’, не за това, че извличали от страданията мазохическа радост,а защото постоянно си припомняли защо трябва да търпят всичко това. Те могли да се радват за това, ‘че са били зачетени достойни да изпаднат в нечестие заради неговто [Божие] име’. Те могли да се радват поради „надеждата за вечен живот“ който се намирал пред тях (Деянията 5:41; Тито 1:2).

Ние също така можем днес да запазим радостта си, дори ако срещаме сериозни проблеми. Вместо да се оттеглим и да започнем да мислим по проблемите ни, трябва да се опитаме да си спомним за благословиите, които получаавме чрез приятелството ни с Йехова и чрез подкрепата от страна на братя и сестри пълни с любов. Вече само това прави често нашите страдания да изглеждат незначителни. Исус онагледил това състояние по следния начин: „Една жена страда, когато ражда, защото часът ѝ е дошъл; но когато роди малкото дете, тя вече не мисли за страданията от радост, че човек е роден в света“ (Йоан 16:21).

В християнската еклезия има днес многобройни чудесни примери за това, как можем да поставим проблемите на заден план чрез радостта. Така е и примерът от една християнка на име Евелин, която страда от рак и още няколко други болести. Трудно може да ходи и често се вижда, че има болки. Въпреки това редовно посещава срещите и винаги има сияещо лице. Каква е тайната на нейната радост? „Аз се осланям на Йехова“ — казва тя на драго сърце. Да, вместо да премисля печалното си положение, тя се старае да обърне мислите си към основания, които ѝ дават повод за радост. Това ѝ дава силата, да се справи с болестите.

Разбира се, ние лесно можем пак да загубим радостта ни. Някои развиват желание за материални блага или развлечения. Те пропускат християнските срещи, не провеждат личното изучаване на Библията и престават да участват в проповедническата служба. Вместо да донесат радост в живота си, ще бъдат ‘пронизани тези, които се стремят към богатство, с редица болки’ (1–ви Тимотея 6:10).

Да се следват себелюбивите „дела на плътта“ е още една възможност, да се унищожи радостта. Разврат, нечистота или разюздан живот може би да доставят краткотрайна радост, обаче се намират в ярко противоречие с Божия дух, който причинява радост (Галатяни 5:19–23). Този, който се оплете в такива лоши деяния, рискува да бъде отрязан от Йехова, Изворът на радостта.

Колко е по–добре за християнин ревностно да бди над радостта си. Ако ти установиш, че по някаква причина не изпитваш вече радост, тогава трябва да установиш, какво можеш да направиш за да я придобиеш пак. Възможно е да е необходимо по–усилено да изучаваш Библията и да се размислиш върху наученото. Само ако ние постоянно си припомняме надеждата ни, можем дори и тогава ‘да се радваме в надеждата’ когато трябва да търпиме трудности (Римляните 12:12). Или пък е необходимо да вземем по–голямо участие в проповядването на ‘благата вест за Царството’ (Матей 24:14). Таково „даване“ донася почти насила по–голям размер радост. (Деянията 13:48, 52; 20:35).

Измъчваният от проблеми свят и занапред ще ни прави трудности. Но ако ние тясно се придържаме към нашия небесен „Приятел“, тогава можем да запазим радостта си и да достигнем Божия нов ред, където ще бъде отстранено всичко, което се противопоставя на радостта (Откровение 21:3, 4).